Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (19)

Глава 18

В главата й нахлуха ужасни спомени и заплашваха всеки момент да съсипят самообладанието й. Сърцето й започна да блъска оглушително, а дишането й стана плитко и накъсано. Студена пот изби по челото и дланите й.

— До теб съм.

Мак също бе чул шума. Застана зад нея, преди тя да хукне. Гласът му прозвуча тих и спокоен, а ръката му стисна муцунката на Джозефин. Докато изричаше думите, придърпа Джули назад в кабинета. Само един поглед и тя забеляза, че екранът на компютъра е черен. Мак го бе загасил.

— Не позволявай на Джозефин да вдига шум — прошепна той и премести ръката й на муцунката на кучето, когато отдръпна своята. Джули послушно стисна кучето, но то май нямаше намерение да лае. По всичко личеше, че и тя е ужасена като младата жена и тя се зачуди как е възможно животното да е усетило чувствата й. Дребното телце бе напрегнато, очите й — ококорени, лъскави и кръгли като мраморни топчета сред бялата къдрава козина. И тя като Джули дишаше бързо, а сърцето й тътнеше два пъти по-бързо от сърцето на Джули.

— Шшш. — Мак прегърна Джули и я дръпна към високите прозорци, които гледаха към безупречно поддържаната морава отзад и басейна. Двамата се скриха зад плътните завеси, спускащи се от тавана до пода, и притегли кадифето, за да не се виждат. Обгърната от нежния мирис на ароматизатора за въздух, попил в пердетата, скрита в сянка, Джули усети, че трепери, а страхът я залива като приливни вълни. Опита се да диша по-спокойно и се притисна в Мак, отпусна буза на гърдите му и се заслуша в равномерните удари на сърцето му. Джозефин продължаваше да е неподвижна и напрегната в ръцете й. Джули се молеше кучето да остане тихо, за да не ги открият. Нямаше да има сили да преживее още една среща като в неделя, дори с Мак, дори с кучето си пазач. Ако нещо се случеше, сигурно щеше да умре от разрив на сърцето.

Мак я притискаше до себе си, прегърнал я с ръка през кръста. Винаги забравяше колко е едър, докато не се озовеше в ръцете му. Погледна към него и забеляза, че е извадил пистолет. Господ знае къде го беше крил. Беше черен, същият, който бе виждала и преди, когато се появи като ангел пазител в кухнята, когато чудовището я следваше по петите, а тя се опитваше да се спаси от него.

При този спомен светът се завъртя и в един ужасен потискащ момент Джули се уплаши, че ще припадне. Ръката му се стегна, сякаш бе усетил обхваналата я слабост. Тя затвори очи и се облегна на него, преброи до десет и прогони виенето на свят със силата на волята си. Тогава Джозефин изскимтя — тих, почти недоловим звук — и се опита да се дръпне от ръцете на Джули. Усети, че стиска още по-силно муцунката й, когато тихите гласове се приближиха. Насили се да се овладее, да се вслушва внимателно в шумовете и отпусна леко пръсти, а с другата ръка я притисна до себе си в знак на извинение. Нямаше да позволи страхът да я завладее. Ако се оставеше на безумния ужас, можеше неволно да издаде някакъв звук и да се разбере, че някой се крие. Така само щеше да застраши и Мак, и Джозефин, и себе си.

Щом се заслуша, вече овладяла нервите си, тя разбра, че това не е чудовището. Единият глас й бе много познат. Беше на Сид. Сид и някаква жена.

Джули изпъна гръб. Вдигна глава като кошута, усетила опасност.

— Сид е — прошепна тя.

— Не мърдай, не издавай нито звук. — Гласът на Мак бе едва доловим, също като дъха му. Притисна я силно и стегнато, сякаш се страхуваше, че тя ще се дръпне и ще хукне напред, за да се изправи пред съпруга си на мига. Мак се намести, без да отпуска ръка, и я премести с гръб към стената, за да застане пред нея. Така щеше да я заслони и да не й позволи да мърда. Джули отново видя пистолета в ръката му. Не го бе отпуснал, не бе станал по-спокоен. Вниманието му бе раздвоено между нея и новодошлите, които си бъбреха на няколко крачки от тях в антрето.

