Конкордия Мерел
В плен на любовта (14)

Глава XIV

След като размисли, Джейн бе принудена да признае, че тя носеше известна отговорност за финансовите затруднения на предприятието „Брент“. Наистина, ако беше взела под внимание първите предупреждения на Кит, отнасящи се за ниската морална стойност на Едуард Джил, работите не биха взели може би един толкова сериозен обрат. Няколко дни по-късно Брент можа да даде по-точни сведения за опитите на Джил да си осигури контрола върху колониалните стоки, които бяха необходими за производството на „Брент“. Джейн познаваше толкова добре характера на съпруга си, че не се заблуди от безгрижния начин, по който той говореше. Дори след като Кит се завърнеше от бюрото, не преставаха да му предават телеграми от търговските му агенти. Отговорите биваха изпращани незабавно… Изглежда обаче, че Едуард Джил тайнствено беше осведомяван за тяхното съдържание, защото неговите представители в Мандале наддаваха над предложената от Брент цена! Благодарение на борбата между двете английски предприятия, една група бирмански спекуланти можаха да реализират значителни печалби.

— Той няма да може да продължава така — заключи Брент. — Ако упорствува, ще разори фирмата на баща си. Остава да се узнае дали е решил да се разори, при условие, че ще увлече и „Брент“!

— Как си обяснявате, че старият Джил е съгласен с тези нечестни сделки?

— Предполагам, че той е оставил работата с Изтока изключително на сина си. Изглежда, че има сляпо доверие в него.

— А при това старият Джил е много честен човек: той не би допуснал тези долни сделки.

— Навярно младият Джил представя работата като нещо обикновено, а баща му има пълно доверие в него. Ето къде се крие неудобството да си присвои по лъжлив начин име на светец! Хората могат да се заблудят — прибави той със смях и погали поруменялата буза на жена си.

На другата сутрин Джейн, която бе разсъждавала върху неприятните усложнения, се обърна към баща си с надеждата, че той можеше да даде съвет, но доктор Том бе много въздържан.

— Според мене, мила, най-умно ще бъде да не се намесваш. Работата си е работа!

— Съгласна съм! Но тъй като работите са ръководени от хора, трябва да се вземе предвид и това. По всяка вероятност плановете на Едуард имат своята слаба страна… Ако успея да проведа един разговор с него, може би ще открия някои следи.

— Не се намесвай, Джейн! От голямо усърдие аз върнах триста лири на съпруга ти и едва не предизвиках катастрофа.

— Вече ви казах, татко, че тази ваша постъпка остана, без каквито и да е лоши последствия. A propos, забравих да ви кажа, че Едуард е получил моята пратка чрез секретарката си. Радвам се, че е станало така, защото отсега нататък отношенията ми с него ще са най-официални.

— Разбирам те. Неговото държание беше неокачествимо — заяви господин Андерсън.

— Нещо повече… Той продължава да се държи по същия начин и е това утежнява положението си!

— Както и да е, мила, на твое място бих стоял неутрален. Убеден съм, че Кристоф ще намери начин да отбие удара.

Джейн не можа да се съгласи с баща си.

— Преди да взема каквото и да е решение, ще го обмисля по-обстойно — заключи тя.

По-обстойното обмисляне изглежда, че затвърди първото решение на младата жена, защото на другия ден следобед, тя се отправи към централата на „Англо-ориенталското търговско дружество Джил“.

По нейно желание я въведоха в една малка чакалня до кабинета на стария господин Джил. След известно време тя долови лек шум през вратата, която свързваше двете стаи… Младата жена напрегна слух и позна, не без вълнение, гласа на Едуард.

— О, да, благодаря, татко — казваше той, — много по-добре съм. Надявам се, че след няколко дни няма да останат никакви следи от катастрофата. В края на краищата се отървах леко, защото сблъскването беше много силно. Хората от другата кола са тежко ранени.

— Лицето ти е покрито със синини, моето момче. Окото като че ли е по-добре, но устната ти е все така подута.

От този диалог се виждаше ясно, че Едуард лъжеше, че е станал жертва на автомобилна катастрофа, за да не признае на баща си наказанието, което Брент му беше наложил… Джейн си припомни тогава, че Едуард бе говорил винаги за баща си с голяма любов… Очевидно поведението на Едуард говореше за много долни инстинкти, но синовната му любов му правеше чест. Това обстоятелство наведе веднага младата жена на мисълта, че това беше може би една слабост, която щеше да й позволи да създаде пречка за продължаването на кампанията на Едуард срещу „Брент“!

