Гордън Диксън
Генетичният генерал (24)

ДОНАЛ

Този мъж рязко се отличаваше от другите. Засега само няколко човека знаеха това. Трябваше да се намери нещо, което да послужи като гръмоотвод на тази репутация, с други думи — да я обезвреди.

Донал чу гласа на Анеа.

— Сейън е тук. Не искате ли да поговорите с него?

— Малко по-късно — отвърна той.

Откъсна се от своите мисли и се заслуша в разговора между Анеа и Сейън.

— …премина през залата — говореше Свързващият, — каза тук една дума, там — друга, след което всичко бе в ръцете му.

— Представям си — каза Анеа. — Той се откроява сред пламъците като атомен огън. Слабото им светене бледнее в сравнение с неговия блясък.

— Не съжалявате ли?

— Да съжалявам ли?! — Щастливият й смях обезмисли въпроса. — За какво да съжалявам? Какво имате предвид?

— Трябва да ви разкажа някои неща. Какво знаете за историята на собствените си гени?

— Всичко.

— Не е така. Знаете само, че сте била създадена с определена цел — Сейън протегна ръката си напред, сякаш просеше помощ. — Знаете ли какво се криеше зад разчетите на Моунтър? Заплаха за човечеството като цяло. То може да се възстановява, както отделните негови части. Но ако се променят условията за съществуване на цивилизацията… Човечеството може да се управлява, като се подлагат хората на физическо и емоционално въздействие. Ако температурата в стаята се повиши, сваляме връхните си дрехи. В това е тайната на властта на Уилям. Точно такава беше и науката на Моунтър. Нашите учени също стигнаха до извода, че човечеството може и трябва да бъде направлявано в развитието си, но по друг начин. Те разглеждат цивилизацията като обект, който може да бъде управляван чрез частите, чрез индивидите. Постановката е, че обекта се променя, когато се променят съставните части — в случая хората. Установихме, че ключът към подобно регулиране е генния подбор — от една страна естественият, случаен подбор, от друга — изкуственият, контролиран…

— Това е така — намеси се Анеа.

— Не-е — бавно поклати глава Сейън. — Сгрешихме. Остана ни само удоволствието да обясним грешката си. Оказахме се в положението на историци. Изменението на гените е възможно, но само на малки порции. Расата не може да се промени изведнъж и напълно. Работим само над тези гени, които познаваме или за които се досещаме. Това ни отдалечава от гените, които сме видели, но не сме разпознали, и прави невъзможна работата с тези, за които дори не предполагаме. А на нас ни трябват абсолютно нови гени. Съвършено нова комбинация. Промяната на расата чрез промяна на индивидите е извънредно труден процес. Всичко, което можем да направим, е да развиваме, стабилизираме и укрепваме наследствените гени на прадедите ни. Вие, Анеа, трябва да знаете по-добре от всички, че Уилям принадлежеше към онази малка група хора, които са двигатели на историята и нейни победители. Те не се поддават на контрол. Сега ще ви съобщя нещо много важно. Тук, на Екзотика, обърнахме внимание на Уилям, когато не беше навършил двадесет години. Бе взето решение да подберем необходимите гени. Резултатът сте вие.

— Аз?! — тя застина, втренчила поглед в него.

— Да, вие… — Сейън леко наклони глава. — Никога ли не сте си задавали въпроса защо толкова яростно се противопоставяте на всяко начинание на Уилям? И защо той толкова упорито държеше договора ви? И защо ние позволявахме тези нещастни отношения да продължават и преподписвахме договора?

— Да, защо? Не разбирам.

— Вие трябваше да сте допълнение към Уилям в психологичен аспект. — Сейън въздъхна. — Неконтролируемите му постъпки трябваше поне отчасти да се уравновесят от присъствието ви. Неизбежният брак между вас — точно това беше нашата цел — би трябвало да доведе до смесване на двете натури. Разбира се, резултатът от този брак би трябвало да е нещо изключително… или поне така се надявахме.

Анеа потрепери.

— Никога не бих се омъжила за него.

— О, щяхте да го направите — увери я Сейън. — Бяхте предназначена — извинете ме за грубата дума — за мъжа, покорил Галактиката. — Напрежението в гласа му спадна, в очите му се появи пламък. — Беше много трудно да го постигнем. Използвахме най-древния и най-силен женски инстинкт — стремежът да принадлежиш на най-силния мъжкар. Висшата цел на жената е да роди дете от такъв мъж.

— Но се появи Донал — каза Анеа с озарено лице.

— Точно така — засмя се Сейън. — И доколкото най-силният мъж в Галактиката се оказа друг, а не този, който ние определихме, вие го отхвърлихте. На сцената излезе Донал… Той разруши всички наши теории и планове. Случайно съчетание на гените — нещо, което не можем да предвидим — го постави над Уилям. Донал е наследник на стар род мислители — майка му е родом от Мар — и също толкова стар род дорсайци, които се славят като хора на действието. Но аз не успях да разбера изцяло уникалните му способности, дори след като го подложим на тестовете. Може би в сегашния си вид не са способни да уловят това… Не знам. Щом не успяхме да разпознаем таланта, способен да донесе огромна полза на своята раса, значи не сме на верен път.

— Но защо обвинявате себе си?

