Гордън Диксън
Генетичният генерал (4)

НАЕМНИК — II

— Анеа Марлевана — Хендрик Галт започна да представя на Донал сътрапезниците си. — Джентълменът, който ви покани, е принц Уилям от Сета, президент на планетата.

— Оказвате ми голяма чест — смотолеви Донал и се поклони.

— …това е моят адютант Хюго Килиън.

Донал и офицерът от Фрийланд се поздравиха.

— …и Ал-Дер Моунтър от Нептун.

Разплутият в креслото млад човек вяло махна с ръка за поздрав. Черните му очи рязко контрастираха със светлите вежди и почти бялата коса. За миг погледът му се проясни, стана изпитателен и пронизващ, но в следващият момент отново се отпусна назад и се потопи в равнодушна неподвижност.

Галт каза с насмешка:

— Ар-Дел се подготвя за последните си изпити на Нептун. Неговата специалност е социалната динамика.

— Точно така — обади се младежът с нещо средно между въздишка и смях. — Да, да, разбира се, точно така.

Вдигна тежката чаша и заби нос в златистото й съдържание.

— Ар-Дел! — сивокосият Уилям го погледна с лек упрек.

Ар-Дел вдигна изпитото си бледо лице и погледна към принца. Изпусна една от своите въздишки, приличащи на смях, и пак се зае с чашата.

— Успяхте ли да се завербувате вече някъде, Донал? — попита адютантът.

— Вие сте истински дорсаец — с усмивка каза Уилям от другият край на масата. — Винаги готови за действие, нали?

— Ласкаете ме, сър — отговори Донал. — По време на битка винаги има по-голяма възможност за изява, отколкото в гарнизонната служба. При равни други условия, разбира се.

— Вие сте прекалено скромен — отбеляза Уилям.

— Несъмнено — внезапно се обади Анеа. — Удивително скромен.

Уилям отправи въпросителен поглед към момичето.

— Анеа, постарай се да не показваш своето високомерно презрение към този приятен млад мъж. Сигурен съм, че Хендрик и Хюго ще се съгласят с мен.

— О, да, разбира се, че ще се съгласят — отговори Анеа и ги погледна. — Много ясно, че ще се съгласят.

— Какво пък — въздъхна Уилям. — Налага се доста неща да прощаваме на избраниците. Що се отнася до мен, трябва да ви призная, че съм в достатъчна степен мъж и също толкова дивак, за да обожавам битките. А… ето, че обядът пристигна.

На масата се появиха препълнени табли. Имаше за всички, освен за Донал.

— Направете си поръчката сам — каза Уилям.

Донал се наведе над комуникатора и започна да поръчва. През това време останалите хванаха приборите и се заеха с обяда.

— Бащата на Донал съученик ли ви беше? — попита Уилям след първото ястие.

— Беше моят най-близък приятел — отвърна маршалът.

— Така ли? — Уилям внимателно взе с вилицата парченце нежно бяло месо. — В това отношение просто завиждам на дорсайците. Вашата професия ви позволява да поддържате дружески отношения и емоционалният контакт не се смесва с ежедневната дейност. — Той махна с тънката си загоряла ръка. — В областта на търговията не е възможно никакво приятелство.

— Може би това зависи от човека — отговори маршалът. — Не всички дорсайци са войници. Вие сте принц, но не всички жители на Сета са предприемачи.

— Това ми е известно — погледът на Уилям се добра до Донал. — Какво е вашето мнение, Донал? Вие сте прост наемник. Или имате някакви стремежи?

Въпросът беше директен, макар и много деликатно зададен. Донал реши, че искреност с доза користолюбие ще бъде най-правилният тон на отговора.

— Искам, разбира се, да стана известен — каза той, усмихна се смутено и добави: — И богат.

Улови намек за леко облаче върху лицето на Галт. Но сега не му беше до това. Имаш си много по-важна работа. Можеше и по-късно да изясни причината за недоволството на генерала. Сега най-важното бе да поддържа интереса на Уилям към себе си.

— Много интересно — вежливо каза принцът. — Как възнамерявате да стигнете до това приятно състояние?

— Надявам се да набера нужният опит на чуждите планети — отвърна Донал. — Все някога ще ми се удаде случай да се проявя.

— Божичко, и това е всичко? — попита Хюго и се разсмя, приканвайки и другите да се присъединят.

Въпреки това Уилям остана сериозен, макар че Анеа присъедини презрителната си усмивка към адютанта, а Ар-Дел свирна.