Джейн прекъсна мислите си, за да слуша разговора, който се подхвана отново.

— Прочетох доклада ти, моето момче, за използуването на терените с колониални стоки. Ти познаваш добре въпроса и обикновено съветите ти са ценни, но това разширяване на търговската ни дейност е свързано с рискове, толкова повече, че исканията на туземските посредници ми се струват прекалени.

— Спекуланти се възползуват от случая, за да вдигнат цените — отговори Едуард уверено, — но аз ще взема мерки да ги изкарам скоро от строя!

Малко след това Джейн чу стъпки, които се приближаваха до вратата… В миг тя се прилепи до стената, така че се намери скрита зад вратата, когато Едуард я отвори… Веднага щом младият мъж влезе в стаята и затвори вратата, тя пристъпи напред и го хвана за ръката… Той се извърна рязко, сякаш се намираше под заплахата на револвер.

— Вие — извика той тихо.

— Да, аз — отвърна младата жена.

Те се измериха с поглед, след това Джейн заяви неочаквано:

— Едуард, откажете се незабавно от новия клон за колониални продукти в Бирма, които искате да организирате!

Джил се опита да вземе надменна поза, но Джейн не му даде възможност, защото се бе вкопчила в ръката му като пиявица! Той промълви с глух глас:

— Какво държание! Промъквате се тук по най-подъл начин, за да правите сцени!

Този му опит да измести въпроса остана безуспешен. Джейн имаше чувството, че е открила слабото място, затова беше твърдо решена да се възползува от това си преимущество.

— Готов ли сте да се откажете незабавно от проектите си? — повтори тя. — Да сложите край на опитите си да подкупвате чиновниците и доставчиците на „Брент“?

— Не — отвърна той тихо, като се опитваше напразно да се освободи от Джейн.

— В такъв случай — подхвана тя, без да излиза от обезпокояващото си спокойствие — ще вляза още сега в кабинета на баща ви, за да го осветля върху някои въпроси, отнасящи се до вас. Той ще научи, че не сте жертва на автомобилна катастрофа и че раните по лицето ви имат съвсем друг произход. Ще го осведомя за нечестните начини, до които сте прибегнали, за да получите поверителни сведения за продукцията на „Брент“. Също така ще научи как сте прекарвали свободното си време в Бирма и срамният край на кариерата ви на съблазнител!

Ужасът, който се изписа в очите на Едуард, убеди Джейн, че тя беше на прав път.

Отговорът на Едуард беше така типичен, така присъщ за характера му, че въпреки сериозността на положението, Джейн едва се въздържа да не се засмее с глас.

Той доби страшно възмутено изражение и каза:

— Джейн! Вие няма да паднете толкова низко, че да извършите една такава недостойна постъпка!

— Недостойна — повтори Джейн със сдържан жар. — И вие си позволявате да съдите другите? Под прикритието на доброто си име вие не сте престанал години наред да вършите подлости и когато аз съм принудена да прибегна към една подобна контраофанзива, за да защитя интересите на „Брент“, които вие заплашвате, имате нахалството да се възмущавате! Е, добре, разберете, че съм решила твърдо да изпълня заплахата си, ако вие не се съгласите да изпълните това, което ви казах!

Докато говореше, Джейн не бе пуснала ръката на Едуард. Когато замлъкна, тя си пое жадно въздух… Едуард я наблюдаваше изненадан. Той не би могъл никога да си представи, че малката и кротка Джейн можеше да се превърне във фурия! В това той виждаше едно ново доказателство за любовта, която младата жена хранеше към Брент! Мисълта за щастието, което той бе позволил да се изплъзне от ръцете му, го изпълни с горчивина.

Като осъзна, че не е в състояние да продължи повече борбата, Едуард промълви едва чуто:

— Какво искате?

Джейн изброи веднага условията, на които трябваше да се подчини:

— Идете при баща си и му кажете, че след като сте проучили отново въпроса за създаването на клон за колониални стоки, сте дошли до заключение, имайки предвид настоящите цени, че работата няма да даде исканите резултати! Ще го посъветвате да се откаже от този проект!

