Конкордия Мерел
В плен на любовта (13)

Глава XIII

В хотел „Краунт“ цареше отново спокойствие.

Виковете и охканията на Мърчисън бяха престанали. Джейн му говори дълго, което съвсем го смути. Дръзкото му държание, подхранвано от виното и подстрекателите, се промени напълно, особено поради болките, които му причиняваше раната.

Когато младата жена слезе долу, тя намери баща си и майка си в салона.

— Къде е Кит? — запита тя като влезе.

— Според това, което разбрах — отвърна доктор Андерсън, — повикаха го по някаква спешна работа във фабриката… Качил се в колата заедно с някой си Спенсър.

Джейн седна при родителите си пред камината. Те заприказваха за станалите събития, но младата жена беше явно погълната от други мисли. Тя очакваше с нетърпение момента, в който щеше да се намери насаме с Кит, за да поговорят. Наистина, не я ли бе запитал той: „Съюзник ли сте ми или противник?“. Дълбоко оскърбена от този въпрос, който допускаше възможността за измяна от нейна страна, тя не бе отговорила… Сега Джейн гореше от желание да му заяви, че щеше да върви рамо до рамо с него… завинаги!

Давайки си сметка, че от известно време не следеше разговора на родителите си, Джейн стана внезапно и каза:

— Татко, мога ли да взема колата ви? Искам да отида до фабриката да видя какво става там.

— Искаш ли да те придружа, мила?

— Не. Предпочитам да останеш тук и да наглеждаш ранения: той може да се разяри отново и да започне да буйствува!

Старата кола, с която докторът обслужваше болните си, не бе достигала никога скоростта, която Джейн й наложи тази вечер.

Младата жена натисна спирачките и колата спря пред двора на фабриката. Зрелището, което се откри пред очите й, събуди любопитството й и тя се наведе навън през прозореца… Тълпа от мъже се трупаше около главния вход в дъното на двора. В центъра й се виждаше високият силует на Кит… Дъхът й замря.

След като се загледа по-внимателно, тя съзря, че Кит беше гологлав и по риза… „Каква лудост в този студ!“ — си помисли тя. Освен странното му облекло младата жена забеляза, че косите на съпруга й бяха разчорлени и че връзката му беше разкъсана… Гласът на Кит долетя до нея и тя наостри уши:

— Вие бяхте свидетели — извика Брент — на урока, който дадох на вашия подстрекател… Ако между вас има кандидат за същото изпитание, нека се представи! Е, чакам?

Никой не отговори на тази покана. Тогава Брент започна да говори с глух глас, който, въпреки това се чуваше надалече:

— При тези условия аз ще променя предложението си: всеки работник, който изкачи тези стъпала и дойде да ме увери, като ме погледне в очите, че е взел участие в този бунт под влиянието на една масова лудост, може да дойде във фабриката утре както обикновено. Този, който откаже да направи това, ще бъде заличен завинаги от списъка на персонала на заводите „Брент“.

Този път по-голямата част от работниците заобиколиха Брент и го акламираха шумно. Всичко изглеждаше уредено. Джейн скочи от колата и се смеси с работниците, които се разотиваха, за да се присъедини към Кит…

Точно когато младият мъж се бе извърнал, за да влезе във фоайето, тя го хвана за ръката и каза запъхтяна:

— Кит, успяхте ли да сложите край на стачката?

Брент се извърна рязко и погледна Джейн. Едва сега младата жена видя, че лицето на съпруга й беше покрито със сини петна.

— Скъпи — извика тя, — какво ви се е случило? Клепачите ви са сини, от устната ви тече кръв.

Брент се засмя сухо и отвърна подигравателно:

— Ако моето лице не ви харесва, направете си труда да се качите до първия етаж, където ще можете да видите лицето на Джил!

Докато говореше, той освободи ръката си от ръката на Джейн, прекоси хола и се изкачи бързо по стълбата… Джейн го последва малко изплашена.

Те влязоха заедно в кабинета на Брент и Джейн видя с безкрайна почуда Едуард Джил, отпуснат в едно широко кресло, почти неузнаваем. Посинелите му клепачи бяха полузатворени, лицето изранено, устните му кървяха. Той бе навел главата си над един леген с топла вода, а Клей почистваше лицето му с голяма гъба.

В качеството си на доброволна помощница на доктор Том, Джейн често бе присъствувала на подобни сцени. Все пак тя остана потресена, като видя изискания Едуард, винаги спретнат и стегнат, в това плачевно състояние.

Джейн вдигна очи към съпруга си и промълви:

— Вие… Вие сте се били!

— Очаквах този случай още от бала по случай рождения ви ден — заяви Брент спокойно.

След като прегледа отблизо лицето на Едуард, Джейн запита съпруга си:

— Дали ще остане обезобразен?

— Що за мисъл, госпожо — прекъсна я Клей, като размаха гъбата си. — Когато направи една топла баня, ще се съвземе напълно и дори ще бъде в състояние да поднови отвратителната си дейност.

