Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (22)

Глава 21

И спалнята, както и останалата част от къщата, тънеше в мрак, тъй като завесите бяха спуснати, а климатикът я поддържаше хладна. Мак я пренесе до леглото, остави я и се отпусна до нея, а устата му се спусна към гърдата й. Леглото не беше оправено и все още пазеше лек аромат на омекотител. И кувертюрата, и чаршафът бяха отметнати настрани и висяха от един от ъглите. Матракът беше твърд, а чаршафът, стори й се, че е тъмносин, беше хладен и гладък. Но вниманието й бе привлечено от устата му, поела гърдата.

Гореща, мокра и отворена, тя остана на зърното, за да парва чувствителната кожа дори през тънката дантела на сутиена. Езикът му се стрелкаше по зърното и го превръщаше в твърдо камъче, карайки го да проси ново внимание. Надигна за момент глава и пак се спусна надолу. Джули простена и заби нокти в тила му, а след това се изви към него.

— Мак…

— Джули.

За момент никой от тях не знаеше какво друго да каже. Той насочи вниманието си към другата гърда и започна да целува и подръпва зърното, докато не се втвърди и не запулсира. Кракът му, все още обут в дънки, раздели краката й и притисна онази нейна част, която вече бе влажна и готова да го поеме. Удоволствието, което изпитваше във всеки миг, при всеки допир, бе неповторимо и Джули инстинктивно затегна бедра около него. Той се притисна още по-силно и тя усети как през тялото й преминава електрически заряд, избликнал от точката между краката, която се бе превърнала в център на света.

Джули изхлипа, щом усети леките напрегнати присвивания на мускулите си, които се опитваше да сдържи. Толкова отдавна го бе правила за последен път, каза си нетърпеливо тя, отпусна леко бедрата му и реши, че трябва най-сетне да си поеме дъх. Той дори не я бе съблякъл, а тя всеки момент щеше да усети оргазма си като огнена лава.

По-спокойно, каза си тя. Искаше да се наслади на всеки миг. Беше минало толкова време, последният път бе толкова отдавна.

Той вдигна глава и я погледна. Бедрото му, стегнато и топло, се помести и отри чувствено в нейното. Джули усети как устните й се разтварят, а пред погледа й всичко се замъгли и стана матово. Господи, толкова бе хубаво, когато краката му се триеха в нейните…

— Я да видим какво следва сега? А, да, искаше да ти сваля дрехите. — В крайчето на устните му трепна усмивка, гласът му бе дрезгав, а очите блестяха.

Джули си пое дълбоко дъх и впи нокти в раменете му, когато той се подпря на лакът с едната ръка, а другата пъхна под нея. Умело разкопча сутиена й и го свали, а сетне го метна някъде. Погледна гърдите й, а тя не откъсваше очи от лицето му. Бе стиснал зъби и очите му искряха като диаманти.

Обви гърдата й с длан, сякаш да прецени размера и формата, прокара палец по вече втвърденото зърно, блестящо мокро от езика му.

— Господи, Мак. — Усещането бе невероятно, тя усети надигащото се в нея напрежение, срещна очите му и запечати устните му с целувка.

— Много са красиви — каза той с приглушен и дрезгав глас, покри гърдата с длан и я целуна по устните.

Джули го прегърна през врата и отвърна на целувката със същия плам, с който я целуваше и той, наслаждавайки се на вкуса на устните му, на познатата мъжка топлина на ръката, спряла се на гърдата, на твърдостта на бедрата между нейните, на тежестта на все още облеченото му тяло, отпуснато върху нея. Искаше да го почувства гол, искаше да остане и тя гола до него и това желание бе по-силно от всяко друго досега. Ръцете й се плъзнаха по широките му рамене, по материята на дрехата, докато стигна кръста. Зарови пръсти отдолу, за да докосне кожата му. Беше много топла и леко влажна, но гладка, а мускулите бяха жилави и стегнати. Той потръпна под допира на ръцете й и вдигна глава.

