Гордън Диксън
Генетичният генерал (16)

ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — II

Колмейн, когото Донал спомена пред Брайт, беше главнокомандващ на най-добрите пехотни и космически войски сред звездите. Екзотика — планетите Мар и Кълтис — не бе в състояние да се обезпечи със своя армия, но правителството й бе достатъчно мъдро и наемаше най-добрите военни специалисти. Колмейн беше един от най-великите пълководци на своето време, редом с Галт на Фрийланд, Коумал на Дорсай, Исак на Венера и командващият войските, оборудвани с чудеса на военната техника — Дом Ив на Сета.

Колмейн си имаше свои проблеми (включително и млада съпруга, която не му обръща внимание) и недостатъци (беше страстен комарджия). Но разполагаше с мощен, комбинативен ум в главата си и с не по-лоша разузнавателна служба, чийто щаб се намираше в командния център на Мар.

Знаеше, че Сдружението — планетите Асоциация и Хармония — подготвя десант на Зомбри. Успя да се добере до информацията само три седмици след вземането на това решение. Шпионите му навреме съобщиха условният ден за нападение и сега бе зает с разработването на план за достойно посрещане на неканените гости.

Опорна точка в плана беше създаването на укрепени пунктове на повърхността на Зомбри. Пришълците ще разберат твърде късно, че са скочили в гнездо на оси. В това време корабите на Екзотика ще патрулират в непосредствена близост до планетата. Щом Зомбри се превърне в бойно поле, корабите ще нападнат флота на неприятеля в гръб. Завоевателите ще се окажат под кръстосан огън — десантът няма да може да се окопае, а корабите им ще се лишат от поддръжка отдолу, докато в същото време корабите на Екзотика ще имат подкрепата на предварително замаскираните тежки наземни оръдия.

Разработката на плана беше към своя край.

В командния център Колмейн уточняваше подробностите с офицерите от щаба, когато в залата без да поиска разрешение се втурна адютантът. По лицето му личеше, че е объркан.

— Какво има? — Колмейн вдигна поглед от картата.

Смуглото му лице оставаше красиво и сега, когато гонеше шестдесетте, като по този начин компенсираше донякъде недостатъчното внимание от страна на съпругата с компанията на други жени.

— Сър, атакуваха Зомбри…

— Какво?! — Колмейн скочи на крака, щабните офицери последваха примера му.

— Близо двеста кораба, сър. Току-що получихме съобщението. — Гласът му трепереше. Съвсем скоро бе навършил двадесет години. — Хората там се отбраняват с наличните сили…

— Отбраняват се? — Колмейн застрашително тръгна към адютанта, сякаш момчето бе виновно за станалото. — Изстреляли ли са десантни групи?

— Приземили са се, сър.

— Колко кораба?

— Не зная, сър.

— Овча глава! Колко кораба са изстреляли десантни групи?

— Нито един, сър. Всички са кацнали.

— Кацнали?!

В огромната зала настъпи мъртва тишина.

— Искате да кажете, че на Зомбри са кацнали двеста кораба от първи клас?

— Да, сър — гласът на момчето се превърна едва ли не в писък. — Изтласкали са войските ни и сега се окопават…

Не успя да завърши изречението. Колмейн изгледа свирепо военните си съветници и командирите на Патрули.

— Хиляди дяволи! — изрева той. — Разузнаването!

— Сър! — отзова се офицер с гигантски ръст, родом от Фрийланд.

— Вашето мнение?

— Сър — засуети се офицерът. — Просто не знам как е станало… Последните съобщения, получени преди три дни от Хармония…

— По дяволите всички съобщения! След пет часа всички кораби и екипажи да са готови за излитане. След десет часа всички патрулни кораби, където и да се намират, трябва да се присъединят към основните сили на път към Зомбри. Действайте!

Генералният щаб на Екзотика започна да действа.

Тази заповед не можеше да се изпълни за толкова кратко време. Това, че все пак бе изпълнена и десет часа по-късно флот от четиристотин кораба от различен клас се движеха към Зомбри с пълен набор въоръжение и окомплектовани екипажи, беше само по себе си чудо във военното дело.

Колмейн и офицерите от щаба гледаха на екрана планетата, която бавно плуваше под тях. Преди три часа все още получаваха сигнали от съпротивляващи се групи. А сега тишината красноречиво говореше, че бойните действия са приключили. Наблюдателите откриха на повърхността около сто и петдесет окопани кораба.

— Кацаме — обяви Колмейн. — Слизаме долу и ги изхвърляме от планетата. — Огледа помощниците си и попита: — Има ли възражения?

— Сър — обади се командирът на Синия Патрул. — Не е ли по-добре да изчакаме в орбита?