— Добре — отвърна Едуард мрачно.

— Вървете! Аз ще ви чакам тук.

— Веднага ли трябва да говоря с баща си? — извика той, явно объркан.

— Още сега — заяви Джейн.

Джил се опита да възрази, но тя го пресече:

— Както искате! Аз ще отида вместо вас и ще му предам събитията така, както са всъщност…

— Не, не — побърза да заяви той.

— Не се поколебавате да извършите някоя подлост, а се страхувате от мисълта, че баща ви може да научи за нея — подхвърли тя с презрение.

Силна червенина заля лицето на Джил! С едно рязко движение той освободи ръката си.

— О, какво преследване! Ще отида още сега. Доволна ли сте?

Джейн кимна утвърдително с глава. Тя го проследи с очи, докато влизаше в кабинета на стария Джил. Младата жена се ослуша и долови шум от гласове… След известно време тя чу да се отваря и затваря предпазливо някаква врата… В миг Джейн се спусна към вратата, която извеждаше към стълбите и я отвори. На другия край на коридора Едуард проверяваше дали може да мине свободно… След това той се отправи на пръсти към изхода. Джейн се спусна след него, настигна го без мъка и се вкопчи в ръката му… Той се извърна едновременно с виновно и гневно изражение.

— Направих това, което искате — изрече той с глух глас… — Сега, за бога, оставете ме на мира!

— Да, но не преди да се срещнете с Кит — отвърна тя и го повлече по стълбата.

За да избегне скандала, той бе принуден да я последва и да се качи в таксито, което чакаше пред изхода.

Брент остана толкова изненадан като видя Джейн и Джил да влизат заедно в кабинета му, че скочи рязко от мястото си… Джейн продължаваше да държи Едуард за ръката. Очите й искряха, страните й горяха.

— Ето го — заяви тя тържествуващо.

— Виждам — забеляза Брент.

Едуард почувствува колко комично беше положението, в което се намираше. Той се обърна към Брент и извика гневно:

— Проклятие! Какво искате още?

Джейн побърза да осведоми Брент за събитията, които се бяха разиграли.

— Помислих — заключи тя, — че една последна среща с вас би опростила работите.

— Имали сте пълно право! Сега ще повикам доктор Том.

Той отвори една врата и помоли тъста си да влезе… Докторът остана изненадан като видя Едуард Джил. Кит побърза да го осведоми:

— Джейн е проявила забележителна прозорливост. Тя е успяла да застави Джил да сложи край на борбата си срещу „Брент“.

Докторът погледна дъщеря си с възхищение и каза:

— Значи ти намери слабата страна, мила?

— Да, татко! Сега остава само да се извършат последните формалности. Кит ще се нагърби с това.

Брент седна пред бюрото си, взе един голям чист лист и започна да пише усърдно.

Когато свърши, той стана и се приближи към малката групичка, която образуваха Джейн, баща й и Едуард Джил.

— Ето един документ — заяви той, — който ми се струва, че отговаря на обстоятелствата.

След това той започна да го чете: първата част съдържаше подробно описание на скандалното приключение на Едуард Джил в Бирма; втората част описваше подлостите, извършени в Лондон и във фабриката, с цел да се разори предприятието „Брент“. Всичко това беше написано в първо лице. Липсваше само подписът на Едуард Джил, за да добие характер на изповед.

Джил беше толкова сломен, че почти не се противопостави, когато Брент го накара да подпише тази изповед…

След като се подписа, той захвърли гневно писалката на земята и извика:

— Е, свърши се! А сега, дявол да вземе всички ви!

Той смяташе, че е дошъл краят на изпитанията му, но доктор Том се възползува от случая да изкаже своята покруса от моралното му падение. Нещастникът напусна кабинета на противника си съвсем съсипан.

В това време Брент продължи да разпитва Джейн:

— Странно — каза той, — как ви е дошла идеята да предприемете тази постъпка?

Джейн беше още твърде развълнувана от победата си, за да може да анализира тактиката, която бе приложила в борбата. Тя се задоволи да отговори:

— Вие, големите делови хора, държите сметка в работата си само на фактите и цифрите, но не и на някои човешки слабости. Моят женски инстинкт ме наведе на мисълта да потърся как да засегна чувствителността на Едуард. Знаех, че той обича и уважава баща си. Както предвиждах, той се ужаси от възможността да осведомя стария Джил за галантните му похождения в Бирма и за нелоялната му кампания срещу фирмата „Брент“… Останалото беше твърде лесно!

