Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (17)

Пета сцена

 

ЦИМБЕЛИН

И тъй, на добър път!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Благодаря ти,

кралю британски! Моят император

ми писа да си тръгна. Съжалявам,

че трябва да му кажа: „Цимбелин е

твой враг от днес!“

 

ЦИМБЕЛИН

                Британският народ

не ще да носи неговото иго,

а ний по независимост да бъдем

след свойте поданици, би било

некралско действие.

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Така да бъде!

Тогава ще те моля за охрана

до Милфордския пристан. Вам, кралице,

желая радост! И на теб, кралю!

 

ЦИМБЕЛИН

Възлагам ви таз служба, господа!

Оказвайте на госта всяка почест,

дължима нему. Благородни Луций,

добро пътуване!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Ръката, принце!

 

КЛОТЕН

Сега е тя приятелска, но утре

ще е ръка на враг!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Ще видим кой

победа ще празнува. И така,

прощавайте!

 

ЦИМБЕЛИН

                Недейте го оставя,

преди да е преминал отвъд Севърн^[1]!…

И щастие!

 

КРАЛИЦАТА

Отиде си сърдит, но чест ни прави,

че дадохме му повод да се сърди!

 

КЛОТЕН

Тъй трябваше! На своите британци

изпълнихте вий волята!

 

ЦИМБЕЛИН

                Гай Луций

е вече съобщил на своя Цезар

за хода на нещата. Трябва бързо

във боева готовност да поставим

коне и колесници. Рим ще стегне

войските си във Галия и скоро

ще ги прехвърли тук.

 

КРАЛИЦАТА

                Така е. Трябва

да действаме решително и бързо!

 

ЦИМБЕЛИН

Предвиждайки такъв развой, ний взехме

навреме мерки. Но кажете, драга,

къде е дъщеря ни? Тя не щя

да се яви пред римския посланик

и тази сутрин не поднесе нам

дължимия ни поздрав. Имам чувство,

че не покорство, а упорство само

изпълва мисълта й. Аз я виждам.

Да се яви пред нас! До днеска бяхме

премного меки е нея!

 

КРАЛИЦАТА

                Господарю,

откакто я откъснахте от Постум,

живее тя самотно. За таз болест

е Времето най-сигурният лекар.

Недейте й говори много остро,

защото тя е толкоз деликатна,

че всеки укор е за нея удар,

а всеки удар — смърт.

 

ЦИМБЕЛИН

                Защо я няма?

И как ще оправдае това свое

непослушание?

 

СЛУГАТА

                Кралю, простете,

но стаите й бяха до една

заключени и колкото да чуках,

не се обади никой!

 

КРАЛИЦАТА

                Господарю,

когато за последен път видях я,

тя каза, че принудена от болест

да пази стаята, уви, не може

да ви отправи свойто всекидневно

приветствие. Помоли ме да кажа

на вас за туй, но паметта ми, пълна

с държавни грижи, ми изневери.

 

ЦИМБЕЛИН

Заключени? Не я е виждал никой?

О, небеса, дано да се окаже

лъжлив страхът ми!

 

КРАЛИЦАТА

                Подир него, сине!

 

КЛОТЕН

Пизанио, слугата й, и него

от два дни не съм виждал!

 

КРАЛИЦАТА

                Бързай, казах!

Пизанио, ти беше твърде предан

на своя Постум! Много ми се иска

отсъствието му да се дължи

на мойта смес — той беше убеден

във нейната целебност. Ала тя

къде ли е отишла? Може би

се е самоубила или в прилив

на бурна страст е литнала към своя

избраник мил? Но в гроб или в позор,

и в двата случая аз имам полза —

щом тя отпадне, краят е един:

короната ще има моят син!

Какво разбра?

 

КЛОТЕН

                Избягала е, явно!

Идете при баща й! Той е в пристъп

на тъй ужасен гняв, че всички гледат

да са далеч от него.

 

КРАЛИЦАТА

                Гняв? Навреме!

Да ще тоз гняв живота му да вземе!

 

КЛОТЕН

И любя я, и мразя я! Да, любя,

защото е и царствена, и мила,

и по-добра от другите жени

във всяко отношение! От всяка

тя взела е най-ценното и с много

ги превъзхожда всички! Но това, че

отхвърля мен, за да даде предимство

на някакъв си Постум, толкоз лошо

говори за ума й, че засенчва

доброто в нея; и затуй я мразя

и съм решил да й платя за всичко,

защото щом глупаци…

                Кой е там?

А, ето кой бил! Козни ще плетем?

Ела, ела ми, своднико префинен!

Къде е господарката ти? Казвай

или те пращам в ада!

