Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (27)

Четвърта сцена

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Сега си спънат тъй, че никой няма

да те открадне — можеш да пасеш,

ако намериш паша…

 

ВТОРИ ТЪМНИЧАР

                … и охота!

 

ПОСТУМ

Добре дошло, затворничество, път

към свободата, вярвам! Аз все пак

съм по-добре от подагрика, който

би предпочел да стене в болка, вместо

да иде при най-сигурния лекар,

Смъртта, която ключ е и за тези

окови тука. Съвест моя, ти си

по-здраво стегната от тези китки

и глезени! О. благи богове,

пратете ми спасителните клещи

на покаянието, за да счупя

тоз обръч в себе си! Ала дали

достатъчно е туй, че се разкайвам?

Като деца смекчаваме така

родителите си, а тези горе

са по-изпълнени от тях със милост.

Заплащане щом трябва, аз го върша

чрез тез вериги повече желани,

отколкото наложени. Остава

да го изкупя и затуй в замяна

на мойта свобода вземете вие

не нещо мое, а самия мен,

живота ми! Вий по сте милосърдни

от хората, които карат свойте

изпаднали длъжници да им дават

част само от имота си и тъй

им позволяват да се мъчат още

с остатъка. Не, аз това не искам!

За ценния живот на Имогена

вземете моя — неговата стойност

е ниска, зная, но и той живот е,

от вас изсечен. Хората не теглят

монетите с везни, а ги приемат

за образа върху им; приемете

и вий живота ми зарад лика си,

повторен в мен, и ако сте съгласни

със този мой отчет, унищожете

квитанцията ми!… О, Имогено.

с теб искам да говоря без слова!

 

СИЦИЛИЙ

О, Гръмовержецо, суров с Юнона, с Марс бъди,

а нас, мухите, стига веч си блъскал със беди!

Защо — кажи — към моя син тъй строг е твоят съд:

когато аз умрях, той бе във майчината плът,

а ти си — знайно е — баща на всеки наш сирак

и длъжен в жизнения гнет да му помагаш, благ!

 

МАЙКАТА

Луцина^[1] в мъки ме прибра, щом Постума родих,

и расна бедният ми син във свят студен и лих.

 

СИЦИЛИЙ

Ала природата добра, извая го такъв,

че казваха за него вред: „Сицилиева кръв!“

 

ПЪРВИ БРАТ

И щом порасна и узря, в Британия кой друг

могъл би сред момци безчет от север и от юг

до Имогена да стои, достоен за съпруг?

 

МАЙКАТА

Защо бе бракът му разбит без никаква вина?

Защо прокуден бе далеч от дом и от жена?

 

СИЦИЛИЙ

Защо на Якимо от Рим възможност даде ти

да трови чистия му ум с лъжи и клевети

и целия му млад живот с това опропасти?

 

ВТОРИ БРАТ

Със свойте майка и баща дошли от друг покой,

зоват те братята му, смърт намерили във бой

за чест и слава на рода Тенанциев и свой!

 

ПЪРВИ БРАТ

И брат ни Постум тъй се би за Цимбелин без страх —

защо тогаз, когато той не бе извършил грях,

за този негов подвиг ти честта му хвърли в прах?

 

СИЦИЛИЙ

Прозореца си от кристал, владико, открехни,

рода ни не подхвърляй все на тежки изпитни!

 

МАЙКАТА

Добро е моето дете — дари му светли дни!

 

СИЦИЛИЙ

Не ни ли ти погледнеш благ от своя син чертог,

то знай, ще се оплачем ний в Съвета ви висок!

 

ПЪРВИ и ВТОРИ БРАТ

И съдник ще подирим друг, не толкова жесток!

 

ЮПИТЕР

Достатъчно! Да стихнат вик и врява!

От мен ще се оплакваш, долна гмеж,

забравила, че моят гръм сразява

на всичко земно дребния метеж?

Назад към Елисейските полета^[2]

и техните невехнещи цветя!

Не се грижете за съдбата клета

на людете — във моя власт е тя!

Любимците си дълго аз терзая,

та моят дар да стане тъй по-скъп.

Не бойте се! Синът ви е към края

на тежкия си друм от гнет и скръб.

Роди се той под моето светило^[3],

венча се с Имогена в моя храм

и затова на тяхното венчило

аз щастие след мъките ще дам!

Тоз свитък на гръдта му положете,

предсказващ нему радости безброй,

и вече моя слух не тревожете

с ненужните си хленчове и вой!

Лети в лазура чист, ореле мой!

 

СИЦИЛИЙ

Със гръм се спусна той и с дъх на сяра;

свещената му птица връхлетя ни,

за да ни сграбчи сякаш; а обратно

възнесе се по-сладък от зефира

на нашите поля! Със клюн безсмъртен

орелът му си чистеше перата

във знак на туй, че неговият бог

е радостен!