— Свали си ризата — помоли го тя.

Той срещна погледа й и посегна да свали дрехата през главата с едно-единствено движение. Преди още да се освободи от ризата, Джули впи поглед като омагьосана във великолепните гърди на мъжа. Беше забравила колко е впечатляващо голото му тяло. Раменете му бяха загорели, едри, със стегнати мускули, гърдите му бяха широки, покрити с гъсти пепеляво кафяви косъмчета, иззад които надничаха зърната. Стомахът му бе като на културист, изваян от мускули, стегнат и много примамлив над колана на дънките. Самите дънки бяха ниско на бедрата, разкриваха пъпа и надолу се спускаше тънка река косми.

Джули разбра, че пред нея е човешкият еквивалент на любимия й шоколад, лакомството, което я изкушаваше най-силно на света.

А ето че сега бе изкушена от нещо също толкова примамливо. Мак току-що бе заявил претенциите си за първо място по способност да изкушава.

— Господи, великолепен си! — Без да се замисля, изрече това, което й се въртеше в ума още откакто го бе видяла в безумната премяна на Деби.

— Не трябва ли аз да го кажа? — попита той и се наведе, за да я целуне. Докато отвръщаше на целувката му, тя плъзна ръце по гърдите му, опиянена от острите косъмчета, които скриваха мускулите като някаква еротична глазура. Ноктите й нежно драснаха зърната, той изпъшка и отпусна върху нея цялото си тяло. Беше тежък, но тя не забеляза, а и това не я интересуваше. Прокара ръце по раменете му, през врата му и се наслади на тежестта на тялото му, притиснало нейното, и усети прилив на възторг. Покритите с косъмчета гърди, топли и мускулести, докосваха примамливо еротично нейните. Тя се отри приканващо в него, опиянена от топлината и тежестта му, от неповторимото усещане на тялото му до нейното.

Когато най-сетне той отново вдигна глава, пое си дълбоко въздух и се вгледа в очите й, тя притисна главата му в ръце и без да промълви и дума, насочи устните му към зърното, изви гръб, готова да му се отдаде.

Този път, когато устните му поеха зърното, между тях нямаше нищо.

Ако Джули умреше в този момент, щеше да умре щастлива. Затвори очи и потръпна от удоволствие. Горещите му устни, свити около зърното го подръпваха, перваха го с език, а това бе неповторимо. Тя простена, изви се още и притисна гърда към него, забравила напълно задръжките си. Бе заровила ръце в косата му, краката й бяха стегнато преметнати на гърба му. Той бе отпуснат между бедрата й и тя повдигна колене, за да му даде възможност да се намести. Щом се помести, дънките му се отриха в онази нейна част, която молеше да бъде покорена и се стремеше към страстта. Той се поклащаше с нея, следвайки нейните движения, и тя извика. Повече не можеше да удържа желанието си, затова се насочи към него с още по-разгорещени движения.

— Спокойно. — Той вдигна глава и напрежението между краката й изчезна, когато той се надигна и се отдръпна. Дори когато посегна към него, уплашена, че я е изоставил в този критичен момент, той стисна ръцете й и ги прикова неподвижни над главата, след това коленичи над нея. Бедрата му от двете страни на нейните бяха толкова стегнати, че тя не успяваше да помръдне.

— Мак. — Джули се гърчеше недоволно, защото той не докосваше нито една жизненоважна част от тялото й и това за нея не означаваше нищо. Тя прехапа разочарована долната си устна, намръщи се, а той я погледна с удоволствие. Сега вече разбираше какво са искали да кажат хората с „толкова близо, а недосегаем“.

— Нека не бързаме.

— Не искам да не бързаме.

— Напротив, искаш. Просто още не си го разбрала.

