Гордън Диксън
Генетичният генерал (20)

ПРОТЕКТОР — III

— Истинска патица — каза Уилям. — Опитайте от моето мозелско.

— Не, не. Благодаря — отвърна Донал.

Бе приел поканата да обядва с принца в апартамента му след сутрешното заседание. Рибата беше приготвена отлично, а виното — просто превъзходно. Внимаваше през цялото време, макар че досега не бяха засягали важни теми.

— Разочаровате ме. Не съм голям почитател на храната и питиетата, но обичам да гледам как другите им се наслаждават. Вероятно обучението ви на Дорсай е преминало в спартански дух?

— В някои отношения — да. Спартанско и малко… провинциално. Дори много пъти съм предизвиквал недоволството на Хендрик Галт с неумението си да поддържам светски разговори.

— Е, това сигурно се дължи на характера ви. Войникът обича действието, а политикът — мелодията на собствените си думи. Сигурно вече разбрахте, че проблемите, с които се занимава конференцията, няма да се решат в залата, а на разговори tet a tet^[1], подобни на нашия сега.

— Според мен тези „разговори tet a tet“ не биха дали тласък за постигане на общо споразумение — Донал отпи от виното.

— Така е — съгласи се Уилям. — Всъщност никой не иска да се намесва във вътрешните работи на планетите, а и никоя от тях не желае вмешателство отвън. Обаче ако се създаде свободен пазар, ще се получи точно това. — Той заклати глава, когато видя, че Донал се усмихва. — Не, не, говоря напълно сериозно. Повечето делегати биха искали изобщо да не е възниквал проблема със свободния пазар.

— Запазвам мнението си по този въпрос. Но така или иначе трябва да вземем някакво решение. „За“ или „против“ сегашното правителство на Нова Земя, „за“ или „против“ свободния пазар.

— Може би има и компромисен вариант.

— Компромис?

— Съществуват два начина за запазване на мира в обществото — отвътре и отвън. Може да пробваме вторият вариант.

— Какво имате предвид?

— Много просто. Ще разрешим който иска да има свободен пазар, но ще го поставим под наблюдението на върховна междупланетна власт, която ще снабдим с достатъчно огнева мощ, така че да е способна да респектира което и да е правителство. Начело на тази институция ще поставим човек, който има непоклатим авторитет, за да може всеки да се замисли дълбоко, преди да се скара с него. — Принцът погледна към Донал. — Би ли ви съблазнила подобна длъжност?

— Аз?! — Донал беше искрено учуден. Доста се поколеба, преди да продължи: — Този, който ще командва такива сили трябва да бъде… — Той замълча, без да намери подходяща дума.

— Е, да, разбира се, че трябва да бъде достоен — съгласи се Уилям.

Донал забеляза, че принцът го изучава внимателно.

— Защо предлагате поста на мен? — попита той. — Има много по-опитни командири, известни, респектиращи имена.

— Точно затова се спрях на вас — отвърна Уилям без колебание. — Звездата им залязва. А вашата тъкмо изгрява. Къде ще бъдат тези старци след двадесет години? От друга страна вие… — той махна с ръка.

— Командир от такъв ранг…

— Нека го наречем върховен главнокомандващ. Длъжността съществува, а вие сте точно за нея. Ще разработя проект за междупланетен данък. Също така трябва да се създаде особен орган от трима човека, който да ви контролира. Не можем да ви предоставим неограничена власт.

— В този случай — нерешително каза Донал — ще се лиша от поста си в системата Процион.

— Ще се наложи. Трябва да отпаднат всички подозрения, че поддържате някоя от страните в конфликта.

— Не знам… — Донал все още се колебаеше. — В създалата се ситуация мога да изгубя новия пост по всяко време.

— За това не бива да се безпокоите.

— Ако приема длъжността, без съмнение ще си създам много врагове. Представете си, че работата не потръгне. Тогава няма къде да отида. Никой не би ме наел.

— Честно да си кажа, разочарован съм от вас, Донал. Нима не можете да предвидите и най-близкото бъдеще? — В гласа на Уилям се прокраднаха нетърпеливи нотки. — Нима не виждате неизбежната тенденция към обединяването на всички планети под властта на единно правителство? Подобна междупланетна организация обезателно трябва да поддържа свои въоръжени сили.

— При всички случаи аз оставам наемник. Това не ме задоволява. Искам да владея нещо. Например планета. Защо не? В състояние съм да управлявам една планета и да я защитавам — Донал се обърна към принца. — Ще получа ли вашата подкрепа?

Уилям се изсмя. Очите му бяха сурови като два камъка.