— Радвам се, че състоянието на Джил не е обезпокояващо… Страхувах се да не би Кит да го е наранил сериозно… При тези условия, Джил — прибави тя, като се обърна към него, — вие сте получили едно заслужено наказание. От известно време започнах да подозирам, че вие не постъпвате честно. Днес имахме официално доказателство за това.

— Откога имате тези подозрения? — запита Брент с променен глас.

— Отскоро — отвърна Джейн явно смутена.

— Хайде, Клей — извика Брент със заповеднически глас, — освободете бюрото ми от тези болнични инструменти. Господин Джил е вече почти добре.

Клей побърза да изпълни заповедта на Брент и затвори вратата зад себе си.

— Джил, вие ми дължите обяснения, затова да свършим още сега!

— Какво искате да кажете с това? — запита Джил с плачевен глас.

— Обяснете на Джейн всички ваши машинации. Не изпускайте никаква подробност и бъдете точен.

Джил разбра, че не можеше да се изплъзне и започна:

— Нямах намерение да доведа работите толкова далече… Заклевам се! Исках само да ви създавам тревоги, да ви преследвам… Да, нямам друга цел… Този глупак Мърчисън взе на сериозно съчувствието, което проявих към неговите оплаквания и наостри работниците против управата на предприятието „Брент“ далече над моите предвиждания. Аз исках да създавам само вълнения, а той вдигна цял бунт… Не съм отговорен за това. Надявам се, че моето име на почтен човек е достатъчно затвърдено, за да може да се вярва на думата ми? — заключи той, като доби изражение на оскърбено достойнство.

— В живота е по-разумно да не се храним с илюзии — забеляза Брент сухо.

Докато Джил се опитваше да се оправдае, Джейн не бе престанала да го наблюдава. Най-после тя каза:

— Не мога да разбера, Едуард, как сте могли да извършите такава подлост? Да се опитате да съсипете предприятието „Брент“ с прикрити подстрекателства, понеже Кит не ви е приятен!

— Не от неприязън към него, а от любов към вас направих това — отвърна Джил с трагичен глас.

Джейн го прекъсна подигравателно:

— О, моля ви се, без мелодрами! Любовта не може да подтиква никого към такива отвратителни постъпки!

— Вие бяхте моя и той ви отне от мене като се промъкна на борда на „Стрелец“ като крадец!

— Кажете по-скоро, че неговата намеса ме изтръгна от една нерадостна съдба! Не го осъзнах веднага, но вашето държание оттогава доказва, че принадлежите към категорията на тези мъже, които не могат да бъдат желани. Не зная как Кит е бил осведомен за вашия недостоен морал, но той ме предупреди още първия ден.

За Джил не беше трудно да разбере от тези нейни думи, че Брент не беше осведомил Джейн за приключението му с младата бирманка. Това доказателство за великодушието у неговия неприятел не само, че не събуди чувство на благодарност, а разпали желанието му за отмъщение. Той побърза да отвърне, без да обмисли много думите си.

— Джейн, не вие сте тази, която има право да ме обвинява в двуличие… и вие хубаво ме изиграхте!

— Аз! Много бих искала да зная как?

— Не бяхме ли сгодени?

— Без съмнение, но на другия ден след празненството аз си оттеглих думата, след като открих, че не ви обичам. Не беше ли това единственото почтено разрешение?

— Не ми ли признахте, когато се завърнах в Лондон, че сте били нещастна със съпруга си? Не възнамерявахте ли по това време да поискате от Брент да ви върне свободата? Дори не се опитахте да отречете, че ме обичате, както ви обичам аз…

Изненадата попречи на Джейн да го прекъсне още от първата дума… Най-после тя извика:

— Защо преписвате на мене вашите думи?

— Във всеки случай вие ме окуражихте!

— Едуард, това е лъжа! Вие дойдохте, за да ме помолите да ви считам за свой приятел… Сега съжалявам, че приех, вместо да се съобразя с мнението на Кит за вас, което е било създадено от личните му наблюдения. Признавам, че аз се облягах на общото мнение: винаги бях чувала да хвалят добродетелите ви и вярвах, че притежавате такива.

— A propos — намеси се Брент, — струва ми се, че е дошъл моментът да открия на Джейн извора, от който почерпих сведенията си за вас? На вас се пада, Джил, да се откажете от лъжливо спечеленото си добро име и да разкажете на Джейн тази история.

— Отказвам да направя това — заяви Джил.

— Въпреки това ще говорите — настоя Брент твърдо.

— Тази история не ви засяга.

— Напротив, тя лежи в основата на сегашните ни разправии.

— Тя е съвсем лична!

— Наистина, затова по-добре от всеки можете да я разкажете! Хайде, започвайте, иначе ще го направя аз…

— Дявол да ви вземе! Аз…

— Вече няколко пъти ми отправяте това благопожелание… Достатъчно е!

Тъй като се чувствуваше безсилен пред непоколебимата воля на Брент, бившият годеник на Джейн се обърна за последна помощ към младата жена:

— Джейн — извика той. — Кажете вие, основателно ли е това искане?

