Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (21)

Глава 20

Оглушителните клаксони достигнаха бавно до съзнанието на Джули. Преди още да разбере какво става, Мак вдигна глава и й се стори доста объркан от какофонията от звуци.

— Мамка му — каза отново той и я погледна. Красивите му сини очи се присвиха с някакво чувство, което бе доста странно, докато я наблюдаваше. Мак стисна устни. Тя беше в ръцете му, тялото й бе притиснато до неговото, ръцете й обвиваха врата му, а лицето й бе вдигнато към неговото в почуда. Причината за сълзите бе забравена в този момент. Слънчевите лъчи блестяха по витрините и покривите на преминаващите коли, миризмата на изгорели газове изпълваше въздуха и Мак се почувства силен и смел до нея, точно където му бе мястото.

Джули разбра, че бе искала точно това: да бъде до него, като изключим досадните клаксони.

Мак повиши глас, за да може тя да го чуе.

— Виж, извинявай. Каквото и да съм казал, не исках да те разстройвам, вземам си думите назад. — Само че той не изглеждаше много доволен от това извинение, каза си намръщена тя. — Сега би ли се върнала в колата, преди да се появи полицията?

Джули разтвори широко очи, разбрала какво става. И виковете, и клаксоните бяха заради колата на Мак, изоставена в средата на натовареното движение. Преди да й остане време да каже каквото и да е, преди да се съвземе от зашеметяващата целувка, той отстъпи крачка назад, прегърна я през кръста и се насочи към колата, повел я след себе си, очевидно решил, че тя повече няма да протестира.

Джули подсмърчаше и бършеше сълзите от бузите си, докато подтичваше след него на високите си сандали. Все още не бе сигурна как трябва да се чувства след подобно отношение. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че все още не е готова да си тръгне от Мак.

Ставаше интересно.

— Госпожо, имате ли нужда от помощ? — Едър здравеняк в костюм се обърна след нея, докато тя ситнеше напред. Джули усети, че всички погледи са насочени към тях. Дори децата от екскурзията с омазаните в сладолед лица ги наблюдаваха с огромен интерес.

— Добре съм, благодаря ви — извика тя и му махна с ръка. Мак я погледна през рамо, за да прецени дали наистина е добре, и я подръпна след себе си. Оглушителните клаксони бяха престанали. Джули забеляза, че движението от тяхната страна е спряло и светофарът се е сменил няколко пъти, откакто тя бе слязла. Цареше истински хаос заради колите зад тях, които се бяха опитали да се престроят в съседни платна, за да заобиколят колата на Мак и да използват зелената светлина.

Всички в съседните коли бяха наежени и ядосани. Тя им махна за извинение. Последваха нови клаксони.

Мак, напротив, не им обърна никакво внимание и се отправи към изоставената си кола. В мига, в който пристъпи към вратата, до него изникна някаква жена. Очевидно бе туристка в искрящо зелена блуза на цветя и огромна сламена шапка. Размаха пръст на Мак.

— Как не ви е срам да оставяте кучето в колата? — скара му се тя. — И то в такъв горещ ден!

Мак изпъшка, отвори вратата на Джули, изчака я да седне и се озъби с едно „Я чупката“, след което затвори вратата. В това време Джули нежно чистеше муцунката на Джозефин от остатъците на знака, а кучето се бе настанило в скута й. Не хвана останалата част от разговора, но Мак бе напушен, когато седна зад волана.

Жената продължаваше да мели и се наведе над прозореца на Мак. Той не й обърна никакво внимание, докато тя чукаше по стъклото. Светофарът светна зелено. Мак навлезе в кръстовището и завиха наляво. Ето че отново бяха анонимни и Джули се отпусна.

— А сега ще ми кажеш ли защо плачеше?

Джули вдигна предизвикателно брадичка. Притесняваше се, че си е позволила да заплаче, но пък не очакваше той да я види, да не говорим, че денят й бе ужасен.

— Както ти е известно, ще се развеждам и мога да плача колкото си искам.

— Правилно.

— Ако ще си играем на въпроси и отговори, кажи ми защо ме целуна?

— Защото съм толкова изперкал, колкото си и ти.

Джули отново настръхна.

— Не съм изперкала.

Мак понечи да отговори, но прецени, че няма нужда, и я погледна отчаяно.

— Направи ми една услуга. Стой мирна и не казвай и не прави нищо, докато не слезем от колата, става ли?

