Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (29)

Глава 28

Джули погледна Мак за момент, без да отговори. Изведнъж пицата, която бе изяла, й се стори като оловна топка в стомаха. Прииска й се да не я беше изяждала.

— Господин Хинкъл, мисля, че…

— Джордж — прекъсна я той.

— Добре, Джордж. Мисля, че Джордж беше прав. Доколкото знам, баща ми беше шофьор на камион. Имаше един период, в който все казваше, че ще направи това или онова с нас — с нас с Беки — когато отпътуваме. А той пътуваше много. — Тя замълча и очите й срещнаха погледа на Мак, а тя си пое дълбоко дъх с надеждата никой да не я е забелязал. — Трябва да призная, че не знам много за него. Двамата с мама са се развели, когато съм била на две. Той е бил вторият й съпруг. След него тя се ожени още четири пъти. За нея мъжете бяха като вещ, от която можеш да се отървеш. Той не се отбиваше често, въпреки че понякога мама му звънеше… — Откри, че й е трудно да разказва, много по-трудно, отколкото бе очаквала, защото всичко това бе прекалено лично; ако Мак не я гледаше право в очите и не й подаваше спасителния пояс, за който да се задържи, тя нямаше да успее да издържи на мъката. — Звънеше му, когато имаше нужда от пари. Когато той имаше, винаги й даваше. А на мен ми се струваше, че той не разполагаше с кой знае колко.

— Той съвсем ли изчезна, когато ти беше на четиринайсет?

Джули кимна и преглътна. Мак стана от бюрото и коленичи пред нея, за да поеме ръцете й в своите. Пръстите на младата жена стиснаха неговите.

— Разкажи ми за последния път, когато си го видяла. Може би това е най-важното.

По изражението му ставаше ясно, че й е много трудно. Топлите му ръце й вдъхваха нови сили. Изведнъж забрави, че той я бе лъгал, че я е използвал, че бе имал нечестни намерения, когато бе започнало приятелството им. Единственото, което знаеше, бе, че всеки път, когато имаше нужда от него, той винаги бе до нея, както и сега. Погледна го в очите и с искрено нежелание се пренесе десет години назад.

— И мама, и Беки бяха отишли някъде — вече съм забравила къде, но си спомням, че бях сама. Стъмваше се и седях в хола на караваната — с мама и Беки живеехме в каравана — и подгъвах роклята, която щях да облека на конкурса Мис Южна Каролина. Бях пуснала телевизора, когато някой почука на вратата. Станах, за да отворя, и на прага се бе облегнал татко. Не го бях виждала поне пет години и в продължение на цяла една минута просто останахме загледани един в друг, а след това той измърмори: „К’во ста’а, Беки?“. Аз се засмях и му казах, че съм Джули, а той каза: „Да, бе, разбира се“, а после попита „Как си?“. Влезе, но ми се стори, че е изпълнен с някакво неудобство, а и аз се чувствах неловко, защото не го познавах много добре, нищо че ми беше баща, да не говорим, че не можеше да ни различи с Беки. Както и да е, видяхме се за малко… честна дума, не си спомням за какво си говорихме, но не беше нищо важно. Нали ви казах: и двамата се чувствахме неловко, а той ми се стори доста напрегнат и имам чувството, че нямаше търпение да си върви.

Джули замълча, преглътна отново и премести поглед от очите на Мак към устните му. Той имаше много красиви устни, въпреки че беше мъж, въпреки че „красиви“ едва ли бе подходящата дума. Гледаше ги, мислеше си колко са красиви, защото не можеше да мисли за нищо друго.

— Джули?

Неволно, очите й отново се насочиха към неговите. Господи, никак не й се искаше да се връща при спомените. Та те принадлежаха на друго време, там живееше друга Джули. Една много уязвима Джули.

— След това си тръгна. Просто излезе през вратата, а аз го изпратих до прага и останах загледана след него, докато вървеше към камиона — някакъв раздрънкан стар камион. В един момент той се обърна към мен, махна ми и каза: „Обичам те, Беки“. — Джули преглътна. — Качи се в камиона и отпътува. Повече не го видях, докато не отидох на погребението му. Докато бях на погребението, не спрях да мисля. Та той ми бе баща и дори не помнеше името ми. Жалка работа.

Изведнъж усети, че повече не може да говори, защото гърлото й бе като вързано на възел. Премигна, защото очите й пареха. Усети как по бузите й потичат сълзи, и разбра, че плаче. Притеснено затвори очи и дръпна ръцете си от Мак, покри лице и се опита да наложи на сълзите да спрат.

