Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

ЯКИМО

Вярвайте ми, домакине, аз го зная от Британия. Звездата му вече изгряваше и всички очакваха да прояви качествата, които сега му се приписват. Но и тогава не бях склонен да го погледна с възхищение, дори да можех да прочета каталога на всичките му добродетели, изписан на табелка до него.

 

ФИЛАРИО

Говорите за времето, когато той е притежавал в по-малка степен всичко онова, което днес съставя телесното му и душевно богатство.

 

ФРАНЦУЗИНЪТ

Срещал съм го у нас, във Франция. Имахме тогава доста орли, които можеха не по-зле от него да гледат слънцето, без да мигнат.

 

ЯКИМО

Понеже се е оженил за дъщерята на своя крал, хората го ценят повече за нейната стойност, отколкото за неговата собствена и го превъзнасят прекомерно, не се съмнявам.

 

ФРАНЦУЗИНЪТ

И после изгнанието му…

 

ЯКИМО

Да, и освен това привържениците на принцесата, оплакващи нещастието й, също раздуват усилено качествата му, за да укрепят доброто име на нейния разум, което би могло да бъде срутено от най-леката батарея, ако се разбере, че е взела бедняк без никакви достойнства. Но отде накъде е отседнал при нас? Как се е промъкнал в кръга ви?

 

ФИЛАРИО

Баща му и аз сме воювали рамо до рамо. Неведнъж ми е спасявал живота.

Ето го и нашия британец! Приемете го в обществото си, както благородници с вашето име е редно да приемат чужденец с неговите качества!… Запознайте се, моля ви, с моя знатен гост и приятел! Предпочитам да оставя достойнствата му да проличат сами, вместо да го разхвалвам в негово присъствие.

 

ФРАНЦУЗИНЪТ

Ние се знаем от Орлеан, господине.

 

ПОСТУМ

И оттогава съм ви длъжник за любезности, които никога не ще успея да изплатя докрай.

 

ФРАНЦУЗИНЪТ

Надценявате скромната ми помощ, господине. За мене бе щастие да ви сдобря със своя съотечественик. Би било жалко, ако ви бях оставил, обладани от тъй стръвни намерения, да се биете по толкоз незначителен повод.

 

ПОСТУМ

Ще ме извините, господине! Аз наистина бях тогава млад пътешественик и избягвах да се съгласявам с това, което ми се казваше, за да не изглежда, че се водя по чужди ум при всяка своя стъпка; но и сега, със зрелия си разум — ако не е смело да го нарека така, — считам, че спорът ни тогава не беше толкоз незначителен.

 

ФРАНЦУЗИНЪТ

Но и не беше тъй значителен, че да бъде разрешаван от стоманата, и то в ръце на спорещи, които, явно, щяха да стигнат до гибелта на единия, ако не и на двамата.

 

ЯКИМО

Ще бъде ли нескромно, ако ви попитаме в какво се състоеше спорът?

 

ФРАНЦУЗИНЪТ

Ни най-малко, според мене. Спречкването беше публично и без съмнение може да бъде разгласено. Поводът за него напомняше много снощния ни разговор, в който всеки хвалеше красавиците на своята страна. Господинът твърдеше — и то обещавайки да подкрепи становището си с кървави аргументи, — че дамата на сърцето му била много по-красива, добродетелна, разумна, скромна, съвършена и недостъпна от която и да била дама на Франция.

 

ЯКИМО

А сега навярно или дамата му не е жива, или господинът си е променил мнението?

 

ПОСТУМ

Тя пази още своето целомъдрие, аз — своето мнение за нея.

 

ЯКИМО

Не би трябвало да я издигате толкоз и над нашите италианки.

 

ПОСТУМ

Не ще й снизя цената ни най-малко, дори и да бъда предизвикан както във Франция; говоря като неин поклонник, не като неин приятел.

 

ЯКИМО

Дори да е само толкоз добра и хубава — не повече, толкоз! — колкото италианките, вече ще е твърде хубава и твърде добра за една англичанка. Ако се окаже, че превъзхожда жените, които зная, с толкова, с колкото този диамант на пръста ви надсиява камъните, които съм виждал, ще трябва наистина да призная, че тя стои над много други; но аз не съм виждал всички диаманти на света, нито вие — всички жени.

 

ПОСТУМ

Аз я възхвалявам според цената, която сам й давам. Както правя и с този камък.

 

ЯКИМО

А на колко оценявате него?

 

ПОСТУМ

На толкоз, колкото не струват всички ценности на тоя свят!

 

ЯКИМО

Тогава или вашата несравнима дама не е от тоя свят, или е по-евтина от едно украшение.

 

ПОСТУМ

Мамите се. Скъпоценните камъни се продават или подаряват, стига да се намери човек достатъчно заможен за покупката или достатъчно достоен за подаръка. А пък ценност като нея не може да продаде никой, а да дари може само небето!