— Е, добре — заключи Брент, — тази слаба страна в плановете на Джил говори за едно добро качество: може би в края на краищата той да не е толкова покварен… Във всеки случай той ще размисли два пъти, преди да повтори същото нещо, като знае, че това излагащо го признание е у мене — прибави той.

Брент не се лъжеше: Джил се бе отказал завинаги от отмъщението си. Той побърза да телеграфира на представителя си в Бирма да скъса всички преговори за покупката на колониалните продукти. Независимо от това на Брент бе нужно доста дълго време, докато успее да възвърне исканията на плантаторите до нормалните цени. Разбира се, сега, когато изворът на неприятностите бе пресушен, това не го тревожеше много.

Когато производството и продажбата на специалитетите „Брент“ се върнаха отново към нормалния ход, господин и госпожа Кристоф Брент решиха да прекарат няколко дни в Силвърхук, за да се порадват на подновения дом на семейство Андерсън.

Още с пристигането си Джейн бе дълбоко трогната от радостта и гордостта, с които баща й ги посрещна в своята красива вила. Още по-голяма и по-забележителна беше промяната, станала с госпожа Андерсън.

Като по чудо тя вземаше сега доста голямо участие в домашните работи.

Следващата сутрин Джейн изживя нова радостна изненади. От входната врата тя наблюдаваше как баща й се готвеше за всекидневната си обиколка: седнал пред кормилото на една нова и хубава кола, доктор Том сияеше. Преди да запали мотора, той махна тържествуващо с ръка и Джейн почувствува как сълзи изпълниха очите й. Тя притисна нежно ръката на съпруга си, който стоеше до нея и промълви:

— Кит, аз съм безкрайно щастлива! Все пак вие сте извършили една лудост: татко не се нуждаеше от толкова хубава кола, за да кръстосва пътищата от сутрин до вечер!

— Смятам, че му дължах това: спомнете си, вечерта след стачката аз разнебитих съвсем неговата, докато преследвах беглеца!

Джейн го погледна право в очите и запита поверително:

— Смятате ли също, че му дължахте и подновената от избата до тавана къща?

Брент пламна, сякаш го бяха изненадали на местопрестъплението!

— Кой ви каза? — запита той.

— Самият вие! Издадохте се най-после — отвърна тя със смях, щастлива, че го бе хванала в примката си! — Заподозрях го още вечерта, когато ми разправяхте, че татко ви върнал триста лири, но не бях сигурна досега!

Брент погледна нежно жена си и каза:

— О, аз изплатих само един отдавна неуреден дълг: баща ви не пожела да вземе възнаграждение, когато ме лекуваше.

Джейн беше твърде развълнувана, за да може да говори, затова притисна ръката на съпруга си към гърдите си… Животът й се стори наистина красив и тя чувствуваше, че в близко бъдеще той щеше да й донесе нова и по-светла радост.

Няколко дни по-късно тя седеше с Брент в салона на вилата и търсеше начин да открие на съпруга си надеждата, която изпълваше сърцето й. Младата жена се колебаеше леко, защото не знаеше как щеше да посрещне той тази новина. Брент скоро забеляза смущението на жена си и се учуди, защото не знаеше на какво да го отдаде.

Джейн се реши най-после да направи един лек намек. Тя промълви тихо:

— Разбира се, мили, тази мисъл ме изпълва с безкрайна радост, но не зная вашето…

Точно в този миг Сюзи отвори вратата и извести, че госпожа Арджънс питала дали госпожа Брент можела да я приеме? Джейн не скри раздразнението си от това ненавременно посещение, но нямаше възможност да отпрати посетителката.

— Къде е госпожа Арджънс? — запита тя с примирение.

— Поканих я в малката столова. Тя ме предупреди, че искала да говори насаме с госпожата.

— Каква тайнственост — каза Джейн със смях. Когато се отправи към вратата, тя мина покрай Брент. Младият мъж хвана ръката й и промълви:

— Дайте ми ключа на загадката, преди да си отидете… Нима… Наистина ли се касае за…

Джейн освободи ръката си и като се наведе към Брент, отвърна едва чуто:

— Когато се върна!