— Джули! — повика я Мак, изправи се и я привлече в прегръдката си, а след това седна отново на канапето и я постави на скута си. Джули си пое дълбоко дъх, отпусна ръце и мигна към него с надеждата да си възвърне самообладанието. Все пак това бе доста глупаво — ама наистина глупаво — да плаче за нещо, останало толкова далече в миналото. Мак й се виждаше размазан, разбра тя, докато се опитваше да прогони последните сълзи. Само че те не искаха да престанат, колкото и да се опитваше да ги спре, затова си пое дълбок дъх, за да се успокои, но той се превърна в ридание.

Лицето на Мак се изопна, пръстите му я стиснаха по-здраво и той каза нещо, което тя така и не разбра. Знаеше, че той държи на нея, и това накара сълзите да рукнат с нова сила, колкото и да се опитваше да ги сдържа. Не можеше да го понесе, каза си тя, не можеше да преглътне факта, че баща й никога не я бе обичал достатъчно, че да й запомни името, не можеше да се справи с надигащото се чувство на загуба и самота, което я бе преследвало цял живот, затова затвори очи и се опита да се скрие от света, обградил я с болка.

— Господи, много съжалявам. — Не можа да каже нищо повече. — Знам, че се правя на глупачка, знам.

— Няма нищо, поплачи си. — Гласът на Мак бе много тих и това наистина я сломи. До него се чувстваше толкова сигурна и спокойна, че едва сега осъзна какво й бе липсвало през всичките минали години. Мисълта я накара отново да заплаче и тя най-сетне се отказа да се бори със сълзите и се отпусна до него, прегърна го през врата, зарови лице на рамото му и се разплака.

В стаята някой прошумоля, но Джули така и не чу нищо. Притискаше се към Мак като муха към лепкава хартия и плака така, сякаш мъката никога нямаше да се пресуши.

— Ние ще тръгваме — каза Джордж, по всяка вероятност на Мак. — Обади се, ако имаш нужда от нещо.

— Да, ще вървим — повтори след него Рауанда.

Джули бе забравила за тях, докато те не проговориха.

Сякаш двамата с Мак бяха в някакъв балон и сега, когато разбра, че около тях има и други, балонът се бе пръснал. Усети как я обзема чувство на неудобство, и се опита поне да спре сълзите и да им покаже, че макар и да се бе поддала на моментна слабост, вече се владееше и не беше някоя ревла, както сигурно си мислеха.

Само че прекалено късно. Чу, че вратата се отваря, а след това се затваря и тях двамата вече ги нямаше. Опитваше, наистина опитваше, но така и не можа да спре, разбра тя с истински ужас. Беше стигнала до най-дълбоко потисканите си чувства, до най-скритите спомени, които се отвориха като рани, и не можеше да ги заличи, както не можеше да спре сърцето си да бие. Сякаш трябваше да плаче, плачът й се стори необходим като дишането, за да може да продължи да живее. Мъката и болката се бяха натрупвали прекалено дълго и сега напираха да излязат. Не бе плакала от последното посещение на баща си, когато рида горчиво, след като той си тръгна, защото бе копняла да го види години наред, а ето че той не можеше да я различи от сестра й. Дори на погребението му не заплака, нито веднъж.

Стори й се странно, че е така. Да не би да се бе докоснала до скритите си чувства?

Тази мисъл я накара да се изкиска, но кикотът прозвуча като ново ридание, а Мак се наведе и я целуна по бузата, по ухото, по устните — целуваше я на всяко място, което достигаше, и я люлееше напред-назад, все едно че беше бебе, шепнеше нещо, а тя продължаваше да се държи като бебе и да плаче. Сърцето й щеше да се пръсне.

Най-сетне сълзите пресъхнаха, риданията затихнаха и само от време на време се чуваше по някоя въздишка, а тя седеше отпусната и изтощена в ръцете на Мак. Главата й бе заровена между рамото и врата му и тя остана, без да помръдва още дълго, защото да се отпусне така до него бе съкровената й мечта, а и бе прекалено изтощена и засрамена, за да вдигне поглед.

Най-сетне се престраши. Не се изправи, само вдигна глава и го погледна. Сините му очи бяха тъжни и много красиви, когато срещнаха нейните, а ръката му галеше разсеяно гърба й през тънката памучна тениска. Краката й, целите голи, защото късата пола се бе вдигнала, бяха свити в коленете и притиснати до него. Гърдите й бяха до неговите, а тя бе обвила ръце около врата му. Той се почувства топъл и доволен, сякаш това бе мястото, което й бе отредено. Джули стисна зъби и вирна брадичка, защото се бе направила на пълна глупачка, погледна го намръщено и подсмръкна.

Той й се усмихна бавно и очите му станаха много нежни.

— Да знаеш, че ми късаш сърцето.

След това подпря главата й с длан, наведе се и я целуна.