— Става. — Джули се отпусна на седалката, доволна, че събитията ще имат развой. Изпепеляващата целувка й бе разкрила много, въпреки че той се бе нацупил.

Мак зави по квартална улица, след това по друга. Къщите тук не приличаха на нейната, каза си тя. Бяха стари, малки, с пощенски кутии отвън, някои — поддържани, други — не. Когато Мак спря до тротоара, й се стори, че улицата й е позната.

Огледа се и се усмихна. Миналия път, когато беше тук, бе посред нощ, но грешка нямаше. Мак я бе довел у тях.

Животът й се стори по-розов.

Джозефин също разбра къде е, защото се изправи в скута на Джули и излая възбудено. Мак ги погледна намръщен и изтегли ключа. Щом отвори вратата, кучето веднага скочи навън.

— Без каишка е — каза притеснена Джули, след като се опита да я хване, но не успя.

— Джозефин си има много недостатъци, но не е чак такава глупачка. Знае, че не трябва да обикаля улиците сама.

Беше повече от очевидно за какво намеква и Джули се напрегна. Той слезе от колата, преди да й даде възможност да отговори. Тя отвори своята врата и също слезе, без да го изчака.

— Това за мен ли се отнасяше? — Опитваше се да говори любезно, докато заобикаляше колата и пристъпваше към него. Той спря да я изчака, скръстил ръце на гърдите си, отново сложил черните очила. Не виждаше очите му, но стойката му й подсказа каквото трябва. Може и да бе отстъпил и да я бе довел у дома си, но не бе никак доволен.

— Ти даваш ли си сметка какво можеше да стане там? — Обикновено спокойният му глас прозвуча отсечено и остро.

Джули спря и го погледна ядосана, подпряла юмруци на ханша.

— Аз ли съм виновна? Ти си този, който заряза колата по средата на улицата.

— Защото се държа детински и слезе просто така. Къде си въобразяваше, че отиваш? Слезе тя и просто се отправи, накъдето й видят очите.

— Може и да не ти се вярва, но щях да си повикам такси, за да се прибера в магазина.

— Не мога да повярвам! — измърмори тихо Мак, но Джули го чу. Тъкмо се канеше да му отвърне подобаващо, когато чу женски глас.

— Мак! Мак! Да си виждал Гас?

Мак се завъртя към гласа. Джули засенчи очи и забеляза възрастна дребна госпожа в избеляла домашна роба, която им махаше от близката къща.

— Не, не съм, госпожо Лайфермън — отвърна любезно Мак.

— Можеш ли да повярваш! Изпратих го да хвърли боклука, а той изчезна. Сигурно се крие някъде, за да пуши.

— Нищо чудно да е точно така. — Мак погледна Джули. Стисна устни, хвана я за ръка и тръгна към дома си. — Приятен ден, госпожо Лайфермън.

Госпожата махна в отговор и заоглежда улицата.

— Приятелка е на баба ми и е най-голямата клюкарка в Чарлстън — обясни тихо Мак, докато отключваше вратата. — Сигурен съм, че е излязла, за да те огледа. Следващия път, когато отида при баба, ще бъда подложен на кръстосан разпит.

Той свирна на Джозефин и тя припна към къщата. Двете с Джули влязоха. Госпожа Лайфермън, както забеляза Джули, бе все още на верандата и гледаше към тях.

— Значи съседите ти те шпионират и след това донасят на баба ти, така ли? — Стори й се толкова мило, че тя усети как раздразнението й се стопява, и му се усмихна.

— Едно време тя живееше в тази къща и всички тук бяха нейните съседи. Купих я от нея преди пет години, когато тя реши да се премести при сестра си, след като се разведох. Не съм правил нищо особено по къщата, освен да се отърва от някои дреболии. Шевролетът на дядо ми, модел петдесет и пета година, все още е в гаража. Както и да е, леля Роза си продаде къщата преди няколко седмици и тогава получих в наследство Джозефин, защото двете с баба се преместиха в старчески дом. Все още поддържа връзка със старите си съседи.

— Всичко това ми се струва много симпатично.

