Конкордия Мерел
В плен на любовта (6)

Глава VI

Джейн изгаряше от желание да узнае какво говореха баща й и Брент. Търпението й бе подложено на тежко изпитание, защото вече бе минал повече от половин час, откакто бе започнал този тайнствен разговор, а вратата на кабината беше все още затворена.

Това очакване стана още по-тежко, когато госпожа Андерсън получи една доста силна нервна криза. Агата побърза да й предложи услугите си, но същевременно не пропускаше да прави намеци, отправени срещу Джейн. Окуражена от съчувствието на Агата, госпожа Андерсън стенеше жално, което изпълваше Джейн с отчаяние. А при това нито майка й, нито Агата, нито баща й, нито дори Брент бяха пряко засегнати. Единствено тя понасяше последствията от тази трагична нощ, а госпожа Андерсън си придаваше сега вид на жертва!

Малко след това прислужницата въведе в салона Хюг Белман и сестра му Люси, които идваха да искат сведения за яхтата. Белман разказа, че според много упорити слухове неговата моторница била изхвърлена на брега в околността на Крикси и била сериозно повредена. От друга страна му било съобщено, че лодката му се разбила в скалите на остров Принг. Сестра му прибави, че по този повод им разказали невероятни романтични истории.

В желанието си да им услужи, Агата побърза да намекне, че може би скъпата Джейн е в състояние да хвърли малко светлина върху тези нощни приключения.

Джейн не знаеше какво да каже, какво да предприеме, но за нейно щастие госпожа Андерсън заяви енергично, че и най-малкият намек за събитията от предишната вечер или за яхтата би я смазал. Тя каза, че имала нужда от пълна почивка в тъмна стая. Джейн се надяваше, че продължавайки да играе ролята си, Агата щеше да предложи да я придружи до стаята й, но сестрата на Едуард се направи, че не е чула последните думи на болната. Джейн бе принудена да излезе от салона заедно с майка си. Тя не се съмняваше, че Агата нямаше да пропусне да се възползува от отсъствието й, за да направи някои излагащи я намеци.

Когато настани майка си, Джейн слезе не без страх в салона. Тя стигна в хола точно в момента, в който Брент излизаше от кабинета на баща й… Челото му беше намръщено, очите му искряха, устните му бяха сърдито свити. По всичко личеше, че той беше силно раздразнен. Когато го зърна, Джейн възкликна изненадано и същевременно облекчено. След това се отправи бързо към него и каза тихо:

— Снощната история е пробудила любопитството на всички. Хюг Белман и сестра му са тук. Те ме отрупват с въпроси във връзка с яхтата. Не зная какво да отговоря… Елате ми на помощ, моля ви се!

Брент сграбчи двете й ръце и с едно неочаквано движение я привлече към себе си така рязко, че Джейн почти престана да диша.

— Какво ще кажете — изсъска той, — ако, за да запушим устата на сплетниците, им известим годежа си?

Това почтено предложение бе придружено от една жлъчна усмивка, която сякаш го опровергаваше.

— О!… О!… — възкликна тя поразена. — Но ние не можем да съобщим за един несъществуващ годеж… Искам да кажа, че това няма да бъде вярно… Не, това е невъзможно.

Брент започна да се смее, но смехът му звучеше фалшиво.

— Баща ви е на съвсем друго мнение — заяви той. В същото време лицето му се сгърчи, като си припомни току-що проведения разговор.

— Какво казвате — татко бил на по-друго мнение от това, което току-що изразих? А само преди един час той настояваше да се извиня на Едуард… Караше ме да се помиря с него! Той не може да желае да се сгодя… за вас!

— Мога да ви уверя, че баща ви ми разреши официално да опитам щастието си! — заяви той някак натъртено и подигравателно.

Джейн го изгледа явно изненадана.

— Не разбирам абсолютно нищо от цялата тази работа! — заключи тя.

— До днес и аз самият не подозирах това, което се е готвело! — допълни той намръщено. — Въпреки това не трябваше да се изненадвам, когато снощи ви казах, че нямам намерение да се оженя за вас, не ми ли отговорихте вие: „Ще видим!“.

Той се засмя, сякаш се подиграваше със собствената си наивност.

— Аз си послужих само с вашата тактика!

