Гордън Диксън
Генетичният генерал (19)

ПРОТЕКТОР — II

Пет дни по-късно Донал пристигна в Холистед, столицата на Венера, и веднага отиде да търси Галт в правителствения хотел.

— Имам много работа, иначе щях да дойда по-рано — каза Донал, след като стисна ръката на стария маршал и седна до него. — Изглеждате доста уморен.

Галт наистина изглеждаше зле — с опъната посивяла кожа на лицето и помътнели от недоспиване очи.

— Политика, политика… — отвърна той. — Не е за мен тази работа. Искаш ли да пийнем?

— Не, благодаря.

— А аз ще пийна. Ще си запаля лулата, нали нямаш нищо против?

— Никога не съм възразявал, а и вие никога до сега не сте ме питали.

— Да-а — Галт се усмихна и започна да кашля, докато тъпчеше лулата с треперещите си пръсти. — По дяволите! Честно казано, готов съм да си подам оставката и да се махна, но как до го направя точно сега? Бях те помолил за помощ. Колко пехотинци можеш да отделиш?

— Да речем — двадесет хиляди първокласни войници.

Галт стана.

— Не се безпокой — усмихна се Донал. — Ще пристигат на малки групи. Ще се създаде впечатление, че са поне пет пъти повече.

— Знаех, че ще измислиш нещо подобно — кимна Галт. — Ще ни трябва твоят мозък на конференцията. Официално сме се събрали, за да изработим общо становище относно новото правителство на Нова Земя. Предполагам, че знаеш за какво става въпрос всъщност?

— Да. Свободният пазар.

— Точно така. — Галт разпали лулата и дръпна с наслада. — Положението се промени. Сега Нова Земя спада към венерианската група, а ние официално сме противници на свободния пазар. Бихме могли просто да преброим силите, седейки в кабинетите си, но не е там работата. Те имат Уилям и този белокос дявол Блейн. — Той се вгледа в Донал. — Познаваш ли Блейн?

— Никога не сме се срещали. За първи път идвам на Венера.

— Той е акула — с чувство каза маршалът. — Бих искал да видя как се карат с Уилям. Може пък да се унищожат един друг и да освободят Вселената от присъствието си. Може би… Сега да помислим за твоя статут на конференцията.

— Официално аз съм изпратен от Сейън Свързващия като наблюдател.

— Значи този проблем отпада. Бихме могли много лесно да те направим делегат. Честно казано, вече съм се погрижил за това. Чакахме само да дойдеш — Галт пусна голям облак дим и погледна през него към Донал. — Как мислиш? Какво ще стане на конференцията?

— Не съм абсолютно сигурен, но ми се струва, че някой е направил голяма грешка.

— Грешка?

— Нова Земя — обясни Донал. — Свалянето на правителството със сила беше погрешна стъпка. Мисля, че ще върнем на власт старото правителство.

Галт извади лулата от устата си и учудено се загледа в Донал.

— Да се върне правителството? Искаш да кажеш, че на власт ще дойде старото правителство? И кой от нас ще го върне?

— Уилям, струва ми се. Не е в стила му да действа със сила. Мога да се закълна, че ще върне старото правителство, но за тази услуга ще поиска добра цена.

— Не те разбирам — поклати глава маршалът.

— Сега Уилям е в един лагер с венерианската група — търпеливо продължи Донал. — Но не си мислете, че ще им помогне безплатно. Той преследва собствените си цели, които отдавна са набелязани. Обзалагам се, че на конференцията ще се говори за две неща. На първо място ще се обсъжда отварянето на пазара. На второ място — зад кулисите — ще се разиграват картите на Уилям.

Галт се замисли.

— Не знам — продума той накрая. — Не разполагам с твоите сведения за Уилям. Струва ми се, че си му подготвил нещичко. Сигурен ли си, че ще останеш безучастен, когато става дума за принца?

— Не бих могъл да съм сигурен — сухо отвърна Донал. — Предположенията ми за Уилям се градят на… — той се поколеба за миг. — На негово място бих постъпил точно така. Ако по време на конференция той премине на наша страна, това би ни заставило да се съгласим с връщането на старото правителство на Нова Земя, нали?

— Да.

— В такъв случай Уилям ще постигне това, което иска. Ще премине в противоположния лагер с компромисно предложение и по този начин ще насочи ситуацията в нужната му посока.

— Това го схванах — бавно каза Галт. — А от тук нататък? какво цели?

— Ще съм сигурен — внимателно каза Донал и поклати глава. — Не знам.

С тези думи приключиха разговора и маршалът заведе Донал при останалите делегати на конференцията.

Събранието започна така, както обикновено става на подобни конференции — с коктейл в залите на двореца на Блейн Планиращия. Донал с интерес отбеляза, че домакинът е пълен, хладнокръвен белокос човек, който на външен вид не се различаваше от характеристиката, която му даде Галт.

— Е, какво ти е мнението за него? — промърмори Галт, когато Блейн и съпругата му се отдалечиха от тях, за да обърнат внимание и на другите гости.

— Брилянтен човек. Според мен засега не бива да се страхуваме от него. — Донал забеляза, че Галт се усмихна. — В момента е прекалено зает, но скоро ще се включи в борбата.

— С Уилям ли? — шепнешком попита маршалът.

— Да.

По време на разговора се бяха приближили до Уилям, който беше обърнат с лице към тях и разговаряше с висока, стройна жена, застанала с гръб. Когато маршалът и Донал застанаха на две крачки от него, той погледна покрай жената.