Къщата бе същата, както я помнеше, каза си Джули, когато влезе: хладна и тъмна и приятно разхвърляна. Завесите бяха дръпнати, за да не позволяват на силното следобедно слънце да влиза. И канапето, и телевизорът бяха на старите си места. Разликата бе, че вестниците и списанията ги нямаше на пода до стола. Джули забеляза нова купчинка, натрупана върху телевизора, и усмивката й стана по-широка. Домашният любимец очевидно бе отучил Мак да държи каквото му попадне на пода.

— Защото не ти се налага да ги търпиш. — Мак звучеше по-сърдит от обикновено. Затвори вратата и госпожа Лайфермън и улицата се скриха, свали очилата и ги остави на близка масичка. Измъкна отнякъде пистолета и го постави при очилата. През всичкото това време Джозефин гледаше нагоре към Джули и размахваше опашка в кучешки вариант на извинение, след което изчезна в кухнята.

— Между другото, можеш да престанеш да се опитваш да се скараш с мен — каза Джули на Мак през рамо. — Просто няма да стане.

— Скъпа, не разбирам какви ги говориш.

Мак застана зад нея. Джули тъкмо се канеше да каже нещо, дори и после не можа да си спомни какво, когато ръцете му обгърнаха кръста й и се плъзнаха нагоре към гърдите.

Тя се стегна от изненада и сведе поглед към едрите длани, които разпращаха искри на желание по вените й.

— Добре — каза той и дъхът му погали косата й, тялото му бе едро и твърдо, притиснато в нейното. — Получи каквото искаше. Сега сме сами. Ако все още искаш чукане за отмъщение, на разположение съм.

Нещо в гласа му, да не говорим за подхода, й подсказа, че той се бе надявал шокът от грубостта му да я откаже. За момент Джули остана неподвижна, докато ръцете му я притискаха и мачкаха леко. Ако не го познаваше и не разбираше какво се опитва да направи, планът му сигурно щеше да успее.

Но тя вече го познаваше.

Обърна се към него, плъзна длани около врата му и веднага прецени как стоят нещата. Голите й ръце изглеждаха слаби и фини до крещящите палми с накацали по тях папагали по ризата му. Тениската изглеждаше снежнобяла до загорялата шия. Широките рамене и гърди я очароваха. Въпреки че бе на висок ток, едва стигаше до носа му. Той се мръщеше, докато я гледаше, кестенявите му вежди бяха свити, а устата — стисната.

Джули реши, че това изражение е неподозирано сексапилно. Всичко у Мак бе сексапилно, независимо какво бе намислил. Дори и да се правеше на мрачен и строг, тя щеше да го приеме.

— Започвай да ме събличаш — каза тя и по устните й плъзна усмивка, а погледите им се срещнаха. — И да не забравиш да ме накараш да викам.

Очите му заблестяха. След това ръцете му, прегърнали я нежно, се спуснаха към дупето и бедрата. Стори й се, че той се опитва да я отблъсне, и затегна прегръдката около врата си.

— По дяволите, Джули! — започна той и се намръщи така, че веждите му се допряха.

— Много си сладък, когато се цупиш — каза тя.

— Сладък ли? — Беше възмутен и тя се ухили. След това направи всичко по силите си, за да прекрати разговора. Изправи се на пръсти и притисна устни към неговите.

Да го целуне в момент, когато желае, бе истинско удоволствие, мислеше си тя, докато устните им се докосваха. Това показваше, че връзката им има нов обрат. Освен сексуалното привличане, което я оставяше без дъх, между тях се зараждаше близост, приятелство, нежност, които тя много ценеше. Да се отдаде на Мак, бе като да отвори нова глава в живота си. Осъзна го, когато плъзна език в устата му в открита покана да участва в започнатата игра. Дори при създалите се обстоятелства тя нямаше да може да направи същото с всеки. Щом искаше, нека го нарича чукане за отмъщение, така да бъде, но истината бе, че единственият, с когото искаше да спи, бе Мак.

Той бе единственият, когото искаше да целува, затова Джули задълбочи целувката. Езикът му бе мек и горещ и отначало се опитваше да се отдръпне. Нейният беше настойчив, гальовен и най-сетне примами неговия в устата си. Подразни лекичко върха, засмука го и изведнъж пръстите му се впиха в бедрата й толкова силно, че я заболя, езикът му изпълни устата й и я покори за миг. Тя бе искала целувката им да е кратка, просто да го подразни, но дивият му отклик събуди нова страст и у двамата.