Какво можеше да каже на такава логика? Както и да е, сърцето й блъскаше толкова диво, че не бе в състояние дори да говори смислено, още по-малко да спори за желанията си. Той й се струваше вбесяващо спокоен, докато не го погледна внимателно. В този момент разбра, че очите му са притворени и в тях гори огън, че устните му са се превърнали в тънка линия, а челюстта му е стисната толкова здраво, сякаш му предстоеше тежка работа и се налагаше да запази самообладание. Забеляза, че той не откъсва поглед от нея, че лицето му е поруменяло от скулите чак до брадичката, и в този момент всички съмнения се разпръснаха.

Успокои се още повече, когато той пусна китките й и започна проучвателна мисия, милваше всяка гърда, галеше стомаха и внимаваше да не докосва синината, наведе се над пъпа, а всеки докоснат сантиметър от кожата й пламваше при допира му. Ръцете му леко трепереха, а мускулестите му гърди и рамене тръпнеха. Това й се стори изключително възбуждащо, също като докосванията му.

— Красива — промълви той, докато пръстите му очертаваха ластика на бикините от едното до другото бедро над прозрачния триъгълник по средата. На Джули й се стори, че той жигосва кожата й с всеки свой допир, а след това пое рязко въздух, защото пръстът му се пъхна под ластика и потегли бикините надолу.

Най-сетне, помисли си тя и усети как тялото й потръпва. Той коленичи до нея и издърпа бикините до глезените. Устата й бе пресъхнала, имаше чувството, че всичко в нея трепери, и с изненада забеляза, че обувките й са все още на нея.

Мак повдигна всяко стъпало, за да свали бикините и да не ги закачи на високите тънки токове. След това запокити и тази част от бельото някъде настрани при сутиена.

Джули сви пръсти и впи нокти в матрака, за да се опита да запази някакъв контрол. Погледът й попадна на високите кафяви връхчета, които блестяха след намесата на устните му, нежната извивка на кръста и бедрата, гладкия корем, тъмния триъгълник между краката. Надигна се още и проследи дългите си елегантни крака, раздалечени неприлично много, и видя, че той стиска едното й стъпало, обгърнал с едрата си длан глезена.

Щом се видя съвсем гола, единствено с наниза перли и високите цикламени сандали на висок ток, отпуснала се пред Мак, й се стори, че това е най-еротичната картина, която някога бе виждала.

— Страхотни обувки. — Той все още държеше десния й крак и докато говореше, се наведе и притисна устни към финия глезен, обхванат от каишката. Езикът му се плъзна по кожата. Джули усети как тръпка на удоволствие преминава от докоснатото място нагоре по крака. Забеляза как пръстите му се борят с малката катарама. — Най-много ми харесват, защото са единственото на теб.

Докато говореше, Мак разкопча катарамата и свали обувката от крака й. След това пое другото стъпало и направи същото.

Целуна и този глезен и устните му най-неочаквано запълзяха по вътрешната страна на крака.

Щом разбра накъде се насочва, Джули се разтресе цялата.

Когато стигна тайното място между краката, тя затвори очи. Целуна я там, а устните му я изгаряха. Езикът му докосна малката пъпка, която тръпнеше от желание, и тя извика.

— Харесва ли ти? — Шепотът му прозвуча грубо и рязко.

Джули кимна и отвори очи.

— И аз така си мислех.

Във всеки друг момент мъжкото му задоволство щеше да я накара да настръхне. Само че в този момент удоволствието, на което бе подложена, бе толкова изключително, че тя не успяваше да се съсредоточи на нищо друго. Имаше чувството, че всичките й кости са се превърнали във вода, а вътрешностите й горят. Дишаше бързо и плитко, стискаше чаршафа с такава сила, сякаш от това зависеше живота й, но лежеше изпъната, докато той галеше с език чувствителната й плът. Ръцете му се плъзнаха под нея, обхванаха заобленото дупе, за да я повдигнат и задържат, а устните му продължиха да плетат магията, която я караше да си мисли, че се е пренесла на някое незнайно място в отвъдното, още по-прекрасно от рая.

