Гордън Диксън
Генетичният генерал (11)

КАПИТАН ПО ПРИНУДА

Някои казват, че битката в Космоса може да бъде спечелена само в непосредствено стълкновение, мислеше си Донал. Това бе още един от тези афоризми, които той смяташе да опровергае при първа възможност. Но сега, пред контролния екран в командната каюта на кораба, чакайки появата на вражеския флот, той бе принуден да признае, че от такова разстояние афоризмът, изглежда, отразява истинското състояние на нещата. И наистина би било така, ако противникът оказва съпротива.

А какво ще стане, ако противникът не се защитава? Ако срещу него се приложи нещо абсолютно необичайно?

— Контакт след шестдесет секунди. Контакт след шестдесет секунди — обади се комуникаторът над главата му.

— Всички да се закрепят.

Това бе спокойният глас на Андерсън, който седеше и наблюдаваше обстановката не на екрана като Донал, а по показанията на приборите. Беше седнал в „зъболекарския стол“, а до него седяха първият и вторият офицери, които дублираха действията му.

Въпреки че не гледаше екрана, Андерсън имаше по-пълна представа за това какво става. Донал изглеждаше доста комично, облякъл жизнеобезпечаващият скафандър. Той бавно се отпусна в креслото, поставено специално за него пред контролния екран. Завърза се с коланите. Дори корабът се разлети на парчета, чрез тези колани щеше да остане привързан за креслото. При добро стечение на обстоятелствата той би могъл да издържи в орбита около Ориента четиридесет или петдесет часа, ако не му попречат непредвидени фактори.

Успя да се намести в креслото преди контакта. Последните секунди отдели, за да се огледа. Удиви го спокойната обстановка в тази уютна и добре осветена каюта, въпреки че предстоеше люта битка и може би — унищожение. Не успя да помисли за нищо друго. Появиха се корабите на вражеския флот и той не откъсна поглед от екрана.

Според получените заповеди трябваше да дразнят противника, без да го приближават. По предварителни разчети загубите на атакуващите би трябвало да са двадесет процента, а на отбраняващите се — пет процента. Но тези разчети бяха безсмислени. Тези цифри не означават, че ще загинат или ще бъдат ранени съответно двадесет процента и пет процента. Не. В космическият бой това означава, че един кораб от пет и един кораб от двадесет ще бъдат унищожени заедно с екипажа.

Отбраната бе построена в три линии. Първата се състоеше от леките кораби, чиято задача е да забавят и задържат атакуващите, докато големите кораби изравнят скоростта си и пуснат в ход тежките оръдия. Във втората линия бяха строени големите кораби на стационарна орбита. Имаше и още една линия малки кораби, въоръжени със специални средства против вражески десант към планетата.

Донал се намираше в кораб от първата линия.

Нямаше никакво предупреждение. Битката започна веднага. В момента на контакта оръдията на CJ забълваха огън. После…

Всичко свърши.

Донал премигна и отвори очи. Мъчеше се да си спомни какво стана. Но не помнеше нищо. Командната каюта бе разсечена като с исполинска брадва. Виждаха се офицерските каюти. Червената лампа, чието захранване не зависеше от корабните акумулатори, трагично светеше на тавана и показваше, че в тази кабина въздух няма. Екранът се бе напукал. Но още работеше. Донал видя през прозрачния шлем отдалечаващи се огнени точки — корабите на врага се носеха към Ориента. Приповдигна се леко и погледна към мястото на командира.

Двама бяха мъртви. Това, което бе разсякло каютата, бе попаднало право в тях. Бяха загинали Андерсън и вторият офицер. Първият офицер — жена на име Коуа Бени — беше все още жива, но по треперенето и отпадналите жестове Донал разбра, че е тежко ранена. Нищо не можеше да направи за нея. Без въздух в каютата всички бяха пленници на своите скафандри.

Обученото тяло започна да действа преди Донал да успее да вземе решение. Усети се, че разкопчава коланите, които го придържаха към креслото. Успя да прекоси каютата, отмести главата на Андерсън, защото му пречеше да натисне бутона за връзка между корабите.

