Сандра Браун
Димна завеса (12)

Десета глава

Когато Рейли спря да говори, настана тишина, смущавана единствено от капещия кран в кухнята. Накрая той погледна към Брит.

— Това е последното нещо, което помня. Езикът й беше в устата ми, ръката й — в панталона ми, а аз си мислех: Какво правя, по дяволите? Трябва да спра. — Поклати глава, сякаш искаше да подреди мислите си. — След това не помня нищо.

Брит потрепери и си пое дълбоко дъх.

— Звучи ми познато.

— И аз така си помислих.

— Не помня нищо, освен че исках да седна на канапето на Джей, преди да падна. Всичко след това ми е като бяло петно.

— Имаше ли някакви проблясъци?

— Ще ми се да можех да кажа „да“.

— Може и да се появят. Някои неща изплуваха впоследствие като откъслечни спомени. Сякаш изведнъж се сещаш за сън, който си сънувал преди дни. Някакъв образ проблясва за момент и после изчезва, преди мозъкът ти да успее да го асимилира напълно. Няколко думи, които знаеш, че си чувал, но не разбираш. Такива неща. — Той взе бутилката с вода и я допи, после скръсти ръце върху масата и се наведе към Брит. — Оказва се, че сме имали сходни преживявания. И двата случая са свързани с Джей. Мислиш ли, че е обикновено съвпадение?

— Смяташ, че Джей е изпратил онази жена да те дрогира?

— А ти как мислиш?

Въпросът увисна помежду им като дима на току-що угасена свещ. След малко Брит каза:

— Не искам да си мисля, че е бил Джей.

— Естествено. Защото той беше герой. А героите не правят такива неща. Особено с приятелите си.

Тя си представи Джей и обезоръжаващата му усмивка. В очите му винаги грееше палаво пламъче. Но дали бе способен на такова предателство, каквото Рейли описваше? Умът й не го побираше. Не и този Джей Бърджис, когото познаваше.

— Боли ли? — попита я той.

Задълбочена в мислите си, беше започнала разсеяно да разтрива цицината на тила си. Рейли го забеляза.

— Усещам някакво тъпо главоболие. Имаш ли кока-кола или нещо такова?

Той стана, извади кутийка кола от хладилника и й я подаде. Тя я отвори и отпи.

— Джей може би има нещо общо с твоя случай. Но не виждам смисъл в това да ме дрогира, за да се съглася да правим секс, а после да се задуши сам с възглавницата си.

— Не. Някой друг го е направил.

— Кой?

— Не знам.

— Кого подозираш?

— Ще стигнем и до това. Първо ще ти разкажа какво стана сутринта, когато се събудих в спалнята за гости на Джей.

— По онова време той не е живеел в сегашната си къща.

— Точно така. Старият му апартамент беше с две спални, всяка със собствена баня, и между тях дневна и кухня.

— Да. Спалните бяха в противоположните краища на апартамента.

Веднага щом изрече това, тя осъзна, че се е издала. Погледна го, за да види дали той е доловил подтекста на думите й.

Разбира се, че го беше доловил. Каза само:

— Не се учудвам.

Брит не се смути и не направи опит да скрие истината. Заговори по-скоро предизвикателно:

— Какво толкова? Виждахме се в период, когато никой от двамата не беше обвързан, и отношенията помежду ни приключиха много бързо. Всъщност продължи толкова кратко, че дори не може да се нарече връзка. Просто нещо безобидно.

— Безобидно, а? Но в момента си заподозряна за убийството му?

Мълчанието помежду им се проточи. Накрая Брит помоли:

— Разкажи ми за сутринта след купона.

Рейли притисна върховете на пръстите си към клепачите, после прокара длани по лицето си.

— Не помня нищо от нощта, освен това, което ти разказах. Но докато съм жив, няма да забравя ужаса, който изпитах, когато се събудих.

 

 

Той се събуди, но не отвори очи. Лежеше и се опитваше да си спомни кой ден от седмицата е. Каква бе програмата му за днес? Беше ли дежурен? Кога щеше да види Хали?

Точно така, помисли си. Беше неделя. Хали се прибираше днес.

С тази щастлива мисъл той отвори очи. Видя стена, но това не беше стената на неговата стая. Тази беше прекалено близо до леглото и имаше друг цвят.

Къде се намираше?

