Сандра Браун
Димна завеса (31)

Двадесет и девета глава

Джордж сякаш бе изпаднал в ступор. Рейли незабелязано остави камерата на края на бюрото, все още включена на запис, и подкани Макгауън:

— Трябвало е да спрете моето разследване и затова сте ми устроили капана със Сузи Монро.

Джордж си пое тежко въздух и издиша бавно.

— Беше идея на Джей. С един изстрел два заека: хем ще ти попречи да научиш какво се е случило с Кливлънд Джоунс, хем Джей ще може да се пробва с годеницата ти. — Той намигна с кървясалото си око. — Планът му проработи, нали? Такъв си беше нашият Джей. Всичко ставаше така, както той го искаше.

Рейли си спомни сутринта, когато се бе събудил гол до мъртвото момиче. Припомни си Джей, който спокойно пиеше кафе и четеше неделния вестник. Беше потресен от невъзмутимостта, с която се бе държал, след като е знаел, че е пожертвал живота на една млада жена.

— Джей ли я уби?

— Тя се уби.

— Той само й е осигурил дрогата.

— Всъщност ние с Пат я осигурихме. — Отговорът на Джордж беше съвсем спокоен. — Джей трябваше да намери момичето, а ние — кокаина. Такава беше сделката. Джей й даде идеята да ти пробута специалното питие. Каза й, че така ще я чукаш цяла нощ, и почти позна. Накрая ти изпадна в безсъзнание. Тогава й дадохме кокаина. Джей я подкани и тя… — Отново заплака. Трябваше му малко време да се стегне, преди да продължи: — На следващата сутрин тя бе мъртва и всичко стана точно както Джей ни обеща. Твоят живот се срина. А ние се бяхме отървали. — Джордж бе започнал да заваля думите, но много добре осъзнаваше какво казва. Насочи помътнелите си очи към Рейли. — Колко време мина, докато се усетиш, че си натопен?

— Отначало отричах, че е възможно. Не исках да повярвам, че най-добрият ми приятел е могъл да ми причини това.

— Но щом прогледна, не му прости.

— Не, не му простих.

Джордж въздъхна.

— Е, не мога да кажа, че те виня. На твое място сигурно и аз щях да направя същото. Честно казано, предпочитам да беше започнал с мен. — Може би мъжът не бе с толкова бистра мисъл, колкото Рейли смяташе. Той попита, напълно озадачен:

— Какво да бях започнал с теб, Джордж?

— Твоето отмъщение.

— Моето…

— Сега съм облекчен. Откакто пречука Пат-старши на онази алея, все чакам кога ще дойде и моят ред, чудех се как точно ще ме убиеш и кога. Трябва да ти кажа, че ти отдавам дължимото, как само се справи с Джей. Беше направо поетично! Да използваш онази репортерка и да й дадеш наркотик, както ние на теб. Много находчиво. Изпрати на всички ни послание, и то съвсем ясно. Направо ни подпали задниците… След Джей ние, останалите, знаехме, че с нас е свършено, че е само въпрос на време. Дори Миранда и Лес нервничат, а те двамата никога не се трогват. Но сега усещам страха им. Те са на ръба, чудят се дали, след като аз бъда изобличен, тяхната връзка няма да излезе наяве. Виждаш ли, за тях аз съм идеалното прикритие — съпругът герой. И Пат-младши е на ръба. Разбира се, и той се е побъркал от страх — не заради отмъщението ти, а защото всички ще научат, че е гей.

— Джордж, за какво, по дяволите, говориш?

Но мъжът бе потънал в пиянския лабиринт на мислите си. Прекъсването на Рейли не го изтръгна оттам.

— Но едно не мога да разбера. Защо стреля по Коб Фордайс тази сутрин? Той не беше там, когато разпитвахме Джоунс. Той беше истинският герой от пожара, единственият герой. Фордайс нямаше нищо общо със Сузи Монро. Дори не ти предяви обвинение тогава. Така че защо го застреля? Не, не, не ми отговаряй. Майната му! Не ми пука.

Изведнъж той вдигна пистолета и го допря до брадичката си. Реагирайки инстинктивно, Рейли прескочи бюрото и стисна китката на Джордж в мига, в който той натисна спусъка. Куршумът излетя настрани и проби дупка в стената.