Джули разбра, че Мак смята присъствието на Сид за заплаха.

Преди да успее да разбере защо е така, гласът на съпруга й прозвуча ясен и отчетлив:

— … много време — казваше весело той.

— Мога да й кажа, че е трябвало да изпълня някаква поръчка, но на всяка цена трябва да се върна до три. — Гласът бе на млада жена — засмяна жена — и бе познат на Джули, много познат. Тя замръзна удивена на място.

— Ако чак толкова бързаш, можем да го направим тук на стълбите.

— Сид! — Висок кикот. Мълчание. След това гласовете прозвучаха малко по-отдалече, сякаш се качваха по стълбите. — В колко часа ти е самолетът?

— В четири. Господи, имаш толкова стегнато малко дупе…

Последната забележка причини на Джули болка, а гласовете станаха неразбираеми и далечни. Поне Джули не успяваше да ги чуе, което бе още по-добре. Чу се нов сподавен кикот, последван от стъпки и затварянето на врата. По тези стъпки разбра, че Сид и жената са влезли в нейната спалня. Имаше чувството, че също като съпругата на Лот е станала свидетелка на нещо, което не е трябвало да вижда, и е превърната в стълб от сол.

Не можеше да диша, не можеше да се движи, не чувстваше нищо.

— Хайде, да излизаме. — Гласът на Мак прозвуча като ръмжене до ухото й. Независимо дали бе стълб от сол, или не, той я побутна напред, пъхна пистолета отзад в дънките, пое Джозефин от нея, прегърна я през кръста и буквално я измъкна от скривалището им.

Джули нямаше воля да му се противопостави и се остави да я влачи. Минаха през антрето, през трапезарията, през кухнята и гаража и през всичкото това време образи на нещата, които загърбваше, проблясваха пред очите й. Ето го огромния черен мерцедес, който той караше така гордо, защото бе символ на успеха му.

— Чакай — каза прегракнало тя и дръпна рязко китката си от пръстите на Мак. Преди той да успее да я спре, тя се върна в къщата, в собствената си хладна кухня, промъкна се тихо и бързо като котка и грабна това, което й трябваше от шкафа. Мак вече я бе последвал, когато тя се появи. Тя профуча покрай него, решена да доведе намисленото докрай.

С бързо завъртане на китката, отвори резервоара на мерцедеса. След това изсипа петте килограма захар вътре, използвайки едно ъгълче като фуния.

— Какво по дяволите… — Възпрепятстван от Джозефин, Мак не успя да я спре. Остана на крачка от нея, наблюдавайки я така, сякаш преди секунди й бяха пораснали рога и опашка.

— Сид обожава тази кола — обясни Джули със злобно задоволство, завъртя капачката на място и затвори малката вратичка. Малко захар се бе разсипала на пода. Тя я ритна с крак под колата, за да няма никакви издайнически следи.

— Напомни ми никога да не се заяждам с теб. — Бърза усмивка плъзна по устата му, когато той стисна отново китката й и я поведе вън от гаража. Джули смачка плика от захарта на малка топка, а той я дръпна към улицата.

— Качвай се — нареди Мак, когато стигнаха колата и отвори вратата. Взе топката от ръцете й и я хвърли в един кош. Бърз поглед към къщата разкри на Джули, че пердетата в голямата спалня са дръпнати. Някакво яростно чувство, може би изпепеляващ гняв, поне не беше болка, я накара да стисне зъби.

— Това беше Амбър — изсъска тя и погледна Мак. — Мръсният подъл гадняр оправя Амбър в собствената ми спалня. На моето собствено легло.

Толкова бе ядосана, че й се прииска да се изплюе.

— Качвай се — надигна глас Мак и буквално я бутна вътре. Този път тя му се подчини, защото нямаше друг избор. Той пусна Джозефин на скута й и затвори вратата. След секунди бе зад волана, метна надписа на задната седалка, където беше пликът от захарта, черната каишка на Джозефин и още куп ненужни неща в пълен безпорядък.

Джозефин бе в скута й, махаше доволно с опашка и се взираше в лицето на Джули, сякаш усещаше, че има някаква криза. Мак се приведе, отвори жабката, извади кучешка бисквита и я хвърли на задната седалка.

— Дръж — каза той.