— Откровен сте.

— Такъв съм си — похвали се Донал. — Искате да взема участие в играта ви. Искате върховно командване. Много добре. Дайте ми една от планетите, които контролирате.

— Ако реша да ви дам планета, коя да бъде?

Донал облиза пресъхналите си устни.

— Ами… Да речем, Нова Земя.

Това предизвика бурен смях у принца. Донал замръзна.

— Само така ще се споразумеем — каза дорсаецът. — Благодаря за обяда.

Той стана, обърна се и тръгна към изхода.

— Чакайте!

Гласът на Уилям го спря. Принцът също се бе изправил.

— Отново ви подцених. Моля да ме извините. — Той хвана Донал за ръката. — Истината е, че не ме харесвате. Разбира се, че ви предлагам да станете нещо повече от обикновен наемник. Но всичко е напред, в бъдещето. Мога само да ви обещая това, което желаете.

— Не. Трябва ми нещо повече от голо обещание. Ще ми дадете договор, който ми предоставя властта над Нова Земя.

Уилям го изгледа и отново се разсмя.

— Донал, Донал… Извинете, но как да ви дам такъв договор? — Той разтвори ръце. — Когато Нова Земя стане моя, тогава ще подпишем договора. Сега…

— Засега само го напишете. Ще ми служи като гаранция.

Уилям престана да се смее. Очите му присвиха.

— Да поставя името си под такъв документ? За идиот ли ме считате?

Донал се смути. Усети враждебно презрение в гласа на събеседника си.

— Е, в такъв случай просто нахвърляйте текста на договора. Може и да не го подписвате. Но все пак ще имам нещо.

— Ще получите вещ, която може след време да ми докара неприятности. Надявам се да сте наясно, че никога няма да призная за днешния разговор — той просто не се е състоял.

— Въпреки всичко ще се чувствам по-уверен — покорно каза Донал.

Уилям повдигна рамене. Не направи опит да скрие презрението си. Пресече стаята и застана до бюрото.

— Щом настоявате… — Той натисна бутона на комуникатора и каза в микрофона: — Изпратете ми стенографистка!

Малко по-късно Донал излезе от стаята с неподписан договор в джоба. В коридора на хотела се натъкна на Анеа, която сякаш също излизаше.

— Откъде се появихте? — попита той.

Тя се обърна на другата страна.

— Не е ваша работа — заяви момичето.

Но изражението на лицето й не беше способно да скрие нищо. Това засили подозренията на дорсаеца. Дясната й ръка бе свита в юмрук. Хвана го и въпреки съпротивата лесно го отвори. В дланта й лежеше малък апарат за подслушване.

— Оставате си все така глупава — каза Донал и отблъсна ръката. — Много ли успяхте да чуете?

— Достатъчно, за да затвърдя мнението си за вас.

— Запазете си мнението до следващото заседание на конференцията.

Той се обърна и тръгна по коридора. Анеа гледаше след него. Внезапно я обзе предателска слабост, която не можеше да обясни с нищо.

Цяла нощ си повтаряше, че няма никакво желание да присъства на следващото заседание на конференцията. Но сутринта намери Галт и го помоли да я вземе със себе си в залата.

Маршалът й обясни, че по искане на Уилям сутрешното заседание ще бъде закрито. Обеща й веднага след приключване на работата да я информира за всичко. Наложи се да се примири.

Галт влезе в залата няколко минути след началото на дебатите. Уилям правеше предложение, което накара маршалът да наостри слух.

— …ще се утвърждава чрез гласуване на нашата конференция — говореше принцът. — Разбира се — той се усмихна, — по-късно правителствата ще ратифицират това предложение и евентуалният договор. Върховният контролиращ орган, който ще регулира само търговията и продажбите на договори на свободния пазар, ще удовлетвори изискванията на всички присъстващи. Освен това няма причина да поддържаме сегашното правителство на Нова Земя. Ние искаме на власт да се върне старото, законно правителство. Сигурен съм, че ако всички поддържаме това мнение, новото правителство ще бъде принудено да отстъпи. — Той се обърна към присъстващите. — Готов съм да изслушам възраженията ви, господа.

— Споменахте за въоръжени сили — обади се с мекия си глас Блейн Планиращият, — които ще поддържат този междупланетен орган. Създаването на подобни войски ще наруши принципа за независимостта на отделните планети. Едва ли ще одобрим съществуването на войска, чийто командир може да заеме спрямо някои от нас враждебна позиция. Накратко…

— Няма да признаем командир, който не поддържа изцяло принципите ни — прекъсна го Ърджън от Света Мария.