Столът, на който седеше Джордж, полетя назад и се блъсна във витрината с трофеите. Върху тях се посипаха счупени стъкла. Трофеите от спортните победи на Джордж се прекатуриха от рафтовете. Една сребърна купа удари Рейли по главата, но той почти не усети болка. Бореше се за пистолета.

Джордж беше много по-тежък от него, но Ганън имаше по-добра координация, защото бе трезвен. Той изтръгна пистолета от ръката на противника си, но Макгауън успя да стовари юмрука си върху окото му. Рейли видя ярки светлини в главата си, но продължи да стиска пистолета.

— Остави ме да го направя! Дяволите да те вземат! — хлипаше Джордж. — Остави ме да го направя!

— Ти каза, че четиримата сте обработвали Джоунс. А сега твърдиш, че Фордайс не е бил там.

— Дай ми пистолета! — Джордж протягаше пръсти към оръжието, но Рейли го държеше достатъчно далеч, за да не може да го стигне.

— Кой друг беше в онази стая, Джордж?

— Моля те! — цивреше Макгауън. — Писна ми от всичко. Просто искам да умра.

Със свободната си ръка Рейли го хвана за яката и го издърпа нагоре, така че лицата им се озоваха на сантиметри едно от друго.

— Кой беше четвъртият човек, Джордж? — Разтресе го силно, така че главата му се залюля. — Кой?

— Канди, разбира се.

Рейли ахна от изненада. Вгледа се в зачервеното изкривено лице на мъжа, но не съзря измама в измъчените му очи, а само дълбоко отчаяние. Пусна го, сякаш платът на ризата бе опарил пръстите му. Когато главата на Джордж се удари в пода, отново се чу звън от счупено стъкло, но той сякаш не забеляза парчетата, които се забиха в главата му. Сви се настрана, като бебе в утробата на майка си, и продължи да плаче.

Канди. Разбира се.

Стиснал здраво пистолета на Джордж, Рейли скочи на крака и се обърна, готов да се втурне към вратата. И веднага се закова намясто като вцепенен.

На вратата стояха Бъч и Сънданс, които за последно бе видял неглиже пред хотелските им стаи. Сега държаха пистолети, готови за стрелба, и напрегнатите им изражения издаваха гневна решителност.

— Хвърли пистолета, Ганън! Веднага!

Рейли си помисли за Брит, която бе изпратил при врага, при Канди, предполагаемата му приятелка, при единствения човек на света, на когото би поверил живота си. И живота на Брит. Беше изпратил Брит при Канди, за да я защити, без да знае, че трябва да я пази точно от нея. Сега беше твърде късно да я спаси. Твърде късно да спаси и себе си. Твърде късно за каквото и да било. Нямаше какво да губи, освен да опита да си проправи път със стрелба.

Тези мисли препускаха в главата на Рейли с бясна скорост, а пръстът му се стегна около спусъка. Бъч изкрещя:

— Хвърли го! Не стреляй! ФБР!

 

 

Мъжът, когото Канди представи като господин Смит, бе влязъл в стаята също толкова тихо и заплашително, както бе влязъл и в къщата на Джей. Брит издаде задавен звук и скочи на крака.

Канди се засмя тихо:

— Виждам, че наистина го познаваш. Беше му наредено да не те докосва онази вечер, но ти казваш, че си е поиграл с теб. На кого от двама ви да повярвам, а? — Мобилният й телефон иззвъня. — Ще ме извините ли, докато се обадя? — Тя извади телефона от джоба на сакото си и го отвори.

В този момент Брит изпищя с пълно гърло, надявайки се, че който и да се обажда, ще чуе писъка й и ще дойде да я спаси или поне, че някой от съседните сгради като по чудо ще я чуе.

Смит реагира моментално. Втурна се напред и затисна устата и носа й с ръка, като в същото време заклещи ръцете й отстрани до тялото, така че да не може да ги използва.

Съдията се намръщи и после спокойно продължи разговора си:

— Да, това беше госпожица Шели, която се опитваше да извести за присъствието си. Ще се погрижат за нея. Твоята работа е да пипнеш Ганън.

Отчаяна и ужасена, Брит чу как Канди възложи на човека отсреща да открие Рейли и Джордж Макгауън и да елиминира и двамата.

— Не оставяй никакви свидетели. Прави каквото се наложи, но нагласи нещата да изглеждат така, сякаш Ганън го е извършил. И не ме разочаровай. Тази сутрин вече се издъни веднъж.

