Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (14)

Глава 13

Ответът му бе мигновен. Нямаше никаква грешка. Устните му плениха нейните, между тях сякаш избухнаха пламъци и Джули получи своя отговор. Той имаше лек вкус на бира. Целувката му бе жадна, настойчива, много възбуждаща. В миг си спомни силата на ръцете му, топлината им, когато се бяха плъзнали под бикините, как я бяха сгорещили, докато я галеше, и бе готова да забрави защо се впусна в тази нова целувка. Желаеше го, Господи, как само го желаеше.

Той я желаеше не по-малко. В това съмнение нямаше.

Разтърсена, но доволна от откритието си, Джули откъсна устни от неговите, преди напълно да си е загубила ума, но се премести и се настани в скута му.

— Ти не си гей. — Беше малко задъхана, не, тя едва дишаше. Ръцете му все още бяха на кръста й, а нейните лежаха отпуснати на раменете му. Тя бе наполовина легнала, наполовина изправена, гърбът й — отпуснат в силните му длани, а едрите рамене скриваха всичко наоколо. Лицата им бяха едно до друго. Усещаше топлия му дъх до устните си. Съжаляваше, че е прекалено тъмно и не успява да види изражението му. Въпреки това си го представи и бе сигурна, че изглежда много виновен.

— Ти не си гей. — Повтори го натъртено, сякаш за да го накара да разбере това, което тя самата току-що бе открила.

Думите й, изглежда, му направиха впечатление. Той си пое дълбоко дъх и се изправи на седалката, дръпна я и нея да се изправи и я премести на съседната седалка. Вече настанила се удобно на старото си място, тя подръпна полата си, за да е сигурна, че покрива бедрата й, скръсти ръце на гърдите и го погледна вбесена.

— Никога не съм ти казвал, че съм обратен.

За нейно най-голямо раздразнение, той запали отново колата сякаш не се бе случило нищо необичайно. Светлината блесна в стената пред тях и се върна, за да освети лицето му. Чувство на вина не се забелязваше, установи тя с непрекъснато нарастващ гняв. Беше спокоен, все едно че обсъждаше приумиците на времето.

— Как да не си! — Отново се опита да си спомни точните му думи от предишната вечер. — Когато те попитах, ти каза, че… каза, че…

— Попитах те дали има значение. — Излезе от паркинга и зави по улицата. Фаровете блеснаха по изписаните с графити стени, по контейнер за боклук с отворен капак заради натрупаните вътре пликове. — Доколкото си спомням, ти каза, че няма значение.

Джули присви очи към него.

— Сега обаче — продължи да съска тя — има.

— Добре де, не съм гей. — Погледна я с вече познатото й до болка спокойствие, което сега я накара да й се прииска да го убие. След това небрежно се включи във все още натовареното движение. — Сложи си колана.

Джули стисна устни. Наложи си да преброи до десет, но го послуша и си сложи предпазния колан. Беше готова да избухне всеки момент, но реши да не издава присъдата му, докато не си изясни напълно нещата. Да не би пък да имаше нещо, което не разбираше?

— Значи просто обичаш женските дрешки, така ли?

Ръмженето му можеше да мине за подобие на смях.

— Само когато ми се налага. Ако искаш мнението ми, по всяка вероятност чорапогащите са изобретени от испанската инквизиция. Направо не ми го побира умът как е възможно жените да носят това чудо. За сутиените пък да не говорим. А обувките за нула време са в състояние да ти видят сметката. Особено твоите. — Заговори с гласа на Деби. — Слушай, приятелко, тря’а ти кажа, че токченцата ти напра’о са страхотни.

Хвърли жаден поглед към краката й.

Джули го погледна побесняла.

— Ще бъдеш ли така любезен да забележиш, че не ми е никак смешно? — Истината бе, че започваше да се чувства като пълна глупачка, защото бе повярвала, че е обратен. Имаше толкова много неща, които говореха за противното. Как бе възможно да е толкова сляпа? — Чакай да видим дали съм те разбрала правилно този път. Ти си нормален мъж, така ли?

— Може и така да се каже.

— Може ли наистина?

— Да, поне около сто процента.

