Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cymbeline, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Sir_Ivanhoe (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Alegria (2012 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети

Събрани съчинения в осем тома

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Коректор: Евгения Владинова

Художник: Петър Добрев

ISBN 954–739–074–0

История

  1. — Добавяне

Второ действие

Първа сцена

Британия.

Влизат Клотен и двамата Велможи.

 

КЛОТЕН

Честна дума, няма друг с кучешки шанс като моя! Тъкмо да целуне целта и — пам! — другата топка я отклони! Хвръкнаха ми цели сто фунта! И на туй отгоре ще ми прави бележка, кучият му син, че съм бил ругал, като че ли съм взел ругатните си назаем от него, та той да ми казва кога да ги харча!

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

И какво спечели той с това? Вие му пукнахте главата с топката!

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

И ако имаше и той като тебе вода в главата, щеше да му изтече всичката!

 

КЛОТЕН

Когато един знатен мъж иска да ругае, никой от присъстващите няма право да кастри опашките на ругатните му!

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

Да, господарю… (Настрани) Нито да им реже дългите уши!

 

КЛОТЕН

Пес неден, ще иска от мене удовлетворение! Жалко че не е на моето равнище, тогава щеше…

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

… и той да бъде равен на нищо!

 

КЛОТЕН

Ще се пукна от яд, чума да го тръшне! Защо съм толкоз високопоставен! Никой не смее да се бие с мене, защото съм син на кралицата. Всеки мухльо може да се бие колкото си ще, само аз трябва да се разхождам нагоре-надолу като петел, с който никой съперник не иска да се пребори.

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Ти и петел не си, ами глупав пуяк с разперена опашка!

 

КЛОТЕН

Какво каза?

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

Че не приляга на ваша светлост да се бие със всеки, когото е оскърбил.

 

КЛОТЕН

Това ми е известно, но ми приляга да оскърбявам всеки по-низък от мене.

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

Да, това приляга само на вас.

 

КЛОТЕН

А аз какво казвам?

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Ваша светлост, чухте ли за чужденеца, който бил пристигнал снощи в двора?

 

КЛОТЕН

Чужденец, и аз да не зная нищо?

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Какво ли знаеш ти, та и това?

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Бил италианец и — както казват — приятел на Леонат.

 

КЛОТЕН

Леонат е един изгонен никаквец и този — какъвто и да е — ще бъде от пасмината му! Кой ти съобщи за него?

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Един от пажовете ви.

 

КЛОТЕН

Дали е редно да ида да го видя? Няма ли това да намали престижа ми в двора?

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Той не може да бъде намален, ваша светлост.

 

КЛОТЕН

И аз тъй мисля.

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Как ще може, като изобщо нямаш престиж, глупако?

 

КЛОТЕН

Добре, отивам да го видя този италианец. Довечера ще си избия от него днешната загуба на кегли! Да вървим!

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

На вашите заповеди, принце!

Клотен и Първи велможа излизат.

От толкоз хитра дяволка, каквато

е майка му, да се роди такова

невиждано магаре! Таз лисица

със своя ум и този гламчо, който

не може две от двайсет да извади,

така че да получи осемнайсет!

О, бедна Имогено, о, небесна

принцесо наша, как жестоко страдаш

в тоз тъжен двор с един баща под чехъл,

една ужасна мащеха, която

крои ти злото, и един жених,

за тебе по-ненавистен дори

от грозната присъда над мъжа ти

и от ужасния развод, към който

желаят да те тласнат! Небесата

да укрепят зида на твойта чест

и храма на душата ти, така че

на злото устояла, да те видим

как властваш след горчиви времена

с любим съпруг над радостна страна!

 

Излиза.