Тя затвори решително телефона и го върна в джоба си. Дробовете на Брит горяха от липсата на въздух. Канди кимна леко и Смит отпусна ръката си, за да й позволи да диша, но продължи да стиска брадичката й. Младата жена знаеше, че може да счупи врата й с едно движение, ако поиска.

— Не разбирам — прошепна дрезгаво тя.

— Така ли? Какво не разбираш? — попита Канди.

— Ти си била в играта през цялото време, така ли?

— Какво значи през цялото време, от деня на пожара ли?

Брит кимна.

— Да. От онзи ден, когато Джей ми се обади да отида в полицейското управление. Той, Макгауън и Уикъм разпитваха един скинар и им трябваше някой от прокуратурата, за да изтръгнат признанията му. Фордайс не беше свободен, така че грабнах куфарчето си и изтичах.

— Била си там, когато Кливлънд Джоунс…

— … се оказа с разбит череп, да. Така и не разбрахме кой нанесе фаталния удар.

Сцената, която тази уважавана жена описваше, остави Брит безмълвна за момент.

— Успяхме да опазим тайната — продължи Канди, — но през последните пет години държа под око мъжете. Жените сме по-силни, знаеш го. Много по-силни. Както и да е, внимавах какво става с моите…

— Съзаклятници — подсказа Брит.

Канди се усмихна.

— Поради липса на по-точна дума. Следях как живеят, вглеждах се за признаци на промяна или слабост. Когато Джей научи мрачната прогноза, удвоих вниманието си. Започнах да подслушвам телефона му. И добре че го направих, защото така научих веднага щом той ти се обади да се срещнете. Червена лампичка. Той умираше и се страхуваше, че ще отиде в ада. Знаех какво иска да изповяда… Така че бързо измислих план, за да се погрижа Джей да не може да ти каже нашата тайна или ако ти я каже, да не си в състояние да я запомниш. Трябваше да поръчам да убият и теб. Сега си давам сметка за това. Но тогава си мислех, че е по-добре да останеш жива. Да изглеждаш като една от многото отхвърлени любовници на Джей, на която в крайна сметка й е писнало от изневерите му. Планът беше да те направя главна заподозряна, за да не разследват никой друг. Всичко мина по план. — Усмивката й рязко помръкна. — И точно тогава ти направи номера с изчезването.

— Рейли ме отвлече от дома ми.

Изненадана, Канди я погледна втренчено, после се засмя:

— Шегуваш се. Примерният Рейли Ганън? Той те е отвлякъл?

Брит кимна.

— Кой знае? Може годините, прекарани в гората, да са събудили някакви спящи примитивни инстинкти — каза Канди, развеселена. Намигна на Брит и попита: — Това животинско начало, да не би да се е пренесло и в леглото? Знам за сексуалните подвизи на Джей, защото той вечно се хвалеше с тях. Но винаги съм се чудела за Рейли. Той не е бъбривец като Джей. Той е от силния, мълчалив тип.

Канди поклати закачливо пръст и додаде:

— Отдавна подозирам, че има силни подводни течения под повърхността. Права ли съм? — Брит просто я гледаше и се стараеше да не издаде нищо с изражението си, макар мислите й бясно да търсеха начин да се измъкне, да оцелее. — Няма ли да споделиш? — попита Канди. — Добре. Няма значение. — Тя погледна часовника си. — Трябва да побързам. Докъде бях стигнала?

— До примитивните инстинкти на Рейли — подсказа Брит. — Които му послужиха добре, когато се гмурна в реката, за да ме спаси от удавяне.

— А! Спасителят. Е, това вече е същият Рейли, когото познавам. Как е разбрал, че си се озовала в реката?

— Аз…

— Няма значение. Нямам време за дълги истории.

— Извинявам се, че трябваше да ме вместиш в натоварената си програма.

— Не прибягвай до сарказъм, Брит. Не ти отива. — Съдията замълча за момент, после каза: — Не се изненадах, че Рейли е излязъл от скривалището си, за да присъства на погребението на Джей. Все пак бяха приятели от деца. Не се притесних от това, че е дошъл, а че бе провел разговор насаме с Джордж и някои от намеците му го бяха изнервили. Следващата изненада беше твоето възкресение. Мислех, че съм приключила с теб.

