Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cymbeline, 1611 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe (2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria (2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- — Добавяне
Втора сцена
Британия.
Имогена лежи в леглото си.
Влиза Придворна дама.
ИМОГЕНА
Елено, ти ли си?
ПРИДВОРНАТА ДАМА
Да, ваша светлост.
ИМОГЕНА
А колко е часът?
ПРИДВОРНАТА ДАМА
Почти среднощ.
ИМОГЕНА
Тъй късно? Значи чела съм три часа.
Очите ме смъдят. Върви да спиш!
И прегъни ми страницата, гдето
съм стигнала! Недей гаси свещта!
Ако във четири си вече будна,
почукай ми! Заспивам!
Придворната дама излиза.
Богове,
предавам се на вашата закрила.
Пазете ме от феи завистливи
и нощни изкусители!
Заспива. От сандъка излиза Якимо.
ЯКИМО
Щурците свирят и преуморени,
човеците възстановяват сили
със нощен сън. Тъй нашият Тарквиний[1]
безшумно по рогозките е стъпвал,
преди да стресне и озлочести
невинната си жертва. О, Кипридо[2],
как бяла си сред бялото си ложе,
на лилия подобна! О, да можех
да те погаля само, да целуна
тез устни от рубин! О, дивна сладост!
И как ухае цялата й спалня
от сладкия й дъх! Свещта накланя
към нея своя пламък, сякаш иска
да зърне изпод клепките й двете
сияния, които те са скрили
зад своите завески белоснежни,
бродирани с лазур… Но моят план е
да си запиша всичките предмети
във стаята: картините… гоблена…
прозореца… леглото със украса
във форма на… отлично… фризът тука…
Но, ах, да можех само да открия
на тялото й някой знак природен —
свидетел по-добър от цял милион
подробности от стаята, та с него
да свърша инвентара си! О, сън,
маймуно, имитираща смъртта[3],
легни върху й с цялата си тежест,
та да лежи безчувствена, подобно
на статуя в параклис!… Тъй!… Отлично!…
Измъква гривната от китката на спящата Имогена.
Измъквай се!… Тъй лесно, както мъчно
се е развързвал възелът на Гордий[4]!
Сега си моя ти и твойто нямо
свидетелство ще подлуди мъжа й…
Освен това на лявата й гръд
пет точици събрани в сладка бенка,
досущ като карминените капки
в цветчето на игликата. Такава
безспорна улика пред никой съд
не е била представяна. Таз тайна
ще убеди мъжа й, че съм счупил
ключалката на нейната невинност
и похитил богатството й. Свърших.
Туй стига и престига. Няма нужда
да си записвам всяко нещо, впито,
залостено в ума ми! Тя е чела
историята за Терей[5] и точно
там сгънато е, гдето той отнема
честта на Филомела. Стига толкоз!
В сандъка, и отвътре да му щракнем
езичето! Вий, дракони на мрака,
летете без почивка, та по-скоро
зората да отвори с лъч окото
на гарвана[6]! Фу, цял съм изпотен! —
Тя ангел е, но тук е ад за мен!
Бие часовник.
Един… два… три… В сандъка! Крайно време!
Скрива се в сандъка.