— Тогава не закъснявайте!

Джейн завари Ванити Арджънс да се разхожда из стаята като артистка, която очаква момента да излезе на сцената.

— Как сте, Ванити? Вашето посещение е приятна изненада, но много неочаквана — каза Джейн с лека насмешка.

Госпожа Арджънс се спря пред Джейн и заяви без заобикалки:

— Време е да се намери разрешение на известни въпроси… Така не може да продължава. Тази война на нерви е изтощителна!

— Говорите за „известни“ въпроси… — забеляза Джейн. — Защо не ги определите?

— Е, добре, щом трябва да говоря ясно, то знайте, че трябва да разрешим въпросите, които се отнасят до Кит — отвърна тя.

— Ах, наистина, за Кит ли се касаело? — повтори Джейн. — Е, добре, слушам ви, Ванити.

В държанието на Джейн нямаше нищо окуражително и госпожа Арджънс се поколеба за миг… Тъй като финансовото й положение беше отчаяно, тя бе решила да се обърне в краен случай към Джейн.

— Добре, Джейн — продължи тя след малко, — да играем с открити карти: вие знаете отлично, че в нашите среди никой не се съмняваше в моята женитба с Кит?

— Да, никой… с изключение на Кит! Не можете да отречете, Ванити, че несъгласието на главния заинтересован е намалявало страшно много вашите добри изгледи.

Госпожа Арджънс пламна, но все пак възрази:

— Кит беше почти решен да поиска ръката ми, когато вие се промъкнахте между нас! Той падна в примката, която му поставихте така ловко. Знайте, че аз съм осведомена за всичко!

— Очевидно вие сте получили много ценни сведения, но страхувам се, че източникът им — Едуард Джил — не е извлякъл голяма полза от споразумението си с вас.

Джейн говореше с надменен тон, който раздразни Ванити и тя престана да се владее.

— Да, в течение съм на цялата история и от мене зависи да я разправя с подробности на Кит — изсъска тя с пламнали от омраза очи.

— Не бях предвидила тази възможност — забеляза Джейн.

Госпожа Арджънс тържествуваше вече.

— Кит може да научи всеки миг от моята уста, как сте устроили катастрофата на остров Принг… Ще му открия с каква подлост сте се възползували от положението, като сте накарали баща си да се намеси в необходимия момент; тъй като той е имал неотложна нужда от пари, принудил е Брент да се ожени за вас! Това не е всичко…

— Достатъчно е за начало, Ванити — прекъсна я Джейн сухо. Досега госпожа Брент пазеше пълно спокойствие и гласът й не издаваше никакво вълнение, но последните думи на Ванити я раздразниха. Тя не се съмняваше, че госпожа Арджънс бе осведомена от Джил, който бе подпомогнат от наблюденията и изводите на Агата.

Ванити бе решила да извлече всичката възможна полза от положението, затова подхвана отново:

— Кит ще се заинтересува сигурно от това, което мога да му съобщя. На вас обаче ще ви е крайно неприятно то да стигне до ушите му, нали?

— Е, добре, Ванити? Какво целите? — отвърна Джейн спокойно.

— Е, добре, Джейн — повтори Ванити подигравателно, — вие можете да откупите мълчанието ми!

— Да откупя мълчанието ви — повтори Джейн с тона на съдия, сякаш претегляше вътрешно възможностите. — Ценя предложението ви, но да предположим, че не съм купувач?

— В такъв случай ще намеря Кит и ще го осведомя — отвърна госпожа Арджънс, убедена, че нанасяше смъртен удар на съперницата си… Странно, но очакваният резултат не се получи. Напротив, тази заплаха подтикна домакинята към една решителна постъпка.

— Отлично — извика тя. — Можете да го направите още сега, ако искате! Аз ще ви придружа!

— Какво? Как? — заекна Ванити, която имаше чувството, че грижливо обмисленият й план рухваше.

— Хайде, елате моля! Нямам време за губене — заповяда Джейн сухо, но с невъзмутимо спокойствие.

— Но, Джейн — опита се да се изплъзне Ванити Арджънс, — не разбирам…

— Ще разберете, щом се видите с Кит… Вървете!

