Гордън Диксън
Генетичният генерал (18)

ПРОТЕКТОР — I

Ян Грим, командващ полевите войски, се яви в щаба на Протектора на Процион. Стискаше в огромния си юмрук секретна лента. В трите външни стаи не го спря никой. Пред кабинета на Протектора личната му секретарка, облечена в златисто-зелен мундир, се опита да му попречи. Каза, че началникът й е заповядал да не го безпокоят. Ян я изгледа, протегна ръка и отвори вратата.

В кабинета завари Донал да стои пред прозрачна стена, осветена от лъчите на Процион с разнообразни оттенъци на жълтото.

Дълбоко замислен, Протекторът гледаше Портсмут. През последните дни все по-често можеше да бъде намерен в тази поза. При звука от стъпките на Ян се обърна.

— Какво има?

— Завладяха Нова Земя — отвърна Ян и подаде лентата. — Лично, секретно донесение от маршал Галт.

Донал взе лентата с автоматичен жест. Все още се намираше под властта на втората, дълбоко скрита част на характера си. Изминалите шест години бяха променили и външността, и маниерите му. Шест години командване, шест години оценки на положения, шест години взимане на решения… За това време успя да спои в едно цяло външната сурова обвивка и вътрешния си свят — този тъмен, бездънен океан на неизвестното, стаено в самия него. Научи се да се примирява с втората си същност, да я крие от другите, но и да я използва като оръжие, когато се налага. Известието, което донесе Ян, отначало предизвика само полъх на повърхността на океана. Постепенно вълнението се усили и това го подтикна към действие.

Протекторът на Процион вече бе отговорен за отбраната не само на Екзотика, но и на двете по-малки планети от системата — Света Мария и Коби. Заради тях бе длъжен да действа. Нещо повече — беше длъжен да действа заради себе си. Не смяташе да бяга от това, което му предстоеше. Напротив — той приветстваше работата.

— Ясно — промърмори Донал и каза на чичо си: — На Галт му трябва помощ. Ще успеете ли да подготвите войска и да я изпратите?

Ян кимна и излезе, все така студен и мрачен.

Донал остана сам, но не бързаше да чуе лентата. Не можеше да се сети за какво мислеше, когато влезе Ян. Сега мисълта му потече в друга посока. В последно време чичо му се чувстваше добре, даже по-добре, отколкото би могло да се очаква, но все още живееше сам. Не контактуваше с другите равни по звание командири. Отказваше да посети Дорсай дори и за малко, за да види семейството. Отдаде се напълно на задълженията си по обучението на пехотата и ги изпълняваше прекрасно. Освен това бе поел по свой собствен, особен път.

Донал въздъхна. Хората, които сега работеха при него, бяха все добри специалисти. Но никой не дойде заради високият пост или славата. Ян пристигна, защото го изпрати семейството. На Лий му липсваше идол и затова не се отделяше от Донал, когато не е Протектор на Процион. Лудров беше началник на Щаба, но не пристигна по своя воля, а по настояване на съпругата си — Елвин Рай, племенницата на маршал Галт, която дори и омъжена не бе престанала да се интересува от Донал. Колмейн също беше тук — офицер в Щаба, където изпълняваше задълженията си прекрасно. Дори и Хендрик Галт — свързваше ги не просто службата, а нещо много повече — маршалът виждаше в лицето на Донал мечтания син.

От всички, които Донал би желал да има на своя страна, липсваше само брат му Мор, чиято гордост го караше да се държи колкото е възможно по-далеч от преуспелия по-малък брат. В крайна сметка Мор отиде на Венера. На тази технологична планета процъфтяваше свободният пазар и договорът му бе закупен от Сета. Сега той беше враг на Донал, служеше на въоръжени сили, с които сблъсъкът е неизбежен.

Донал прекъсна мислите си. Депресията, в която преди се потапяше често, сега го навестяваше много по-рядко. Това бе резултат от дълга и упорита работа над себе си. Отвори лентата от Галт и я постави в комуникатора.