— И през ум да не ви минава — иронично отвърна Колмейн. — Не биха се окопали в нашата система, ако нямат достатъчно запаси. С чакане нищо няма да постигнем. Господа, трябва да действаме, преди да са се закрепили окончателно. Искам всички кораби долу, дори и тези без екипаж. Ще ги използваме като наземни огневи точки.

Офицерите отдадоха чест и се заеха да изпълняват заповедта.

Флотът на Екзотика засипа Зомбри като скакалци овощна градина. Колмейн се разхождаше в командната каюта на флагманския кораб и се усмихваше. Според постъпващите съобщения опорните пунктове на противника един по един се унищожават, току-що окопалите се кораби се предават, а корабите на Екзотика започват да се окопават. Опорните пунктове падаха като къщички от карти. Първоначалната оценка на Колмейн за командира им беше много висока, когато разбра за внезапното нападение, но сега започна да спада. Едно е да играеш смело, съвсем друго е да играеш глупаво. Това, което войниците на Сдружението показаха като морално състояние и военна подготовка, навеждаше на мисълта, че едва и би могло да разчитат на успех… Този Грим е трябвало да обърне по-голямо внимание на подготовката на хората, а не да разработва драматични десанти. Но пък какво ли може да се очаква от толкова млад командир, получил за първи път такъв пост?

Вече се наслаждаваше на победата, когато внезапно го прекъснаха. От комуникатора за дълбокия космос се раздаде жужене, а двамата офицери пред пулта почти едновременно докладваха:

— Сър, обажда се някакъв непознат.

— Сър, кораби над нас.

Колмейн следеше на екрана действията на повърхността. Превключи картината — камерата вече гледаше към звездите, а на екрана се появи кораб от първи клас с герба на Сдружението. Зад него се виждаха и други.

— Кой се обажда? — Колмейн се обърна към офицера, който съобщи за връзката.

— Сър — плахо каза офицерът, — той казва, че е главнокомандващ на Въоръжените сили на Сдружението.

— Какво-о? — Колмейн рязко се обърна към другия екран на стената. Появи се изображението на млад дорсаец със странни, неопределени на цвят очи.

— Грим! — извика той. — Каква е тази имитация на флот, с която искате да ме изплашите?

— Вгледайте се по-внимателно, командоре. Имитацията е окопана на повърхността на Зомбри. Там са корабите от нисшите класове. Как иначе ще се справите с тях толкова лесно? Тук, горе, имам сто осемдесет и три кораба от първи клас.

Колмейн отново превключи екрана и се обърна към офицерите при контролния пулт.

— Докладвайте.

Но офицерите бяха заети. Започнаха да идват потвърждения. Превзетите кораби са от нисшите класове с допълнителни решетки за времеви скок, оборудвани с малокалибрени оръдия. Колмейн се обърна към стената. Донал го очакваше, без да промени позата си.

— След десет минути сме горе и тогава ще се срещнем — процеди Колмейн.

— Предполагам, че здравият разум ще надделее, командоре — каза Донал. — Вашите кораби не са се окопали. Няма кой да ги прикрие при излитането. Можем да ви унищожим докато излитате, можем да ви разнесем на части, докато сте още долу. Не можете да се укрепите както трябва, защото нямате необходимото оборудване. Много добре знам, че сте излетели спешно. — Той замълча. — Предлагам ви да дойдете и да обсъдите условията на капитулацията.

Колмейн гледаше мълчаливо екрана. Но просто нямаше избор. Не би бил командир от такъв ранг, ако не можеше да разбере това. Кимна неохотно.

— След малко ще дойда.

Изключи екрана. Раменете му бяха отпуснати. Тръгна към малкият куриерски кораб, прикрепен към флагманския за негови лични нужди.

Когато стъпи на борда на флагмана на Сдружението и се срещна с Грим, първите му думи бяха:

— Кълна се в Бога, вие ме унищожихте. Бих бил щастлив, ако след днешния ден ми дадат да командвам отряд от пет кораба.

Не беше далече от истината.

 

Два дни по-късно Донал се върна на Хармония. Дори и най-недоверчивите фанатици го посрещнаха триумфално, докато минаваше по улиците на път за Правителственият Център. Но когато влезе при Елдър Брайт на доклад, го очакваше съвсем друг прием.

Главата на Обединеният Съвет на Църквите на Хармония и Асоциация гледаше втренчено към Донал, който все още бе облечен с гащеризон над мундира. Колата, с която пътува из града, беше открита, за да не пречи нищо на тълпата да изразява възторга си, а на Хармония беше студено. Затова още на космодрума Донал набързо облече гащеризон.

— Добър вечер, господа.