— Ти ме излъга! — Тя повиши обвинително глас.

Той бързо я погледна.

— Няма такова нещо. Ти предположи, че съм обратен, а аз просто не уточних.

— Да, бе, което значи, че си напълно невинен.

— Виж, ако знаеше от самото начало, че нямам обратни наклонности, щеше ли да ме оставиш да ти помогна?

Джули се изсмя пресилено.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си ме излъгал за мое собствено добро?

— Може и така да се каже. — Изглеждаше доволен, че нещата се свеждат до това сравнително простичко обяснение.

— Как ли пък не! — Джули си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — А поне ще благоволиш ли да ми обясниш цялата тази простотия с Деби?

— Работех. Може да се каже, че бях под прикритие. Онзи тип, дето го следях — снощи се запозна с него на паркинга — си пада по мъже, облечени като жени. И така се появи Деби. — Той сви рамене, без да е особено притеснен, а очите му закачливо проблясваха. — Слушай, малката, един частен детектив трябва да си върши работата качествено.

— Може ли отново да изтъкна, че на мен не ми е никак смешно?

Последва мълчание, докато се вливаха на магистралата, а после той настъпи газта, за да избегнат натовареното движение. Джули използва затишието, за да се овладее и да не се развика.

— Ами Джозефин? Тя твоя ли е? Или и нея използваше за прикритие? — Гласът й звучеше писклив и остър от гняв.

— Допреди три седмици, Джозефин бе на баба ми. После баба се премести в старчески дом и аз наследих кучката с каишката, с ежеседмичните часове при фризьор и дори с парфюма.

Джули го погледна подозрително. Не можеше да си представи, че има баба, която обича толкова, че е готов да поеме грижата за пухкавото пуделче. Не, тук имаше нещо.

— Истината ли ми казваш?

— Да. — По устните му трепна усмивка, когато я погледна. — Честна дума.

Джули изсумтя.

— Направо невероятно.

— Наистина не мога да разбера защо си толкова ядосана. Нали Деби ти харесваше?

— Но не бих се натискала с нея! — В момента, в който го каза, бе готова да се ритне. Единственото разумно нещо бе да забрави за тези изумителни целувки. Само че бе прекалено късно.

— Да, правилно.

Погледна я така, че тя отново пламна, но сетне се сети, че той я бе подвел напълно умишлено. Деби значи бе пълна лъжа и измама.

Какво бяха казали хората за вълка и промяната на козината? Добре де, пред нея може и да не беше вълк, но най-малкото бе хрътка в премяната на безобиден пудел.

Погледна го побесняла.

Той продължи да реди нещо като извинение.

— Тогава просто ми се струваше неразумно да ти обяснявам как точно стоят нещата.

— Сега вече няма значение — сопна се тя. Наистина се чувстваше като глупачка и това не й бе никак приятно, защото не можеше да спре да мисли за случилото се между тях. — Това, което стана, повече няма да се повтори, защото действахме според обстоятелствата. Не си въобразявай, че ти е излязъл късметът. Няма да го бъде.

— Кълна ти се, че ако ти току-що не беше повдигнала въпроса, не бих и помислил за подобна възможност. — Той поклати енергично глава. Джули го погледна, за да му покаже, че не му вярва ни най-малко, и той се ухили. Тя веднага усети, че Мак й се подиграва. — След като ще сме честни един с друг, май трябва да спомена, че политиката на компанията не одобрява случаите, когато на някого „му излезе късмета“ с клиент. Тъй като аз съм шефът, обаче, може би ще направя изключение, ако ми се помолиш.

— Хич не си въобразявай. — Усмивката й бе просто оголване на зъбите. — Не мога, обаче, да отрека, че като Деби натрупа доста червени точки. Оригинална идея, признавам. Но от женска гледна точка, трябва да ти кажа, че е адски гадно, когато те лъжат.

— Съвсем официално мога да заявя, че ти си тази, която ми се нахвърли. Първа започна да ме целуваш, не бях аз, нали не си забравила? А ако се бях опитал да те вкарам в леглото, вече щеше да е станало. — За момент замълча. — Освен това не съм те лъгал.