 

ЯКИМО

И то я е дарило на вас?

 

ПОСТУМ

За да я имам своя до гроб!

 

ЯКИМО

Може да си я имате за ваша по документ, но прелетните птици, знаете, кацат за нощувка и в блатото на съседа. Вашият пръстен също може да бъде откраднат. Тъй че от двете ви безподобни скъпоценности първата е слаба по природа, а втората — зависима от случая. Един ловък крадец и един изкусен кавалер могат да посегнат както на едната, така и на другата.

 

ПОСТУМ

Няма да се намери във вашата Италия кавалер, който да завладее честта на моята дама, ако я наричате слаба в този смисъл. А и за пръстена си не се боя, макар да съм уверен, че разполагате с добър запас от крадци.

 

ФИЛАРИО

Да прекратим този разговор, господа!

 

ПОСТУМ

На драго сърце. Радвам се, че господинът ме прие за свой. От един разговор станахме близки.

 

ЯКИМО

Ако ми дадете достъп до прекрасната ви дама и ме представите като свой приятел, стига ми един разговор, само няколко пъти по-дълъг от нашия, за да я принудя да ми отстъпва педя след педя, докато капитулира напълно.

 

ПОСТУМ

Тя? Никога!

 

ЯКИМО

Залагам половината си състояние срещу вашия пръстен, който според мене струва по-малко! Но оспорвам не толкоз нейното добро име, колкото вашата прекалена увереност; за да няма никаква обида, ще кажа, че съм готов на същия опит с която и да е дама на света.

 

ПОСТУМ

Вие дълбоко се лъжете в своето самонадеяно убеждение и, не се съмнявам, ще получите това, което този ваш опит — както го наричате — заслужава.

 

ЯКИМО

И то е?

 

ПОСТУМ

Рязък отпор. Макар че той би заслужавал и нещо повече: едно добро наказание.

 

ФИЛАРИО

Господа, стига с този разговор! Той се роди внезапно и нека умре също така! Моля ви, бъдете приятели!

 

ЯКИМО

Бих заложил цялото си имение — и това на съседа в прибавка, ако беше мое, — че ще успея да направя това, което казах!

 

ПОСТУМ

И коя дама ще изберете за своята атака?

 

ЯКИМО

Вашата! Тази, която считате толкоз вярна и надеждна! Залагам десет хиляди дуката^[1] срещу вашия пръстен за това, че ако ме въведете в двора, в който пребивава дамата ви, след втората си беседа с нея ще ви донеса тази нейна чест, която смятате тъй добре защитена.

 

ПОСТУМ

Залагам злато срещу вашето злато! Толкоз за толкоз. Пръстенът ми е скъп, колкото пръста ми. Той е част от него.

 

ЯКИМО

Боите се и това е благоразумно — човек може да купи женска плът по за милион дуката грамът и пак да не я предпази от развала. Но виждам, че все пак държите на дамата си, щом не ви се ще да я подлагате на опит.

 

ПОСТУМ

Езикът ви препуска по навик. Надявам се, че в делата сте по-улегнал!

 

ЯКИМО

Владея думите си и, кълна се, че каквото съм казал, ще го извърша!

 

ПОСТУМ

Така ли? Добре. Аз само заемам пръстена си до вашето завръщане. Ще подпишем съответния договор. Съвършенството на моята дама е по-голямо дори от низостта на вашите помисли! Залагайте — ето пръстена ми!

 

ФИЛАРИО

За мене този облог не важи!

 

ЯКИМО

Бога ми, той е вече сключен!… Ако не ви представя убедителни доказателства, че съм се насладил на най-скъпото кътче от вашата дама, моите десет хиляди дуката са ваши. И пръстенът ви — също. Ако се върна, оставил я честна, каквато я считате, то тя — вашата скъпоценност — и тази друга ваша скъпоценност, и към нея моите пари — всичко ще е ваше; при условие, че ми улесните с писмо първия достъп до нея.

 

ПОСТУМ

Прието! Да запишем всичко, точка по точка! Само че и аз ще искам от вас нещо: ако предприемете своето пътешествие към нейния бряг и ми донесете доказателство, че сте я завладели, аз няма да съм вече ваш противник, защото тя не ще заслужава вражда помежду ни; ако обаче не успеете да ми докажете, че сте я прелъстили, то за обидното си мнение за нея и за извършеното от вас покушение над нейното целомъдрие ще трябва да ми дадете сметка с меч в ръка.

 

ЯКИМО

Дайте си ръката! Сключено! Ще възложим на правник да формулира точките и тръгвам за Британия, преди договорът ни да е настинал и умрял. Отивам да взема златото си и да продиктувам текста на облога.

 

ПОСТУМ

Съгласен!

 

ФРАНЦУЗИНЪТ

Дали ще доведат спора си докрай, как мислите?

 

ФИЛАРИО

Синьор Якимо няма да се откаже. Да ги последваме, моля ви!