— Не зная за какво става дума — отвърна тя.

— За една стара история!

— О, тя не датира от потопа: приключението е от времето, когато бяхте сгоден с Джейн — определи Брент с непоколебимо спокойствие.

— Започвам да отгатвам, че трябва да се касае за някаква любовна интрига — се провикна Джейн внезапно. — Сериозна ли беше, Едуард?

— Толкова сериозна, че бащата на жертвата едва не преби съблазнителя!

— В такъв случай, Едуард, вие сте поддържали тези непозволени връзки, а в същото време ми пишехте страстни любовни писма?

— Не си спомням! Може би наистина да сме били вече сгодени… Но не бива да се отдава голямо значение на случки от този характер в една страна, населена с хора не от нашата раса… Една бирманска девойка… е по-малко от нищо!

Той спря, защото забеляза, че Джейн го гледаше със странно изражение… Най-после тя не се стърпя и изказа неодобрението си:

— Каква низост!

При това оскърбление Едуард бе обхванат от неудържим гняв.

Той сграбчи мраморната мастилница, поставена върху бюрото и я захвърли със сила на земята… После се спусна към вратата и излезе вън… Миг след това Едуард се озова безпрепятствено на двора. Като се съвзе от изненадата си, Брент се спусна след беглеца, но последният бе имал време да запали мотора на наетата от Брент кола и скоро изчезна от погледа му.

— Успя да избяга! Не мислех, че вече е в състояние да предприеме такива работи — заяви Кит на Джейн, когато младата жена се присъедини към него, последвана от Клей.

След това се обърна към Клей.

— Бъдете така добър да вземете вещите ми, които оставих във фоайето и да ги донесете тук.

Когато Клей се отдалечи, Брент каза на жена си:

— Джейн, аз ще взема колата на доктора, за да настигна беглеца. Кажете на Клей да повика едно такси от гарата в Стонбридж, за да ви заведе в хотела.

— Добре — отвърна тя. — Телефонирайте ми, Кит!

— Можете да разчитате, че ще ви държа в течение — прекъсна я той.

В това време Клей донесе палтото, дрехата и шапката на Брент. След като оправи яката и връзката си и се облече, младият мъж се отправи, придружен от Джейн, към колата на доктора… В момента, в който отваряше вратата, тя промълви едва чуто:

— Ще бъда с вас, Кит, тази вечер, утре и винаги!

Брент се извърна рязко, привлече я към себе си и я прегърна нежно.

След това каза със смях, за да прикрие вълнението си:

— О, рамото ме боли! Този подлец ме удари силно два пъти!

След това той се качи в колата и затвори вратата след себе си.

Изправена в мрака, Джейн притискаше сърцето си е ръце, понеже то биеше лудо. Тя проследи с очи колата, докато изчезна в нощта.

Четвърт час по-късно Клей я настани в една кола, която я отведе в хотела.

Веднага щом пристигна Джейн се присъедини към баща си и майка си, които бяха в хола и им разказа за случилото се. Нужно й беше доста дълго време, за да убеди доктор Том, че Едуард бе играл една такава подла роля.

— Скъпа моя — възрази докторът, — Едуард! Не, това е невъзможно!

— Това е самата истина, татко — настоя тя. — Едуард е давал пари на Спенсър, за да му съобщава поверителни сведения за сделките на предприятието „Брент“ в Бирма. След това се е опитвал да подтиква към размирици работниците от фабриката. Мърчисън е бил само едно оръдие.

— Въпреки безупречните си маниери — заяви госпожа Андерсън с невероятно чистосърдечие, — Едуард ми е вдъхвал винаги известно недоверие.

Джейн не можа да не се засмее, когато чу майка си да отрича този, когото бе превъзнасяла толкова често!

— Но, мамо, вие хвалехте толкова много качествата и добродетелите на Едуард! Не казвахте ли и с право, че той ви заобикалял с голямо внимание? Неговият такт липсвал на Кит и аз не го оспорвам… Благодаря на бога за това — прибави тя възторжено.

Госпожа Андерсън погледна дъщеря си с упрек и възрази:

— Мила моя, струва ми се, че Кристоф е един съвършен мъж…

Джейн побърза да се съгласи с нея:

— В моите очи той е олицетворение на всички добри качества! А като си помисля само, че по едно време бях убедена в добрината и великодушието на Едуард! Позволих му да ме ухажва и да си представи, че може да се омъжа за него! Срамувам се, че съм му позволявала да ме целува, докато бяхме сгодени!

От известно време докторът наблюдаваше дъщеря си с особено внимание.

— По-спокойно, моето момиче — намеси се той авторитетно, — нервите ти започват да се проявяват… Изпий една чаша топло мляко и си легни. Ето от какво имаш нужда.

Джейн не възрази нищо и се качи в стаята си. Тя се изтегна в едно кресло и дочака идването на баща си, който се бе заел сам да стопли млякото… Когато го изпи, младата жена стана и каза:

— Татко, бих искала да зная сегашното ви мнение за Кит?