— Подслушала си телефонния разговор с адвоката ми?

— Бяхме сложили подслушвателно устройство на телефона му, да. Когато те чух да му казваш, че смъртта на Джей и пожарът в полицията са свързани, трябваше да действам бързо. Господин Смит беше отговорен за потапянето ти в Комбахи.

— Което трябваше да изглежда като самоубийство, ако изобщо някога ме намереха.

— Такъв беше планът, но сега виждам, че сме разчитали твърде много на шанса. Мислех те за мъртва, докато двамата с Рейли не отидохте на посещение у Пат-младши.

— Той ти е съобщил?

— Веднага след като сте си тръгнали. Страх го е от мен. Още докато беше в болницата със закърпено лице, аз го предупредих, че ако някога каже на някого, че съм присъствала на разпита на Кливлънд Джоунс, ще разкрия тайната за неговата хомосексуалност, която баща му възприемаше като позор и заради която бе убит човек. От време на време му напомнях за това предупреждение, в случай че му хрумнеше погрешната мисъл, че съм забравила и че няма нужда да се страхува от мен. В деня на сватбата му казах, че ако някога ме предаде, ще проваля фалшивия му брак. Когато се родиха децата му, занесох мечета в болницата и го заплаших, че ще нараня децата, ако някой научи, че съм била там, когато Джоунс е умрял и е избухнал пожарът.

— Убедила си го. Той ти е повярвал — рече Брит. — Не ни каза за теб.

— Браво на него.

Колкото по-дълго говореше Канди, толкова по-големи бяха шансовете й да избяга. Но как? Смит стоеше като непоклатима стена зад гърба й. Дори ако успееше да се изплъзне от ръцете му, не би могла да стигне до вратата.

Дали да тръгне напред? Стаята имаше само един прозорец и той се намираше точно зад Канди. Беше с единично стъкло. Но те се намираха на шестия етаж на сградата. Ако по някакво чудо успееше да се измъкне от Смит, да претича покрай Канди и да се хвърли през прозореца, можеше ли да оцелее след такова падане? Вероятно не. Но тя все едно нямаше да оцелее, така че може би си струваше да рискува.

Но не още. Не и докато не чуеше цялата история. Нали това й беше работата. Да научи цялата история.

Рейли й бе казал, че не се оценява обективно, че би могла да бъде звезда навсякъде. Щеше да направи това последно интервю заради него.

— Как избяга от горящата сграда? — попита Брит.

Канди изсумтя.

— Джей запали пожара и ние оставихме Джоунс сам в стаята. Нямаше нужда да стоя повече там, така че си тръгнах. Когато бях изминала половин пресечка, подуших дима и чух пожарната аларма. Присъединих се към тълпата от зяпачи, които тичаха към сградата, за да гледат пожара. Никой не подозираше, че току-що съм си тръгнала оттам.

— А твоите съучастници са си мълчали.

— Иначе биха уличили и себе си.

— Помогнала си в планирането на инцидента със Сузи Монро.

— Много съжалявах, че трябва да направим това с Рейли. Наистина съжалявах. — Една вертикална линия се появи между плътните й вежди, така че разкаянието й изглеждаше почти искрено. — Когато бяхме деца, той винаги се държеше добре с мен. Аз не бях красива, не бях от харесваните момичета. Двамата с Джей много ме дразнеха, но задевките на Рейли не бяха жестоки като тези на Джей. Рейли винаги се е държал мило с мен.

— И ти му се отблагодари за милото отношение по този начин? Като съсипа репутацията му и разби живота му?

Линията на челото й изчезна и тя сви рамене.

— Както казах, Брит, никога не съм била харесвана. А трябваше да напредна в кариерата. Не, нужно бе сама да градя кариерата си.

— Дори ако това е включвало убийства — каза Брит. — Кливлънд Джоунс. Сузи Монро. Пат Уикъм-старши. Предполагам, че ти си организирала стрелбата в онази тъмна уличка.

— Той беше на път да рухне напълно. Страхувах се, че ще си признае. — Канди сви рамене и хвърли поглед към Смит. — Направих каквото бе необходимо.

— Какво си помислиха Джей и Макгауън за онази толкова навременна стрелба?