 

ВСИЧКИ ПРИЗРАЦИ

        Благодарим, владико!

 

СИЦИЛИЙ

Затвори се мермерният му под!

Той влезе под сияйния си покрив!

Да тръгваме! Изчезвайте веднага,

покорни на повелята му блага!

 

ПОСТУМ (събужда се)

Ти, сън, подобно прародител мой,

създаде моите баща и майка,

и братята ми с тях; но — о, измама! —

събудих се и никакви ги няма!

Бедняците, които се надяват

на височайша милост, виждат също

такива сънища; очи отварят:

стопило се е всичко!… Не, уви,

на някои в живота им върви:

отрупани са с милости, макар че

не са ги ни бленували, ни с нещо

заслужили. И аз такъв съм сам —

получих милост, а защо не знам!

Какви вълшебства тук витаят! Свитък?

О, чудо, не бъди отвън изящно,

а вътре празно, както бива често

на този свят! За разлика от толкоз

изтънчени придворни, оправдай

надеждите във теб!

„Когато лъвчето намери, без да знае и търси, и бъде облъхнато от нежния въздух и когато отсечените клони на величествения кедър оживеят след много години и прираснали към стария дънер, пуснат нови филизи — тогаз Постум ще види свършека на мъките си, а Британия — мир и благоденствие.“

И туй ще да е сън или пък набор

от луди думи! Да, едно от двете:

слова без смисъл или може би

непостижими за човешка мисъл!

Каквото и да е, то тъй е близко

до мойта участ, че ще го запазя

за таз му близост с нея.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Е, драги, приготви ли се за умирачката?

 

ПОСТУМ

И дори се преготвих, сякаш готвачът ме е забравил на огъня.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Затова пък палачът няма да те забрави.

 

ПОСТУМ

И ако блюдото бъде по вкуса на наблюдателите, цената няма да им се досвиди.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Няма да се досвиди на свидетелите, но на тебе сметката ще ти се види тежичка. Утехата е в това, че няма вече никога да се разправяш с плащания на други сметки, няма да се боиш от тези пусти кръчмарски консумации, които не са развеселили ни едно сядане на маса, без да помрачат ставането от нея. Люшкаш се, прегладнял, на влизане и се кандилкаш, препил, на излизане. И те е яд, че хем си излязъл от кръчмата, хем си влязъл в тефтера й. И главата, и кесията ти — празни. Главата ти тежи от лекомислие, а кесията ти е олекнала от безпаричие. Сега поне ще се отървеш от тези противоречия. Няма нищо по-милосърдно, казвам ти, от едно въже за петак. Дорде мигнеш, и те отървава от всички дългове! От него по-добър счетоводител не можеш намери: очиства те за миг от всички сметки, минали и бъдещи. Шията ти е за него и перо, и книга, и сметало. Преди да усетиш, разписката ти готова!

 

ПОСТУМ

На мене повече ми се умира, друже, отколкото на теб ти се живее.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Може. Защото, който спи, зъб не го боли, само че ако трябва да заспя сън като твоя и палач да ми клати люлката, струва ми се, че бих се сменил с приспивача си, защото никой не знае по кой път ще трябва да тръгне после.

 

ПОСТУМ

Пък аз, приятелю, си зная по кой ще тръгна.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Тогава твоята Смърт трябва да е с очи. Не съм виждал да я рисуват така. Сигурно ти го е казал някой, който по ги разбира тези работи; а може би си въобразяваш, че сам го знаеш — което, сигурен съм, не е вярно — или пък си решил да тръгнеш слепешката и пет пари не даваш къде ще стигнеш. А дали ще бъде щастливо пътуването ти, това няма да го разберем, защото май мъчно ще се върнеш да ни го кажеш.

 

ПОСТУМ

Вярвай, друже, всички имат очи, за да видят пътя, по който вървят, само че някои нарочно жумят.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Това пък ако не е най-голямата смешка; да ти трябват очите най-много, за да си намериш пътя, дето нищо не се вижда! Разбирам те аз: сам искаш да си затвориш очите пред бесилката.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Свали оковите на затворника и го отведи при краля!

 

ПОСТУМ

Ти ми носиш добра вест. Скоро ще бъда освободен.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Да ме обесят, ако е така!

 

ПОСТУМ

И тогаз ще си по-малко зает, отколкото си сега, тъмничарю. За мъртвите няма резета.

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Чуден човек! Влюбил се е в бесилката и сякаш иска да се ожени за нея и да й направи цяла гора бесилчета. Честна дума, макар и да е римлянин, знам мнозина от нашите, които са по-големи разбойници от него, а пък държат на живота си. А и мнозина от техните умират неохотно. Което си е право, и аз не бих искал да съм на тяхно място. Да можеше всички да мислим еднакво, и то да е добро! Лоши дни ще настанат тогава за бесилките и тъмничарите. Говоря против сегашния си интерес, но се надявам на по-добра служба при такова бъдеще.