— Я стига. Излъга и много добре знаеш, че е така. Ако искаш да ти кажа какво мисля, да ме подвеждаш така, беше подла работа.

— Скъпа, на теб май ти се губи основното в този случай. Няма значение с кого спя. Важното е, че ти предстои доста смрадлив развод, а аз ще бъда на твоя страна.

— Важното е, че ме излъга.

Огромен камион профуча покрай тях толкова бързо, че колата се люшна от въздушната струя и разговорът им прекъсна, преди да успеят да се скарат. Най-сетне пристигнаха до отбивката за Самървил и колата навлезе в тъмнината и тишината на квартала.

Джули погледна таблото и видя, че е един и четирийсет и три, и мислите й отново се насочиха към най-големия проблем: Сид. Тази вечер имаше достатъчно време, цял час и половина, преди лъжливият й съпруг да се прибере. Дали да не си събере нещата и да се изнесе, докато го няма? Или да го изчака със скръстени ръце, също като някоя съпруга от комедиите, и да го погне с тежката артилерия? Или пък да си държи езика зад зъбите, да изчака, за да се срещне с адвокат, преди да се изнесе. Самата мисъл, че отново ще трябва да погледне Сид, да прекара още нощи под един покрив с него, й се стори отвратителна. Но до този момент се бе държала както трябва и бе постъпвала правилно. Не искаше да изгуби преимуществото, което й осигуряваше разкритието от тази вечер.

Сид беше безпощаден по отношение на финансите, а и не само по отношение на тях, той беше безпощаден към всичко. Бе го наблюдавала как играе голф, тенис, как се справя със сделките, когато нещата се объркат. Той винаги си поставяше за цел да победи.

Щеше да е така и по време на развода.

Погледна мъжа до себе си и отблъсна мислите за Сид и развода. Щеше да разрешава проблемите един по един, а точно сега частният детектив, който бе наела, определено се бе превърнал в проблем. Мак умишлено я бе подвел с лъжата за Деби, но пък бе сигурно рамо, на което можеше да се опре всеки път, когато имаше нужда. Беше я разсмивал, беше я възбуждал, и то по време, когато й се струваше, че това е напълно невъзможно, затова тя му бе задължена. Самата мисъл, че повече няма да го види, й причини болка, колкото и да не искаше да го признае дори пред себе си. Благодарение на него, тази вечер бе видяла какви ги върши Сид — със собствените си очи. Що се отнася до другото, като например едно бързо чукане в сеното, това й се искаше повече от всичко, но тъкмо то бе последното, което можеше да си позволи.

Най-малкото с още един лъжец.

— Добре, де. Прав си. Май наистина няма кой знае какво значение, че ме излъга. — В гласа й вече нямаше острота, въпреки че се появи студенина. — Направи това, за което те бях наела. Сама видях колко бързо разреши случая, и разбирам, че ще искаш някаква сума за изгубеното време. — Погледите им се срещнаха и тя забеляза, че той я наблюдава все по-намръщен. — Прибави я към това, което ти дължа за колата. Щом ми кажеш колко е сумата, веднага ще ти платя.

— Опа. Чакай малко, Мис Америка.

Тонът му я накара да се намръщи.

— Какво има?

— Според мен този случай съвсем не е разрешен. Един богат известен мъж като Сид не изневерява на жена си, посещавайки заведения като „Суийтуотър“, за да забърше първото момиче, което му е попаднало. Мъжът, решил да изневерява, се крие по хотели или в някой апартамент, или се среща с любовницата, когато е в командировка. Вярвай ми, знам ги тези работи. Нали с това си изкарвам прехраната.

Джули се намръщи още повече.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Опитвам се да ти кажа, че нещо тук просто не се връзва. Представа нямам какво прави Сид в „Суийтуотър“, но съм сигурен, че не е имал среща с любовницата си.

Джули се сети за нещо и отвори широко очи.

— Тази вечер не е пил виагра. В шишето с витамините имаше шест хапчета. Преброих ги, когато се върнахме след коктейла, а той дори не се е качвал на втория етаж.

Самодоволна усмивка изви устата на Мак.

— Ето, виждаш ли. Нещата се подреждат.