Цялото й тяло гореше, тръпнеше и молеше за още.

Тя се извиваше при всеки негов допир. Усещаше как оргазмът наближава, как приижда и я облива като жарко обедно слънце, как я ослепява с блясъка си и я потапя в нетърпима жега…

И в този момент той спря, просто прекъсна, отдръпна се от нея и се премести от другата страна на леглото.

— Мак! — Тя веднага отвори очи. Той бе до леглото, гледаше надолу към нея, очите му горяха, косата му бе разбъркана, а той смъкваше дънките. Видя го какво прави, знаеше какво ще последва, но въпреки това имаше чувството, че е изоставена и сама. Лежеше гола, наблюдаваше го, тръпнеща от желание, толкова жадна за ласките му, че тялото й гореше празно, обзето от копнеж, че дори не можеше да остане неподвижна. Гърдите й се повдигаха и спускаха, докато се опитваше да диша по-дълбоко. Бедрата й се местеха неспокойно. Дънките му се смъкнаха на пода, а с тях и боксерките. Видя колко е огромен и посегна към него, защото така и не успя да се спре.

Той вече се отпускаше до нея на леглото, когато ръцете й го докоснаха. Членът му гореше, мек като кадифе, обгърнало стомана, и тя сключи пръсти около него, а той изстена, сякаш всеки момент щеше да загуби контрол. Очите му заблестяха, той стисна зъби още по-силно и всеки един от възхитителните му мускули се стегна. След това я побутна леко и се отпусна над нея, а тя обгърна кръста му с крака и се притисна към раменете му, за да го посрещне.

Навлезе в нея с мощен тласък. Бе толкова невероятно хубаво, изпълни я цялата и тя извика. Всеки тласък бе силен и бърз, а Джули бе така опиянена от ритъма, че загуби представа за времето, забрави да откликва. Някъде отдалече усети, че виковете, които чуваше, са нейни, че звучат отново и отново. Тя тръпнеше, а той навлизаше в нея, докато усети оргазма си толкова силен, толкова разтърсващ, че тялото й сякаш се преви и тя заби нокти в гърба му и изписка името му.

— Мак, Мак, Мак, Мак, Мак!

— Джули — простена в отговор той и зарови устни в нежната трапчинка между врата и рамото, докато се наслаждаваше на собственото си освобождаване, притиснат с всички сили в разтрепераното й тяло, докато най-сетне се отпусна.

След това тя остана да лежи с чувство на пресита. Очите й бяха затворени, не помръдваше, освен тръпките. Мак се бе отпуснал върху нея, потен, горещ и много тежък. Лицето му бе заровено в извивката на врата й, той дишаше тежко и плитко, също като нея.

Зачуди се дали не е заспал. Като усещаше колко е отпуснат и колко равномерно започна да диша, сигурно бе заспал.

Господи, нима всички мъже са еднакви?

За пръв път, откакто се бе врекла във вярност и бе казала „да“, спеше с чужд мъж.

Сигурно някой щеше веднага да каже, че това е изневяра.

Джули отвори очи. Огромно загоряло рамо й пречеше да вижда по-голямата част от стаята. Премести поглед надясно и погледът й попадна на късо подстригана руса коса, на ухо и извивката на челюстта, а също и край на разтворени устни. Това дишане не наподобяваше ли хъркане?

Обърна се на другата страна и забеляза прозорец с дълги до пода сини завеси, гола бяла стена и ръката му, отпусната върху гърдата й.

Джули усети как я пробожда чувство на вина. Какво беше направила?

С брака й бе свършено, напомни си тя и извърна поглед от загорелите пръсти, отпуснати така интимно на гърдата й. Нямаше защо да се чувства виновна. Тя просто бе постъпила така, както Опра съветваше жените, които са разбрали, че бракът не е нищо повече от една измама — а именно да си легнат с първия приличен мъж, който ги пожелае.

