Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (7)

Шеста сцена

 

ИМОГЕНА

Една двулична мащеха, един

жесток родител и един негодник,

досаждащ на омъжена жена

със мъж в изгнание! О, мой съпруже,

венец на мойта скръб сред толкоз гнет!

Да бяха ме откраднали и мен

след двамата ми братя, щях да бъда

щастлива днес! Високите стремежи

са най-нещастните! Блазе на тези

обикновени хорица, чиито

безхитростни желания се сбъдват

във скромни радости… О, кой е тоз пък?

 

ПИЗАНИО

Госпожо, един римски благородник

с писмо от господаря ми.

 

ЯКИМО

                        Мадам,

не се плашете. Вашият съпруг

и мой приятел, Постум Леонат,

е в безопасност и ви праща свойте

горещи поздрави.

 

ИМОГЕНА

                Благодаря ви!

Добре дошъл, почтени господине!

 

ЯКИМО (настрани)

Разкошна външност! Ако и отвътре

богата е със толкоз рядък дух,

ще бъде истинска съпруга-феникс^[1],

една на тоя свят, и ще е хвръкнал

залогът ми! Безстрашие, крепи ме

или във бягство като партски конник

ще стрелям по врага^[2], а може би и

направо ще побягна!

 

ИМОГЕНА (чете)

„… Той е благородник с най-добро име и аз съм му безкрайно задължен за много услуги. Отдай му внимание, съразмерно на чувствата ти към твоя верен Леонат…“

Дотука мога да чета на глас,

но туй, което следва, ме съгрява

до дън сърце и ме изпълва цяла

с признателност към вас. Добре дошъл,

достойни господине! Нямам думи

докрай да ви изкажа свойта радост,

но ще направя тя да проличи

във действията ми.

 

ЯКИМО

                Благодаря ви,

прекрасна господарко. Боже мой,

дотам ли сме безумни ний, мъжете!

Нима природата ни е дарила

очи, които виждат свода син,

земята и морето, различават

сред роя звезден всякое светило

и всяка песъчинка на брега,

за да не можем в толкоз ясен случай

да разпознаем — странна слепота! —

красивото от грозното?…

 

ИМОГЕНА

                Простете,

какво ви смайва тъй?

 

ЯКИМО

                … Не, не в очите

ще е причината — защото даже

маймун, изправен пред подобен избор,

ще заскимти към тази и прогони,

озъбен, другата; и не в ума —

защото идиотът би улучил

при разлика такава; не в глада —

защото пред онази грозота,

след този чар, охотата ни, вместо

да пожелае да се утоли,

на гладно би повърнала!…

 

ИМОГЕНА

                        Простете,

не ви разбирам.

 

ЯКИМО

                Тъй е, да! Вината

е в ненаситната ни похотливост,

в това ведро без дъно, в тази паст,

която подир агънцето крехко

ламти за мърша!

 

ИМОГЕНА

                Драги господине,

какво ви тъй възбужда? Може би

не сте добре?

 

ЯКИМО

                Благодаря, мадам,

напълно здрав съм.

                Моля ти се, драги,

слугата ми е тука нов и малко

объркан още. Нека ме почака,

където е.

 

ПИЗАНИО

        Отивам, господине.

Бях тръгнал и така да го поканя.

 

ИМОГЕНА

Кажете, моля, как е моят мъж?

Добре ли е със здравето?

 

ЯКИМО

                        Напълно.

 

ИМОГЕНА

И бодър е, надявам се?

 

ЯКИМО

                        Свръхбодър!

Сред чужденците в Рим той има слава

на първи веселяк. Дори му викат

Безгрижния британец.

 

ИМОГЕНА

                Тука беше

по-скоро склонен към печал, макар

неясна и за него.

 

ЯКИМО

                Ни веднъж

не съм го виждал тъжен! Един негов

приятел в Рим, французки благородник

е толкоз влюбен в някаква девойка

от Франция, че гдето и да иде,

въздиша непрестанно като пещ,

а нашият британски шегобиец —

съпругът ви — разсмя се един ден

и му извика: „Ей, ще ми се пръснат

ребрата! Смешна работа, да гледаш

как някой, който е и чел, и чувал,

и виждал какво нещо са жените —

без изключение! — си похабява

свободните години във мечти

по брачния хомот!“

 

ИМОГЕНА

                Така ли каза?

