Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (16)

Четвърта сцена

 

ИМОГЕНА

Когато вързахме конете там,

ти каза ми, че мястото е близо.

И майка ми не е копняла тъй

за пръв път да ме види, както аз

жадувам за лика му! О, човече,

Пизанио, кажи ми: где е Постум?

Какво така изцъкля твоя поглед?

Защо въздишка издълбоко кърти

гърдите ти? И на картина само

лицето ти говорило би ясно

за вътрешно смущение. О, Боже,

снеми от него тази страшна маска,

преди да полудея! Какво има?

Защо ми даваш този лист, сам ти

треперещ като лист и смръщил поглед

Ако вестта е пролетна, засмей се,

и няма нужда да променяш израз,

ако е зимна… Почеркът на Постум!

Италийо, пропита от отрови,

знам, ти си го подмамила в беда!

Човече, казвай! Може би речта ти

ще притъпи върха на вест, която

за мен ще е убийствена при прочит!

 

ПИЗАНИО

Сама го прочетете и кажете

не съм ли най-злочестият човек

на този свят!

 

ИМОГЕНА (чете)

„Твоята господарка, Пизанио, е мърсувала в леглото ми — разполагам с улики за туй, които карат сърцето ми да се облива в кръв. Не става дума за голи предположения, а за доказателства, силни като мъката ми и сигурни като моята мъст. Последната възлагам на тебе, Пизанио, ако твоята вярност не се е пропукала при рухването на нейната. Умъртви я със собствените си ръце! Ще имаш възможност да го извършиш в Милфорд — моето писмо ще я привлече там. Ако се уплашиш и не ми дадеш доказателства, че си изпълнил заповедта ми, това ще значи, че й сводничиш в безчестието и че си вероломен спрямо мене наравно с нея!“

 

ПИЗАНИО

Защо да вадя меч, когато туй

писмо само закла я? Острието

на клеветата реже по-добре

от всеки меч, езичето й жили

по-сигурно от всички смъртоносни

змии на Нил, дъхът й с бързината

на вятъра очерня всяко кътче

на земното кълбо: крале, кралици,

сановници, матрони, деви, всички;

и в тайните на гроба лази тази

ехидна — клеветата!… Е, госпожо?

 

ИМОГЕНА

На брачното легло невярна — аз?

Какво е изневяра? Да изчакваш,

един след друг, звъна на часовете

в това легло, тревожена от мисли

по своя мъж? И ако те обори

за миг сънят, със плач да се събуждаш,

защото си го зърнала в опасност?

Това ли значи „да изневеряваш

на брачното легло“, това ли значи?

 

ПИЗАНИО

О, бедната!

 

ИМОГЕНА

                Изневерила — аз?

Свидетел да ми бъде съвестта му!

Ти, Якимо, когато обвини го

в разпуснатост, видя ми се негодник —

сега разбирам, че не си ме лъгал:

стърчиопашка някоя от Рим,

чиято красота й е в боята,

го е подмамила! Пък аз за него

съм дреха старомодна и понеже

съм скъпа за килера, той решил е

да ме разпори! Хайде! На парчета!

О, мъжки клетви — примки за жените!

След този свой завой, съпруже мой,

ще буди всяка мъжка миловидност

съмнение, че е примамка само

за лов на дами!

 

ПИЗАНИО

                Чуйте ме, принцесо!…

 

ИМОГЕНА

След подлата измама на Енея^[1]

най-честният, кълнящ се като него,

неискрен бил е смятан; а Синон^[2]

с фалшивия си плач обезценил е

немалко чисти сълзи и лишил

от отзвук много мъки. Тъй и ти,

о, Постуме, ще развалиш маята

на хиляди! Красиви и безстрашни

ще бъдат считани за долни, подли

след твойта изневяра!… Ти поне,

човече, бъди честен: изпълни,

каквото господарят ти е казал;

и, щом го видиш, нека той узнае

за моето покорство! Виж, сама

изтеглям меча ти! Стисни го здраво

и порази сърцето ми! Не бой се,

любов във него няма, то е празно:

тоз, който беше неговото главно

съкровище, го няма. Изпълни

жестоката му заповед, убий ме!

Във друго дело може би си смел,

ала сега изглеждаш ми страхливец

от първите!

 

ПИЗАНИО

                Оръдие на ада,

далече от ръката ми!

 

ИМОГЕНА

                Защо?

Аз трябва да умра и ако ти

не го извършиш, значи лош слуга си!

Самоубийството е запретено

от небесата и това възпира

безсилната ръка! Сърце, къде си?

Ха, ето те!… Но нещо тук те пази.

Махни се, пречко! Нека влезем в него

спокойно като в ножница! Ах, туй са

скрижалите на Постум, до един

превърнали се в ерес! Вън оттук,

безчестни проповедници! Не искам

да ви държа до своето сърце!

Да, тъй наивниците се повеждат

по пастира лъжлив! Ала макар

и те от туй да патят, него чака

по-тежко наказание. Така

и ти, о, Постуме, зарад когото

се провиних във непокорство спрямо

баща си, краля, и презрях женихи

от своя ранг, ще разбереш по-късно,

че туй не е било прост избор, ей така,

а рядка стъпка; жал ми е за туй, че

щом втръсне ти онази, към която

сега така налиташ, ти ще страдаш

при спомена за мен!… Побързай, драги!

Виж, агнето се моли на коляча!

Къде е ножът ти? Защо се бавиш,

когато господарят ти и аз

желаем същото?