Донал поздрави Брайт и другите двама членове на Съвета, седнали до него. Двамата не отговориха. Брайт кимна и тримата въоръжени войници от личната му охрана излязоха, затваряйки вратата зад себе си.

— Значи се върнахте.

Донал се усмихна.

— Нима очаквахте, че ще отида на друго място?

— Не е време за шеги — огромният юмрук на Брайт се стовари върху бюрото. — Как ще ми обясните възмутителното си поведение?

— Нещо ви хлопа, Елдър — гласът на Донал беше рязък. И тримата не го очакваха. — Какво имате предвид?

Брайт стана. Широкоплещест и мощен, с фигура на професионален боксьор, той повече от всякога приличаше на Торквемада.

— Връщате се тук — бавно и отчетливо каза Брайт, — и си давате такъв вид, сякаш не знаете, че ни предадохте.

— Предал съм ви? — Донал го гледаше изумен. Опитваше се да осмисли това зловещо обвинение. — И как съм го направил?

— Изпратихме ви с определена задача…

— …И аз я изпълних — сухо го прекъсна Донал. — Издигнах ви кула срещу безбожниците. Искахте на Зомбри съоръжение за постоянно наблюдение на Екзотика — имате го. Надявам се помните, че преди няколко дни изрично ви попитах какво искате. Вие точно и ясно ми изложихте своите желания. И аз ги изпълних.

— Вие сте отроче на Сатаната — изкрещя Брайт, внезапно изгубил самоконтрол. — Това ли е според вас всичко, което искаме? Мислите ли, че слугите Господни биха се поколебали пред прага на безбожниците? Бяха в ръцете ви, а вие се договорихте само за една невъоръжена наблюдателна кула върху ялова планета. Държахте ги за гърлото и никого не убихте. Беше ваш дълг да ги изтриете от лицето на Галактиката до последния кораб, до последния човек!

Замълча. Донал чу как зъбите му скръцнаха в настъпилата тишина. След известно време Брайт презрително попита:

— Колко ви платиха?

Донал спокойно се изправи и отвърна с леден тон:

— Ще считаме, че не съм чул последните три думи. Що се отнася до наблюдателната кула — това беше всичко, което искахте от мен преди да излетя. Защо не съм ги изтребил? Безсмисленото убийство излиза извън рамките на професията ми. Не бих рискувал хората си заради фанатичните ви изблици. Трябваше да се отнесете по-честно с мен, Елдър, и да ми кажете точно какво искате — да бъде унищожена мощта на Екзотика, нали?

— Да.

— Никога ли не ви е минавало през ума, че съм твърде добър командир, за да се заема с тази задача? — Погледна и към другите членове на Съвета и продължи: — Мисля, че попаднахте на собствената си мина. — Замълча, после леко се усмихна и се обърна към Брайт. — От тактическа гледна точка за Сдружението е крайно неизгодно да се намали мощта на Мар и Кълтис. Ако разрешите, ще ви дам малък урок за това как…

— Постарайте се да измислите по-правдоподобно извинение — прекъсна го Брайт. — В противен случай ще ви бъде предоставено обвинение в предателство към интересите на вашия наемател.

— Не може да бъде — гръмко се разсмя Донал.

Брайт се обърна и пресече стаята. Почука по вратата, която веднага се отвори и влязоха тримата въоръжени войници. Елдър посочи Донал и каза:

— Арестувайте този изменник!

Войниците тръгнаха, но още преди да са извадили оръжието си, пътят им бе пресечен от три сини лъча. И тримата паднаха.

Брайт гледаше телата на своите гвардейци като човек, ударен с тежък предмет по главата. Вдигна поглед и видя как Донал прибира оръжието си в кобура.

— Мислехте ме за толкова глупав, че да дойда тук невъоръжен, а? Мислехте, че ще ви позволя да ме арестувате? — Дорсаецът поклати глава. — Просто ви спасявам от самите вас. — Загледа се в обърканите им физиономии. Посочи отвореният прозорец в другия край на стаята. Вечерният бриз донасяше звуците от празничните тържества. — Четиридесет процента от най-добрите ви войници са наемници. Те уважават командира, който печели битките, без да рискува живота им. Според вас какво ще бъде реакцията им, ако ме обвините в измяна и ме арестувате? — Той замълча, докато схванат какво се опитва да им кажи. — Помислете по този въпрос, господа.

Оправи униформата си и погледна мъртвите гвардейци. След това се обърна към членовете на Съвета.

— Това е достатъчен повод за разтрогване на договора. Потърсете си нов главнокомандващ.

Завъртя се и тръгна към вратата. Брайт извика след него:

— Отивайте при тях! При безбожниците от Мар и Кълтис!

Донал помисли за миг, после се обърна и се поклони.

— Благодаря ви, господа. Запомнете, че вие ме насочихте.