Преди да отговори, доктор Том извърна леко глава, за да посрещне погледа на Джейн.

— Безспорно той принадлежи между избраниците на човечеството!

— Щастлива съм да видя, че всичките ви предубеждения срещу него са изчезнали… — подхвана тя с усмивка. — Сега, когато сте по-спокоен, татко, ще ви причиня ли известно затруднение, ако ви помоля да ми върнете триста лири, които ви дадох преди? Нямаше да спомена за тези пари, ако не ми бяха нужни по много сериозни причини. Естествено, изпълнете тази моя молба, само ако не ще ви затрудни.

Доктор Андерсън обмисли бързо положението и отвърна спокойно:

— Но, разбира се, мила…

В същото време той си мислеше:

„Ще кажа на Кристоф и ще го помоля да ми върне сумата, за да я предам на Джейн… По този начин малката няма да заподозре нищо!“

Докато докторът се радваше на това така просто разрешение, гласът на Джейн смути спокойствието му:

— Аз ви дължа обяснение, татко… Предпочетох да не поискам тези пари от Кит… Обърнах се към Едуард… Бих искала да му ги върна, без да осведомя Кит.

На свой ред младата жена избегна погледа на баща си. Последният беше безкрайно изненадан от това признание. Той отстъпи назад, притисна челото си с ръка и отметна косите си разсеяно назад. Изведнъж изникваха съвсем невероятни усложнения. „Какво съм направил? — си каза той. — Каква ли е била изненадата на Брент, когато му занесох тези пари? А Джейн искаше съпругът й да не знае за техния произход!“ Той се опита да се съвземе и попита:

— Но, мила, не ми ли каза ти, че Кит бил така добър, да ти даде тази сума?

— Имах слабостта да не опровергая това ваше убеждение — отвърна тя.

Докторът започна да се разхожда неспокойно из стаята.

— Добре, мила — каза той най-после. — Естествено ти трябва да уредиш незабавно този си дълг. В никакъв, случай не бива да оставаш задължена на този мизерник. Легни си веднага и се помъчи да заспиш. Сънят ще ти донесе успокоение.

След като докторът напусна стаята, Джейн се съблече и си легна. Тя бе решила да се облегне на баща си за разрешението на този труден паричен въпрос.

На другия ден следобед Кит й се обади по телефона:

— Джил оставил автомобила в гаража на хотела в Стонбридж и успял да вземе първия влак за Лондон. Аз взех следващия.

— А после? — запита Джейн.

— Щом пристигнах в Лондон, взех едно такси и се отправих към жилището на Джил… Него го нямаше там и никой не можеше да ме осведоми къде се намира.

— Колко жалко, Кит!

— Не се тревожете! Ще го пипна! Оставам тук… Би ли ви било удобно, Джейн, да се присъедините към мене? Предложете на доктор Том и на майка ви да ви придружат.

Отговорът на Джейн бе един радостен вик.

На другата сутрин тримата пътници взеха влака за Лондон. Госпожа Андерсън, удобно настанена в един ъгъл, се огледа със задоволство наоколо. Вкусът й към лукс бе най-после задоволен.

— Пътуване до Лондон в специално запазено купе — въздъхна тя. — За мене е истинска загадка, мила, че ти успя да уредиш живота си в този приказен декор, въпреки луничките ти!

Те пристигнаха в Лондон за обяда, но Кит се прибра у дома едва след шест часа, като с това подложи търпението на Джейн на тежко изпитание. Все пак следобедът бе разнообразен от едно неочаквано посещение — Агата Джил лично дойде да се осведоми дали госпожа Брент се бе завърнала… Тя бе въведена в салона и Джейн я прие с достойнство.

Агата беше в особено развълнувано състояние: бледосините й очи горяха трескаво, страните й бяха зачервени, а тънките й устни трепереха. Тя не закъсня да протестира с възмущение срещу варварския начин, но който се бяха отнесли към „скъпия Едуард“. Тя обясни, че Едуард се вмъкнал крадешком в дома им и повикал при себе си любимата си сестра. Според описанието й видът на нещастния Едуард бил ужасен.

— Чертите му са неузнаваеми. Лицето му е придобило нечовешка форма и има петна с всички цветове на дъгата — заяви тя. — Това е дело на Брент. Това чудовище хранеше отдавна престъпна ревност към брат ми. Потърсил е някакъв предлог да привлече Едуард във фабриката си и се е нахвърлил върху него… С един нечестен удар е успял да свали Едуард на земята… в безсъзнание!

— В това, което казахте, няма нито дума истина — заяви Джейн с презрение.

Това опровержение разпали още повече раздразнението на посетителката. Тя скочи от мястото си и обвини Джейн, че е била подла съучастничка в грозната постъпка на Брент. Младата жена се въздържа да й отговори, понеже се страхуваше да не й открие начина, по който Брент смяташе да действува.

Впрочем, опасната й противничка не й даваше възможност да каже нито дума. В замяна на това, увлечена от гнева си, Агата намекна за проектите на брат си, за което последният не би я похвалил, ако можеше да я чуе!