 

ПИЗАНИО

                Добра госпожо,

след тази заповед не съм склопил

очи за миг!

 

ИМОГЕНА

                Тогава изпълни я

и бързо във леглото!

 

ПИЗАНИО

                Преди туй

очите ми ще капнат!

 

ИМОГЕНА

                Но тогава

защо си се заел да я изпълниш?

Защо накара ме да пропътувам

тъй много мили? И защо сме тук?

Конете защо мъчихме? Защо

тъй късен час избра? Защо решихме

да разтревожим двора, в който аз

не ще се върна никога? Защо

отиде тъй далече, щом накрая,

сърната взел за прицел, ще отпуснеш

лъка си в миг?

 

ПИЗАНИО

                За да спечеля време

и да намеря изход от туй свое

ужасно положение! Принцесо,

изслушайте ме, моля!

 

ИМОГЕНА

                        Говори!

Узнах, че „съм мърсувала“ и нищо

не може ни да ми отвори втора

от таз по-лоша рана, ни до дъно

таз първа да изчисти! И все пак

приказвай, слушам те!

 

ПИЗАНИО

                Реших, че в двора

вий няма да се върнете…

 

ИМОГЕНА

                        Е, да —

понеже смятал си да ме убиваш!

 

ПИЗАНИО

Не, не за туй! Ако изляза умен,

тъй както честен съм, то моят план

навярно ще сполучи. Убеден съм,

че господарят ми е бил подведен.

Негодник някой, да, при туй единствен

във своето изкуство, е направил

таз пакост на вас двамата, защото…

 

ИМОГЕНА

Една от римските му куртизанки!

 

ПИЗАНИО

Не, не, кълна се! Аз ще му напиша,

че вий сте мъртва и ще го докажа

със кърваво свидетелство, тъй както

той каза ми, че трябва да направя,

а вашето отсъствие от двора

ще потвърди смъртта ви.

 

ИМОГЕНА

                        А какво

ще правя в това време? Как, къде

глава ще подслоня? Каква утеха

в живота си ще имам, щом мъжът ми

за мъртва ще ме има?

 

ПИЗАНИО

                        Но ако

се върнете във двора, при баща си…

 

ИМОГЕНА

Не ща да виждам ни баща, ни двор,

ни този груб, нищожен Клотен, който

ми бе противен с плътския си натиск

като обсада вража!

 

ПИЗАНИО

                Вън от двора

вий няма да намерите приют

в Британия.

 

ИМОГЕНА

                И значи няма где?

Извън Британия не свети слънце?

Не се редуват ден и нощ извън

Британия? От картата таз наша

Британия е само късче, остров,

едно гнездо на лебеди, самотно

в просторно езеро. Човеци има

и вън от нея, вярвай ми!

 

ПИЗАНИО

                Щастлив съм,

че мислите за другаде — Гай Луций,

посланик римски, утре ще пристигне

тук, в Милфорд. Ако вие сте способна

да скриете коя сте в мрак, с какъвто

съдбата ви укрива се, и външно

да промените онова, чието

разкриване е свързано с опасност

за ваша милост, аз ще ви посоча

път с изгледи отлични и тъй близък

до тоз на господаря ми, че вие,

макар и да не виждате лика му,

ще чувате за него най-подробно

и всеки час.

 

ИМОГЕНА

                Какъв е той? Дори

да води по ръба на скромността ми,

поемам го!

 

ПИЗАНИО

                Добре, тогава чуйте!

Ще трябва да забравите изобщо,

че сте жена; господство със покорство

ще замените; плахост и капризност —

помощнички отколе на жените,

или, по-вярно, мила първосъщност

на всичко женствено — ще заглушите

с хлапашка дързост, цапната уста

и нападателност на невестулка;

ще изоставите — друг изход няма —

богатството на своите ланити

под жадните лъчи на безразборно

целуващия Феб, ще се лишите

от фините одежди, за които

Юнона^[3] ви завиждаше…

 

ИМОГЕНА

                По-кратко!

Отгатвам накъде клониш и вече

се чувствам мъж!

 

ПИЗАНИО

                Вий образа на мъж

добийте преди всичко! Предвидливо

донесох аз във своята торба

ботуши, панталони, шапка — пълен

костюм за мъж, със помощта на който

и взимайки назаем от момците

на ваша възраст говор и обноски,

ще можете с успех да се явите

пред доблестния Луций и при него

на служба да постъпите, ако

узнае какво можете и има

ухо за музика. Не се съмнявам,

че той ще ви приеме със охота,

като човек изтънчен… и при туй

благочестив. За средства във чужбина

недейте има грижа — аз богат съм

и те не ще ви липсват ни сега,

ни в бъдеще.

 

ИМОГЕНА

                Теб само, друже мой,

небето ми отпуска за утеха!

Да тръгваме! Би трябвало да мислим

за много работи, но с тях на място

ще се оправим. Чувствам войнска сила

за битката пред нас и ще я срещна

със княжеско безстрашие! Напред!

 

ПИЗАНИО

Госпожо, аз съм длъжен да се върна

за малко в двора. Инак ще усетят,

че сте избягали със моя помощ.

Вземете таз кутийка — аз я имам

подарък от кралицата. Тя крие

безценен цяр. При гадене на суша

или при морска болест грам от него —

и всичко ще ви мине. Там, в шумака,

вземете мъжки образ и небето

да бъде с вас!

 

ИМОГЕНА

                Амин! Благодаря ти!