Огледа останалата част от стената и прозореца и осъзна, че е у Джей. В спалнята му за гости. Разпозна я, защото бе оставал да спи в нея няколко пъти след игри на покер до среднощ, а също и когато боядисваха апартамента му. Джей му беше предложил да остане при него, докато боята се измирише. Веднъж, след една проточила се вечеря, дори бе убедил него и Хали да останат да преспят.

Помнеше ясно тези случаи.

Но нямаше никаква представа как се е озовал тук предната нощ. Вече беше доста късно сутринта, ако съдеше по слънчевите лъчи, които нахлуваха през щорите. Те бяха спуснати, но в процепите им блестеше ярка светлина.

Рейли се претърколи по гръб и движението го накара да изстене. Главата го болеше адски и сякаш бе пълна с олово. Не беше сигурен дали ще може да я вдигне от възглавницата, но определено не искаше да опитва. Такова движение щеше да накара очните му ябълки да експлодират. Имаше най-тежкия махмурлук, който можеше да си представи. Дори не помнеше…

Извика изненадано, когато видя ръката.

Тя лежеше с дланта нагоре, на сантиметри от бедрото му, сякаш само преди секунди го е докосвала. Или се е опитала да го докосне. Чаршафът се бе омотал около краката му и го спъна, когато стъпи на пода. Приземи се на едното си коляно толкова тежко, че ударът в твърдия дървен под отекна в стаята. Но в момента бе толкова шокиран, че почти не усети болката.

Сърцето му биеше до пръсване и когато чу накъсаното си дишане, се насили да затвори уста, за да започне да диша нормално. Стоеше като вкаменен, но мозъкът му се блъскаше трескаво и търсеше обяснение на необяснимото.

Жената беше мъртва.

Загорялата от слънцето кожа бе придобила пепеляв оттенък. Устните й бяха станали с цвят на маджун. Очите й, полуотворени, бяха започнали да помътняват.

Потресът му трая само десетина секунди. Може би дори по-малко. После професионалната му подготовка се намеси, както и необходимостта да действа. Действията му не бяха резултат от осъзнато съчувствие или смелост. Беше по-скоро енергия, спонтанен порив и инстинкт, които го изстрелваха да спасява някого или нещо, преди дори да е обмислил ситуацията.

За част от секундата вече бе до нея и проверяваше пулса й. Нямаше пулс. Кожата й беше студена като мрамор. Въпреки това, той започна да й прави сърдечен масаж.

— Джей! — извика той. — По дяволите, къде си? Джей! — Виковете му останаха без отклик. В къщата не се чуваше никакъв шум, освен собственото му тежко дишане и думите, с които я подканяше да диша, да помръдне, да се съживи.

Но и усилията, и молитвите му бяха безполезни. Той го очакваше, но бе длъжен да опита. Продължи, докато плувна в пот, докато потта започна да се стича по лицето му. Или може би това бяха сълзи, които пареха очите му и се спускаха по бузите му?

Накрая, омаломощен от усилието, се отказа. Седна на пети, втренчен в нея. Все още не разбираше как е възможно да се е озовал в този кошмар, и то в главната роля.

Протегна ръка към телефона на нощното шкафче. Набра 911. Обади му се оператор.

— Има смъртен случай. Изпратете линейка. — Затвори, преди диспечерът да успее да му зададе някакви въпроси.

После побягна към коридора. Джей беше в кухнята, седеше с чаша кафе в ръка, разтворил неделния вестник на плота пред себе си. На ушите му имаше слушалки, а босият му крак потропваше в ритъма на музиката.

— Джей!

Рейли предположи, че Джей не го е чул, но е доловил движението с ъгълчето на окото си. Обърна глава и веднага се засмя, което при тези обстоятелства бе направо неприлично. Много по-късно Рейли осъзна каква странна гледка е бил. Гол, с подпухнали очи и размахал ръце, за да привлече вниманието на приятеля си.

Веднага щом Джей свали слушалките си, той каза:

— Момичето…

— Приличаш на дивак от Борнео — хилеше се Джей.

— Там има едно момиче…

— Знам, но обещавам да си мълча.

— Тя е мъртва.

Джей рязко спря да се смее. Усмивката му се стопи.

— Какво?

Рейли се обърна и тръгна обратно към спалнята, сигурен, че Джей ще го последва. Така и стана. Той спря на вратата и погледна невярващо трупа, после прикри устата си с длан.