— Не знам. Не съм ги питала. Може да са помислили, че това е страхотен късмет за тях. Може да са подозирали, че имам нещо общо, но във всеки случай всички се престорихме, че това е трагедия, и изобщо не я обсъждахме помежду си.

Опитвайки се да спечели време, Брит продължи:

— Значи тайната е останала непокътната няколко години. После Джей се е разболял. Обсъди ли с Джордж какво трябва да се направи?

Канди поклати глава.

— Джордж пие твърде много. Не беше изключено да се напие някоя нощ и да разкаже на Миранда. Така че отново трябваше да действам сама. Е, ако не се броят господин Смит и неговият партньор, господин Джонсън.

— Мъжът, който беше в къщата на Фордайс.

— Точно той. Макар да се съмнявам, че истинското му име е Джонсън.

— В Жълтите страници ли ги откри?

Канди се засмя.

— Жълтите страници на подземния свят. Двамата са много експедитивни, когато човек има нужда от тях. Долетяха от Сейнт Луис в деня, когато ти се срещна с Джей в бар „Уийлхаус“.

— А тази сутрин Джонсън реагира незабавно на повикването на Фордайс.

— Бяхме сложили подслушвателно устройство на телефона на главния прокурор и го чухме как се обажда на секретарката си и я моли да изпрати човек от охраната, за да придружи теб и Рейли до хотела. За мой късмет той не уточни защо иска да държи двама ви под ключ там. Освен това Джонсън вече бе пред сградата на прокуратурата, където вие с Рейли трябваше да пристигнете за срещата в единайсет часа. Той веднага се отправи към дома на Фордайс и се представи за искания човек от охраната.

Брит си спомни думите на Рейли, че ако отидат на срещата в единайсет, ще се натъкнат на засада. Спомни си и как Джонсън обясняваше защо не е в униформа. Но все още не разбираше.

— Казваш, че Коб Фордайс е повярвал, че това наистина е човек от охраната?

— За бога, Брит! — възкликна изнервено съдията. — Още ли не разбираш? Коб Фордайс нямаше нищо общо нито с Кливлънд Джоунс, нито със Сузи Монро. Всичко, което той ви е казал, е самата истина. — Тя се усмихна и пусна малката касета от камерата в джоба си. — Много жалко, че никой никога няма да види този запис. Сигурно е запечатал един от най-великите моменти за нашия главен прокурор. Което си е направо трагично, като се замислиш. Той ще умре…

— Чакай! — възкликна Брит. — Какво значи това, че ще умре?

— О, боже! В цялото това вълнение забравих да ти кажа, че Джонсън простреля Фордайс в главата, след като вие избягахте оттам. Издирват ви за опит за убийство.

Все по-изумена, Брит слушаше как съдията описва тежкото състояние на Коб Фордайс. Значи той им беше казал истината. Значи действително бе искал да ги защити и да стигне до дъното на тази грозна история.

А после беше отворил вратата на убиеца си, изпратен от Касандра Мелърс.

Канди продължи:

— Истинският телохранител от съда пристигнал в къщата и открил госпожа Фордайс да прегръща окървавената глава на главния прокурор и да пищи истерично. Много драматична новина се получи. Жалко, че ти не можа да я отразиш. Но ти все още си звезда, Брит, двамата с Рейли сте новите Бони и Клайд. Дори и Фордайс да оживее, несъмнено ще има тежки мозъчни увреждания. Никой няма да разбере, че Джонсън е стрелял по него. Той сигурно вече се е справил с Джордж и Рейли.

Брит трепна инстинктивно.

— Това да не проваля една напъпила любов? — попита Канди и нацупи устни, сякаш съжаляваше. — Много лошо.

Точно тогава мобилният телефон на съдия Мелърс отново иззвъня. Тя го извади от джоба на сакото си. Преди да отговори, Смит пак притисна устата на Брит с ръка.

— Ало? — каза Канди. Заслуша внимателно и миг по-късно лицето й грейна в усмивка. — Чудесна новина! Кога ще се обади той? Ясно. Веднага идвам. — Тя затвори телефона си. — Гласуването в Сената е минало. Аз съм новият федерален съдия на Областния съд.

Тя шепнеше, сякаш не можеше да повярва на новината. После срещна погледа на Брит.

— Ти ме разбираш. Като жена с кариера, не може да не ме разбираш, Брит. Това е мъжки свят. Направих каквото трябваше.

