Гордън Диксън
Генетичният генерал (6)

КОМАНДИР НА ОТРЯД — I

— Всичко е наред, господа — каза Хюго Килиън.

Държеше се самоуверено. Определено правеше впечатление, облечен в чисто новият си блестящ мундир. Пръстите на дясната му ръка опираха в прозрачното покритие на картата.

— Бихте ли се приближили?

Петимата командири на отряди се придвижиха. Скупчиха се около планшета. Слабата светлина от тавана се смесваше с осветлението под картата. Донал се вгледа в причудливо украсените лица на околните. Представи си, че се намират в някое от отделенията на Ада, за който толкова красноречиво говореше представителят на Първата Дисидентска Църква няколко часа преди настоящият военен съвет.

— …нашата позиция е тук — продължи Хюго. — Като ваш комендант мога да ви уверя, че позицията ни е устойчива. Плануваното придвижване няма да наруши Кодекса на Наемника. — Той продължи по-рязко: — Както виждате, заемаме участък с дължина пет километра по фронта и ширина три километра в тил. Ето тук, между тези два хълма. Втори полк от Обединените Сили — 176 е вдясно от нас, Четвърти полк — вляво. Заповядано им е да ни осигурят поддръжка на фланговете. Ние ще се придвижим напред с 60 процента от личния състав и ще завладеем малко градче на име Веракъмтухелп^[1], което се намира тук…

Показалецът му се заби в съответната точка на картата.

— …на около четири километра от сегашните ни позиции. Ще използваме три от петте отряда — тези на Скуак, Уайт и Грим. Отрядите ще си пробиват път по отделно. Всеки командир ще разполага с карта. Ще се наложи да преодолеете река, широка около четиридесет метра. Според разузнаването тя е дълбока не повече от два метра, затова мисля, че може да намерите брод. От другата страна на реката има гора, която постепенно оредява и продължава почти до самият град. Тръгваме след двадесет минути. След един час ще се развидели. Бих искал дотогава трите отряда да бъдат от другата страна на реката. Въпроси?

— С какви сили разполага врагът в този участък? — попита Скуак.

Той бе нисък, набит мъж, родом от Касида. Приличаше на монголец, защото всъщност беше ескимос по произход.

— Каква съпротива има вероятност да срещнем? — довърши той.

— Според разузнаването може да има някой и друг патрул, но това е всичко. В самият град е възможно да се намира малък отряд. — Хюго огледа лицата на командирите. — Други въпроси?

— Аз имам въпрос — обади се Донал, докато внимателно изучаваше картата. — Кой е този абсолютно некомпетентен във военното дело човек, който е заповядал да настъпваме само с 60 процента от силите?

Атмосферата в помещението внезапно се нажежи. Донал упорита гледаше Хюго в очите.

Едва сдържайки се, комендантът отговори:

— Така се случи, че това е моето предложение до Щаба, Грим. Може би сте забравили — надявам се останалите да не са, — че това е само демонстративна кампания. Трябва да покажем на Първата Дисидентска Църква, че не са ни наели напразно.

— Това едва ли оправдава риска от подлагането на опасност на четиристотин и петдесет човека — без да мръдне отговори Донал.

Хюго просъска:

— Грим, вие сте най-младият от командирите, а аз съм комендант. Би трябвало да знаете, че не съм длъжен да ви давам обяснения. Но за да ви успокоя, ще ви кажа следното: по данни от разузнаването може да се заключи, че пред нас няма крупни вражески сили.

Донал настояваше:

— А защо пропускаме такава възможност? Трябва да се придвижваме с целият наличен потенциал.

Хюго започна да се дразни. Въздъхна и отвърна:

— Определено се нуждаете от урок по стратегия. Злоупотребявате с правото си да се съмнявате в решенията на Щаба, което ви е предоставено от Кодекса. И за да се сложи край на това, ще ви кажа, че има важна причина, поради която не използваме всички сили. В този участък ще бъде нанесен главният ни удар. Ако се хвърлим с много войска напред, Обединената Ортодоксална Църква веднага ще прати допълнителни войски срещу нас. А когато се движим на малки отряди, ние създаваме вакуум пред фронта. Веднага след като овладеем града, Втори и Четвърти полк също ще се придвижат и тогава ще създадем рубеж, от който не могат да ни върнат. Отговорих ли ви?

— Само частично — не мирясваше Донал. — Аз…

— Господи, дай ми търпение! — патетично извика фрийландецът. — Имам зад гърба си пет кампании. Много пъти едва съм отървавал кожата. Но още зарежа тази длъжност, нека пратят друг комендант. Стига толкова. Аз, вие и Скуак ще оглавим отрядите. Това задоволява ли ви?

Донал наклони глава в знак на подчинение. Нямаше какво да отговори. Военният съвет приключи. Докато се връщаше към отряда си заедно със Скуак, Донал се чувстваше толкова несигурен, че попита касидианеца:

— Как мислите, напразно ли го разпитвах?

— За тези работи отговаря комендантът — отвърна Скуак. — Би трябвало да знае какво прави.

С тези думи се разделиха. Отправиха се всеки към своя отряд.

Когато стигна до лагера Донал откри, че командирите вече са събрали хората. Бяха строени в три редици, по петдесет човека във всяка. Начело на всяка група стояха старшите и младшите командири. Старшият командир на Първа група, висок кльощав ветеран от Сета на име Мърфи, съпровождаше Донал при обхода на войниците и проверката на снаряжението им.

