Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (6)

Пета сцена

 

КРАЛИЦАТА

Дорде не се е вдигнала росата,

накъсайте цветята! И по-бързо!

Къде е списъкът?

 

ПРИДВОРНА ДАМА

                У мен, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Отивайте!

                Е, докторе, къде са

лекарствата ви?

 

КОРНЕЛИЙ

                Ето ги, кралице.

Но моля ви — и нека тоз въпрос

не ви обижда; съвестта го иска —

защо ви е таз страшна смес, която

чрез постепенно вехнене довежда

до вярна смърт?

 

КРАЛИЦАТА

                Учудва ме, че можеш

ти точно, докторе, да ми задаваш

такъв въпрос! Или не съм ти аз

отдавна ученичка и не си ми

показвал как извличат се и свързват

в състави трайни редките парфюми

и цярове, зарад които кралят

сам често ме е хвалил? И щом тъй

напреднала съм в знанията, то

не бива ли — освен ако ме смяташ

за дяволица — да ги разширявам

със нови опити? Аз искам само

да проверя мощта на тези твои

отрови над животни, при това

от низшите — над хора в никой случай! —

със цел за всяка да изготвя вярно

противоядие.

 

КОРНЕЛИЙ

                Но, ваша светлост,

със тези занимания вий само

ще вкоравите своето сърце,

а мъките на бедните животни

са грозни и отблъскващи!

 

КРАЛИЦАТА

                        Не бой се!

Ха, ей го оня мазен негодяй!

Със него ще започна. Той слуга е

на Постума и враг на моя син!…

Здравей, Пизанио!… Със теб за днеска

привършила съм, докторе, така че

свободен си.

 

КОРНЕЛИЙ (настрани)

        Съмнявам се във тебе,

но няма да успееш!

 

КРАЛИЦАТА (към Пизанио)

                Виж какво…

 

КОРНЕЛИЙ (настрани)

Не ми харесва таз жена. Тя мисли,

че съм й дал особена отрова

със скрито действие, но аз познавам

душата й и никога не бих

снабдил с тъй страшно средство едно толкоз

коварно същество. Предчувствам, тя

праха ми ще изпробва върху котки,

след туй на кучета, додето стигне

и по-нагоре; ала той не е

опасен за човешкия живот

и само притъпява сетивата

в смъртоподобен сън, след който те

по-свежи оживяват. И така,

аз честно дело ще извърша с таз

лъжа към нея.

 

КРАЛИЦАТА

                Докторе, щом трябва,

ще те повикам.

 

КОРНЕЛИЙ

                Слушам, ваша светлост.

 

КРАЛИЦАТА

Все още плаче, казваш? А как мислиш,

дали след време няма да допусне

съветите да се промъкнат, гдето

сега цари безумието? Действай!

Когато дойдеш със вестта, че тя

обича моя син, ще те издигна

до господаря ти и по-високо,

понеже всички негови богатства

са мъртви, а и името му също

бере душа. Да се завърне той

не може и не може да остане,

където е. А жителства да сменя,

ще значи да замества една тягост

със друга, не по-малка. Всеки ден

ще срива туй, което изградил е

предшественикът му. И ти желаеш

опора да намериш у един,

готов да рухне, който няма ни

възможност да се вдигне сам, ни вяра

във рамо на приятел?

                Ти не знаеш

какво държиш, но нека бъде твое

в отплата на труда ти! Таз кутийка

съдържа прах, от мен изготвен, който

до днес пет пъти е спасявал краля

от явна смърт. Не зная цяр по-мощен…

Не, не, задръж го като пръв предвестник

на бъдещи награди! Обясни

на свойта господарка, че за нея

друг избор няма, като й говориш

от свое име! Няма да ти казвам

какви простори ти открива туй, че

услужвайки на нея, ще услужиш

и на сина ми, който не забравя

услугите. Аз също ще издействам

от краля повишение за теб,

каквото би поискал; и сама,

понеже убедила съм те лично,

ще зная лично да те възмездя

със щедър дар… Извикай мойте дами

и размисли над туй!

                Лукав и предан

слуга на господаря си, когото

не ще подкупи нищо! Пълномощник

на нейния съпруг, той непрестанно

чрез паметни бележки я привързва

към брачния й договор. Но туй,

което дадох му — ако го вземе, —

ще й остави двора без посланик

на нейния любим. Подир което

и тя от него, ако не омекне,

ще вкуси непременно!

                Тъй! Отлично!

Във стаята ми отнесете всички

иглики, слезени и теменуги.

Пизанио, върви и помисли си

над чутото!

 

ПИЗАНИО

                О, да, ще си помисля.

Но ако своя господар предам,

със таз ръка ще се убия сам!