— По дяволите!

— Опитах да я съживя, но… — Рейли прокара пръсти през косата си. — Мили боже! — Стори му се, че ще припадне, затова се наведе и опря длани на коленете си, сетне вдиша дълбоко няколко пъти.

Когато се изправи, Джей вече бе до леглото и оглеждаше мъртвото тяло.

— Изглежда, мъртва е от доста време.

— Събудих се и я намерих. Така.

Джей отново изтри устата си с ръка.

— По дяволите!

— Обадих се на 911.

Джей кимна разсеяно.

— Обуй си панталона. — Рейли го гледаше неразбиращо. — Обуй си панталона — повтори му той.

Без да мърда от мястото си, Рейли се завъртя, докато забеляза панталона си в общата купчина от дрехи, негови и на момичето. Надписът FCUK гротескно проблесна пред погледа му. Обу панталона си и го закопча напълно машинално.

— Какво стана? — попита Джей.

Рейли го гледаше неразбиращо.

— Какво?

— Какво се случи? За бога, Рейли! Има мъртва жена в къщата. В твоето легло. Какво, по дяволите, стана?

— Не знам!

— Какво значи това?

— Не знам. Не помня нищо. — Кимна към трупа. — Дори не знам името й.

Джей постави ръцете си на кръста и го изгледа недоумяващо, после чу далечния вой на сирени и се задейства. Очите му обходиха стаята и откриха чантата на жената.

Взе я и затършува, докато намери портфейла й. Отвори го със замах.

— Сузи Монро. — Погледна приятеля си въпросително. Рейли поклати глава.

— Дори и да ми е казала името си, не го помня.

— И аз не я бях виждал до снощи — каза Джей. — По някое време те потърсих и те видях да се натискаш с нея в градината.

Рейли прекара ръка през лицето си.

— Да, смътно си спомням това. Тя дойде и ме заприказва. Даде ми една маргарита. Тръгнахме към… към басейна май.

Джей го гледаше невярващо.

— Нямах никаква представа, че си се отрязал така.

— Какво говориш?

— Рейли, ти и това момиче… — Той млъкна и поклати глава нетърпеливо. — Нямаме време за това сега. — Воят на сирените се усилваше. Вече беше близо. Джей продължи да рови в чантата й.

— Какво търсиш?

— Тя се е появила на партито непоканена. Какво ти подсказва това? Че е купонджийка и обича да се весели.

Рейли бе прекалено объркан, за да разбере какво се опитва да му каже Джей.

— Ето. — Джей извади от чантата й малко пликче от алуминиево фолио. Държеше го за самия ъгъл и го вдигна, за да го покаже на приятеля си, после го пусна обратно в чантата. Коленичи и огледа повърхността на нощното шкафче. — Аха. — Когато се изправи на крака, се наведе към лицето на момичето и го огледа като полицай. — Кокаин — заключи и се изправи. Обърна се към Рейли: — Ти смърка ли снощи?

Рейли просто го изгледа, потресен от въпроса. Двамата бяха експериментирали с марихуана в колежа, но откриха, че алкохолът ги развеселява повече. Освен това бе по-евтин и не беше незаконен. Джей знаеше много добре, че приятелят му не взема наркотици.

— Приемам изражението ти за „не“ — каза сега той. Сирените станаха оглушителни, после замлъкнаха. Джей бутна Рейли настрани и тръгна към вратата.

— Аз ще ги доведа. Трябва да се обадя в полицията. Ще се погрижа за всичко, ясно? Не казвай нищо на парамедиците. Прекалено си шокиран, за да говориш.

— Наистина съм прекалено шокиран, за да говоря.

— Добре. — Джей вдигна одобрително палец, после тръгна да посрещне хората от линейката.

Рейли ги познаваше. Те го изгледаха изненадано, когато влязоха в стаята и го видяха да стои до леглото с мъртвото голо момиче. Но се заеха да си вършат работата, без да му задават въпроси.

Следващите минути минаха като в мъгла. По-късно, когато Рейли се опитваше да възстанови събитията в тяхната последователност, откри в съзнанието си някакъв миш-маш от спомени — някои неясни, а други съвсем отчетливи. От предната нощ не помнеше нищо, освен пристигането си с Канди и как планираше да се изниже незабелязано през градината, когато онова момиче го бе заговорило.

Парамедиците извикаха съдебния лекар, който пристигна бързо и потвърди смъртта.