 

ПИЗАНИО

                Ваша светлост…

 

КЛОТЕН

Къде е господарката ти, питам,

подлецо скритен, или клетва давам,

ще ти измъкна тайната с туй тука

издън сърцето! С Постум е, нали?

С тоз куп от низости, във който няма

зърно достойнство?

 

ПИЗАНИО

                Разсъдете, принце!

Кога изчезна тя? А той е в Рим.

Как може да е с него?

 

КЛОТЕН

                Где е, питам!

Недей ми ги усуква! Отговаряй:

къде си я укрил? Къде е? Казвай!

 

ПИЗАНИО

О, свръхдостойни принце!…

 

КЛОТЕН

                        Свръхдостойни

негоднико! Веднага с първа дума,

кажи къде е и не ща да слушам

за свръхдостойнства! А? Къде е? Казвай

или с мълчание ще се осъдиш

на смърт, и незабавна!

 

ПИЗАНИО

                        Щом е тъй,

тоз лист изчерпва туй, което знам

за нейното изчезване.

 

КЛОТЕН

                Да видим!

Готов съм да я гоня до престола

на Августа!

 

ПИЗАНИО (настрани)

        Друг изход просто нямах!

А тя далеч е и това писмо

ще го накара да се поразходи

без риск за нея.

 

КЛОТЕН

                Хм!

 

ПИЗАНИО (настрани)

                        На господаря

ще пиша, че е мъртва. Имогено,

във пътя ти каквито пречки има,

надвий ги и върни се невредима!

 

КЛОТЕН

И туй писмо не лъже, а, негоднико?

 

ПИЗАНИО

Мисля, че не, ваша светлост.

 

КЛОТЕН

Почеркът е на Постум. Познавам го. Чувай, мошенико, ако престанеш да хитруваш и се съгласиш да ми служиш вярно и да изпълняваш точно и усърдно заповедите ми — тоест да извършваш бързо и добросъвестно каквото злодейство ти възложа, — ще те имам за честен човек и няма да ти липсват нито средства, за да се замогнеш, нито подкрепа, за да се издигнеш.

 

ПИЗАНИО

Добре, ваша светлост, но…

 

КЛОТЕН

Ще ми служиш ли? Щом така дълго и вярно си придружавал голата Фортуна на този просяк Постум, не е възможно да не станеш мой усърден помощник, като имаш предвид облагата от туй. Ще ми служиш, нали?

 

ПИЗАНИО

Да, ваша светлост.

 

КЛОТЕН

Дай си ръката! Ето ти кесията ми. Да е останала у тебе някоя дреха на бившия ти господар?

 

ПИЗАНИО

Да, ваша светлост. В стаята ми е костюмът, който той носеше, когато се раздели с господарката ми.

 

КЛОТЕН

Бягай да ми го донесеш! Това ще ти е първата услуга. Бързай!

 

ПИЗАНИО

Отивам, ваша светлост.

 

КЛОТЕН

Ще ти дам аз една среща на пристана в Милфорд!… Забравих да го попитам за едно нещо. Ще си го спомня след малко… Точно там ще те убия, подли Постуме! Къде се бави тоя с дрехите! Преди време тя ми каза — и сърцето ми още се оригва на горчиво от тези думи! — че поставяла най-вехтата дреха на Постум по-високо от моята личност с благородния й произход и цялата й украса от дарби и качества. Тъкмо облечен в тази негова дреха, ще я изнасиля; първо ще го убия, и то пред очите й! Така ще види храбростта ми и това ще бъде моята отплата за нейното презрение! Ей го, проснат на земята, а аз произнасям — сложил крак върху трупа му — победната си реч! И когато утоля своята сласт (което, казах, за да я унизя, ще извърша във вехтата му дреха, която й е тъй ценна!), ще я натиря с юмруци и ритници обратно към двореца! Беше й драго да ме унижава — за мене пък ще е весело да й отмъстя!

Тези ли са?

 

ПИЗАНИО

Да, ваша светлост.

 

КЛОТЕН

Колко време измина, откак е тръгнала за Милфорд?

 

ПИЗАНИО

Едва ли е успяла да стигне там.

 

КЛОТЕН

Отнеси тези дрехи в стаята ми — това е втората ми поръчка. Третата е да онемееш за всичко, свързано с моя кроеж. Бъди изпълнителен и повишението само ще похлопа на вратата ти. Мъстта ме чака в Милфорд. Защо нямам крила, та да стигна дотам за миг! Тръгвай и бъди ми верен!

 

ПИЗАНИО

Безчестнико, на теб за да съм верен,

предател искаш ти да стана черен

към честния си Постум! Как пък не!

До Милфорд шибай своите коне,

но, стигнал там, дано не видиш тази,

която търсиш!… О, дано я пази

небето от беда, а този луд

на вятъра да хвърля пот и труд!