— Не бъдете толкова зъл, Хюго — каза Уилям. — Харесва ми позицията на Донал. Когато бях млад имах същото настроение. — Той се усмихна на Донал. — След като поговорите с Хендрик трябва да се срещнем. Харесвам хора с широк размах.

Донал и Галт вървяха един зад друг по коридора. Скрит зад широките рамене на маршала, Донал почти се стресна от въпроса:

— Е, какво мислите за тях?

— Сър? — отзова се Донал. Колебаеше се. Реши да избере най-безопасната тема за разговор. — Малко съм удивен от момичето.

— Анеа? — Галт спря пред вратата с номер 19.

— Мислех, че избраниците от Кълтис трябва да са… — Донал се запъна, докато намери необходимата дума, — трябва да са… да се владеят по-добре.

— Тя е съвършено здрава, нормална и много умна. Все пак това са само възможности — отбеляза маршалът. — Вие какво очаквахте?

Отвори вратата, пусна Донал да мине и сам влезе. Вратата веднага се затвори зад него. Когато се обърна, лицето му имаше суров вид, а в гласа се чуха резки нотки:

— Може ли да видя писмото?

Донал въздъхна. По време на целия обяд се опитваше да разгадае характера на Галт. Всичко зависеше от това как маршалът ще възприеме неговият честен отговор.

— Няма никакво писмо, сър. Дори ми се струва, че баща ми никога през живота си не ви е срещал.

— И аз мисля така — отвърна Галт. — Тогава защо е всичко това?

Той пресече стаята, извади нещо от чекмеджето и Донал с учудване видя как маршалът пълни с тютюн една древна лула.

— Заради Анеа, сър. Не съм срещал по-глупав човек до сега.

И той кратко, но изчерпателно разказа за произшествието в коридора. Облегнат на ръба на масата, Галт слушаше и пускаше колелца от дим, които веднага се разсейваха от полъха на климатичната инсталация.

— Ясно — каза маршалът, когато Донал завърши. — Съгласен съм, че постъпката й е глупава. Но защо вие се държахте като последен идиот?

— Аз ли, сър? — искрено се удиви Донал.

— Вие, разбира се, кой друг? — Галт извади лулата от устата си. — Кой сте вие, че си пъхате носа в междупланетните конфликти, след като току-що сте завършил училище? Какво възнамерявате да правите оттук нататък?

— Нищо — отвърна Донал. — Просто исках малко да смекча тази нелепа и опасна ситуация, в която се оказа момичето. Нямах намерение да влизам в конфликт с Уилям. Очевидно е, че той е истински дявол.

При тези думи Галт отвори уста от учудване. Лулата падна и той бе принуден да я хване във въздуха.

— Кой ви каза това?

— Никой. Но нима не е така?

Маршалът остави лулата на масата и стана.

— Така е, но това не е очевидно за деветдесет и девет процента от хората — възрази той. — Как разбрахте вие?

— За всеки човек — обясни Донал — може да се съди по това с какви хора се заобикаля. А този Уилям има свита от спомени и разбити хора.

Галт се наежи.

— Мен ли имате предвид?

— Не, разбира се. Все пак вие сте дорсаец.

Маршалът се отпусна. Усмихна се тъжно, разпали лулата и се замисли.

— Гордостта ви от общият ни произход действа успокояващо. Продължавайте. Значи само по този признак определихте характера на Уилям, така ли?

— О, не, разбира се — отвърна Донал. — Помислете. Избраницата от Кълтис иска да унищожи договора си с него. А инстинктът на избраниците е вроден. Уилям изглежда толкова блестящ, че засенчва и Анеа, и този Моунтър от Нептун, които според мен има повече акъл и от Уилям, и от всички останали.

— И по този блясък вие познахте дявола?

— Не е точно така — търпеливо обясни Донал. — Ако човек има такива интелектуални способности, той е по-склонен към добро или към лошо от другите. Ако клони към злото, той умее добре да го прикрива дори от най-близкото си обкръжение. Но тогава се налага да се прави на добър, особено пред непознати. Ако наистина е добър, тогава не би било нужно да го демонстрира толкова настойчиво.

Галт извади лулата от устата си и тежко въздъхна. Втренчи се в Донал и попита:

— Да не сте роден на Екзотика?

— Не, сър. Майка ми е от Мар, както и майката на майка ми.

— Това умение… — Галт замислено въртеше лулата в дебелите си пръсти. — Това умение… да четете характерите… това от майка ви ли сте го наследили или е ваше постижение?

— Не зная, сър. Струва ми се, че всеки би направил тези изводи, ако помисли малко.