— Повярвайте, тази работа няма да спре дотук — извика тя сухо. — Едуард не ще понесе такова оскърбление! Той е решил твърдо да свърши с вашия съпруг — престъпник… Ще попречи на работата му и ще го доведе до разорение!

Джейн реши да се възползува от раздразнението й, за да я накара да издаде още нещо.

— И как смята да постигне това? — прекъсна я тя.

— О, о — продължи Агата, — имайте малко търпение! Скоро ще бъдете осведомена. Едуард не е от хората, които чакат да поникне трева под краката им, за да тръгнат на път! У него делото следва мисълта! Във Великобритания има само едно цветущо предприятие… „Джил и син“, което е в състояние да се бори с „Брент“ — заключи тя, като предизвикваше Джейн с поглед.

Като виждаше, че откритията на Агата ставаха все по-интересни, младата жена отвърна хитро:

— Зная наистина, че баща ви се ползува с името на почтен и способен индустриалец.

— Баща ми цени изключителните качества на Едуард и се съобразява с мнението му… Ако например след обстойно изучаване на въпроса Едуард намекне в съвета, че създаването на един клон в Ориента, за експлоатиране на колониал…

Агата прекъсна рязко. Навярно бе разбрала, че бе казала повече, отколкото трябваше! С надежда да прикрие тази своя грешка, тя поде отново нападките си срещу семейство Брент. Най-после, изтощена и разтреперена от гняв, тя се реши да сложи край на посещението си…

Джейн почака, докато чу шума от затварянето на входната врата и след това се замисли върху думите, които се бяха изплъзнали от устата на сестрата на Едуард: „Клон в Ориента за експлоатиране на колониал…“. Не можеше да има съмнение! Едуард щеше да настоява за създаването на нов клон от предприятието „Джил“ за внос в Англия на подправки от Индия, което досега се извършваше от „Брент“! Заговорът беше очевиден и Джейн изгаряше от нетърпение да съобщи на Кит за своето откритие.

За да убие времето, младата жена реши да се качи в стаята си, за да се облече за вечеря. В момента, в който се готвеше да слезе долу, Кит отвори входната врата и прекоси хола… Тя го повика по име и той се изкачи по стълбата с няколко скока. Младият мъж я привлече към себе си и я целуна… Когато влязоха заедно в стаята. Джейн каза:

— Дрехите ви са готови в стаята ви… Преоблечете се за вечеря, а в това време аз ще ви съобщя интересни новини.

Джейн седна на леглото и разказа с най-големи подробности за посещението на Агата.

— Ако не се лъжа — заключи тя, — Едуард ще се опита да ви бие в специалитетите на „Брент“.

Младият мъж излезе от тоалетната стая по риза и се приближи до огледалото, за да завърже връзката си. Той каза със смях:

— Джейн, не бих искал да намаля стойността на вашите сведения, но…

— Но вие сте подушили следата преди мене — допълни тя.

— Да! Точно сега очаквам отговор на няколко телеграми, изпратени в Бирма. Разбрах, че представителят на „Джил“ се опитал да конкурира нашия купувач, като предложил по-високи цени от установените.

— Може ли този опит да ви причини неприятности?

— Да, от известна гледна точка. Някои главни продукти за фабрикатите ни се намират само в определени области в Бирма и няма да бъде лесно да ги заместим. Поздравявам ви, вие проявихте голяма прозорливост като открихте скритите намерения на Джил под злобното бъбрене на хубавата Агата! Мисля, че ще имам полза, ако ви причисля към управата на „Брент“!

След като се приготви, той се приближи към Джейн и приглади черното кадифе на роклята й, върху което раменете й се очертаваха като бели лилии и забеляза:

— Познавам роклята, която носехте вечерта, когато Мърчисън се готвеше да ме простреля.

— О, какъв ужас — прошепна тя и потърка лицето си в лицето на Кит.

— Вие проявихте необикновена смелост и хладнокръвие — промълви той на ухото й.

— Какво друго можех да направя… Трябваше да намеря начин да отстраня тази опасност от вас.

— Е, добре! Знаете ли как изтълкувах вашето изчезване? Реших, че моята съдба ви е безразлична!

— О, Кит! Как сте могли да помислите, че съм толкова подла!

— И аз се питам — заяви той, като взе Джейн в обятията си. — Щастлив съм, че съм се излъгал!

Когато сложиха край на тези обяснения, двамата млади слязоха долу, притиснати един към друг. След като влязоха в салона, Джейн запита:

— Кит, мислите ли, че Едуард е напуснал наистина Лондон, както твърдят слугите му? От думите на сестра му се разбира, че той е сред семейството си.

— Не е изключено да се крие! Може би чака да изчезнат от лицето му белезите от боя, за да излезе от скривалището си?

Джейн се съгласи с това предположение, като кимна с глава.

— Не е изключено да бъда принуден да го накарам да излезе насила — заключи Брент.

