Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (22)

Трета сцена

 

ЦИМБЕЛИН

Иди отново да я видиш как е

и се върни със вести!

                Тази треска

след странното изчезване на Клотен!

Таз лудост, във която току-виж,

посегнала на себе си! Небе,

със колко едновременно беди

обсипваш ме: горката Имогена,

едничкият ми лъч на тоя свят —

избягала; кралицата — пред смърт;

а пък синът й, в дни, когато враг

заплашва ме със гибелна война —

изчезнал, няма го! О, всичко туй

ме хвърля в отчаяние!… Но ти,

подлецо жалък, който с лик невинен

се правиш, че не знаеш где е тя,

аз теб ще те накарам да продумаш

с мъчения!

 

ПИЗАНИО

                Животът ми, кралю,

е ваш и аз на вас го предоставям,

но за принцесата не зная нищо:

ни где се е укрила, ни защо,

ни смята ли — и ако да, кога —

да се завърне. Вярвайте, кралю,

в дълбоката ми преданост!

 

ВЕЛМОЖА

                        Когато

изчезна тя, кралю, той беше тука.

Готов съм да му стана поръчител,

че казва правдата и че е верен

служител ваш! А колкото до Клотен,

той търсен е усърдно и ще бъде

намерен скоро.

 

ЦИМБЕЛИН

                Смутни времена!

Тоз път ти се размина, но си още

съмнителен!

 

ВЕЛМОЖА

                Пристигна вест, кралю,

че легионите на Рим, които

на лагер бяха в Галия, и с тях

войска, съставена от римски знатни,

са слезли на брега ни!

 

ЦИМБЕЛИН

                Днес ми трябва

съветът на кралицата и син й.

Объркан съм от грижи!

 

ВЕЛМОЖА

                        Господарю,

войската ви е годна да посрещне

такъв противник. Повече да дойдат,

и с тях ще се оправим. Трябва само

да кажете „Напред!“ на свойте войни,

очакващи сигнал!

 

ЦИМБЕЛИН

                Благодаря ви.

След мене, и да срещнем участта си,

каквато е. От Рим не се боя —

нещата тук гнетят ме. Да вървим!

 

ПИЗАНИО

Откакто известих го за това, че

убил съм Имогена, господарят

не ми е писал ред; за нея също

не зная новости, макар че тя

ми беше обещала да ми пише;

не знам какво е станало и с Клотен.

Изобщо съм объркан. Но небето

си знае работата. То ме вижда,

че съм предател предан и че лъжа,

за да остана честен. В таз война

на краля ще докажа, че обичам

страната си, или ще падна в бой.

Нещата с времето ще се оправят.

Фортуна, не загубим ли надежда,

и без кормило в порта ни отвежда!