Само че Мак не я бе пожелал. А и той не бе просто представителен и приличен. Беше много повече.

Не съжаляваше. Не точно.

Как би могла! Сексът с него бе невероятен. Определено усети как земята се разтърсва. Беше страхотно.

Докато лежеше с него, гола, потна и заслушана в хъркането му, й се стори, че всичко това е странно. Сякаш тя вече не бе тя. Единственото й желание сега бе да си отиде вкъщи, да остане за малко сама и да премисли случилото се. Само че искаше дом, където да се чувства у дома. Нямаше такова място.

Първо, там я нападнаха. След това Сид бе довел жена… по-скоро момиче… дори дете… Амбър… и то в нейната къща.

Джули разбра, че е обхваната от самосъжаление, и си пое дълбоко дъх. Вместо да гледа назад, обхваната от съжаление, тя щеше да посрещне бъдещето с нетърпеливо вдигната глава. Щеше да посрещне проблемите и да се справи с всички един по един. Винаги бе постъпвала така, още откакто бе дете. От твърде отдавна животът й се въртеше единствено и само около Сид. Смяташе да си върне живота.

Първа фаза от процеса на възстановяване беше приключила: току-що бе правила страхотен секс с един наистина готин тип.

Втора фаза бе да се изправи пред Сид, да уволни Амбър, да си намери адвокат, да съобщи на майка си и да подаде молба за развод — с други думи, да взриви целия си живот.

Добре де, бъдещето нямаше да е страхотно. Преживей го, каза си тя. Първата фаза беше къде-къде по-забавна, но щеше да се справи успешно и с втора фаза. Тайната бе да напредва по крачка, бавно и постепенно.

Животът й може и да е в пълен хаос, но тя щеше да се справи. Щеше да остави хаоса зад себе си и да продължи напред.

Първата стъпка в момента бе да стане от това легло.

Някои неща, включително и бъдещата им връзка с Мак, трябваше да бъдат разгледани под лупа, но в случая тайната бе да постави известно разстояние помежду им.

Внимателно, за да не го събуди, поне докато не измисли как да се справи със ситуацията като разумен човек, Джули помести ръката му от гърдата си. Щеше полека да се измъкне и да се облече…

Той се размърда, повдигна глава и я погледна. Джули усети как стомахът й се свива, когато очите им се срещнаха.

Дотук с разстоянието помежду им.

Обзета от паника, от чувството, че е уловена в капан, Джули задържа погледа му. Косата му бе разбъркана, очите — сънени, а по устните му трептеше лека усмивка. Имаше вид на човек, доволен от живота. Естествено, че ще е доволен. Та тя току-що му се беше отдала.

При тази мисъл Джули се намръщи.

Той сигурно забеляза гримасата, защото усмивката му се стопи и той я погледна внимателно, а след това устните му се извиха кисело. Ръката, обгърнала ребрата, тази, която тя бе отблъснала от гърдата си, се стегна. Топлината на кожата му създаваше чувство за интимност.

На Джули й се стори, че няма да успее да се измъкне от този капан, и се стегна.

— И на теб ли ти беше толкова хубаво, колкото на мен? — В гласа му долови лека ирония, която й подсказа, че той е наясно, че тя няма намерение да обвие врата му с ръце и да моли за още.

Добре че нямаше намерение да започне отново, бе единствената мисъл в главата на Джули. Може и да беше гола, а той да се бе отпуснал върху нея, но Мак си беше Мак и тя знаеше, че може да се справи с него. Нямаше да може обаче да преглътне нежности, прегръдки и целувки. Не и преди да разбере собствените си чувства.

— Беше хубаво. Много ти благодаря. А сега би ли слязъл от мен? — Гласът й бе любезен, същият глас, който използваше, когато имаха гости и поднасяше някое ястие.

На него този тон никак не му допадна. Присви очи.

— И какво става сега, ще демонстрираме колко много се мразим ли? По дяволите, Джули, не е ли прекалено изтъркана тази работа?