Гъстите вежди на Галт се събраха, придавайки му навъсено изражение. Като че ли Блейн и Уилям най-после се сблъскаха. Той погледна към Донал в очакване дорсаецът да потвърди предположенията му, но вниманието му отново бе привлечено от гласа на принца:

— Разбирам ви. Въпреки всичко мисля, че мога да отговоря на възраженията. Висшите офицери не са много. Всеки от тях е свързан с определена група, а това ще доведе до недоволство от страна на останалите участници в конференцията. Имаме нужда от човек, който е професионален военен, професионален войник. Пример за такъв човек, разбира се, е нашият дорсаец — той хвърли бърз поглед на Галт, който вече се бе намръщил, за да прикрие изумлението си. — Маршалът, благодарение на своя опит и авторитет, би бил наш общ кандидат, но… — Уилям поклати глава. — Сета разбира, че някои от вас ще са против тази кандидатура, защото той дълги години е свързан с Фрийланд. Затова ви предлагам един млад човек, който скоро се появи на политическата сцена и не е успял да се обвърже с някаква група. Имам предвид Протекторът на Процион Донал Грим.

Принцът посочи Донал и седна. Вълна от приглушени гласове заля залата. Донал вече бе на крака и чакаше да настъпи тишина.

— Няма да ви отнема повече от минута — каза той, когато говорът утихна. — Напълно съм съгласен с компромисното решение, предложено от принц Уилям. Защото съм убеден, че сред звездите трябва да има едно куче-пазач, което да пази цивилизацията ни от неприятности. — Той млъкна за малко и огледа делегатите. — За мен ще бъде чест да приема предложението на принца, но съм принуден да откажа заради един документ, който ми попадна. Сигурен съм, че в тази зала има поне още пет-шест документа с аналогично съдържание. — Отново спря да говори, за да може казаното да стигне до съзнанието им. — Отказвам се от предложението и напускам конференцията в знак на протест срещу този документ. Мога да приема този пост само доброволно и с чисти ръце. Довиждане, господа!

Донал кимна и тръгна към изхода. При вратата спря и извади от джоба си недописания и лишен от конкретни имена договор, който вчера му даде Уилям.

— Между другото, ето за какво става дума. Може би това ще ви заинтересува?

Той излезе, но не отиде в стаята си, а се отправи към кабинета на Галт. Роботът при вратата го пусна и той влезе, очаквайки да намери стаята празна. Но вътре завари Анеа, седнала пред шахматната дъска. Донал спря и се поклони.

— Извинете, исках да изчакам Хендрик тук. Ще отида в друга стая.

— Не, не — тя стана. — Аз също го чакам. Приключи ли заседанието?

— Не.

Тя се намръщи, но преди да успее да каже нещо, отвън се чуха забързани стъпки и в стаята влезе Галт. По лицето му личеше, че е много възбуден.

— какво стана? — попита момичето.

— А? Какво? — Вниманието му беше приковано в Донал. Чак сега забеляза Анеа. — Не ви ли разказа какво стана преди да излезе?

— Не — тя сърдито погледна младия дорсаец.

Галт набързо разказа всичко. На лицето й се появи недоволно изражение. Обърна се към Донал, но преди да успее да попита, той се обади:

— А след като излязох?

— Да ги бяхте видели! — гласът му беше весел. — Хванаха се за гърлата. След това зрелище се чувствам доста по-млад. — Галт се засмя. — Кой ти предложи този договор? Уилям?

— Нищо не съм казал.

— Да. Няма значение. Можеш ли да предположиш какво стана после? Как приключи всичко?

— Избрали са ме за върховен главнокомандващ.

— Но… — Галт беше искрено учуден. — Откъде знаеш?

Донал тъжно се усмихна. Преди да успее да отговори, до ушите на мъжете достигна яростен вик. Беше Анеа, с бледо и напрегнато лице.

— Трябваше да се сетя — каза тя с тих и зъл глас. — Трябваше да съм сигурна.

— Да се сетите? Да сте сигурна? — Галт местеше погледа си от Анеа към Донал и обратно.

Анеа не сваляше очи от Донал.

— Ето какво сте имали предвид, когато ми казахте да изчакам днешното заседание. Надявахте се, че тази… тази машинация ще промени мнението ми за вас, така ли?

Лека сянка премина през непроницаемия поглед на Донал.

— Аз по-добре знам защо правя всичко това — спокойно каза той. — Ако считате, че необходимостта…

— Благодаря — прекъсна го тя. — И без това съм затънала до шия. — Обърна се към Галт и каза: — Ще ви се обадя по-късно, Хендрик.

След което напусна стаята.