— А мислиш ли, че е възможно Сид да не ми изневерява? — Странно, но тази мисъл съвсем не я зарадва, както би трябвало. Може би защото дълбоко в себе си знаеше, че това не е истина. А и бракът й бе приключил във всяко отношение. Бе го разбрала след начина, по който Сид се държа, и след пламенния й ответ на целувката на Мак. Може би привличането към Мак бе нещо преходно и сигурно бе така — просто начин да се справи с разпадащия се брак — но й се искаше нещо повече от това, което Сид можеше да й даде, от това, което й бе дал, защото заслужаваше повече.

Беше дошло времето на Джули.

— Дали е възможно? Всичко е възможно. Но не смятам. Ако той взима виагра, а не се интересува от теб, бас държа, че ти изневерява. Но ти все още не си го хванала. Имал е друга причина да отиде в „Суийтуотър“ тази вечер. Просто още не съм разбрал каква е причината. — Той се замисли.

Целият свят наоколо спеше. Минаваха по познатите й улици на квартала, къщите — тъмни, тротоарите — празни. Джули все още мислеше над думите му, когато той отново я погледна.

— Дай ми още някой и друг ден, за да проверя тази работа.

"Ако го направя, това ще означава, че двамата с теб ще се виждаме още „някой и друг ден“. Тази мисъл дойде напълно неочаквано. Но това бе само временно състояние. Наистина, едно най-обикновено временно увлечение. Редовно гледаше „Опра“ и знаеше със сигурност. Бракът й си отиваше и също като смъртта предизвикваше най-различни състояния, докато човекът се опитваше да се справи със ситуацията. Необмислените постъпки може би бяха резултат от откритието, че съпругът й я мами с друга. Само че тя нямаше да допусне да попадне в този капан. Щеше да запази самообладание или поне да положи всички усилия, за да го запази.

Поклати глава.

— Мисля, че няма смисъл. Ще трябва да се държа мило и любезно със Сид и да се преструвам, че всичко помежду ни е наред, а аз няма да мога да издържа. А и ти ме излъга.

Бяха на нейната улица. Само един поглед бе достатъчен на Джули, за да разбере, че вътре е тихо, че няма никой и може да диша спокойно.

— Искаш да се извиня заради Деби ли? Добре, извинявам се. Следващия път, когато се натъкна на някоя красива дама, изпаднала в беда, докато и аз самият съм облечен като дама, ще й скоча веднага, за да е сигурна, че няма грешка по отношение на сексуалните ми предпочитания.

Джули го погледна гневно. След това споменът за абсурдния му грим я накара да се усмихне, макар и с известно нежелание. Ако й бе скочил, докато бе облечен като Деби, тя щеше да избяга с писъци.

Той забеляза усмивката й и също се усмихна.

— Сега вече е по-добре. — Изражението му я успокои. — Не искаш ли да разбереш коя е щастливката, облагодетелствана от виаграта?

Джули не се бе замисляла за това. Господи, дали наистина искаше да знае? Възможностите бяха безчет, като се опита да си представи коя е мръсницата. Да не би да е някоя от жените, които работят в офиса? Може би Хайди, секретарката. Това бе първата й мисъл. Тя бе млада, красива и бе очевидно, че за нея Сид е и слънцето, и луната. Или някоя съседка. Или… или… можеше да е всяка. Само като си помисли, и й се догади. Но пък вече бе сигурна, че иска да разбере, че трябва да узнае коя е съперницата й. В противен случай щеше да се чуди цял живот. Самата мисъл, че е жена, с която се познават, която може би смята за приятелка и тя върти любов с мъжа й зад нейния гръб, бе като отрова за мозъка й. Ако не научеше истината, никога повече нямаше да може да погледне приятелките си. Щеше да ги подозира. Дали не беше ти?

— А според теб колко време ще отнеме? — Усмивката й се бе стопила, а устата й бе пресъхнала. Тя преглътна с усилие и се опита да я овлажни.

— Едва ли повече от една седмица.

Господи, дали щеше да успее да живее с този товар, със Сид, още цяла една седмица. Някога бе сляпо влюбена в него. Сега, единственото й желание бе да си отиде и повече да не го вижда, но пък животът никога не бе толкова лесен.