След вечерята господин Андерсън и Кит разискваха въпроса от всички възможни ъгли и най-после дойдоха до съгласие. Джейн беше щастлива като виждаше, че те се разбираха вече. Сякаш не бе останала и следа от неприязненото държание, което Брент имаше към доктор Том след женитбата. Джейн бе страдала много от това, защото тя обичаше нежно баща си. Младата жена не подозираше, че в настоящия момент доктор Том бе разкъсван от безпокойство поради връзката банкноти, които бе върнал погрешно на зет си! Той се страхуваше да не би с тази своя постъпка да предизвика мъчителни недоразумения между съпрузите. Когато бе заела тези пари, Джейн е била подтикната от желанието да помогне на баща си. Тя понасяше съвсем несправедливо отговорностите от тази постъпка, която в действителност съвсем не беше осъдителна. Измъчван от тази грижа, доктор Том наблюдаваше внимателно държанието на младоженците, но не откри никакви обезпокоителни признаци: очите на Джейн бяха изпълнени с любов, когато срещаха очите на Кит, а в неговия поглед се бе изписало съвсем безоблачно щастие и нежност.

След като размисли добре, доктор Андерсън заключи, че при тези условия щеше да е по-разумно да не подхваща този деликатен въпрос с Брент… Все пак той си даваше сметка, че по един или друг начин трябваше да си набави сумата, за да даде възможност на Джейн да я върне и с това да уреди неприятното си задължение.

Тревогата на доктор Том нямаше да бъде толкова голяма, ако бе могъл да чуе разговора, който проведоха господин и госпожа Брент, когато останаха сами в салона.

Когато Джейн се върна, след като изпрати майка си до стаята й, Кит, който седеше на един диван, хвана жена си за ръката и я накара да седна до него. След това той започна да говори бавно, сякаш подчертаваше думите си:

— Не събуди ли у вас признанието на Джил за приключението му в Бирма известна мъка, оскърбление и ревност?

— Лъжете се: не бях нито опечалена, нито оскърбена, нито пък изпитах ревност! Ни най-малко — заяви тя с жар.

— Все пак няма да отречете, че бяхте разгневена?

— Да, това е вярно! Но само поради жалкото му и долно извинение: „Една бирманска девойка е по-малко от нищо!“. Искаше ми се да го ударя на свой ред!

— Ах, значи тази е била причината за гнева ви! Е, добре! Съгласен съм с вас: едно младо момиче има право да бъде уважавано, от каквато и раса да е… Цветът на кожата му не е от значение!

— О, Кит! Като си помисля, че бях готова да гарантирам за добродетелите на този мизерник… И че по същото време бих се поколебала да отговарям за вас — прошепна тя със сълзи на очите.

— Моля ви се, не се увличайте дотам, че да ми сложите ореол!

Той скочи от мястото си, направи няколко крачки и се извърна, за да заключи:

— Що се касае лично до вас, струва ми се, че е съвсем ясно, че Джил е престанал да съществува! В замяна на това остава отворен финансовият въпрос…

— Наистина, Едуард Джил не съществува — потвърди Джейн… — Ще прибавя, че отдавна е престанал да съществува!

Кит се усмихна и се приближи до бюрото си… Той отвори едно чекмедже и извади някакъв пакет. След това се върна при Джейн, наведе се към нея и я погледна лукаво:

— Джейн — запита той с престорено равнодушие, — дали не бихте имали нужда от четиристотин лири?

Младата жена почувствува, че дъхът й замря и че страните й пламнаха… Тя сведе очи, за да не срещне погледа на съпруга си…

Погледът й се спря върху белия лист, който обвиваше банкнотите. Буквите играеха пред очите й, но все пак тя можа да прочете следните думи:

„Не, скъпа моя, стоте лири не бяха добавени по грешка…“

Писмото на Едуард разясни смисъла на въпроса, който Брент й бе задал, сякаш случайно!

Джейн повдигна очи към съпруга си и запита:

— Предавате ми тези пари, за да ми дадете възможност да ги върна?

— Не е ли това единственото налагащо се разрешение? — отвърна той.

Джейн скочи от мястото си, седна пред бюрото, взе един лист и написа на Едуард Джил:

„Госпожа Кристоф Брент има чест да върне на господин Едуард Джил…“

Останалото съдържание беше в същия официален дух.

Като свърши, тя подаде писмото на Брент… След като го прочете, той и го върна, казвайки:

— Ако продължава да си прави илюзии, след като го получи, значи е луд!

Джейн сложи банкнотите и писмото в един голям ленен плик и го запечата в четирите ъгъла. След като свърши това, тя каза:

— Ето една уредена работа! Ще направя всичко възможно, за да може този плик да стигне до местоназначението си!

Младата жена стана и се върна при съпруга си. Тя хвана с два пръста писмото на Джил и запита:

— Как е попаднало във вашите ръце?

— Намерих го случайно една вечер, когато търсех цигари в чантата ви…

— Какво да го направя?

— В камината гори чудесен огън…

Джейн се наведе и хвърли листа в жаравата. Когато той се превърна в пепел, тя се изправи и запита:

— Какво ви наведе по следите, Кит?