Брит рязко завъртя глава и ръката на Смит се отдели от устата й. Като се постара гласът й да не трепери, тя каза:

— Това няма да остане безнаказано. Не може да не знаеш това. В крайна сметка…

— Извини ме, Брит. С удоволствие бих изслушала какво ще се случи според теб в крайна сметка, но президентът ще ми се обади да ме поздрави за назначението след пет минути и медиите вече се събират в кабинета ми, за да отразят събитието. — Тя се усмихна съчувствено. — Това щеше да бъде голяма история за теб. Съжалявам, че няма да си сред колегите си. Казвам го искрено, защото по принцип те харесвах и се възхищавах на професионализма ти. Трябваше само да кажеш на Джей, че имаш други планове за онази вечер.

На Брит не й убягна, че тя говори за нея в минало време. Сърцето й се разтупка от страх.

Но съдия Мелърс бе въплъщение на спокойствието, когато тръгна към вратата и каза на Смит, докато минаваше край него:

— Направи го тихо. Ще се погрижим за тялото довечера.

Тя отвори вратата, за да излезе, но насреща й се появиха двама мъже.

Когато те нахлуха в стаята, Брит веднага ги позна, макар да носеха черни бронежилетки върху ризите си. Те изкрещяха на всички да легнат на пода. Бяха с извадени пистолети и се представиха за агенти от ФБР. След тях нахлуха няколко облечени в черно полицаи от ударния отряд на чарлстънската полиция, също в пълно бойно снаряжение.

Най-отзад беше Рейли, също с бронежилетка.

Смит пусна Брит. Тя се хвърли на пода, както крещяха въоръжените мъже. Смит не залегна и веднага посегна към пистолета на кръста си. Един от мъжете от ударния отряд се хвърли насреща му и го събори на земята, а после го затисна по лице и извади пистолета му от кобура. Друг мъж в черно коленичи до Смит и му сложи белезници.

Рейли се втурна към Брит. Тя усети как силните му ръце я издърпват да се изправи.

— Добре ли си?

Тя кимна замаяно и заекна:

— Д-да.

Канди Мелърс крещеше обиди на агента от ФБР, който я беше притиснал с лице към стената и я претърсваше за оръжие.

— Полудели ли сте? Президентът ще ми се обади всеки момент. Сенатът…

Мъжът, когото Рейли бе нарекъл Бъч, я обърна с лице към стаята.

— Президентът няма да ви се обади, госпожо съдия. Той получи обаждане от моя шеф преди два часа. Директорът на ФБР го посъветва да оттегли номинацията ви. Увери го, че пълното обяснение за предполагаемата ви престъпна дейност ще му бъде представено в най-кратък срок. Президентът послуша този съвет.

Очите й бяха широко отворени. Погледна него, после Рейли и Брит и накрая отново агента.

— Но те одобриха назначението ми. Секретарката ми се обади току-що, че…

— Това обаждане беше фалшиво, за да прикрие приближаването ни — обясни й агентът. — Днес нямаше гласуване. Няма да има гласуване. Никога. — Той започна да й чете правата.

Рейли все още придържаше Брит и галеше ръцете й, докато я прегръщаше.

— Този ли се гаври с теб? — попита я тихо.

Тя проследи погледа му до мъжа, когото познаваше като господин Смит.

— Да.

Рейли внимателно я отмести настрани и тръгна решително към мъжа.

— Рейли? — повика го тя, разтревожена.

Затиснат между двама полицаи, Смит явно се чувстваше в безопасност. Той видя, че Ганън отива към него, но само се ухили цинично.

Беше напълно неподготвен, когато Рейли вдигна крак и го срита в слабините. Ритникът бе толкова силен, че отлепи краката му от пода. Минаха секунда или две, после болката го връхлетя. Цялото му тяло се разтресе, той изкрещя, срина се на колене и заби лице в пода.

— Стига толкова, Ганън! — извика Сънданс. — Отдръпни се!

Но Рейли сякаш не го чу. А дори и да го чу, това не го спря, защото, вместо да се дръпне назад, той се втурна към Канди, която се бе възползвала от това разсейване, за да се изплъзне от ръцете на агента. Тя се хвърли към прозореца, който Брит беше обмисляла като възможен път за бягство, и разби стъклото.

Рейли я последва само секунда по-късно.

Брит се взря ужасено в празния прозорец.