Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (24)

Глава 23

Да виси на някакъв паркинг в горещ ден като днешния, бе в списъка с гадости на Роджър Баста, като например да те праснат с чук по главата. Само че Големия ясно му даде да се разбере, че това е последният му шанс да оправи Джули Карлсън. Ако не успееше, едва ли щеше да има нов шанс. Хората не се проваляха току-така пред шефовете си, защото след това нямаше да има пред кого да разправят подвизите си.

Чакаше и наблюдаваше кога ще излезе от магазина. Когато се покажеше, щеше да приключи с тази работа веднъж и завинаги. Никакви сложни схеми вече. Никакви притеснения за ДНК или какво ще намерят, или няма да намерят ченгетата.

— Върши нещата простичко, тъпако — бе мотото му. Просто свърши работата, която ти е поръчана. Когато приключиш, връщай се към обикновения живот.

Поне докато Големия не го призовеше отново.

Да не би пък да бе време да започне да мисли за пенсиониране? Беше на петдесет и пет, не чак толкова стар, но доста стар за тази работа. Уморяваше се. Започваше да се плаши.

Убийството на Джули Карлсън бе първият провал в живота му. Бе започнал да се съмнява в способностите си. А и шефът започваше да се съмнява в способностите му.

Имаше едно нещо, което бе научил през живота си, а именно, да не се пречка на шефа. Хората, които си позволяваха подобни грешки, умираха.

За пръв път му хрумна, че може и да не успее да се измъкне с пачките от този бизнес, за да ги харчи на спокойствие. Че тази работа може да му струва живота. Знаеше къде са заровени не едно и две тела. Съвсем буквално.

За шефа му можеше и да не е много изгодно да го пусне да се измъкне и да излезе в пенсия просто така.

Мътните да я вземат тази Джули Карлсън. Отначало не й мислеше лошото, убийството й си бе просто една поръчка. Сега вече бе много повече. Първо, тя го бе белязала. Малко от жертвите му бяха успели да го бележат, но и те не бяха останали живи дълго. Второ, заради нея не изглеждаше вече достатъчно компетентен. А да изглеждаш пред околните по-малко компетентен, влияеше зле на бизнеса. Освен това бе и опасно.

Щом се появеше, щеше да я закове на място. Трябваха му само три минути, за да приключи.

В тази кола бе много повече от трийсет и пет градуса. Нарочно открадна кола със затъмнени стъкла, за да не може никой да го види. Ако включеше мотора, можеше да привлече нечие внимание, затова не посмя. Когато човек седи в крадена кола и замисля нечие убийство, не му трябва чуждо внимание.

Беше станало почти пет. Слънцето слизаше надолу към хоризонта. Лъчите му проникваха през предното стъкло, караха го да се поти и го заслепяваха. Беше гладен, от жегата го болеше глава, а освен това носът му пулсираше, сякаш за да направи унижението още по-силно. Опита се да не обръща внимание на болката и се пресегна към компреса с лед, но ледът се бе разтопил и той само си намокри ризата.

Носът правеше нещата лични. Щеше да я накара да си плати.

Само да излезе. Видя я, когато влезе тази сутрин в магазина, след това си намери най-хубавото място, за да чака. Тя затваряше към пет. Прецени, че ако се появи към три, няма начин да я изпусне, дори и да реши да си тръгне по-рано.

Не можеше да си позволи да я изпусне отново.

Затова бе готов да си седи навън и да се опече жив, стига работата да станеше.

След това щеше да отиде в Ки Уест и да изкара една хубава ваканция, а след това да се върне към обичайната си работа. След няколко години можеше дори да се пенсионира.

Крайно време бе да започне да гради планове за бъдещето. При това, сериозни планове.