В някакъв момент Джей бутна в ръката на Рейли чаша кафе.

— Обадих се на Пат и Джордж, обясних им накратко ситуацията. За късмет те се съгласиха да дойдат, макар че е неделя и не са дежурни.

Пат Уикъм и Джордж Макгауън бяха приятели на Джей от полицията. И двамата бяха детективи и разследваха престъпления срещу личността. Нападения, изнасилвания, убийства.

Рейли се паникьоса.

— Не съм направил нищо.

— Разбира се, че не си. Не си извършил престъпление. Преспал си с жена, която не познаваш. Оказва се, че тя е наркоманка. Откъде да го знаеш? Не си знаел, че ще смърка, след като е изпила всички тези маргарити.

— Аз пих само една… дори не я допих.

— Повече от една, приятелю. — Джей постави ръка на рамото на Рейли. — Виждал съм те пиян преди години, но никога не съм те виждал толкова пиян, колкото беше снощи — увери го той.

Рейли сви рамене и избута ръката му.

— Казвам ти, изпих една бира. И може би половин маргарита. Не може да съм се напил толкова много — настоя той.

В този момент пристигнаха Уикъм и Макгауън. Рейли ги бе зърнал предната вечер да се веселят на купона с всички останали. Уикъм беше с жена си, а Макгауън — с едно момиче, мършаво като анорексичка, увесено на ръката му. Тази сутрин и двамата имаха вид на хора с махмурлук, нещастни, че са ги повикали, преди да вземат душ, и че отново са в апартамента на Джей, за да оглеждат труп на мъртво момиче.

— В спалнята за гости — съобщи им Джей и им кимна към коридора. Те тръгнаха напред, а Джей и Рейли ги последваха.

Мрачният квартет зае почти цялото пространство в тясната стая. Детективите огледаха тялото, а Джей и Рейли стояха край тях и мълчаха.

— Пипал ли си я? — попита Уикъм.

— Правих й сърдечен масаж — успя да промълви Рейли.

На ръцете на момичето бяха поставени найлонови пликчета. Двамата детективи я завъртяха на една страна и огледаха за следи от рани или удари по гърба. Поне така предположи Рейли.

Джей каза:

— На нощното шкафче има следи от нещо. Мисля, че е кокаин. В чантата й има малко пликче от фолио. Ако потърсите по-добре, сигурно ще откриете и бръснарско ножче и сламка. Предполагам, че е смъркала редовно. Двамата с Рейли правили секс. После той заспал. Тя се насмъркала и умряла в съня си.

— Аутопсията ще определи със сигурност — рече Макгауън.

Рейли не се държеше истерично. С неговата професия не можеше и да е иначе. Но като чу думата аутопсия в този контекст, кафето, което беше изпил, се надигна в стомаха му. Сякаш доловил тревогата му, Джей грабна дрехите му от пода, хвана го за ръката и го изведе от стаята.

— Върви се оправи. — Подаде му дрехите и обувките. — Използвай моята баня. Ако искаш, се изкъпи. Те ще се забавят известно време, после ще говорим.

Рейли се движеше като робот. Мина по коридора, прекоси спалнята на Джей и влезе в банята. Повърна. Уринира дълго. Наплиска лицето си със студена вода и когато това не му помогна да се освести, си взе душ, редувайки вряла и леденостудена вода.

Когато се върна при останалите, се чувстваше малко по-добре. Те се бяха събрали в дневната на Джей, която още бе осеяна с мръсни чаши и боклуци от партито.

Уикъм заговори пръв:

— Ужасна каша, Рейли.

След тази кратка оценка на ситуацията всичко, което Рейли можеше да каже, щеше да е излишно многословно, така че той просто кимна.

— Намерихме… ъъъ… два презерватива под леглото, откъм твоята страна. Използвани. Ще ги изпратим в лабораторията.

Уикъм не зададе въпроса направо, но Рейли разбра какво го питат.

— Не знам дали сме правили секс или не — каза той. — Не помня.

— Тя е истинска кукла — отбеляза Макгауън. — Как може да не помниш?

— Не помня — повтори той. От повръщането гласът му бе станал дрезгав. Прокашля се. — Ще ви кажа какво помня.