Джейн мина зад посетителката и почти насила я въведе в салона.

Джейн затвори вратата зад себе си и извести:

— Кит, водя ви Ванити… Тя желае да ви разкаже различни епизоди от един несъздаден драматичен филм, чиято героиня съм аз! Заглавието е „Как се улавя мъж в капан!“ Хайде, Ванити, филмът е говорещ, нали?

Но Ванити не се чувствуваше в състояние да каже нито дума: тя не бе помисляла никога, че Брент можеше да бъде осведомен вече… Този невероятен факт я порази: всичките й надежди рухнаха!

— Лъжете — промълви тя най-после, като хвърли изпълнен с омраза поглед към госпожа Брент.

— Уверявам ви, че не — възрази Джейн. — Смятам обаче, че вие сте предприели тази своя постъпка с някаква задна цел… Ако разровим работите малко по-обстойно, сигурно ще открием, че имате нужда от пари! Нали? Защо, дявол да го вземе, не ми го казахте още в началото, без заобикалки?

— Защото нямаше да ми дадете!

— Не е сигурно! Сега, когато проявихте толкова подлост, се чувствувам много по-малко склонна.

Джейн се обърна към съпруга си и те размениха един съучастнически поглед… Наблягайки на думите си, Брент каза:

— Виждате ли, Ванити, колкото и странно да ви се струва, Джейн и аз храним искрена благодарност към вас. Поради това, ако се бяхте обърнали открито към нас, твърде възможно беше…

— Да ви бяхме задоволили — допълни Джейн.

Госпожа Арджънс гледаше ту единия, ту другия. Тя се питаше с изненада дали се подиграваха с нея и най-после изрази съмнението си:

— Искрена благодарност? Защо?

— Разбирам, че на пръв поглед сте изненадана — съгласи се Брент. — Всъщност вие не сте направили нищо умишлено, за да заслужите благодарността ни, но допринесохте неволно да разберем собствените си чувства: вие ни послужихте като лакмус, за да измерим големината на щастието си! Поради това трябва да ви бъдем признателни — заключи Брент, като се усмихваше лукаво.

Ванити не можеше да повярва на ушите си. Все пак тя се съвзе бързо и не закъсня да се възползува от новосъздаденото положение.

— Е, добре! Това чувство трябва да има някаква търговска стойност?

Кит избухна във весел смях…

— Простете, Джейн, не можах да се въздържа!

— Не се извинявайте, Кит — отвърна Джейн, — и аз едва не ви последвах!

Тя се обърна към госпожа Арджънс и прибави:

— За цинизма си, Ванити, заслужавате палмата на първенството.

След това отново към Брент.

— Все пак, Кит, подпишете й един чек.

— За колко?

— Изчислете наум признателността ни и я напишете в цифри — отвърна тя, като вложи цялата си любов в погледа, с който придружи това предложение.

Като се отправи към близкото писалище, Брент спря пред Джейн и прошепна на ухото й:

— Нима искате, мила, да хвърля цялото ни състояние в краката на тази жена?

Джейн се усмихна нежно на съпруга си и не го изпусна от очи, докато той попълваше чека.

Когато свърши, Брент се приближи до госпожа Арджънс и й го подаде:

— Ето, Ванити, надявам се, че тази сума ще ви свърши работа — каза сухо той.

След това се отправи към вратата и я отвори широко. Ванити Арджънс прибра чека в чантата си, кимна с глава към Джейн и последва Брент, който я изпрати до входната врата.

Миг след това Кит се върна в салона със сияещо лице.

— Отиде си! — извика той радостно. — Свършено е и с Джил! Оставаме само ние двамата! — прибави той, като повдигна Джейн на ръце. — Любима, истина ли е новината, която щяхте да ми съобщите, когато известиха за идването на Ванити Арджънс? Ще трябва да изменя фирмата на: „Брент и син“. Какво ще кажете?

— Значи… Ще е син? — прошепна тя на ухото му. — Не бях сигурна, че ще сте щастлив, Кит!

— Защо не бяхте сигурна, малко глупаче? — запита той.

— Не зная… Виждам, че още не съм опознала загадъчния си съпруг… В известни отношения той е „дивак“, както казваше мама!