— CJ 1–29 — каза той. — CJ 1-29…

Продължи да повтаря позивната, докато екрана не се освети. Появи се шлем, зад който се виждаше бледо като на мъртвец лице.

— K-L — каза лицето. — 23?

Това означаваше: „В състояние ли сте да се движите?“ Донал погледна към пулта. За негово най-голямо учудване ударът не бе повредил приборите. Те работеха.

— 29 — кратко отвърна той.

— М-40 — каза събеседникът му и изчезна.

Донал пусна бутона. М-40 означаваше да действа по предварителния план.

Според този план CJ трябваше да се доближи до Ориента и да се включи в унищожаването на десантните групи на противника. Донал се сети, че му предстои изпълнението на една много неприятна задача — да махне мъртвите и ранените от креслата им пред пулта.

Премести първия офицер много по-внимателно от другите. Забеляза, че жената е изгубила съзнание. Ударът я бе закачил, макар и леко. Скафандърът й беше цял. Може и да оживее, помисли си Донал.

Седна в креслото на капитана и извика останалите членове на екипажа.

— Докладвайте — кратко заповяда той.

Оръдейният пост се обади. От останалите осем поста се отзоваха пет.

— Тръгваме към Ориента — каза Донал. — Всички годни за работа да се заемат с ремонта. Да се подаде въздух в командната каюта. Сборен пункт — тук.

Настъпи пауза. Някакъв глас се обади:

— Старши артилерист Ордовиа, говори старши артилерист Ордовиа от живите членове на екипажа. С капитана ли говоря?

— Старши артилерист Ордовиа, говори офицер Грим. Аз изпълнявам задълженията на капитана. Вашите офицери загинаха. Като старши по звание поемам командването. Изпълнявайте заповедите.

— Слушам, сър!

Донал се замисли. Опитваше се да си спомни как се управлява кораб. Насочи CJ към Ориента и провери показанията на приборите. След известно време забеляза, че червената лампа на тавана започна да премигва. През наушниците на шлема долови слабо свистене, което постепенно се усили. Скафандърът му стана еластичен.

След няколко минути почувства на рамото си нечия ръка. Обърна се и видя измореното лице на човек със свален шлем.

— Закърпихме дупката, сър — доложи той. — Аз съм Ордовиа.

Донал разкопча шлема, отметна го назад и с удоволствие вдиша свежия въздух.

— Вижте какво става с първия офицер. Извикайте лекаря.

— Лекарят загина, но имаме апаратура за замразяване.

— Тогава я замразете и се връщайте по постовете си. Откриваме огън след двадесет минути.

Ордовиа излезе. Донал отново се обърна към пулта. Започна внимателни маневри с CJ, като взимаше всички мерки за безопасност. Знаеше принципно как се управлява кораб от този клас, но от друга страна той най-добре разбираше колко е далеч от уменията на професионален пилот. Приличаше на човек, получил пет-шест урока по езда — знае какво да прави, но не върши нищо автоматично. На Андерсен би бил достатъчен един поглед и щеше да последва действие. На Донал му се налагаше да прочете показанията на приборите, да ги осмисли и чак тогава да вземе решение как да действа.

Поради тази причина те наближиха атмосферата на Ориента твърде късно. Все пак не всички десантни групи на противника бяха успели да кацнат на повърхността. Донал потърси на пулта бутона за противопехотните оръдия и го натисна.

 

Донал откри Лудров в личната му каюта, малко по-голяма от неговата собствена на CJ.Командирът на Патрул се надигна от бюрото. Изчака придружителят да излезе и протегна мургавата си ръка.

— Здравейте. Как се придвижи корабът ви до тук?

— На собствен ход — отвърна Донал. — Ударът попадна в командната каюта. Всички офицери бяха убити.

— Всички? — Лудров се вгледа внимателно в Донал. — Вие…

— Поех командването. Не се наложи да върша нищо особено, само използвахме противопехотните оръдия.

— Това не е най-важното. Значи така, в заключителния етап на сражението сте изпълнявали задълженията на капитана?

— Да.

— Прекрасно! Това е дори повече, отколкото се надявах. Сега нека поговорим за следното: готов ли сте да поемете върху себе си удар?

— Готов съм да опитам — отвърна Донал.