Макгауън му направи знак с ръка. Рейли започна:

— Пристигнах с Канди Орин. — Разказът му продължи до момента, когато бе отишъл при басейна с момичето… Сузи. — Оттук нещата са ми като в мъгла. Помня, помислих си, че маргаритата е била адски силна. Бях замаян, исках да седна.

Телефонът на Джей иззвъня. Той се извини и отговори тихо, като се обърна с гръб към стаята.

— Лежахте на шезлонг до басейна — каза Уикъм и привлече отново вниманието на Рейли. — Видяхме ви с жена ми. Тя много се притесни. Бързо се върнахме във вътрешния двор, за да ви оставим на спокойствие.

Лицето на Рейли пламна.

— Помня, че я целувах… или по-скоро тя ме целуваше.

— Целуваше? — изсумтя Уикъм. — Да, може и да сте се целували.

Джей се върна при тях.

— Обади се Хали — каза тихо той. — Тревожеше се, че не е успяла да се свърже с теб тази сутрин. Казах й, че снощи си препил и че още спиш.

Рейли усети как отново му се повдига. Опря глава върху дланите си и заби лакти в коленете. Джей го потупа по гърба.

— Всичко ще се оправи. Може да се случи на всекиго. Особено на човек, който е толкова преуморен от работа като теб. Не си усетил, че ще се напиеш толкова от няколко маргарити.

— Изпих по-малко от една — вдигна глава Рейли. — Една, Джей. И една бира.

Някакво движение в коридора привлече вниманието им. Парамедиците изнасяха носилката с тялото, покрито напълно. Този път Рейли не успя да потисне повдигането. Докато тичаше към банята на приятеля си, чу как Макгауън предложи Джей да го заведе в полицията за по-нататъшните разпити. Бърджис пое задължението да го заведе до един часа. В замяна Макгауън обеща, че ще квалифицират станалото като нещастен случай.

— Няма нужда да се викат медиите, нали? — каза Джей.

За радост на Рейли, Макгауън се съгласи:

— Не виждам защо да ги викаме.

Отново получи пристъп на гадене. Повръща толкова силно и продължително, че хранопроводът му се разрани. Накрая, когато се чувстваше напълно изцеден, излезе с омекнали крака от банята.

В апартамента нямаше никого, с изключение на тях двамата с Джей, който му каза какво трябва да направи и кога, защото в момента изглеждаше неспособен да вземе и най-простото решение.

— Искаш ли препечена филия?

— Не.

— Трябва да сложиш нещо в стомаха си.

— Добре.

— Портокалов сок?

— Става.

— Да ти дам ли чиста риза? По твоята има червило.

— Благодаря.

Продължиха така, докато не стана време да тръгнат за полицейското управление. Пристигнаха точно в един часа. Уикъм и Макгауън — вече изкъпани и обръснати — ги чакаха в една от стаите за разпити.

— Нужно ли е да правим това, момчета? — попита Джей, когато двамата с Рейли влязоха.

— Нужно е, ако искаме нещата да не се разчуят — обясни Макгауън. — Правим всичко възможно да потулим историята.

Предложиха на Рейли нещо за пиене, но той отказа. Джей се беше погрижил да облекчи главоболието му с болкоуспокояващи и го бе принудил да изпие повече от литър вода, за да не се дехидратира. От препечената филия стомахът му се поуспокои. Сега се чувстваше малко по-нормално, по-уверен и с избистрена глава. За втори път им разказа случилото се предната вечер.

Когато приключи, Джей погледна двамата си колеги с изражение, което сякаш казваше: „Доволни ли сте?“. Те не смятаха да линчуват Рейли, но и не изглеждаха напълно убедени в казаното от него.

Рейли осъзна, че сега е моментът, в който трябва да предприеме нещо, за да се защити.

— Мислех си за станалото. Вярно, че бях уморен. Маргаритите бяха необичайно силни. Някакво объркване в метаболизма. Едно питие може и да ме е съборило наистина. Може и да ме е накарало да правя секс с онова момиче. Тя беше страхотна и сама ми се натискаше. Но количеството алкохол, което изпих, не би могло напълно да изтрие паметта ми. Просто не вярвам в това. — Той си пое дълбоко дъх. — Мисля, че съм бил дрогиран.

Тримата мъже го изгледаха с непроницаеми изражения. Накрая Джей се обади:

— Дрогиран? От момичето ли?

— Тя ми донесе онази маргарита. Тя е вземала наркотици.

— Предполага се, че е вземала — вметна Уикъм.