Щом усети допира на устните му, Джули пламна. Изведнъж бе обзета от отчаяно желание да опита ласките, нежността, спокойствието му. Отпусна език в устата му и щом Мак го усети, сякаш нещо в него се взриви. Целувката се задълбочи. И двамата се притискаха един до друг, с отчаяна нужда да са близо, да се отдадат на страстта си. Езикът му прогаряше всеки сантиметър в устата й. Устните му бяха твърди и настойчиви, а ръцете му на бедрата й приличаха на стоманени въжета. Тя бе притисната толкова близо до него, че долови ударите на сърцето му до гърдите си. Ръцете му трепереха, но той продължаваше да гали гърба й и да подръпва подгъва на полата нагоре. Джули също потръпна и затегна ръце около врата му. Целуваше го така, сякаш ако спреше, я очакваше сигурна смърт. Едната му длан откри гърдата й и тя издаде тих гърлен звук, след което се предаде на пламъците на страстта.

— Господи, Джули! — Думите прозвучаха като ръмжене. Мак я притисна по-силно и Джули усети, че се отпуска по гръб на коженото канапе. След това той се надвеси над нея, измъкна тениската й през главата, разкопча полата и я свали, а тя му помагаше като дърпаше неговите дрехи, докато той остана гол до кръста и тя започна да смъква дънките му по бедрата. Той изрита гуменките, събу слиповете, отпусна се над нея и раздели коленете й, а тя го потегли за раменете, за да го приближи до себе си. Бедрата му бяха стегнати, горещи и груби заради косъмчетата до меката й кожа. Гърдите му бяха широки и много мускулести с малко косъмчета и тя усети как устата й пресъхва само като го гледа. Раменете му бяха широки, здрави и леко влажни от пот.

Желаеше го толкова отчаяно, че се усещаше замаяна.

Ала, ето че той спря, все още не се бе отпуснал върху нея, и погледът му се плъзна по тялото й.

— Чудесно — каза, очевидно за дантеления бял сутиен и бикини, но може би се отнасяше и за това под тях. Гласът му бе надебелял, очите му горяха, а Джули потръпна чувствено под палещия му поглед. Ръката й се премести към главата му, за да придърпа устните му към своите. Целувката трябваше да е лека и бавна, но се оказа дълбока и пламтяща. Когато той вдигна глава, тя измърмори недоволно и плъзна устни по врата му. Той се дръпна и тя остана разтреперана.

С бързи умели движения той разкопча сутиена, наведе глава и пое едната от пълните сметаново бели гърди. Джули затвори очи и простена, притисна главата му, когато езикът му заигра по зърното. Устата му бе гореща и мокра и невероятно възбуждаща, докато смучеше първо едната, а после и другата гърда. Джули изви гръб и му предложи гърдите си, стисна главата му с две ръце, докато той я целуваше. Тръпнеше от копнеж под него, спускаше ръце по гърба му, по бедрата и дупето.

Откри, че той е набъбнал и твърд, че го желае толкова много, че е готова да умре, само за да го има. Той изпъшка, когато тя го стисна леко и надигна глава от гърдата, за да се вгледа в блестящите очи. Останала без дъх, изпълнена с копнеж към него, тя се повдигна, но откри, че дантелените бикини пречат.

Простена разочаровано, докато той дърпаше преградата, готов да я разкъса, за да се добере до това, което тя му предлагаше. Ръката му се спусна между краката й, докосна я под бикините и тя изхлипа. След това пъхна пръст в нея, навън, навътре и отново, а в същото време се наведе и целуна гърдите й.

— Мак. О, Мак! — Отметна глава назад на коженото канапе, косата й се спусна към пода, и се загърчи безсрамно, стиснала го за раменете, докато повдигаше бедра, усетила топлината и напрежението в себе си да бликат, убедена, че ще умре, ако не го почувства в себе си.

— Обичай ме, Мак — прошепна тя и отвори очи. За момент той остана над нея, погледна я, лицето му бе изопнато, строго, очите му — почернели от желание, пръстите му — все още вътре в нея.

— Обичам те — отвърна той с тих шепот. — Господ да ми е на помощ, Джули, обичам те.

След тези думи смъкна бикините, целуна я и навлезе в нея толкова бързо, че Джули се притисна в него, обви кръста му с крака и извика името му. Той я разтягаше, изпълваше, доведе я до ръба на удоволствието само с няколко тласъка. Докато тя викаше и се стремеше към него, той забързваше тласъците с настойчивостта на мъж, устремен към освобождаване. Тя хлипаше от екстаз и избухна в хиляди страстни звезди.

— Мак! О, Мак!

В отговор той изпъшка, достигнал своето освобождение, и за последен път нахлу в тялото й, след което замря.