— И не сте придавали никакъв скрит смисъл на отговора си?

— Никакъв!

Брент изгледа изпитателно девойката, сякаш искаше да проникне в мислите й.

След известно време, през което явно у него ставаше някаква вътрешна борба, той подхвърли:

— Аз съм богат, знаете ли?

— Каква връзка може да има между вашето богатство и невероятната промяна в мнението на баща ми? Пуснете ме, моля ви… Някой може да ни види!

Брент не обърна никакво внимание на протестите на Джейн и продължи да я гледа внимателно и мълчаливо.

В същото време той си припомняше различни думи от разговора си с доктор Том, който му бе оставил едно много мъчително впечатление. Той не можеше да повярва на ушите си, когато докторът му заяви, че считал женитбата за единственото почтено разрешение на грозното приключение, в което увлякъл Джейн предишната нощ. Напразно се бе опитвал да го убеди, като обясняваше, че отговорността за бягството на младото момиче беше изключително у Едуард Джил, че неговата роля е била напълно безкористна и, че нещастието с лодката се дължеше на лоша случайност.

Въпреки многократните му уверения, че по време на усамотението им на острова, докато чакаха отлива, не се бе случило нищо, което би опетнило невинността и доброто име на Джейн, докторът упорствуваше в своето непримиримо схващане. Прекараната на острова нощ не може да се отрече и нищо не би било в състояние да попречи на опетняването на дъщеря му. Всички щяха да обвинят Джейн, че е развалила годежа си с Едуард заради Брент. Вече беше късно да се прибегне до свидетелствуването на Едуард Джил, който, жестоко обиден и разочарован, бе напуснал Англия. Докторът не допускаше, че имайки предвид обстоятелствата един почтен човек би отказал да даде налагащото се удовлетворение.

Колкото повече продължаваше разговорът, повече се изненадваше Брент. В държанието на доктора той чувствуваше нещо неестествено, престорено.

Целият така добре изпълнен план, благодарение на който той попадаше в клопка, говореше за предварително и предумишлено подготвяне. Сега всичко му ставаше ясно: без съмнение Едуард Джил беше една блестяща партия за Джейн, но самият той го превъзхождаше далече! Кой би помислил, че известният доктор Андерсън, който от пръв поглед изглеждаше олицетворение на почтеността, би бил в състояние да проведе с такава ловкост един толкова гнусен план! Джейн от своя страна, с детинския си поглед, с дребните си черти, с луничките си, се различаваше напълно от типа на фаталната жена… Въпреки това, с какво съвършенство бе изиграла тя сцената, когато се преструваше на изплашена при мисълта за неизбежния скандал! Откровено казано, раздразнението на Брент, че бе измамен, произхождаше отчасти и от непоследователността на собственото му държание: не беше ли самият той направил всичко възможно, за да застави Джейн да му обърне внимание? Кой беше виновен за сцената в алеята с тополите? Дяволчето, настанило се на рамото му, му бе прошепнало на ухото един подъл съвет, един ненавременен съвет! Той си признаваше, че бе отишъл твърде далече във флирта си, без да подозира към каква пропаст го водеше това! Да се ожени за Джейн! Тази мисъл беше толкова далече от него, колкото и мисълта за женитбата изобщо. Освен това Джейн беше далече от женския идеал такъв, какъвто си го представяше. Все пак той бе принуден да признае, че още от първия миг, когато се бяха срещнали на пътя, когато едва не я бе смазал с колата си, младото момиче се бе държало много хладно с него… Да, защо тогава той си бе позволил да премине границите на обикновения, невинен флирт?

Това поведение, той си го признаваше честно, беше непростимо за един мъж… Какъв бе резултатът от всичко това: девойката и баща й, в съгласие навярно с майката, го бяха хванали в клопката си и той не виждаше никакво средство да се изплъзне! Сега обаче играта им му беше известна и той щеше да знае вече колко може да се вярва на Джейн, когато повдигнеше към него очите си с детински наивното им изражение.

В същия миг погледите на двамата млади се срещнаха и странният чар упражни отново силата си! Той бе принуден да признае, че за него Джейн оставаше тайнствена като сфинкс: дали тя беше съучастница или не? Брент не се съмняваше в това, когато излизаше от кабинета на доктора, но сега, докато погледът му се впиваше в сините очи, тази му увереност започна да се разколебава малко по малко.