Джозефин, много по-бърза от него, бе проследила движението на ръката му и се метна като малко кенгуру на задната седалка.

— Кажи ми коя е Амбър. — Погледна намръщен Джули и подкара. Джули така и не усети, че той е потеглил. Беше като изтръпнала, а това показваше, че е в шок.

И как да не бъде? Уреденият й през последните осем години живот бе унищожен.

— Работи за мен. Тя и Мередит. В „Каролайна Бел“. Не мога да повярвам. — Джули избухна в смях, писклив и неестествен дори в собствените й уши. — Нищо чудно, че Сид е имал нужда от виагра, как иначе ще я задоволи? Тя е само на двайсет, точно на същата възраст, на която аз се запознах със Сид. И тя е брюнетка, също като мен. А миналата година спечели титлата Мис Ангел на красотата. Той просто ме подменя с нея.

— Мъжете често го правят. — Гласът на Мак прозвуча равнодушно. Но погледът, който отправи към нея, беше угрижен. — Мъжете си имат тип жена, който предпочитат, и си избират все едни и същи на външен вид партньорки.

— Разбирам. Значи вече съм причислена към определен тип жени. — Джули оголи зъби към него в някакво подобие на усмивка. — Много ти благодаря.

— Слушай, можеше да бъде значително по-зле. Ти поне си красива и сексапилна.

Този опит да я развесели и ободри, ако това се опитваше да направи, се оказа пълен провал. Тя сви юмруци.

— Толкова го мразя, че съм в състояние да го убия. Искам да му причиня нещо гадно.

Лека усмивка смекчи чертите му.

— Захарта в резервоара беше доста добро попадение. Знаеш ли, че тази кола струва поне осемдесет бона?

— Знам. — В гласа й прозвуча нескрито задоволство. След това изчезна. — Застраховката, разбира се, ще покрие щетите. Той просто ще си купи нова.

— Виж, знам, че се чувстваш наранена, знам, че си разстроена, но важното е да се съсредоточим над основното. Спипа го точно както искаше. Сега вече ти е в кърпа вързан. — Мак извади мобилния си телефон и натисна някакво копче. — Чакай малко. Искам да съм сигурен, че похожденията на Сид са документирани.

Преди на Джули да й остане време да отговори, някой се обади. Гласът беше далечен, приглушен, но тя долови ясно всяка дума.

— Мак, човече, къде се дяна? Рауанда те търси спешно. Май Ед Барунди нахлул разярен като бик, защото приятелката му разбрала, че сме я проверявали, и го разкарала. А Рауанда каза, че не отговаряш на мобилния.

— Вече няма значение. — Мак се намръщи и зави наляво, за да се върнат в града. — Нали работиш по случай на Лора Симънс? — Долетя нещо като потвърждение. — Значи си на пет минути от мен. Веднага ела в Самървил с аудио и видео покритие, за да запишеш каквото успееш на „Магнолия“ 451 в „Съдърланд истейтс“. Разбра ли? — Той повтори адреса.

— Кой е там? — В гласа прозвуча любопитство.

— Просто го направи — изръмжа Мак и преди заекването от другата страна да се превърне в думи, той добави: — Ще говорим допълнително.

След това затвори.

Джули се намръщи.

— Кой беше?

Телефонът звънна остро, преди той да й отговори. Погледна номера, намръщи се, когато видя кой го търси, изключи телефона и го остави между седалките.

— Партньорът ми. Той ми звънеше. Понякога иска да знае повече, отколкото трябва. Не се притеснявай. Трябва ни доказателство за изневярата на Сид с колежката ти, извършено в семейния дом, за да няма после „той каза“ или „тя каза“. Дори и да ги хванем как излизат заедно от къщата, пак ще е от помощ. Който и да беше казал, че една снимка струва колкото хиляда думи, е знаел какво говори.

— Ще трябва да уволня Амбър — въздъхна Джули, сетила се, че нещата няма да се разминат безболезнено. — Как ти се струва? Тя се връща от обедна почивка, а аз я посрещам и й казвам, „Уволнена си, задето се чукаш с мъжа ми“. Почти цяла година вече работи за мен. Аз я харесвах.

— Може би не трябва да се връщаш веднага на работа. Дай си малко време, за да премине шокът.