— Тъй като баща ви намери начин да уреди работите си малко след като ви съобщи за критичното си положение, не пожелал да запази сумата, която вие сте му занесли… Убеден, че сте я получили от мене, побърза да ми я върне — обясни той.

— А вие от ваша страна, като сте знаели, че парите не са излезли от портфейла ви, трябва да сте били много озадачен… Какво си помислихте?

— Нямах време да разсъждавам… Причерня ми пред очите, да, причерня ми!

— Значи веднага сте отгатнали откъде идваше сумата?

— Това не беше трудно: вашето поле на действие беше ограничено.

— След това сте открили писмото на Едуард, с което обясняваше, че съзнателно е прибавил сто лири повече! Какво си помислихте тогава?

— Същата вечер вие ме спасихте от револвера на Мърчисън и вследствие на това започнах да виждам малко по-ясно… Все пак всички съмнения не изчезнаха и нервното ми раздразнение не се успокои напълно. Мисълта за смелостта и за учудващото хладнокръвие, което проявихте в момента, в който бях изложен на сериозна опасност, възвърна малко по малко здравия ми разум.

— Къде виждате доказателство за смелост в моята намеса? Ако знаете само как треперех, докато, дебнех Мърчисън! Но не мога да си обясня — прибави тя след кратко колебание — причината, която е подтикнала татко да не предаде на мен сумата, която аз му дадох?

— Според думите на баща ви разбрах, че той бил извънредно затруднен: от една страна се страхувал, че ако ви ги върнел, трябвало да ви открие защо не се нуждаел повече от тези пари. Както знаете, той бил обещал да не говори на никого за неочакваната намеса на един стар свой пациент. От друга страна, тъй като целта, за която искал сумата, не съществувала вече, не можел да я задържи… Не намирате ли, че това е доста естествено — заключи той.

Учудена от пламенността, с която Кит поддържаше поведението на доктор Том, Джейн наблюдаваше внимателно лицето на съпруга си. Когато той свърши, тя се засмя щастливо.

— Да, съвсем естествено, мили — съгласи се тя и погали косите му.

Брент обгърна кръста на жена си и като я погледна нежно, каза:

— Имам чувството, че съм се отнасял отвратително към вас, Джейн — започна той смутено.

Джейн не му даде възможност да изброи грешките си, но се съгласи веднага, че беше прав да има угризения. Брент се обърка като чу това непресторено потвърждение и възрази с чистосърдечен смях.

— Очаквах да отговорите: „О, ни най-малко… Напротив!“.

— Но, Кит — настоя тя, — аз смятам наистина, че от известна гледна точка начинът, по който се отнасяхте с мене, граничеше с жестокост.

Брент се помъчи да се оправдае, като прибегна до един неоспорим по логиката си довод.

— Виждате ли, никога досега не съм бил влюбен! Това ново за мене чувство разстрои напълно душевното и физическото ми равновесие!

След това признание на Джейн не оставаше друго, освен да прости на виновния. Впрочем дълбоко в сърцето си тя отдавна не му се сърдеше и дори не закъсня да му намери извинение.

— В края на краищата не може да се оспорва, че татко се възползува от злополуката на остров Принг, за да ви принуди да поискате ръката ми. Смятам, Кит, че при тези условия вашето грубо държание е било оправдателно.

— Да не мислим повече за това. Всъщност баща ви е много благороден човек, но тъй като по онова време съдбата е била твърде жестока към него, той е изпаднал в слабост.

— Вашето великодушие, Кит, е достойно за възхищение.

— Не съм на същото мнение, но няма да ви попреча да се залъгвате с подобни илюзии!

— Обстоятелствата бяха против мене, затова не ми е чудно, че се усъмнихте в мене!

— Напротив, заслужавам да бъда разстрелян, че можах да се усъмня!

— Не може да се отрече, че Мърчисън едва не го направи!

— В края на краищата от тази случка ми остана един приятен спомен! Сякаш ви виждам и сега, как се промъквахте тихо зад пияницата… Приличахте на дива котка, която се готви да защити малките си — прибави той със смях.

— Трябва да съм била много красива в тази роля? — подхвърли тя шеговито.

— Думата красива не е достатъчно силна да окачестви вида ви в онзи миг… Вие бяхте страшна, Джейн, но въпреки това аз ви обожавах!

Погледите им се кръстосаха, запечатвайки взаимната им любов. След доста дълго мълчание Джейн подхвана:

— В този миг ли разбрахте, че аз не съм забъркана в грозния шантаж?

— Откровено казано, никога не съм вземал насериозно това предположение… Мисълта само, че вие сте били осведомена за делата на Джил ме караше да изгубя ума си. Нуждаех се от някакъв предлог, за да се нахвърля върху някого. Не бях обмислял възможността да се влюбя: този резултат бе постигнат против волята и съзнанието ми. Борих се с настървение! Двамата млади се засмяха.

