Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (24)

Първа сцена

ПОСТУМ

Да, плат окървавен, ще те запазя,

защото сам те исках тъй обагрен!

Съпрузи, ако моя пример всички

последвате, ще умъртвите много

жени, далече по-добри от вас,

за дребно кръшване! Какво направи,

Пизанио! Добрите ни слуги

не изпълняват всичко. Във дълга им

е само туй, което е законно.

О, богове, да бяхте ми платили

за всеки грях, не щях да доживея

до тоз най-лош; тъй щеше Имогена

да бъде жива, за да се покае,

а аз — погубен, като по-заслужил

за вашето възмездие. Но вие

едни от нас при първата им грешка

откъсвате оттук, за да не могат

по-тежко да сгрешат; а други дълго

оставяте да трупат грях над грях,

един от друг по-грозни, за да могат

във страх от себе си да се разкаят

и пак спасят. Но Имогена вече

е там, при вас. Да бъде вашта воля

и сила дайте ми да я приема,

каквато е! В отряд от римски знатни

доведен тук, аз трябва да се бия

със кралството на своята съпруга.

Не! Стига ми, Британио, това, че

лиших те от принцеса — други рани

не ща да ти нанасям. Затова,

небе преблаго, чуй какво решил съм:

таз римска броня ще сменя със плъст

на селянин британски и във бой

за тебе ще издъхна, Имогено,

която и тъй правиш смъртоносен

за мене всеки вдъх! Така, незнаен,

ни мразен, ни обичан, влизам в бой!

Мощта на Леонатовци във мене

всели, небе! Дари ме със успехи,

учудващи при тез невзрачни дрехи!

Облечен като момък от народа,

от днешен ден въвеждам нова мода:

за укор към духа на времената,

отвътре да се носи красотата!