 

ЯКИМО

Така, мадам, и просълзен от смях!

Забавно беше да се слуша как

осмиваше французина. Макар че,

ей Богу, някои съпрузи плачат

за порицание…

 

ИМОГЕНА

                Но той не е

сред тях, надявам се.

 

ЯКИМО

                О, не! При все че

могъл би по-признателен да бъде

към небесата. Те са проявили

велика щедрост, давайки му вас

към всичко друго, а пък той… Това

ме пълни със учудване и с чувство

на съжаление…

 

ИМОГЕНА

                А към кого?

 

ЯКИМО

Към две създания, и то дълбоко!

 

ИМОГЕНА

Вий гледате към мен? Нима едното

от тях съм аз? И за какво по-точно

ме съжалявате?

 

ЯКИМО

                Глупец окаян!

Обърнал гръб на слънцето сияйно,

да търси радост във затвор, огрян

от пушеща угарка!

 

ИМОГЕНА

                Господине,

отговорете, моля ви, по-ясно

на моите въпроси! Аз ви питам:

защо ме съжалявате?

 

ЯКИМО

                Защото —

туй исках да ви кажа — онова,

което вам се пада, радва други…

Но дълг е на небето да го съди,

не мой — да го разнасям.

 

ИМОГЕНА

                        Господине,

изглеждате осведомен за нещо,

което ме засяга. А по-лошо

е само да се плашим от бедата,

отколкото да знаеме за нея,

защото, щом я знаем, тя или

е вече свършена, или все още

предотвратима. И затуй ви моля:

разкрийте ми това, което тъй

и казвате, и не!

 

ЯКИМО

                Да бяха мои

тез розови ланити, за да къпя

в тях устните си; таз ръка, чието

докосване би трябвало да бъде

платено от щастливеца със клетва

за вечна вярност; този бляскав поглед,

навеки спрял движението лудо

на моите очи — проклет бих бил,

ако, богат със всичко туй, целувах

уста, достъпни като стъпалата

към Капитолия^[3]; или пък милвах

с ръцете си ръце закоравели,

като от работа, от всекидневни

безстрастни ласки — работа и те;

ако със страст заглеждах се в очици,

мъждиви като пламъка, захранван

от смрадна лой! Да, всички, всички мъки

на пъкъла заслужил бих с такова

предателство!

 

ИМОГЕНА

                Боя се, че мъжът ми

забравил е Британия!

 

ЯКИМО

                        И нея,

и себе си! И не по лична склонност

ви казах за таз просешка размяна,

която той извършва — хубостта ви

с магия до езика ми извлече

таз вест от мойто нямо като гроб

съзнание.

 

ИМОГЕНА

        Не искам да ви слушам!

 

ЯКИМО

О, дух безценен, участта ти свива

сърцето ми от жалост! Една дама,

тъй хубава и свързана с държава,

която удвоила би властта

на най-всевластния между кралете,

да бъде смесвана с продажни дрипли,

наемани със средствата, при туй

от нейните сандъци; с болни стърви,

които за пари рискуват всички

зарази на природата; с мръсници,

които, колкото и да се парят^[4],

пак тровят и отровата!… Принцесо,

платете му! Обратното ще значи,

че майка ви не е била кралица

или че вие сте се отклонила

от кралския си ствол!

 

ИМОГЕНА

                Да му платя?

Но как да му платя? Ако е вярно —

а моето сърце не вярва лесно

на двете ми уши! — ако е вярно,

то как да му платя?

 

ЯКИМО

                Нима аз бих

живял така, като Дианин жрец^[5]

във ледено легло, когато той

ще яха своите продажни дами

напук на вас, и то за ваша сметка?

Платете му! Чрез мене се отдайте

на сладката си мъст — аз по съм знатен

от вашия беглец и ще остана

към чувството ви предан и потаен

до гроба си!

