Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (18)

Шеста сцена

 

ИМОГЕНА

Животът на мъжете, както виждам,

бил жива мъка! Капнах от умора

и две поредни нощи вече спя

на твърдата земя. Сега да съм

отдавна болна, да не бях тъй твърда

във своето решение. Ах, Милфорд,

когато на върха на планината

Пизанио посочи те, ти беше

тъй близко! О, небе, като че ли

приютите — като гаранти — бягат

от бедния, запътил се към тях!

Двамина просяци ме увериха,

че нямала съм как да сбъркам пътя.

Нима ще лъжат бедните, които,

живеейки в нещастие, съзнават,

че с него са наказани или

изпитани? Защо пък не, щом знаем,

че е такава рядкост богаташ

да каже истина. Грехът в охолство

е дваж по-тежък от греха при нужда

и кралят, който лъже, е по-лош

от лъжещия просяк. О, съпруже,

и ти лъжец си! Щом за теб си спомних,

гладът ми мина, а преди минутка

ми прималяваше за къшей хляб!…

Какво е туй? Пътека! Пещера!

Навярно жилище на диви хора!

Дали да викна? Страх ме е! Все пак

гладът, преди докрай да ни надвие,

ни влива мощ. В богатство и покой

се раждат малодушни, а в неволя —

човеци с воля… Кой живее тук?

Ехей! Ако човек си, отзови се!

Ако дивак си, взимай или давай!

Хей, има ли тук някой?… Тишина…

Ще вляза!… И тоз меч ще го извадя —

ако противникът ми като мен

от меч се плаши, няма да посмее

да го погледне. О, такъв противник

ми дайте, небеса!

 

БЕЛАРИЙ

Ти, Полидоре, ни надви в лова

и цар си на пира ни. Аз и Кадвал,

съгласно правилата на облога,

ще готвим и прислужваме. Нали

потта на прилежанието съхне,

когато няма цел. А пък гладът

ще подслади най-простата ни гозба.

Умората захърква върху кремък,

когато мързелът не мигва в пух.

Бъди благословен ти, дом наш, който

се пазиш сам!

 

ГВИДЕРИЙ

                Ох, капнал съм!

 

АРВИРАГ

                                Пък аз съм

в краката слаб, но силен във глада!

 

ГВИДЕРИЙ

Месо от вчера има в пещерата —

да си покуснем малко, докато

пече се днешното!

 

БЕЛАРИЙ (надниква в пещерата)

                Не влизай вътре!

Да не ядеше нашите запаси,

бих казал: херувим е!

 

ГВИДЕРИЙ

                Как? Какво?

 

БЕЛАРИЙ

Кълна се в Юпитер, това е ангел

или пък земно чудо! Божество

във вид на юноша!

 

ИМОГЕНА

Не ми правете зло, добри стопани!

Преди да вляза, виках, за да купя

или изпрося туй, което взел съм.

Заклевам се, не съм откраднал нищо,

а и не бих откраднал, даже подът

да бе покрит със злато. Ето, на,

заплащам си. След яденето щях

да ги оставя и да си поема

с молитва за стопаните.

 

ГВИДЕРИЙ

                        Пари?

 

АРВИРАГ

По-скоро всичкото сребро и злато

да станат кал, защото толкоз струват,

освен за тез, които се покланят

на кални идоли!

 

ИМОГЕНА

                Във гняв сте, виждам,

но ако трябва да умра за тази

простъпка своя, знайте, че без нея

сега не бих бил жив!

 

БЕЛАРИЙ

                За где пътуваш?

 

ИМОГЕНА

За Милфордския пристан.

 

БЕЛАРИЙ

                Как се казваш?

 

ИМОГЕНА

Фиделе, уважаеми. От Милфорд

със кораб за Италия ще тръгне

един мой родственик и аз отивах

да го изпратя, но от глад отпаднал,

посегнах на храната ви.

 

БЕЛАРИЙ

                Момченце,

недей мисли, че ние сме диваци,

и не съди за нашите души

по грубия ни дом! Добре дошъл!

Нощта е близо и преди да тръгнеш,

от нас ще имаш по-добра гощавка,

и благодарност, ако я приемеш.

Момчета, поканете го!

 

ГВИДЕРИЙ

                        Да беше

девойка, мило гостенче, бих искал

ръката ти и щях да дам за нея

какъвто откуп щеш!

 

АРВИРАГ

                Пък аз щастлив съм,

че той е мъж, защото тъй ще бъде

любим мой брат. Аз радвам ти се, момко,

тъй, както брат на брата си се радва

подир разлъка дълга. Заповядай

и нямай страх — попаднал си във дом на

приятели!

 

ИМОГЕНА

                Уверен съм, че тъй е,

щом братя сме.

                О, де да беше тъй

и синове да бяха на баща ми —

тогаз не би бил моят сан тъй много

над твоя, Постуме!

 

БЕЛАРИЙ

                Гнети го нещо!

 

ГВИДЕРИЙ

Ах, как бих искал да го облекча!

 

АРВИРАГ

И аз! И бих направил за това

какво ли не!

 

БЕЛАРИЙ

                Елате тук, момчета!…

 

ИМОГЕНА

Ако велики хора бяха свели

двореца си до тази тясна дупка,

за да живеят просто, без прислуга,

под ръководството на съвестта си,

презряла краткотрайните възхвали

на шумните тълпи, не, те не биха

надхвърлили по благородство тази

чудесна двойка! О, небе, прости ми,

но с тях за да живея, бих желала

да стана мъж, понеже моят Постум

измами ме!

 

БЕЛАРИЙ

                … Така и ще направим!

Сега да сготвим дивеча!… Момченце,

беседата на гладно не върви.

Щом хапнем, ако туй ти е приятно,

ще чуем твоя разказ.

 

ГВИДЕРИЙ

                Заповядай!

 

АРВИРАГ

Нощта — за бухала, и утринта —

за чучулигата, не са така

добре дошли!

 

ИМОГЕНА

        Благодаря ви!

 

АРВИРАГ

                        Влизай!