Това са добри войници, мислеше си Донал, минавайки покрай редиците. Добре тренирани и закалени в битки, макар и да не можеха да се нарекат елитни бойци. Елдър Брайт, главата на Първата Дисидентска Църква, ги беше избирал наслуки. Принц Уилям бе издействал правото да подбира само офицерите.

Всеки един войник беше въоръжен с пистолет и нож в добавка на обичайното оръжие. Отрядът се състоеше от пехотинци с пружинни пушки. Оръжие като оръжие. Всеки главорез от предградията би могъл да извади същото, ако не и по-добро. Обаче в съвременната война главната задача се състои в това да не позволиш на противника да използва оръжието си. Много лесно може да се използва химическо и атомно оръжие от разстояние. Пружинната пушка имаше пълнител с лента с пет хиляди патрона и можеше да поразява цели с еднаква точност до хиляда метра.

И въпреки това, продължи да разсъждава Донал, дори пружинните пушки скоро ще станат неприемливи. Явно в близко бъдеще пехотинците ще се върнат към щика и късия стоманен меч. Изходът на битката ще зависи от умението на отделния войник. Независимо колко фантастично и ефективно оръжие сте изобретили, рано или късно ви се налага да завземате територии. А за това трябва да използвате пехотинци — точно такива хора, каквито стоят в редиците.

Донал застана пред строя.

— Почивайте, момчета, но запазете строя. Командирите на групи при мен!

Отдалечи се на такова разстояние, че войниците да не го чуват. Командирите на групи го следваха. Заобиколиха картата и Донал им предаде заповедта на Щаба, получена чрез Хюго. Раздаде им по една карта и попита:

— Има ли въпроси?

Нямаше. Чакаха го да продължи. А той разучаваше лицата на хората, от които зависеше изпълнението на заповедта.

Беше ги опознал доста добре за трите седмици, предшестващи тази сутрин. Шестимата представяха всички разнообразни мнения, които се срещаха в отряда под негово командване. От сто и петдесетте човека, които му бяха подчинени, някои се съмняваха в него заради младостта и липсата на полеви опит. Повечето без съмнение бяха доволни от назначаването му, защото военната репутация на дорсайците е много висока. Имаше и такива, наистина само няколко човека, които автоматично се съпротивляват на всеки, който внезапно ги е надминал в службата. Такъв човек беше старшия командир на Трета група, бивш миньор от Коби на име Лий. Дори сега, събрани около картата минути преди операцията, той гледаше предизвикателно към Донал — със стиснати челюсти и разрошена черна коса. Ако имаш такива подчинени, обикновено имаш и разправии с тях. Донал реши да промени първоначалното си намерение да се движи заедно с Трета група.

— Ще се разделим на групи по двадесет и пет човека — започна да обяснява той. — Всяка група трябва да има старши и младши командир. Ще се движим отделно, но при среща с вражи патрул се обединяваме. Ясно ли е?

Всички кимнаха.

— Мърфи — обърна се Донал към кльощавия командир на група. — Искам да се движите със старши командир Лий, който ще се намира в тила и ще се разположи пред вас със своята половина от групата. Уесън — той премести погледа си върху старшия командир на Втора група, — вие и Золк ще заемете трета и четвърта позиция откъм тила. Съки, вие като младши командир на Първа група ще се движите пред Уесън и вдясно от мен. Аз ще водя останалата част от Първа група.

— Как ще осъществяваме връзка? — попита Лий.

— Ръчна сигнализация. Глас. Това е. Не разрешавам групите да се приближават за установяване на връзка. Движете се на интервал минимум двадесет метра — Донал отново огледа командирите. — Нашата задача се състои в това да се доберем до градчето колкото е възможно по-тихо и по-спокойно. В бой ще встъпвате само ако ви нападнат.

— Чух, че ни очаква нещо като неделна разходка — вметна Лий.

— Не боравя с лагерни слухове — твърдо заяви Донал. — Ще вземем всички предпазни мерки. Вие като командири на групи отговаряте пред мен за пълната екипировка на хората, включително медикаментите.

Лий се прозина, но това не бе знак на предизвикателство.

— О’кей — каза в заключение Донал. — Връщайте се при хората си.

Съвещанието приключи. След няколко минути едва различимо изсвирване даде знак на групите да започнат прехода. Утрото още не бе настъпило, но върховете на дърветата вече се забелязваха на фона на небето.

Въпреки предохранителните мерки и вниманието, с което преминаха първите дванадесет километра през гората, прехода приличаше точно на това, което каза Лий — на неделна разходка. Когато Донал излезе при реката начело на половината Първа група, тази мисъл започна да се укрепва.

— Да се изпратят разузнавачи — заповяда дорсаецът.

Двама войници се спуснаха във водата и с оръжие над главите я пресякоха. Добраха се до отсрещния бряг и помахаха с ръце, за да покажат, че всичко е спокойно. Чак тогава Донал поведе и другите през реката.

След като преминаха, той изпрати разузнавачи в три направления — напред и покрай брега в двете посоки. Изчака Съки да премине реката със своите хора. През това време разузнавачите се завърнаха, без да са открили противник. Донал построи хората си в разредена верига и тръгна напред.

Денят настъпваше бързо. Придвижваха се с петдесетметрови прибежки. Всеки път изпращаха напред разузнавачи и тръгваха едва след като те са докладвали за отсъствие на противник. Прибежка след прибежка, а противник нямаше и нямаше.

След един час, когато огромният оранжев диск на Е-Епсилон се показа над хоризонта, Донал гледаше иззад храстите малкото мълчаливо селище, заградено с ограда.

След още четиридесет минути трите групи на Трети отряд от Обединените Сили — 176 бързо напусна градчето Веракъмтухелп. Не откриха нито един жител.