— Обаче болшинството от нас не са способни на това — каза Галт. — Седнете, Донал. Радвам се да ви видя.

Седнаха един срещу друг в креслата. Маршалът отново се зае с лулата.

— Сега слушайте — каза той. — Вие сте най-странният младеж, когото съм срещал. Просто не знам какво да правя. Ако бяхте мой син, щях да ви поставя под карантина, да ви изпратя в къщи и да не ви пускам сред звездите преди да са изминали десет години. — Вдигна нетърпеливо ръка и застави Донал, който вече бе отворил уста, да замълчи. — Да, знам, че вече сте мъж и никой не може да ви направлява против вашата воля. Но начина на действие, който приложихте спрямо мен, имаше шанс за успех едно на хиляда. Вижте какво, момчето ми. Вие нищо, ама нищо не знаете за другите светове, освен за Дорсай.

— Защо? Съществуват четиринадесет планетарни правителства, без да се броят анархичните организации на Земята на Дунин и на Коби…

— По дяволите правителствата! — грубо го прекъсна Галт. — Забравете тези глупости! В ХХV век правителствата са просто едни механизми. По-важни са хората, които управляват тези механизми. Блейн на Венера, Све Холман на Земята, Елдър Брайт на Хармония и Сейън от Кълтис на Екзотика.

— А генерал Коумал? — започна Донал.

— Нищо! — рязко каза Галт. — Как може един дорсаец да означава нещо, когато всяка една област на планетата със зъби и нокти се стреми към независимост? Не, аз говоря за хората, които управляват звездите. Споменах някои от тях, има и други. — Той дълбоко въздъхна. — Сега какво мислите за нашият търговски принц и президент на Сета? Какво място заема той сред тях?

— Сигурно е равен с тях.

— Най-сетне! — каза Галт. — Най-сетне. Нека не ви заблуждава факта, че се движи с обикновен пътнически кораб и че го придружава само онова момиче от Кълтис. Той е собственик на кораба, капитана, екипажа, а сигурно и на половината пътници.

— А вие и вашият адютант? — малко по-рязко попита Донал.

Лицето на маршала застина, но отново се отпусна.

— Честен въпрос — промърмори той. — Но мисля, че би трябвало повече да се интересувате от нещата, касаещи вас лично. Въпреки това ще ви отговоря. Аз съм Първи маршал на Фрийланд, но освен това съм дорсаец. Аз съм наемник като всички други и нищо повече. Наехме пет дивизии за Първата Дисидентска Църква на Хармония. Отивам да проверя тяхната подготовка и снаряжение. Договорът бе сключен с посредничеството на Сета. Затова и Уилям е тук.

— А адютантът? — настоя на своето Донал.

— Какво ви интересува? Той е от Фрийланд, професионалист, добро момче. Ще командва част от нашите сили, когато започнем да действаме на Хармония.

— Отдавна ли е с вас?

— Близо две години.

— Наистина ли е добър професионалист?

— Да, по дяволите, разбира се! В противен случай не би бил мой адютант. Защо разпитвате така за него?

— Предизвика в мен… предчувствие. Но засега не мога да го формулирам.

Галт се разсмя.

— У вас се проявява характера на прадедите ви от Мар. Виждате под всеки камък змия, така ли? Повярвайте ми — Хюго е честен войник. Може би има донякъде лош вкус, но това е всичко.

— Налага се да се съглася с вас — неохотно продума Донал. — Извинете, че ви прекъснах. Искахте да кажете нещо за Уилям.

— Да — Галт се намръщи. — Ще ви кажа кратко и ясно: момичето не е ваша работа. Уилям — също. Оставете ги. Ако се появи възможност, ще ви намеря…

— Благодаря ви — каза Донал. — Но ми се струва, че Уилям ще ми направи предложение.

— Кълна се в ада, момче! — възкликна Галт след секунда. — Защо мислите така?

— Още едно от моите предчувствия. Без съмнение съм го наследил от марските си предци.

Донал стана и подаде ръка на маршала:

— Сър, благодаря за предложението и съветите. Мога ли да разчитам да поговорим отново, ако се наложи?

Галт също стана и машинално пое ръката на Донал.

— По всяко време — отговори той. — Но проклет да съм, ако ви разбирам.

Донал втренчено го погледна, поразен от внезапна мисъл.

— Кажете, сър, изглеждам ли ви странен?

— Странен? — повтори Галт. — Как странен?… — той напрегна въображението си. — Защо ме питате за това?

— Често са ми го казвали — отвърна Донал. — Може и да са били прави.

Той се обърна и излезе от каютата.