— Точно диваците се отдават на радостта си. Общувал съм с тях и ги познавам. Цивилизованите хора потъпкват и често отравят радостите си! Вие не разбирате нищо от диваци!

— Във всеки случай има един, който ще остане винаги загадка за мене! — отвърна тя кротко.

Джейн имаше чувството, че в този ден е постигнала върха на щастието си.

 

 

Но животът й бе запазил един още по-прекрасен миг: когато видя за пръв път Кит да държи на ръце новородения им син… Той се навеждаше над малката главица, потънала сред облак от дантели, а в погледа му се бяха изписали едновременно почуда, гордост, страх и нежност!

Тази сцена се разиграваше до леглото на младата жена, чието лице носеше още следи от страданията, които бе понесла.

След като се замисли дълбоко, Брент каза с леко треперещ глас:

— Мислех, че новородените са винаги гологлави… А нашето момченце има такава буйна коса!

— Косите му са черни, точно като вашите — отвърна Джейн.

— Как ще го кръстим?

— Кристоф, естествено!

— Не, Кристоф-Томас.

— Отлично! Татко ще бъде възхитен.

— Значи, решено: Кристоф-Томас Брент… Джейн, какво го прихвана? Личицето му се сгърчи! Ще заплаче!

Уплахата на Брент привлече вниманието на сестрата и тя взе бебето, за да го предаде на майката.

Джейн пое малкото създание в обятията си и водена от майчиния си инстинкт, не закъсня да го успокои, като му шепнеше на ухото.

— Предвиждам — започна сестрата строго, — Кристоф-Томас ще бъде страшно разглезен!

— В никакъв случай! — възрази Брент, съзнаващ вече бащинските си отговорности. — Ние няма да причиним това зло на детето си.

— Дума да не става! — допълни Джейн.

Във всеки случай бъдещето опроверга тези отлични решения! Още в първите седмици от живота на сина си Брент пропусна да приложи педагогическите си теории, които преди това проповядваше високо.

Когато малкото същество стана на няколко месеца, достатъчно беше да отвори малката си, беззъба уста и да се усмихне, за да накара страшния си баща да забрави решението си да възпита сина си в спартански дух.

Също така достойно за порицание беше и държанието на доктор Том към внука му. Джейн твърдеше, че слабостта, която баща й проявяваше, можеше да навреди на лекарското му име! От своя страна госпожа Андерсън не можеше да откаже нищо на едно дете; което още от рождението си проявяваше изтънчен артистичен вкус, като не бе наследило луничките на майка си!

Леля Поли Доукинс, която се възхищаваше отдавна от модерните методи на възпитание, не се възползува от тях по отношение на новия си племенник. Все пак, като не искаше да признае своята слабост, тя продължаваше да критикува тази на другите.

Една сутрин, след като завари цялото семейство, събрано около Кристоф-Томас, тя заяви неодобрително:

— Ако това дете не стане непоносимо, то ще е истинско чудо!

— Много вярно — съгласи се Джейн, — но тези ваши възмущения, лельо Поли, ме карат да подозирам, че криете под палтото си някоя нова играчка. Признайте си!

Госпожа Доукинс не можеше да отрече и се опита да се извини смутено.

— Не, мила, не! Уверявам те, че преувеличаваш вината ми. Можеш да се увериш сама — прибави тя, като извади един голям пакет. — Една обикновена патица, която клати опашката си по много смешен начин! Не можах да устоя на желанието да я донеса на малкия, за да се забавлява в банята си.

— И вие сте като останалите! — възкликна младата жена с престорено отчаяние.

Джейн беше наистина най-разумна от цялото семейство, но какво можеше да направи сама срещу всички!

Въпреки това Кристоф-Томас ставаше от ден на ден по-привлекателен.

Джейн се учудваше, като виждаше абсолютната власт, която детето бе придобило само с трапчинките на страните си, с неразбираемите си викове, с тъмните си букли, с розовите си пръстчета, със сълзите и смеха си!

Джейн наблюдаваше внимателно лицето на съпруга си, когато идваше вечер да гледа как къпят детето. Тя забеляза скоро, че очите на Кит не блестяха само от бащина любов… Като гледаше всекидневния напредък на сина си, Брент мислеше навярно, че той щеше да продължи делото му с нови амбиции, енергия и усърдие!

И сърцето на съпругата се изпълваше с тържествуваща радост…