Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (26)

Трета сцена

 

ВЕЛМОЖАТА

Хей, ти! Не идеш ли оттам, където

сме спрели неприятеля?

 

ПОСТУМ

                        Оттам,

макар че вий май идете, отдето

сме бягали!

 

ВЕЛМОЖАТА

        Оттам.

 

ПОСТУМ

                Не сте за упрек,

защото без небесната намеса

загубено бе всичко. Кралят беше

отрязан откъм фланговете, строят —

не вече строй, а някаква река

от гърбове британски — беше рукнал

в една пътечка тясна. А врагът,

от много кръвнина език провесил,

ги гонеше, негоден да насмогне

на толкоз работа: и тук един

изхъркваше, друг рухваше ранен,

а трети, в страх, сам вирваше пети,

додето проходът се цял задръсти

от мъртъвци, със рани все в гърба,

и пъзлювци, стаили се да чакат

по-срамна смърт!

 

ВЕЛМОЖАТА

                А где е таз пътечка?

 

ПОСТУМ

До бойното поле. Ограничена

от два тревисти ската, тъй че даде

възможност на един старик във броня —

кълна се, храбър! — да извърши подвиг,

за който кралят трябва да го храни

години толкоз, колкото е расла

брадата му! Той с две момчета, външно

за селски състезания по-годни,

отколкото за бой; с лица, по-нежни

от тез, които дамите — за тен

или от свян — закриват с тъмни маски^[1],

изскочи отстрани, препречи гордо

пътеката и ревна с грозен глас:

„Британските елени само мрат

във бягство, не британските мъже!

Страхливците — във ада! Нито крачка

или ще си получите от нас —

като животни — туй, което пълни

сърцата ви със животински страх

и от което можете избяга

не с бягство, а с отпор! Назад!“ — и тъй

тез трима храбреци — по дух и в дело,

три хиляди, защото трима души,

които нещо вършат, са цял полк,

щом другите бездействат! — с вик „Стой! Стой!“

и с личен пример, който би превърнал

във копия и хурките, кръвта

накараха — донякъде от срам,

донякъде от смелост — да се върне

по бледите лица; така че тези,

които бяха станали страхливци

по подражание — проклет да бъде

тоз, който в битката побягва пръв! —

започнаха след тримата и те

назад да се озъбват, както правят

подгонените лъвове. И ето,

врагът се спря, разколеба и хукна

в безредие обратно. Като пилци

се пръснаха орлите, току-що

налитали върху ни; като зайци

търчеха тез, които преди миг

с победен вик ни гонеха, и дойде

редът сега на нашите пъзливци —

като остатъците от сухар

при дълго плаване — и те да влязат

във работа накрай. Видели с радост,

че е открита задната вратичка

в сърцата на вразите — о, небе! —

как страшно те сечеха! Преди малко

побягнали дузина от един,

сега преследват всеки по двайстина;

примрели от уплаха току-що,

сега вселяват ужас вред, същински

страшилища на боя!

 

ВЕЛМОЖАТА

                Малко чудно:

една пътека тясна, един старец

и две момчета!…

 

ПОСТУМ

                Нищо чудно няма!

Изглежда, че създаден сте по-лесно

да се учудвате на чужди подвиг,

отколкото да вършите свой собствен!

Защо не съчините и куплети

за подигравка? Ето ви един:

„От две деца и старец вдетинен

бе Рим разбит един прекрасен ден!“

 

ВЕЛМОЖАТА

Не се сърди!

 

ПОСТУМ

                Че кой се сърди? Аз

за дружба търся хора като вас —

такива бегълци по навик стар

избягват и противник, и другар!…

Накарахте и мене да говоря

във римички!

 

ВЕЛМОЖАТА

                Е, щом се сърдиш, сбогом!

 

ПОСТУМ

Пак бягаш, а? Началство е героя,

а пита мен за новости от боя!

О, колко като този днеска бяха

готови да дадат и чест, и титли,

за да останат живи! Да, и колко,

макар и да си плюха на петите,

загинаха! Едничък аз, опазван

от своето проклятие, не срещнах

Смъртта, където чувах я да стене

и виждах да вършее! Странно нещо,

чудовище е уж, а пък се крие

в бокали златни, във легла от пух,

във сладки думи; и слуги тя има,

о, много повече на брой от тези,

които вадят меч за нея в битки!

Ще я намеря! Тъй като сега е

с британците, не съм британец вече.

Ще взема пак страната на онези,

с които дойдох. Без да се сражавам,

ще се предам на първия селяк —

тъй с мойта смърт ще бъде заплатено

за твоето убийство, Имогено!

 

 

ПЪРВИ ОФИЦЕР

Сразихме ги! Гай Луций е пленен!

Да хвалим боговете! Всички смятат,

че старецът и двамата му сина

са ангели!

 

ВТОРИ ОФИЦЕР

                И още един воин —

във прости дрехи — ни помогна много!

 

ПЪРВИ ОФИЦЕР

И аз тъй чух, но всички те са сякаш

потънали в земята… Стой! Ти кой си?

 

ПОСТУМ

Войник на Рим, с когото ти не би

говорил тъй, ако и други бяха

се били като него!

 

ВТОРИ ОФИЦЕР

                Дръж го!… Куче,

ти няма да се върнеш да разказваш

за враните, които са ви яли!…

Навярно е от видните им, щом

се пъчи тъй. Водете го при краля!