— О, маршал Галт — усмихна се принцът. — И Протектор Грим.

Жената се обърна и Донал се озова лице в лице с Анеа.

Ако изминалите шест години бяха променили външността на дорсаеца, то на Анеа се бяха отразили още по-осезаемо. Беше навлязла в третото си десетилетие и последните следи на младежката незрялост бяха изчезнали. Сега блестеше с тази рядка красота, която никога не намалява през годините и ще я съпътства дори и в старостта. Беше се разхубавила от времето, когато Донал я видя за последен път, беше станала по-женствена. Зелените й очи го гледаха с неопределено изражение от разстояние, по-малко от метър.

— Радвам се да ви видя отново — каза той и наклони глава.

— И аз — гласът й също бе променен.

Донал отмести поглед.

— Принц Уилям…

Принцът поздрави маршала и младия дорсаец.

— За мен е чест да се срещнем отново, Протектор Грим — вежливо каза Уилям. — Предполагам, че маршал Галт ви е поканил на конференцията. Това е много добре за мен.

— Да, наистина е добре за вас — отвърна Донал.

— Обичам на масата за преговори да седят млади, честни хора. Не се обиждайте, Хендрик. Обикновено младите по-лесно възприемат новото.

— Не възнамерявам да ви противореча. Аз съм войник — отговори Галт.

— Точно това ви прави особено опасен. Обикновено политиците се чувстват по-добре в компанията на хора, от които знаят какво да очакват. Честният човек винаги е проклятие за спекулантите.

— Жалко — намеси се Анеа, — че са много малко, за да попречат на всички спекуланти.

Тя погледна към Донал. Уилям се усмихна:

— Една избраница от Кълтис едва ли може да се отнася по друг начин с обикновените смъртни.

— Можете да ме върнете на Екзотика когато пожелаете — заяви Анеа.

— Не, не — Уилям се засмя и поклати глава. — Човек като мен се чувства добре само в компанията на такива прекрасни хора като вас. Аз съм потопен в жестока действителност. Това е моят живот и не искам друг, но понякога, просто за успокоение на душата, бих желал да отида за малко в манастир, където най-голямата опасност са бодлите на розите.

— Не бива да подценявате розите — обади се Донал. — Хората са водили войни само заради разликата в цвета им.

— Така е. Войната между Бялата и Червената роза, древна Англия. Но този конфликт, както и много други, е възникнал заради въпроса със собствеността. Войните никога не започват по абстрактни причини.

— Напротив — възрази Донал. — Войните започват точно по абстрактни причини. Подпалват ги хора на средна и дори на преклонна възраст, но воюва младежта. А тя има нужда от нещо повече, не само политически и практически мотиви, за да рискува Вселената да загине. Защото ако ви убият, с вас умира и Вселената.

— Доста необичайни разсъждения за един професионален войник — отбеляза Уилям. — Това ми напомня, че трябва да обсъдим нещо. Зная, че за вас най-важното в армията е подготовката по полевите войски и сте постигнали големи успехи в тази област. Това ме заинтересува. Каква е тайната ви, Протекторе? Ще разрешите ли да изпратя наблюдатели?

— Няма тайна. Успехът се дължи на един човек — полеви командир Ян Грим.

— А-а, чичо ви. Как мислите, дали не бих могъл да купя договора му?

— Боя се, че няма да може.

— Добре, пак ще поговорим за това. Чашата ми е съвсем празна. Кой иска да прави компания? По едно питие, а?

— Не, благодаря — каза Анеа.

— И аз не искам — добави Донал.

— Аз ще пийна — промърмори Галт.

— Тогава да вървим, Хендрик — Уилям се обърна към маршала и двамата се отдалечиха.

Анеа и Донал останаха сами.

— Е, още ли не сте променили мнението си за мен? — попита дорсаецът.

— Не.

— Изтънченият мозък на избраницата не може да го възприеме, а? — иронично каза той.

— Аз не съм свръхчовек — избухна тя, сякаш в нея се събуди младежкия й дух. Но бързо се съвзе и продължи по-спокойно. — Не. Сигурно има милиони хора, които са по-лоши, но вие преследвате користни цели. Това не мога да го забравя.

— Уилям също преследва користни цели. Дори е купил вас, избраницата.

— Той поне не се представя за по-добър, отколкото е в действителност.

— Защо злото е по-изобретателно? — искрено се учуди Донал. — Грешите. Уилям си е създал пред вас име на демон, за да ви затвори очите и да не можете да разберете същността му. Едва ли някой се е добрал до дъното на душата му.

— Ами? — В гласа й личеше презрение. — И какво има там, на дъното?

— Нещо повече от лично възвисяване. Той живее като монах, не търси лична изгода от безкрайните часове, прекарани в работа, и не се интересува какво ще си помислят другите за него.

— Както и вие…

— Аз ли? Интересува ме мнението на хората, които уважавам.

— Например?

— Например вашето мнение — убедено отвърна той. — Макар че не знам защо.

Анеа го погледна с широко отворени очи.

— Не говорете така, моля ви! — възкликна тя.

— Не знам защо изобщо разговарям с вас — неочаквано рязко заяви Донал и се отдалечи.

Мина покрай гостите и се прибра в стаята си. Прекара нощта в работа. Легна си чак когато започна да се развиделява, но пак не успя да заспи веднага. Реши, че това се дължи на махмурлука от изпитите коктейли.

Мозъкът му се опита да изследва и анализира това изменение, но той не позволи.