Той забрави за миг, че я бе обвинил в измама, за да го улови в мрежите си, а си спомни само, че предишната вечер в алеята с тополите тя се бе отпуснала без съпротива в неговите обятия, за да получи с треперещи устни целувката, която той й даде, че миг след това бе предизвикала у него едно прекрасно и неизпитвано чувство, като му я върна с детинска наивност! Същевременно той изпита известно угризение, че бе предизвикал това неволно движение у нея.

Все пак дълбоко в него раздразнението му против цялото семейство, против Джейн и най-вече против собствената му лудост се пробуди отново… След като размишлява няколко мига, той заяви без всякакви предисловия:

— Аз искам да се оженя за вас!?

Ако се съдеше по тона му, той би могъл да каже по същия начин и: „Ще ви отсека главата!“.

— Не мога да повярвам — отвърна тя с почти неуловим глас.

— Досега не съм срещал момиче, което не би се възползувало от подобно предложение!

Джейн повдигна към него големите си светли очи, в които се бе изписала почуда, но същевременно и съмнение, което хвърляше лек воал върху любовния й пламък…

Като впи поглед в тези очи, Брент откри, въпреки детинското им изражение, трепетите на едно сърце на жена. Това откритие обещаваше едно светло бъдеще, но все пак не успя да прогони първото му впечатление: „Невинност или изтънчена престореност?“ — си помисли той.

— Вие не ми напомняте с нищо начина, по който Едуард направи предложението си — каза тя.

— Как постъпи Едуард?

— Той се облегна на камината и с подбрани изрази изказа любовта, уважението и възхищението, което съм му вдъхнала.

— Представям си го! Но аз не съм в състояние да му подражавам — забеляза той с жлъчна усмивка.

— Положението е съвсем друго. Вие не искахте да се ожените за мене. Снощи го заявихте сам — настоя тя.

— Все пак днес за втори път ви правя предложение — възрази той.

Джейн се облегна на ръката му и го погледна.

— Сериозно ли говорите? Чистосърдечно? — прошепна тя плахо.

Брент съобрази, че му се отдаваше възможност да се изплъзне от примката: той бе принуден да обещае на доктор Том, че ще направи предложение на Джейн, но ако тя му откажеше, той щеше да бъде освободен от обещанието си! Достатъчно беше да отговори отрицателно на промълвения с треперещи устни въпрос… Но за негова голяма изненада той наруши мъчителното мълчание и каза с глух глас:

— Да… Чистосърдечно!

— О, колко съм щастлива, така щастлива — се провикна Джейн, чието лице се преобрази и блесна като априлско слънце след пороен дъжд.

Този път Брент бе принуден да признае, че вече не можеше да става въпрос за изплъзване… Въпреки това пулсът му биеше ускорено, както пред някаква победа!

— Е, добре — подхвана той, като разтърси ръцете на Джейн с младежка жар. — Ако сте щастлива, смейте се!

— Твърде щастлива съм, за да се смея — отвърна тя. — Сърцето ми обаче прелива от радост!

Брент я повдигна на ръце и я целуна…

Стори му се, че се намира както предишната вечер в градината и че чува шумоленето на тополите; той се радваше на чара, на кротостта, на доверието, с което се осланяше на него това младо създание… Когато лицето на Джейн се намери на височината на неговото, девойката обгърна врата му и прошепна:

— Позволявам ви да ме наричате Джейн… С какъвто и тон да ми говорите, ще ви слушам с удоволствие… Ще ви позволявам да ме целувате, когато пожелаете! А как да ви наричам аз, моля?

Брент, който галеше хубавите й кестеняви коси, отвърна със смях.

— В семейството ми ме наричат „Кит“! Имате ли нещо против? — запита той поверително.

— Напротив! Струва ми се дори, че вече имам навик да изричам това име!… О! Кит, обичам ви — промълви тя с неизказана радост.

— Как да съгласувам днешната ви жар с вчерашната ви неприязън към мене: вие бяхте убедена, че не заслужавам дори въжето, с което бих се обесил!

— Вече не съм така сигурна — призна тя весело.

— А аз не се съмнявам ни най-малко.