— Предполага се — съгласи се Рейли.

— Вземала е — настоя Джей. — Имаше доза в чантата, а вече открих и приятелите, които са я довели на купона. Смъркали са точно преди да дойдат на партито.

Рейли се изненада, че Джей е научил това за толкова кратко време. Впечатли се както от следователските умения, така и от приятелската му подкрепа. Ако той се съмняваше и в една дума от версията на Рейли, нямаше да се държи по този начин.

Извикаха Макгауън на телефона.

Джей погледна часовника си.

— Когато Хали се обади, ми каза в колко часа пристига самолетът й. Остава по-малко от час.

Хали, мили боже! Пилотите сигурно вече съобщаваха, че наближават Чарлстън. Тя щеше да очаква да го види при лентата за багажа. Сигурно в момента освежаваше грима си, слагаше си пудра, червило, оправяше прическата си, лапваше бонбонче за свеж дъх и очакваше да се втурне в обятията на годеника си, без да подозира нищо. Сърцето му се сви при мисълта за разочарованието, което щеше да изпита, когато научеше за изневярата му.

Никой от двамата не бе прекалено ревнив. Хали не се впечатляваше, ако го видеше да говори с друга жена, той пък не възрази срещу командировката й в Бостън, където щеше да е в компанията на двама колеги мъже. Имаха си пълно доверие.

Тогава как, по дяволите, щеше да й обясни случилото се, след като не можеше да го обясни и на себе си? Представи си как се изправя пред нея да й го каже. Как щеше да намери думи? Какви изрази можеше да използва, за да направи грозната история малко по-поносима? Никакви думи не можеха да сторят това. Жената, която обичаше, щеше да е съсипана от извършеното от него и станалото не можеше да се промени.

Джей го потупа по рамото.

— Защо не отида аз да я посрещна? Ще й кажа накратко какво се е случило. Ако омекотя удара, тя ще бъде по-подготвена да понесе подробностите от теб.

Макгауън, който се беше върнал, се намеси:

— Това е добър план. Освен това Рейли ни трябва тук.

— Защо? — попита Джей.

— Коб Фордайс. Чул е за станалото. Иска да научи подробностите.

Коб Фордайс беше амбициозният областен прокурор. Говореше се, че има шесто чувство за това кои случаи ще влязат в съда и кои — не. Критиците му казваха, че това шесто чувство се основава повече на амбиция, отколкото на желание за справедливост. Но критиците му бяха малцинство. Гласоподавателите го ценяха много. Фордайс намираше начин да попадне в заглавията на вестниците, а след пожара и проявения героизъм постоянно беше в центъра на вниманието на медиите.

Джей попита ядосано:

— Кой му се е обадил?

— Няма значение, Джей. Ти си ченге и в къщата ти бе открито мъртво момиче. Парамедиците познават Рейли. Рано или късно прокуратурата щеше да научи за това.

— Тя е умряла от свръхдоза — възкликна Джей.

— Тогава нито ти, нито Рейли имате за какво да се тревожите — каза Макгауън. — Намесата на прокуратурата е… как да се изразя? Рутинна.

— Проформа — подсказа Рейли.

— Точно така — кимна Макгауън. — Нека Джей да посрещне годеницата ти на летището и да й съобщи внимателно, че снощи си забъркал голяма каша. Ти остани да говориш с Фордайс.

Преди да тръгне, Джей дръпна Рейли настрана.

— За бога, изобщо не споменавай, че си бил дрогиран.

— Но…

— Слушай ме, по дяволите! — Джей го стисна за ръката и го разтърси леко. — Ако заговориш за дрогиране, в какъвто и да е контекст, логичното заключение ще бъде, че ти и мъртвата Сузи сте се надрусали заедно дотам, че ти си изпаднал в безсъзнание, а тя е умряла.

Рейли зарови лице в дланите си.

— Боже!

— Да — въздъхна Джей и потегли за летището.

Половин час по-късно трябваше да се появи Коб Фордайс. Рейли седеше сам в стаята за разпити, когато влезе Канди. Изглеждаше доста зле, лицето й беше подпухнало от преливане и недоспиване. С размазаната спирала на очите си приличаше на миеща мечка. Още бе облечена с роклята от партито, която бе доста намачкана. Рейли предположи, че Канди е спала, без да я съблича. Зачуди се къде.