— Кой би могъл да помисли, че един мъж би се влюбил в мене, въпреки волята си! Като ви слушам ще помисля, че съм опасна съблазнителка! При това във външността си нямам нищо от фаталната жена. Мама казваше често: „Какво може да се очаква от едно лице, загрозено от лунички!“.

— Младият мъж я изгледа и каза:

— Както и да е, аз съм влюбен във вас… дори и в луничките ви! Не се опитвайте никога да ги премахнете!

— Отдавна съм се отказала!

Брент подскочи от мястото си и запита:

— Отказала! Какво искате да кажете?

Джейн се престори, че приема вид на уловено в грешка дете и прошепна:

— Когато бяхме сгодени… аз исках страшно много да бъда хубава. Кит… и…

— Е, добре, вие няма да бъдете никога красавица и ако се науча някога, че посещавате козметичните салони…

Той спря, за да привлече Джейн към себе си, сякаш се страхуваше, да не би да я загуби и прошепна на ухото й:

— Няма да отстъпя нито една от тези лунички срещу най-красивите девойки на света!

— Любими — отвърна тя на свой ред, — ще ги боядисам с един тон по-тъмни, ако вие искате!

— Харесваше ли ги Джил?

— Не, напротив! Според него луничките пречели на изискаността.

— Идиот! Джейн, искате ли да ми обещаете, че всяка сутрин преди закуската ни ще изричате едно порицание срещу този мизерник?

— Какъв мрачен начин за започване на деня ни! Напротив, обещавам, че първата ми мисъл ще бъде за вас…

Брент извърна леко глава и устните му срещнаха устните на Джейн… Устните им се сляха.

— Започвам да оглупявам — призна той. След известно колебание прибави: — Въпреки всичко, вие поискахте пари от него.

— Първо се обърнах към вас… Впрочем това стана съвсем случайно. Предпочитам да се изложа на презрението ви, отколкото да скрия истината. Бях решила този ден да намеря на всяка цена сумата, от която татко се нуждаеше… Кити Вой ми бе показала начина, по който се постъпваше и аз се готвех да прибягна до една долна измама.

Джейн обясни с подробности нечестната сделка. Брент я слушаше внимателно. Когато свърши, той се задоволи да каже:

— Значи вие сте били готова да злоупотребите с доверието ми?

Младата жена кимна утвърдително с глава и продължи:

— Но шивачката отсъствуваше! Излязох от магазина отчаяна… На ъгъла на Бонд Стрийт срещнах Едуард…

— Не говорете за това животно с този фамилиарен тон — прекъсна я Кит.

— Значи срещнах този господин — поправи се Джейн. — В тревогата си проявих слабост и му поверих грижите си. Той ме заведе в банката си и ми даде нужната сума… Татко очакваше парите всеки миг и аз нямах друг избор!

— Бедничката! — извика младият мъж. — Представям си, че след тази щастлива развръзка сравнението между великодушието на Джил и моето скъперничество не е било в моя полза.

Джейн пламна леко, но отговори смело на този неудобен въпрос:

— От само себе си се разбира, че аз оцених постъпката на Джил… Сигурна съм, че и вие бихте ме осъдили, ако не беше така!

— Възможно е! Ако в бъдеще имате нужда от пари, какво ще направите?

— Ще се обърна към вас.

— Да предположим, че откажа… Ще повторите ли опита с шивачката?

Докато говореше Брент бе хванал в ръцете си лицето на Джейн и го държеше съвсем близо до своето. Те размениха един съучастнически поглед.

— Не — промълви тя със смях. — Ще измисля нов начин! Освен, ако се реша да мина без пари!

— Може би това ще ви се наложи, ако се разклатят работите на предприятието „Брент“.

— Нима мислите, че това ще ме засегне?

— А нима ще ви е безразлично?

— Що се отнася до парите… напълно!

Младият мъж я целуна нежно и стана… Джейн го запита.

— Сериозно ли е положението, Кит?

— Спирането на нормалния ход на едно индустриално предприятие поражда винаги грижи.

— Все пак не заплашва с катастрофа, нали?

— Не. Поне засега, не.

— Не бихте ли могли да спрете подмолната работа на Джил?

— Никой не може да му попречи да предлага абсурдни цени за реколтата от подправки, които досега бяха запазени за мене.

— Във всеки случай не бива да му се дава пълна свобода на действие.

— Щом намеря начин да парализирам тази нечестна конкуренция, ще го приложа безмилостно.

— Уверена съм, че няма да закъснеете да се справите с Джил и съучастниците му! Като сложа настрана личното си щастие, никога няма да мога да ви се отблагодаря, че ми попречихте да се омъжа за Джил!

— Разбирате ли сега, защо настояваше толкова много да се съгласите да ви отвлече още същата вечер?

— Играта му ми е съвсем ясна сега: страхувал се е да не би вие да ми откриете любовните му похождения в Бирма преди определената за венчавката дата. Той е една жалка личност, Кит!

Начинът, по който Джейн изрече последните думи, изпълни ревнивия й съпруг с безкрайно задоволство.