След дълги мигове на опиянение, Джули най-сетне усети къде се намира. Все още дишаше тежко, но вече по-спокойно и откри, че тялото й е все още здраво. Успя да размърда пръстите на ръцете и на краката си.

Останалата част бе притисната от тежкото, горещо и потно мъжко тяло.

В този момент Мак повдигна глава и се вгледа в нея.

Джули посрещна очите му.

— На мен ми беше много, много хубаво — призна сериозно тя.

Устните му се разтегнаха в усмивка, която проблесна и в очите.

— Бързо се учиш, Мис Америка. Точно за подобни разговори ти говорех преди.

— И аз така реших. — Лежеше гола и потна на кожено канапе и това съвсем не бе толкова еротично, колкото звучеше, откри Джули. Не можеше да помръдне. Мак сигурно усети неудобството по очите й, защото се премести между нея и облегалката на канапето, а след това я придърпа върху себе си.

За момент тя остана да се наслаждава на новата поза. След това скръсти ръце на гърдите му, подпря брадичката си на тях и го погледна замислена.

— Мак?

— Ммм. — Ръцете му се плъзгаха по дупето й, а една определена част от него, която тя бе притиснала, се възстановяваше от първия набег удивително бързо. Тя се помести в ръцете му и го притисна.

— Ти не ми ли каза преди малко, че ме обичаш? — Гласът й прозвуча задъхан.

Той се намръщи и ръцете му замряха.

— Значи обръщаш внимание какво ти говоря?

— Да.

Погледна я внимателно, без да говори, и й се усмихна.

— Толкова съм влюбен в теб, че сам се плаша. Откакто се запознахме, имам чувството, че слънцето изгря в живота ми. Щом те видя, сякаш земята потреперва. Усмихнеш ли се, коленете ми омекват. Щом заплачеш, и моето сърце се къса. Това достатъчен отговор на въпроса ти ли е?

Очите й се разшириха.

— Толкова красиви думи.

— Старая се.

— Истина ли е? — В гласа й се прокрадваше съмнение.

Той се разсмя.

— Да.

Все още отпусната на голите му гърди, подпряла брадичка на ръцете си, тя го гледаше замечтано.

— Добре. Дава ти се една възможност. Обясни ми защо ме излъга, за да се добереш до информацията за Сид, но внимавай какво говориш, за да не ми се прииска пак да те убия.

Погледна я в очите и въздъхна.

— Разкривам ти и сърцето, и душата си, да не говорим, че тялото ми е твое, а ти пак не ми вярваш? Не е честно.

— Няма да е честно, ако не започнеш да говориш.

Той се ухили.

— Добре. Вече ти казах, че Деби нямаше нищо общо с теб. Аз…

На вратата се почука. Джозефин изскочи изпод бюрото и хукна към вратата, заливайки се от писклив лай. Мак и Джули се спогледаха. Мак се намръщи, измъкна се изпод нея, стана и си грабна дрехите. Джули го последва.

Прозвуча ново почукване, по-силно и настойчиво отпреди. Младата жена притеснено го погледна. Дали убийците чукат по вратите? Едва ли.

Мак се намръщи. Беше си обул дънките и си навличаше тениската.

— Кой е? — провикна се той и я погледна бързо, за да прецени как изглежда и дали е готова да се покаже пред хора. Грабна пистолета от масата наблизо. Джули така и не го бе видяла да го оставя, но реши, че сигурно го е сложил там, когато сее събличал. Тя си закопчаваше полата, вече си бе сложила бикините и сутиена, а той прекрачи към вратата, стиснал насочения надолу пистолет. Джозефин лаеше като полудяла и Джули разбра, че сърцето й много скоро ще се пръсне.

— Отворете! Полиция!

Очите на Джули се разшириха. Това трябва да беше добре. Може би не чак толкова, съдейки по изражението на Мак. Тя бързо навлече тениската и се огледа за обувките.

— Ти ли си, Дорси?

— Аз съм. Отваряй, Макуори.

Мак я погледна. Вече бе облечена, обувките й си бяха на място и стискаше чантата в ръка, докато си оправяше косата.

Все пак нямаше да й е приятно да изглежда така, сякаш е правила това, което наистина бе правила.

— Всичко е наред. Познавам го. Гадняр е, но поне е честен гадняр.

Джули кимна и се почувства по-спокойна. Мак постави пистолета отзад на дънките, пусна ризата отгоре и отвори вратата. Двама униформени полицаи се вгледаха в него, а след това изместиха погледи към Джули, която бе поела на ръце Джозефин. След като някой я бе гушнал, Джозефин бе млъкнала.

— С какво мога да ви помогна? — Мак не говореше особено приятелски.

По-якият от двамата се намръщи.

— Арестуван си, Макуори.