 

ИМОГЕНА

        Пизанио!

 

ЯКИМО

                О, нека

поставя върху устните ви своя

печат за вярност!

 

ИМОГЕНА

                Махай се! Осъждам

ушите си, загдето толкоз дълго

ти дадоха слуха си! Ако беше

човек със чест, ти би разказал туй

със чисти помисли, а не със долни

домогвания, като тез, които

разкриха те! Ти клеветиш един

достоен благородник, тъй далечен

от твойте думи, колкото ти сам си

далечен от честта, и се опитваш

да прелъстиш една жена, която

презира със еднаква сила теб

и дявола!… Пизанио!… Баща ми

ще чуе още днеска за туй твое

попълзновение и ако сметне,

че бива един нагъл чужденец

да се държи в дома му като в някой

вертеп на Рим и да излива своя

нагон в ушите ни, то има двор,

на който не държи, и дъщеря,

която не почита за стотинка!…

Пизанио!

 

ЯКИМО

                Блазе ти, Леонате!

Сега ще мога да ти съобщя, че

доверието на жена ти в тебе

достойно е за твойта вяра в нея,

тъй както мъжката ти добродетел —

за женската й чест! Живейте в здраве

вий, дама на най-доблестния мъж,

с какъвто се е хвалила родина,

и заслужаваща за мъж да има

единствен него! Моля ви за прошка!

Така говорих, за да проверя

доколко вярвате на своя Постум.

Сега, госпожо, ще ви го опиша

какъвто е, а той е мъж без упрек,

с такова обаяние, че всички

семейства в Рим го искат за приятел

и половината сърца в града ни

са негови!

 

ИМОГЕНА

        Поправяте се.

 

ЯКИМО

                        Той е

направо бог, от небесата слязъл

сред хората! Във него има нещо

особено, което го издига

над простосмъртните! Не се гневете

на туй, че исках да се уверя

във отговора, който ще дадете

на моята измама и със който

вий само потвърдихте твърдостта

на своя избор, спрял се на съпруг,

незнаещ изневяра! Зарад него

пресях така духа ви, но небето

ви е направило без люспа плява

за разлика от другите жени!

Простете ми!

 

ИМОГЕНА

                Забравено е всичко.

Разчитайте на мойта власт във двора.

 

ЯКИМО

Благодаря ви искрено. Забравих

да ви помоля за една услуга,

нищожна, ала важна за мъжа ви,

за мене и за други наши близки

приятели.

 

ИМОГЕНА

        Кажете!

 

ЯКИМО

                        Десетина

заможни римляни, сред тях и Постум

най-ярък цвят от нашия букет —

решихме да направим общ подарък

на императора и аз бях пратен

във Галия и там го купих. Туй е

един изящен сребърен сервиз,

обсипан с камъни, които имат

висока стойност, и понеже аз

съм чужд в Британия, не зная где

да го държа на сигурно. Дали

вий няма да го вземете за малко

на съхранение?

 

ИМОГЕНА

                С голяма радост

и със честта си ще ви гарантирам

за неговата сигурност. Понеже

съпругът ми във него има влог,

ще го държа във спалнята си.

 

ЯКИМО

                        Той е

поставен във сандък, за който бдят

слугите ми. По тях ще ви го пратя

единствено за тази нощ, защото

пътувам утре сутрин.

 

ИМОГЕНА

                О, не, не!

 

ЯКИМО

Не, моля! Ако вий ме удържите

по-дълго тук, аз думата си няма

да удържа. Морето прекосих

от Галия до острова ви, само

за да се срещна с вас.

 

ИМОГЕНА

                Благодаря ви,

но утре не ви пускам!

 

ЯКИМО

                Съжалявам,

но срокът си е срок. Затуй ви моля,

ако ще пращате по мене поздрав,

пишете го таз нощ! И без това

съм закъснял и с мене закъснява

и дарът ми.

 

ИМОГЕНА

                Веднага ще му пиша.

Пратете ми сандъка си! Ще бъде

добре опазен и във цялост върнат.

Довиждане!