— Да изпия два аспирина и да я уволня утре сутринта ли? — Джули се усмихна, без да й е весело, но след това се намръщи. Доколкото знаеше, Сид бе срещал Амбър случайно, когато се бе отбивал в магазина. И да е имало нещо, по което да разбере какво става, тя не бе забелязала. — Сигурно спи със Сид, откакто е започнала работа при мен. Нямам представа. Направо не мога да повярвам, че не съм разбрала.

— Обикновено е така. — В гласа му прозвуча съчувствие.

— Може и да е така обикновено, но е изключително противно.

— Да.

Джули бе побесняла. Беше й лошо, беше уплашена и ядосана и какво ли още не. В следващия момент се сети за нещо ново.

— Ще трябва да кажа на майка ми, че се развеждам — изпъшка тя.

Мак се усмихна.

— Казваш го така, сякаш е най-неприятното нещо на света. Да не би да имаш някоя от онези проблемни властни майки?

Джули се отпусна назад на седалката, затвори очи и поклати глава.

— Мама е чудесна. Супер е, фантастична, невероятна. Много я обичам. Само че за нея означава много, че съм женена за Сид. Все едно че съм спечелила най-първата сред всички първи награди. Когато разбере, че ще има развод, направо ще умре. Сигурно ще се опита да ни прати на брачен консултант. И задължително ще намеси и сестра ми. Кени, съпругът на сестра ми, той работи за Сид, ще го въвлекат и него, а когато настоявам за развода, ще гракнат, че Кени ще го уволнят, а момичетата, племенниците ми, ще бъдат нещастни и…

— Чакай, чакай — прекъсна я Мак, — едва ли ще бъде чак толкова зле.

Джули се изправи на седалката, сви юмруци и го погледна.

— Напротив. Ще бъде още по-зле. — В гърлото й се надигаше буца и тя преглътна с усилие. — Как може Сид да направи подобно нещо. Когато се женехме, мислех, че ще бъдем женени завинаги. Бях толкова щастлива.

Гласът й се прекърши.

Мак стисна устни. Погледна я бързо.

— Отново ще бъдеш щастлива. Мисли за този епизод като за някакво изпитание. Като го преминеш, ще си като нова.

Джули изгъргори нещо.

— Ти пък откъде знаеш? Изобщо бил ли си женен някога? — Хрумна й ужасна мисъл, тя забрави за буцата в гърлото си и очите й се разшириха. Нямаше да може да понесе нов удар. — Нали не си женен?

Мак поклати глава и тя си пое спокойно въздух.

— Вече не съм. Бях преди пет години и девет месеца, нещо такова.

— Разведен ли си?

Мак кимна.

— Какво се случи? — Гласът й бе тих, сякаш питаше за подробностите около някоя ужасна катастрофа.

Мак сви рамене.

— Когато ме уволниха от полицията, жена ми реши, че не иска съпруг, който не е в състояние да плаща сметките. Напусна ме. Това бе най-хубавото, което някога ми се е случвало. Аз не бях на същото мнение тогава.

Привидното спокойствие, с което разказваше, не скри напълно старата болка. Джули протегна ръка и постави длан на бедрото му.

— Сигурно е била луда.

Мак я погледна отново и покри ръката й със своята. Дланта му бе едра, с дълги пръсти, загоряла и много мъжествена. И топла. Много, много топла. Също като мускулестото бедро под дънките. Май бе имала нужда от топлота в този момент.

— Странно, аз си мислех същото за Сид.

Бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае казаното. Когато разбра значението на думите, сърцето на Джули прескочи. Пое си дълбоко дъх.

Имаше два начина, по които да разглежда случилото се: или че Сид я бе предал, или че Сид я бе освободил.

Бе настъпило времето на Джули, каза си тя убедена, че е права. Само че вече нищо не й пречеше да направи това, което искаше.

Погледна Мак.

— Какви са ти плановете за следобеда? Имаш ли някаква работа, или си свободен? — Говореше любезно и загадъчно.

Нещо в гласа и изражението й не беше наред, защото той се вгледа внимателно в нея.

— Свободен съм. Защо питаш?

Джули се усмихна.

— Защото искам да ме отведеш някъде, където да останем сами, да ми свалиш дрехите и да ме чукаш, докато запищя.