Не и нейният живот.

— Поне ще използвам седмицата, за да си намеря адвокат. — Тя прехапа долната си устна. Не биваше да забравя Беки и майка си, а също и финансовата сигурност, която имаха и трите. Познаваше Сид добре — той щеше да се постарае да ги прати там, откъдето идваха. Щеше да му е изключително приятно да ги смачка.

— Това вече е умно решение. — Мак спря пред къщата й, изключи фаровете, загаси мотора и я погледна. — Нали си наясно, че щом Сид разбере, че си подала документи за развод, той ще направи всичко по силите си, за да те изиграе? Трябва да си сигурна, че можеш да имаш доверие на адвоката си.

Джули се засмя доста пресилено, когато чу думите му.

— Всички адвокати, които познавам, са приятели на Сид.

Мак се намръщи.

— Това вече е проблем. Искаш ли да поразпитам и да се опитам да намеря човек, който няма да има нищо против да се изправи срещу Сид в съда?

— Наистина ли ще го направиш?

— И то с огромно удоволствие.

Джули усети, че не може повече да се сърди заради лъжата с Деби. Мак си оставаше рамото, на което спокойно и сигурно можеше да се облегне, и тя се почувства щастлива, истински щастлива, че той ще бъде част от живота й поне за още малко. Но от друга страна, ако той щеше да е близо до нея, тя нямаше намерение да го остави да се измъкне толкова лесно и безпроблемно.

Погледна го строго, но той не забеляза изражението й. Зяпаше право напред, очевидно вглъбен в собствените си мисли.

— Положи доста усилия, за да ме заблудиш. Признай си!

Той я погледна стреснат.

— Нима?

— За Деби.

— А-ха. — Замълча за секунда. — Може и да съм те подвел малко.

— Признай си. Излъга ме.

— Добре. Искаш сам да го кажа, така ли? Излъгах.

— Вече е по-добре. Повече не го прави.

Той й се усмихна.

— За обувките поне не съм лъгал. Наистина страхотно си падам по обувките ти.

Тя го погледна с изпепеляващ поглед, но усети, че след като бе спрял колата, незнайно кога е стиснал ръката й между дланите си. Просто не бе разбрала, беше се случило съвсем естествено, но тя не знаеше кога. Сега тънките й дълги пръсти бяха преплетени с неговите. Почувства топлината на дланта му, която й се предаваше с всяка секунда, и пулсът й забърза. Бе толкова хубаво, но пък не биваше да се поддава на подобни неща. И без това животът й се бе превърнал в царството на неприятностите заради един мъж, нямаше да може да понесе още.

Вдигна поглед към него.

— Да знаеш, че няма да спя с теб — каза тя. Беше най-добре да сложи картите на масата още сега, за да са наясно и двамата, въпреки че я бодна съжаление, защото знаеше, че сексът с него ще бъде изключителен. Но като го каза на глас, границата бе очертана и единственото, което щеше да ги свързва, бе сумата, която ще му плати накрая.

Той стисна устни. След това стисна и ръката й. Погледите им се срещнаха. В тъмното бе невъзможно да прочете мислите му, но силните му пръсти изпратиха свое послание.

— Доброто възпитание изисква да изчакаш, докато те попитат.

— Просто исках да сме наясно още отсега.

— Всичко е кристално ясно.

Той пусна ръката й, но топлината му сякаш бе полепнала на дланта й, когато я отпусна отново в скута си.

— Добре. Тогава аз се прибирам.

Тя отвори вратата. Лампата в купето светна. Погледна го през рамо и забеляза, че я наблюдава напрегнато. Очите му бяха присвити, а устата му се бе превърнала в тънка линия. Не успя да разбере какво изразява лицето му, но бе ясно, че не е нито приятелско, нито добродушно. Нито пък нещо подобно.

— Ще се чуем. Имаш ми телефона, ако ти потрябвам — каза той, когато погледите им се преплетоха.

Гласът му определено бе делови. Значи предупреждението й си бе свършило работата и отношенията им щяха да са само служебни.

Докато вървеше към къщата, Джули с раздразнение установи, че съжалява, задето бе повдигнала въпроса.