„Донал! Сигурно вече си получил съобщението за Нова Земя. Държавният преврат, който издигна на власт Кърли, беше осъществен с войски, предоставени от Сета. Вечно ще ти бъда благодарен за съвета да не даваме войска на Уилям. Обаче положението е много тревожно. Подложени сме на атака отвътре — тук също има почитатели на свободната покупко-продажба на договори. Планетите една по една попадат в лапите на бизнесмените, най-лошият от които е Уилям. Моля те да ни изпратиш пехота, колкото повече — толкова по-добре.

На Венера се свиква Общопланетарна дискусия по повод признаването на правителството на Нова Земя. Имат достатъчно мозък в главите си и не са те поканили, затова непременно ела. Имам нужда от теб, така че идвай, дори и да няма други причини.

Хендрик Галт, Маршал на Фрийланд.“

Донал не започна да действа незабавно. Там, където Галт е бил поразен от внезапно откритие, той виждаше само потвърждение на отдавнашните си предчувствия.

Шейсетте населени пункта в осемте звездни системи — от Слънцето до Алтаир — зависеха от търговията с мозъци. Истината беше, че човечеството е направило твърде голяма крачка. Планетите не можеха да си позволят да развиват всички области на науката и техниката. Защо е нужно да се строят и поддържат хиляди средни медицински училища? Може да има пет на супер ниво и от тях да излизат медици с най-висока квалификация, които да бъдат изтъргувани с други специалисти, които също са най-добрите в своята област. Тази система имаше огромни преимущества. Прогресът беше по-бърз, когато всички специалисти от дадена област поддържат тесни контакти.

На пръв поглед системата изглеждаш е много практична. Донал беше един от малцината, които ясно виждаха съдържащите се в нея недостатъци.

Спорният въпрос в търговията с договори беше следният: доколко изкусният специалист е индивидуален и доколко е собственост на наемателя? Ако е индивидуален, търговията между планетите би се превърнала в серия индивидуални сделки. При това положение е трудно да се следи за общите интереси. Ако е собственост на наемателя, това развързва ръцете на спекулантите, които купуват и продават хора и за които специалистите са само жива стока, нещо като добитък, от който трябва да се измъкне максимална печалба.

Този въпрос още не бе решен. „Свободните“ общества, подобни на обществата на венерианската група — самата Венера, Нептун, Касида и фанатичните планети Хармония и Асоциация, а също и Коби, която се управлява от анонимна тайна престъпна организация — тези планети винаги са предпочитали да гледат на специалистите по-скоро като на собственост, отколкото като на индивиди. „Затворените“ общества — републиканските планети Земя, Марс, Екзотик-планетите Мар и Кълтис, Дорсай — бяха склонни да разглеждат специалистите като индивиди…

Имаше няколко планети, които заемаха междинна позиция, и такива със силна централна власт — Фрийланд, Нова Земя, търговската Сета, католическата Света Мария и пионерската слабонаселена Декийн, чието население се управляваше от картела „Корбъл“ и се занимаваше изключително с риболов.

Между „свободните“ общества отдавна съществуваше свободен пазар на договори. На тези планети вие можете да се окажете продаден на нов наемател, без изобщо да се допитат до вас. Предимството на подобен род търговия е очевидно — правителството контролира трафика на договорите и отстоява интересите си. Освен това правителствата лесно прекупуваха най-добрите специалисти на „затворените“ общества. Макар че имаше договорености между планетите, „свободните“ винаги успяваха да получат лъвския пай таланти.

Конфликтът по този въпрос назряваше вече петдесет години и трябваше да реши въпроса за жизнено необходимите на съвременната цивилизация специалисти. Битката започна още когато Донал се качи на лайнера и срещна Галт, Уилям и Анеа, и в нея имаше отредена първостепенна роля за младият дорсаец.

Приближи се до комуникатора, натисна бутона и каза в микрофона:

— Всички офицери от Щаба и командири на родове войски да се явят незабавно при мен. Съвещание на най-високо равнище.

Отпусна бутона и седна. Чакаше го много работа.