Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дорсай (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Genetic General, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 20 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ГЕНЕТИЧНИЯТ ГЕНЕРАЛ. 1993. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.22. Научно-фантастичен роман. Превод: [от англ.] Иван МАДАНСКИ [The Genetic General, Gordon DICKSON (1960)]. Послеслов: Труй Дорсай, или още нещо за Гордън Диксън [+ библиография] — [вероятно Иво ХРИСТОВ (редактора на книгата)] — с.187–190. Формат: 70/100/32. Печатни коли: 12. Офс. изд. Страници: 192. Тираж: 6 000 бр. Цена: 18.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ОФИЦЕР ПО СВРЪЗКАТА

— Добре дошли на борда — поздрави помощник-капитанът. — Казвам се Елмин Клей Андерсън.

Беше човек с приятно лице, над тридесет годишен, с гъста черна коса. Изглеждаше така, сякаш цял живот се е занимавал с лека атлетика.

Донал тъкмо бе преминал шлюзовата камера. Представи се:

— Комендант Донал Грим.

Отдадоха си чест, след което си стиснаха ръцете.

— Имате ли опит и познания за кораби от този клас? — попита Андерсън.

— Само един осемнадесетдневен тренировъчен полет, организиран от Академията на Дорсай — отвърна Донал. — Запознат съм с въоръжението и командването на екипажа, но не знам нищо от техническо естество.

— Командването и въоръжението на кораби от клас CJ не са много сложни. Вие ще бъдете старши офицер след мен и ако нещо се случи… — Андерсън направи ритуален жест, докосвайки бялата стена с пластмасова облицовка. — Не искам да кажа, че това ще стане. Капитанът може да ни измъкне от всякаква ситуация. Но все пак трябва да сте подготвен да ни помогнете, ако нещо се случи.

— Да, разбира се.

— Желаете ли да се запознаете с кораба?

— Не, благодаря.

При влизането в каютата Донал завари там Лий, който разопаковаше багажа. Тъй като единствената койка бе предназначена за Донал, ординарецът измъкна един преносим хамак и го закачи.

— Всичко ли е наред? — обади се Донал.

— Да — кратко отвърна Лий.

Както и преди, той забравяше да добавя „сър“. Донал вече имаше собствен опит в контактуването с хора, които изискват буквално изпълнение на заповедите, и затова не държеше на формалностите.

— Оформихте ли договора ми? — попита Лий.

— Не ми остана време. Знаете, че не бива да се избързва.

— Знам. Винаги досега просто съм го давал. Когато изтече срока си го прибирам обратно заедно с парите.

— Обикновено оформянето на един договор трае няколко седмици и дори месеци — каза Донал.

След това обясни, че договорът е собственост на планетата, откъдето е родом приносителят. Поради тази причина сключването на договор става с участието на правителствата както на наемателя, така и на наемника. Всяко правителство се грижи за собствената си изгода и затова да поддържа така нареченото „договорно равновесие“, което им позволява да търсят за размяна специалисти, от които имат нужда. Въпреки че Донал е частен наемател и може сам да се грижи за плащанията по договора, сделката трябва да бъде осъществена със знанието и съгласието на правителството на Дорсай и правителството на Коби, където е роден Лий.

— В голяма степен тази процедура е една формалност — увери го Донал. — Имам право да ви наема, защото съм стигнал до званието комендант. Освен това наемането ви е официално регистрирано. Следователно вашето правителство не може да ви отзове за изпълнение на специални задачи.

Лий кимна — по този начин изрази облекчението си.

— Внимание! — внезапно се обади глас от комуникатора. — Съобщение за щабният офицер по свръзката Донал Грим. Комендант Грим да се яви незабавно на флагманския кораб.

Донал предупреди Лий да не се бърка в работата на екипажа и излезе.

Флотът се състоеше от корабите на Червения и Зеления Патрул, подобни на кораба клас CJ, който Донал току-що напусна. Флагманският кораб се намираше на стационарна орбита около Ориента. Бяха нужни близо четиридесет минути, за да се добере до него. Донал премина през шлюзовата камера и съобщи своето звание и име. Изпратиха му придружител, който да го преведе през целия кораб до каютата за съвещания.

В каютата се бяха събрали повече от двадесет офицери по свръзката с най-различни звания — от унтер-офицер до помощник-командир на Патрул. Всички седяха и гледаха отсрещната врата. Веднага след като Донал влезе — явно чакаха само него — се появи и капитанът на флагманския кораб. Придружаваше го командирът на Синия Патрул капитан Лудров.

— Господа! — каза капитанът и в каютата настъпи тишина. — Ситуацията е следната.

Той махна с ръка и стената зад него се освети. Всички видяха добре симулирана картина на предстоящото сражение. В черното пространство се носеше Ориента, около нея кръжаха много и най-различни кораби. Габаритите на корабите бяха силно завишени, за да се виждат на фона на планетата, чийто диаметър бе около две трети от диаметъра на Марс. Дори и най-големите кораби от патрулния клас, предназначени за междузвездни съобщения и полети, бяха разположени на орбита от петстотин до четири хиляди километра от повърхността на Ориента. Движението им създаваше призрачна паяжина около планетата. Облакът кораби от по-нисък клас — VCJS, A9e, куриерски кораби, артилерийски платформи, едноместни и двуместни лодки от клас „Комар“ — летяха близо до планетата и дори от време на време навлизаха в атмосферата й.

— Според нас — започна капитанът, — врагът на голяма скорост и с внезапно спиране ще излезе от времевия скок ето тук — цял облак атакуващи кораби изникна от нищото на около половин милион километра от слънцето.