Когато най-сетне тя отдръпна устни, за да си поеме дъх, да го погледне, за да разбере как му е подействала целувката, по лицето му личаха следи, които я увериха, че е постигнала успех, челюстта му бе стисната, скулите му — поруменели, а в очите тлееше огън.

— Джули. — Дрезгавият шепот нямаше нищо общо с обичайния спокоен глас. Пръстите му отново се впиха в бедрата й. — Това е грешка.

Съвсем не бе очаквала подобно нещо. Присви очи към него.

— Ти какво, на заклет девственик ли ще ми се правиш? — Погледна го подигравателно, притисна се още по-близо до него, за да може той да усети всяка извивка на тялото й и прокара пръсти през косата му. Вдигна поглед през полуспуснати клепки. Да си бивша кралица на красотата, си имаше практическите предимства, защото отдавна се бе научила как да използва чара си при флирт. — Не се притеснявай, ще съм нежна.

— Говоря ти сериозно.

Гласът му прозвуча мрачно и много сериозно, но бе дрезгав и задъхан и Джули разбра, че е спечелила, нищо че той продължаваше да се съпротивлява. Поради някаква непонятна причина — дали професионална етика, или джентълменско колебание, или просто нежелание да се обвърже с жена, която все още не е разведена — той се опитваше да отблъсне желанията си. Поне от нейна гледна точка не успяваше. Погледът му бе жарък като разтопена стомана и също като ръцете му издаваше страстта. Дланите му се стегнаха и я привлякоха толкова близо, че тя усети всеки контур на тялото му. Дори през пластовете дрехи, топлината и страстта му я накараха да потръпне.

Да не говорим за ерекцията му, която се притискаше до корема й.

— Аз също говоря сериозно — отвърна тихо тя и разтвори устни. — Люби ме, Мак.

Зениците му се разшириха и очите му станаха почти черни. Той си пое въздух, след това издаде тих съскащ звук. Лицето му се напрегна и чертите му се изопнаха. Той наведе глава с толкова бавно движение, че устните й потръпнаха в очакване. Топлият му дъх докосна кожата й. Дишането й стана по-бързо. Тя затвори очи. Сърцето й прескочи. Желаеше го толкова много, че се чувстваше замаяна, но това чувство бе прелестно. Колко много време бе минало, откакто за последен път бе изпитала подобно нещо. Дори не можеше да си спомни.

След това устните му намериха нейните и тя престана да мисли, докато той я целуваше.

Джули въздъхна в устата му и стегна ръце около врата му, а след това го целуна с неподправена жар. Той ръководеше целувката, контролираше я и тя откри жаждата и настойчивостта му. Устните му бяха твърди, горещи и напористи, езикът му напредваше уверено. Едната длан се плъзна по гърба й по продължение на гръбнака. Джули усети леко подръпване, чу тих, но ясен звук и през завладялата я омая разбра, че той е свалил ципа.

Коленете й омекнаха.

Хладният въздух докосна голата й кожа и последва всяко движение на ръката му. Младата жена потръпна. Той сигурно усети потръпването й. Ръката му се спусна след ципа и се намести на гърба, за да я притисне по-близо и тя да усети доказателството за възбудата му. Вдигна глава и я погледна. Очите му горяха от страст и той дишаше накъсано. Телата им се притискаха и тя усещаше всеки силен мускул, долавяше издайническия ритъм на сърцето му. Биеше бързо, като на бегач, също като нейното. Притисната до него, гърдите й натежаха и набъбнаха, зърната й се опряха в отеснелия сутиен. Бърз пулс между краката й се понесе нагоре в тялото и превърна кръвта й в течен огън.

Той остана загледан в нея за момент, безмълвен, а очите му бяха толкова жадни, че тя потръпна отново. Знаеше, че кожата й е поруменяла, че очите й са широко отворени, а устните влажни и примамливи, готови за още. Нямаше начин да скрие колко силно е възбудена, а и нямаше намерение да го крие.

Сега бе времето на Джули, напомни си тя. Отсега нататък най-важното ще бъде какво иска Джули, а тя щеше да иска само най-доброто. В момента искаше…

— Мак. — Името му прозвуча като шепот.

— Последна възможност да си промениш мнението. — Сякаш полагаше огромно усилие да говори нормално. Ръката му се бе плъзнала под разкопчания цип. Тя вдигна поглед към слабото му лице, към устата и се наслади на изчистените линии на скулите, на правия нос, на сините очи и русата коса.