Тя застана на прага и няколко секунди го гледа изпитателно, после затръшна вратата и прекоси стаята.

— Не им повярвах. Вярно ли е?

— За нещастие.

Младата жена хвърли куфарчето си на малката маса и шумно въздъхна:

— Мили боже, Рейли!

— Знам.

Тя събра косата си на опашка и я върза с ластичето, което беше на китката й.

— Официално съм тук като представител на областния прокурор Коб Фордайс. Обади ми се да дойда, защото бил на партито по случай рождения ден на сина си. Роднини, балони и съпруга, която ще се нервира адски, ако Фордайс напусне партито.

— Той знае ли, че сме приятели?

— Ако знаеше, нямаше да съм тук. Ще ме уволни, ако някога научи. Къде е адвокатът ти?

— Адвокат?

— Твоят адвокат, Рейли, твоят адвокат — каза тя нетърпеливо. — Какво ти става? Да не си пиян от снощи?

— Аз… ъъъ…

— Не ми казвай, че си говорил с полицаите без адвокат.

— Не с полицаите — повиши глас той, за да имитира нейния тон. — С Джей.

— О, Джей — изсумтя тя. — И Макгауън. И Уикъм. — Изгледа го със смесица от недоумение и раздразнение. — Моят шеф, областният прокурор, ще ме побърка, ако разбере, че съм ти казала нещо повече от „здрасти“ в отсъствието на адвокат.

— Говори с мен, Канди.

Тя поклати решително глава:

— Не е добра идея.

— Моля те! — Гласът му потрепери и това някак я трогна повече от самата молба.

Раменете й се отпуснаха. Тя хвърли предпазлив поглед към вратата.

— Добре, имаш три минути, преди да се превърна отново в представител на Областната прокуратура, така че побързай. Като приятел на приятел. Какво стана?

Разказа й, доколкото можа.

— Значи признаваш, че си спал с нея.

— Събудих се до нея.

— Вече е била мъртва.

— Да. Опитах да й направя сърдечен масаж, но още отначало знаех, че е мъртва.

— Не си видял смъртта й?

Той я изгледа. Тя размаха ръце пред лицето си.

— Забрави, че попитах. Разбира се, че не си. Правихте ли секс?

— Може би. Вероятно. Намерили са използвани презервативи.

— Страхотно — измърмори тя. — И между другото, ти си изневерил на Хали. Не бих я укорила, ако никога вече не ти проговори.

— Не съм го направил съзнателно.

— Ясно. Твърдиш, че си бил в безсъзнание, когато си я чукал?

— Твърдя, че… — Спомни си съвета на Джей и се поколеба.

— Какво? Какво има?

Всъщност предупреждението да не споменава версията за дрогирането не се отнасяше за Канди. Той понижи глас и каза:

— Мисля, че съм бил дрогиран.

— Чух, че у нея е имало кокаин. Да не си решил да експериментираш?

— По дяволите, не! Мисля, че ми е пуснала нещо… не знам. От рода на „хапчето на изнасилвача“. — След малко додаде: — Спри да ме гледаш така.

— Извинявай — отвърна тя сърдито. — Просто гледам така винаги, когато някой приятел ми разказва история, която не е за вярване.

— Мисля, че точно това се е случило.

Канди се взря в него за момент, после издърпа един стол и седна.

— Говори. Бързо. Слушам те.

Той й разказа теорията си, че в питието, донесено от Сузи Монро, е имало наркотик от рода на рохипнола.

— Причинява временна амнезия, каквато ме сполетя.

— Да.

— Е?

— Тя взема кокаин.

— Джей каза да не го споменавам.

— Джей е бил прав. — Когато видя, че се кани да възрази, тя продължи: — Добре, ще кажа на Фордайс, че според теб са ти пробутали такова хапче. Но не съм сигурна, че ще го убедя. Ще бъде трудно, Рейли. Версията „Не помня нищо“ не върши работа.

— Не ми ли вярваш?

— Аз лично ти вярвам, защото те познавам. Но… — Тя махна с ръка към затворената врата. — Областният прокурор, дори детективите ще реагират доста скептично, меко казано. Версията със загубата на паметта изглежда прекалено удобна. Намери си адвокат. Веднага. Преди да си казал и дума повече пред когото и да било. И възможно най-бързо дай уринна проба за изследване. — Стисна ръката му окуражително, но усмивката й никак не бе убедителна.