Врагът бързо се приближаваше към планетата, размерите на корабите видимо нарастваха. Разположиха се на кръгови орбити. Двата флота се сблъскаха в титанична схватка и стана трудно да се различат движенията на отделните кораби. Атакуващите успяха да пробият защитната мрежа, като внезапно изхвърлиха множество малки предмети. Това бяха десантни отряди, които се устремиха към планетата и приеха върху себе си огъня на малките кораби. В същото време голяма част от корабите на Нептуно-Касидианския флот започнаха да изчезват като угасени свещи — извършваха времеви скок, който би трябвало да ги изпрати на няколко светлинни години от мястото на сражението.

Донал, с неговото добре тренирано професионално възприятие, прецени, че това е прекрасна, но невярна картина. Нито едно сражение не протича и никога няма да протече с такава грация и равновесие. Това е само една предполагаема картина, но тя никога не съвпада с действи-телността поради грешни разпореждания, индивидуални колебания, неразбирателство, недооценяване на врага и грешки при навигацията, които водеха до катастрофи и стрелба по кораби от собствения флот. В предстоящата битка за Ориента ще има правилни и неправилни действия, мъдри и глупави решения, но това няма да има особено значение. Важен е само резултатът…

— …и така, господа — продължи капитанът, — Щабът счита, че това е най-вероятното развитие на битката. Вашата задача, личната ви задача като представители на Щаба, е да наблюдавате. Искаме да знаем всичко, което ще видите, всичко, което ще забележите, всичко, за което ще се досетите. И, разбира се — той се забави за малко и добави с лека ирония — много бихме се зарадвали на пленник.

Отговори му дружен смях — всички знаеха колко е малка вероятността от залавянето на пленник на разбит кораб при скоростите и условията на космическия бой, дори и да успеят да го намерят.

— Това е всичко — завърши капитанът.

Офицерите по свръзката се надигнаха и тръгнаха към изхода.

— Един момент, Грим.

Донал се обърна. Позна гласа на Лудров. Командирът на Патрул тръгна към него. Донал също се придвижи.

— Искам да поговорим — каза Лудров. — Да изчакаме всички да излязат.

Стояха мълчаливо, докато и последният офицер по свръзката не напусна каютата. Капитанът също излезе.

— Слушам ви, сър.

— Заинтересува ме това, което казахте, по-точно което се опитахте да кажете, когато с маршал Галт обсъждахме предстоящата битка за Ориента. Какво имахте предвид?

— Нищо особено, сър — отвърна Донал. — Щабът и маршалът явно знаят какво правят.

— Може би сте забелязали нещо, на което ние не сме обърнали внимание?

Донал се поколеба.

— Не, сър. Не знам за плановете на противника повече от останалите. Просто… — Донал се загледа в мургавото лице на капитана и се чудеше дали си струва да продължи. След краха с Анеа избягваше да говори за внезапните си проблясъци, макар и да бяха логически правдоподобни. — Това е едно предчувствие, сър.

— Всички имаме предчувствия — нетърпеливо каза Лудров. — Как бихте постъпили на наше място?

— На ваше място? — Донал реши да говори без колебание: — Щях да нападна Нептун.

Челюстта на капитана увисна. Гледаше към Донал със смесица от изумление и недоверие.

— Кълна се в Космоса, сега не е време за шеги — каза той накрая. — Нима не знаете, че е невъзможно да се завладее цивилизована планета?

Донал си позволи лека въздишка. Направи опит да обясни това, което за него беше повече от ясно.

— Помня, че маршалът говори за това — започна той. — Но това е един от тези афоризми, които възнамерявам да опровергая с течение на времето. Но нямах предвид точно това. Не съм споменавал, че трябва да завладеем Нептун, а само да го нападнем. Предполагам, че техните генерали също четат афоризми като нашите. Когато видят, че се опитваме да направим невъзможното, те ще решат, че сме намерили способ да го направим възможно. По това как ще реагират бихме могли да разберем много, включително и това какво са намислили да правят на Ориента.

Изумлението на лицето на Лудров постепенно се смени с намръщена физиономия.

— Всеки, който се опита да атакува Нептун, ще понесе фантастични загуби.

— Да, но само ако атаката е истинска — прекъсна го Донал. — А нашата не е. Задачата ни е да нарушим вражеската стратегия с внезапен изненадващ фактор, а не да подлагаме корабите си на опасност.

— И въпреки всичко, дори атаката да е само маневра, нашите кораби биха могли да бъдат унищожени.

— Дайте ми една дузина кораби… — разгорещено започна Донал, но в този момент Лудров премигна като човек, току-що събудил се от дълбок сън.

— Да ви дам… Не, коменданте, ние разсъждавахме само теоретически. Щабът никога няма да даде съгласието си за тази дива непланирана игра, а аз самият нямам право да взимам подобно решение сам. — Той поклати глава. — Не, Грим… Все пак съм съгласен, че идеята ви е доста интересна. Ще помисля над нея.

— Значи ли това, че…?

— Нищо не означава, абсолютно нищо. Не можем да нарушим операция, която нашият Щаб е планирал толкова щателно. — Лудров се усмихна и продължи: — Освен това, този ход би погубил репутацията ми завинаги. И все пак това е добра идея, Грим. Мислите стратегически, с размах. Ще включа този факт в отчета си до маршала.

— Благодаря ви, сър!

— Връщайте се на кораба си.

— Довиждане, сър.

Донал отдаде чест и излезе. След като остана сам, Лудров още известно време остана замислен, а после се зае със задълженията си.