Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (4)

Трета сцена

 

ИМОГЕНА

Бих искала да пуснеш корен в кея

и да разпитваш всякое платно!

Едно загубено писмо от него

за мене е, каквото е за смъртник

загубено помилване! Кажи ми:

последната му дума коя беше?

 

ПИЗАНИО

„Кралице моя!“

 

ИМОГЕНА

                И размаха кърпа?

 

ПИЗАНИО

Да, след като целуна я, госпожо.

 

ИМОГЕНА

О, лен безчувствен, по-щастлив от мен!

И туй ли беше всичко?

 

ПИЗАНИО

                Не, госпожо,

защото, докогато бе възможно

да прави тъй, че да го различавам

от другите, той махаше ми с кърпа,

със шапка, с ръкавица, според туй

кой начин струваше се на ума му

най-пълно изразяващ колко бавно

отплаваше духът му и как бърз

бе корабът.

 

ИМОГЕНА

        Не трябваше да снемаш

очи от него, докато не стане

по-мъничък от гарван!

 

ПИЗАНИО

                Тъй и сторих.

 

ИМОГЕНА

На твое място очните си нишки

бих скъсала, но бих го проследила,

дорде далечината го направи

по-тънък от игла, дорде стопи се

като мушица в синьото, а после

отвърнала бих поглед и горчиво

бих плакала, Пизанио! Кажи ми,

добри приятелю, кога ще имам

от него вест?

 

ПИЗАНИО

                При първата възможност,

недейте се съмнява.

 

ИМОГЕНА

                Не успях

да се сбогувам с него, а пък имах

тъй много да му кажа! Преди още

да е узнал от мен кога и как

към него ще отправям свойте мисли;

да съм получила от него клетва,

че няма с разни леки италианки

да измени на мен и на честта си;

да съм му казала, че всеки ден

във шест часа по пладне и среднощ

молитвите му могат да се срещнат

в небето с моите; да съм му дала

прощалната целувка — в миг баща ми,

ужасен като северния вятър,

нахлу и пъпките ни разпиля

нецъфнали!

 

ДАМАТА

                Госпожо, нейна светлост

кралицата желае да ви види.

 

ИМОГЕНА

Недей забравя моята поръчка!

Отивам при кралицата.

 

ПИЗАНИО

                Разбрано.