— Няма начин. — Тя поклати глава и потръпна, щом пръстите му проследиха гръбнака. Ако преди й се бе струвало, че коленете й са омекнали, то сега бяха като желе.

Погледите им се срещнаха. Неговият бе неспокоен, очите му бяха станали почти черни от желание. Едната му длан галеше голия й гръб, а другата все още бе върху лилавия лен над дупето. Усещаше как я притиска към себе си. Джули се притисна и размести таза си, а всяко движение на неговото тяло разпращаше вълни на желание по бедрата й.

— Да не забравиш какво си казала. — В гласа му зазвуча предупредителна нотка.

След това тя забрави за какво става въпрос, защото той наведе глава. Устата му бе гореща, мокра и откри чувствителното място на рамото й, а след това се спусна надолу към ключицата, за да се освободи от роклята. Тя настръхна цялата и продължи да се притиска в него. Без предупреждение, той сграбчи китките й и отдръпна ръцете й от врата си. Целуна първо едната длан, след това другата, очите му проблеснаха и той се доближи отново. Джули обхвана кръста му за опора и наблюдаваше лицето му, докато той смъкваше роклята й. Погледът му се премести към голата кожа, а сетне към фината материя. Едва стигнал до гърдите й, Джули го спря, за да притисне ръка над гърдите си.

— Почакай. — Тя поклати глава.

Той вдигна намръщено поглед. Тя си пое дълбоко дъх, задържа роклята, опита се да си събере ума и отстъпи назад. Той я пусна, без да негодува, въпреки че устата му се сви от напрежение. Отпусна ръце и ги сви в юмруци, сякаш за да се насили да не посегне отново към нея.

Джули му се усмихна.

— Нека аз — помоли тя.

Очите му заблестяха отново и сякаш пламнаха, но той не каза и дума. Приела мълчанието му за съгласие, тя изпъчи гърди и пусна роклята. Тънкият лен се свлече с тихо шумолене на пода. Без да откъсва очи от лицето му, тя отстъпи от лилавата тъкан и я отмести настрани с крак.

За момент го остави да я погледне, разтръска черната грива, за да отметне кичурите от лицето си. Гърбът й бе изправен, а брадичката — вирната. Устните й останаха разтворени, а ръцете й се спряха на голите бедра.

Поне стръвта за съпрузи нямаше да отиде напразно, каза си тя, докато усещаше изгарящия поглед на Мак. Ако съдеше по лицето му, това бельо си струваше всяка похарчена стотинка.

Знаеше как изглежда в очите му: слаба, загоряла, закръглена точно където трябва, с колие от перли и перлени обеци, пълните й високи гърди с набъбнали кафяви зърна бяха изпънали почти прозрачните чашки на розовия сутиен без презрамки, с плосък корем над миниатюрните бикини, толкова тънки, че триъгълникът косъмчета се виждаше ясно. Знаеше, че има хубави крака, дълги и елегантни като стебла на парникови рози, знаеше, че изглеждат още по-добре благодарение на високите сандали, създадени тъкмо за да подчертават женските крака.

Накратко, тя бе почти гола и изглеждаше страхотно. И тъкмо защото Мак я наблюдаваше в момент, когато е почти гола и изглежда страхотно, й се прииска да му се нахвърли без повече игрички.

— Искам да ми кажеш нещо. — Очите на Мак се върнаха към нейните, а дрезгавият му глас й достави невероятно удоволствие. — Ти имаш ли бельо, което да не е сексапилно?

Тя поклати глава.

— Да не би да имаш нещо против?

Той изръмжа, но това можеше да мине и за смях.

— Доста ми е трудно, но мисля, че ще издържа.

След това сведе поглед надолу. Джули облиза внезапно пресъхналите си устни. Очите му не се отделяха от нейните, бяха напрегнати, жадни и разпратиха тръпки по цялото й тяло. Забеляза, че юмруците му се отпуснаха, а веднага след това отново се свиха толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Той вдигна поглед и очите им се срещнаха. Тя знаеше, че няма да може да чака още дълго.

— Ти си най-красивото същество, което съм срещал през живота си, и те желая толкова силно, че полудявам.

След тези думи се приближи до нея, толкова бързо, че тя дори не разбра какво става, пое я на ръце и я понесе към спалнята, обсипвайки я с огнени целувки, които я замаяха.