Разгледа внимателно ниският, почти уродлив командир на Патрул и разбра, че го харесва. Беше започнал да отвиква от честно поставените въпроси, след като отлетя от Дорсай.

— О’кей, ако сте съгласен, аз също ще поема удар — Лудров погледна към плътно затворената врата на каютата. — Ще наруша разпорежданията на Службата за Безопасност и ще ви изпратя на експедиция въпреки заповедите на Щаба.

— Службата за Безопасност ли? — Донал почувства неприятен хлад да пробягва по гърба му.

— Да. Вече знаем какво целят Нептун и Касида с това кацане на Ориента. Познавате ли Ориента?

— Изучавал съм я частично още в Академията. Когато пристигнах на Фрийланд, се запознах по-подробно. Средната й температура е 78оС, основно скали и пустини, няма големи водни басейни. Атмосферата съдържа прекалено много въглероден двуокис.

— Точно така — съгласи се Лудров. — Те успяха да кацнат на планетата и ние не сме в състояние да унищожим десанта им. Считахме, че цялата операция е само учение в реални условия. Очаквахме след няколко дни или седмици да си отидат. Но сгрешихме.

— Сгрешили сте?

— Открихме причината за кацането на Ориента. Съвсем не е това, което си мислехме в началото.

— Минали са само четири часа, откакто десантът се е приземил. Какво бихте могли да разберете през това време?

— Оползотвориха това време и резултатите са налице. С помощта на нов вид излъчване правят взривове. Използват много излъчватели. Бързо се местят и отново взривяват. Тези взривове влияят на Сириус. Астрономите отбелязаха повишаване на активността.

Той погледна към Донал, сякаш очакваше коментар. Дорсаецът обмисляше чутото.

— Изменение на климата? — предположи той.

— Точно така — енергично отговори Лудров, сякаш Донал беше слаб ученик, който неочаквано е дал правилен отговор. — Според метеоролозите заплахата е сериозна. Вече знаем и цената за премахването на тази заплаха. Искат да диктуват търговията с Нова Земя.

Донал кимна. Не се учуди от факта, че две воюващи планети поддържат търговски отношения — това бе нормална форма на междузвездното съществуване. А приливите и отливите на договорени специалисти бяха кръвообращението на цивилизацията. Ако някоя планета се опита да се справи само със собствени кадри, тя би изостанала много години в развитието си и в края на краищата би била принудена да купи специалисти на самоубийствени цени. Развитието изискваше търговия със специалисти, а това означаваше договори. И всяка планета се стараеше да си осигури най-изгодните условия.

— Искат свободна търговия и голяма комисионна при посредничество — каза Лудров.

Донал го погледна с присвити очи. Свободната търговия с договори, без да се зачита волята на хората, датираше отпреди петдесет години. Тя водеше до спекулация с живота и потребностите на наемниците. Унищожаваше остатъците от независимост и безопасност на индивида и го приравняваше с домашно животно или с неодушевена стока, която може да се продаде на този, който плати повече. Дорсай, заедно с Екзотик-световете, винаги се е борил против тази търговия. Обаче Нептун и Касида, които влизаха в групата на Венера, отчасти и Сдружението и Коби, използваха свободната търговия като удобен уред в ръцете на управниците. Налагането на такава търговия на светове като Фрийланд и Нова Земя би било удар за тях.

— Ясно — каза Донал.

— Имаме три възможности. Първо: да приемем условията им. Второ: да страдаме от климатичните промени, докато не съберем достатъчно сили да ги изгоним от Ориента. Трето: да се опитаме да изчистим Ориента още сега с цената на доста загуби в жива сила и техника. Но моето мнение е, че трябва да започнем игра. Разбира се, това няма нищо общо с мнението на Щаба. Те не знаят нищо за този замисъл. И няма да разберат, поне засега. Съгласен ли сте да осъществите идеята си за атака на Нептун?

— С най голямо удоволствие — бързо отговори Донал и очите му светнаха.

— Не сте чули всичко, така че запазете ентусиазма си за края — сухо каза Лудров. — Нептун се пази постоянно от деветдесет кораба от първи клас. Аз мога да ви отпусна само пет.