— Защото се предполага, че съм специалист в тази сфера. Ако един кибернетик не успее да определи, че ръката на приятелят му е счупена, никой няма да го обвини. Но ако тази грешка допусне един лекар, той ще бъде признат за виновен и наказан. Нашето положение е подобно. Бяхме длъжни да разпознаем новата способност, новият талант, да го локализираме и изучим. Точно за това исках да ви попитам. Считате ли, че Донал притежава нещо, с което да се различава от другите хора? Нямам предвид военният му гений — в една или друга степен и останалите командири го имат. Говоря за способности, които напълно липсват у обикновените хора.

Анеа дълго мълча. Гледаше някъде встрани. После отново погледна към Сейън и каза:

— Защо питате мен? Попитайте него.

Избягваше отговора, защото не го знаеше. Просто не би могла да обясни какво точно чувства.

Сейън повдигна рамене.

— Аз съм глупак. Не вярвам на това, което ми говори целият жизнен опит. Нима една избраница би могла да отговори по друг начин? Само че се страхувам да го попитам. И всички знания, които съм натрупал, не намаляват този страх. Въпреки това ще ви послушам. Аз… ще го попитам.

Анеа вдигна ръка и извика:

— Донал!

От мястото си на балкона той чу гласа й, но отговори, без да мръдне.

— Да?

Сейън се приближи и дорсаецът го чу да казва:

— Донал…

— Извинете, не исках да ви карам да чакате — каза младежът. — Имах нужда от малко размисъл.

— Няма нищо. Не бих желал да ви безпокоя. Зная, че през последните дни бяхте много зает. Но искам да ви задам един въпрос.

— Свръхчовек ли съм аз?

— Да, точно така — засмя се Сейън. — Някой вече задавал ли ви е подобен въпрос?

— Не — Донал също се усмихна. — Обаче мисля, че тепърва ще ми го задават.

— Не бива да се сърдите на питащите — сериозно каза Сейън. — В известен смисъл вие наистина сте свръхчовек.

— В какъв смисъл?

Сейън направи с ръка жест, сякаш отхвърляше нещо.

— В смисъл на общи способности, които доста надвишават обичайното ниво. Но моят въпрос…

— Струва ми се, че самият вие казахте, че названието само по себе си няма значение. Какво имате предвид, като казвате „свръхчовек“? Може ли изобщо да се отговори на вашия въпрос, след като това, върху което се гради терминът, е абсолютно непонятно? Кой би желал да бъде свръхчовек? — продължи Донал полуиронично-полупечално. — Кой би желал да се грижи за шестдесет милиарда деца? А и кой би обхванал толкова? Помислете за отговорността, която ляга на плещите му — той ги лишава от бонбон или им го дава, а после вижда, че се налага да посетят зъболекаря. Ако вашият свръхчовек наистина е „свръх“, кой може да го застави ежедневно да бърше шестдесет милиарда протекли носове и да приготвя шестдесет милиарда порции каша? Нима този човек не би могъл да си намери занимание, което да му доставя удоволствие лично на него?

— Прав сте. Но аз нямах предвид толкова неестествено нещо — каза Сейън. — Вече знаем достатъчно за генетиката и сме наясно, че не може веднага да се формира нова трактовка на човешкото битие. Всяка промяна се осъществява под формата на изменение на индивидите.

— А какво става, ако това изменение не може да се разпознае? Нека предположим, че имам способността да видя абсолютно нов цвят. Как мога да ви го опиша, след като вие не сте в състояние да го видите?

— Въпреки всичко бихме разбрали — убедено отговори Сейън.

— Но не бихте могли да го видите.

— Не, разбира се, но това не е толкова важно, ако знаем, че съществува.

— Сигурен ли сте? — настояваше Донал. — Какво ще постигнете с това, че сте разбрали за съществуването на новата способност?

— Нищо конкретно — призна Сейън. — От друга страна, в подобно познание няма нищо лошо. Но ако не сме в състояние да открием новото, тази мутация би изчезнала без възможност да се утвърди.

— Не мога да се съглася с вас — възрази Донал. — Аз съм този свръхчовек, притежаващ свръхзнание — моята интуиция. Това е единствената ми странност, обаче с нея се издигам над всички човешки способности.

Сейън се разсмя.

— Моето мнение е, че тази интуиция не ви донесе нищо хубаво. Дори не бяхте в състояние да се справите с нея, поне в началото. Толкова отдавна не съм прилагал в споровете методът на Сократ, че едва го познах, когато бе използван срещу мен.

— Може би подсъзнанието ви не желае да признае моите способности?

— О, не, стига толкова. Спечелихте, Донал. Все пак благодаря за разговора — усмихна се Сейън. — Благодаря ви, Донал. — Той помълча, но дорсаецът не се обърна. — Лека нощ.

— Лека нощ — Донал се заслуша в отдалечаващи се стъпки на Свързващия.

— Лека нощ — каза Сейън в залата.

— Лека нощ — отвърна Анеа.

Тишината погълна стъпките на Сейън. Донал не помръдваше. Почувства до себе си Анеа.

— Само интуиция — повтори той шепнешком. — Само…

Погледна неизвестните звезди като човек, застанал в утринната роса на полето в началото на дълъг трудов ден, когато спокойствието на вечерта е толкова далеч. И видя това, което никой — дори Анеа — не можеше да види. Бавно отпусна очи. Завъртя се и докато се обръщаше, особеното изражение изчезна от лицето му. Както каза Анеа, той криеше своя блясък от хората, за да не ги ослепи. Хвърли последен поглед към неизвестното, към бъдещето на човечеството.