— Въпреки това вие ще можете да заслужите доверието на всички!

— Не си правя подобни илюзии! Не можете да ме упрекнете обаче, че не съм ви предупредил?

Внезапно Брент я отблъсна рязко и тонът му се промени. Той се разгневи отново, като си припомни, че може би бе измамен от престорената наивност на младото момиче. Въпреки това не му оставаше друго, освен да изпълни клаузите на договора, който бе принуден да приеме.

— Хайде — каза той, — опитайте силата на новото ни оръжие срещу неприятелите ни.

 

 

Победата беше пълна!?

Агата съвсем не очакваше подобно разрешение: тя съобрази с мъка, че бе допринесла за него с необмисленото си държание.

Братът и сестрата Белман погледнаха на съобщението със съвсем други очи: Люси изпадна във възторг от романтичната история, чийто герой беше Брент. В замяна на това обаянието на Едуард изчезна като по чудо и бе заместено от чувство на съжаление към този жалък мъж, който не бе могъл да се противопостави на похитителя на годеницата му.

Хюг Белман от своя страна бе спечелен веднага от щедростта на Брент, който обеща да се погрижи за всички необходими поправки на моторницата и да замести счупената лодка с друга, от най-последен модел.

Госпожа Андерсън посрещна съобщението на Джейн с учудващо философско безразличие. Силите й се възвърнаха и тя седна в леглото си като поиска лека закуска. Тя започна да пресмята незабавно добрите страни на тази промяна! Болната си представи веднага как седи в салона си и съобщава на приятелките си за близката женитба на Джейн с Брент: „Скъпият Кристоф, годеникът на дъщеря ми, е собственик на прочутата фабрика «Брент»… О, да, той е наследил голямо състояние от баща си! Не зная точно на колко възлиза, но споменаха, че имал доход над двадесетина хиляди лири стерлинги“. Без съмнение ефектът щеше да бъде потресаващ и майките щяха да скрият с мъка завистта си!… Уви, добрите маниери, вниманието и всичко това, което според малко старомодната госпожа Андерсън беше основата за едно приятно съществование и за щастие в брака, този път щяха да липсват. Разбира се, госпожа Андерсън не беше ни най-малко разтревожена от това! Тя не можеше да си обясни как Джейн бе успяла да осъществи щастливото заместване. Защото най-после, макар че имаше прекрасен характер, собствената й майка трябваше да признае, че дъщерята не можеше да бъде считана за красавица… А как можаха да се прикрият ужасните лунички, които загрозяваха лицето й? „Животът е изтъкан от противоречия“ — заключи госпожа Андерсън тържествено и се излегна отново.

Джейн бе приятно изненадана, че майка й беше в такова добро душевно разположение.

В замяна на това новината за годежа на дъщеря му произведе съвсем друг ефект у доктор Том… Той бе седнал пред бюрото си и повдигна блуждаещи очи към Джейн, която бе застанала пред него. Той повтори с глух глас:

— Сгодила си се за Брент.

— Да, скъпи татко — отвърна тя почти шепнешком, — сгодих се за Брент и съм безкрайно щастлива!

Доктор Андерсън се изправи с един скок, привлече дъщеря си към себе си и промълви развълнувано:

— Щастлива, казваш? Сгодена за Брент и щастлива?

— Безкрайно — повтори тя.

Неочаквано докторът се отпусна в креслото си, сякаш коленете му се бяха подкосили, след това закри лицето си с ръце и започна да ридае като дете.

Джейн бе ужасена: тя не бе виждала никога да плаче мъж, а най-малко от всичко можеше да си представи, че баща й, обикновено така силен и енергичен, би бил в състояние да плаче! Тя го гледа разтревожено няколко мига, след това заобиколи бюрото му, наведе се над него, привлече посивялата му глава към гърдите си и зашепна успокояващи слова.

— Скъпи татко, какво има? Ти ме измъчваш!

Отговорът му прозвуча с несигурен глас:

— Нищо, Джейн, нищо! Благодаря на бога, че ме обсипа с повече милост, отколкото заслужавах! Голямата радост ни прави по някой път прилични на децата.

Джейн реши, че би могла да си обясни причините за вълнението на баща си: страхувайки се за доброто име и за щастието на дъщеря си, той си бе позволил да си послужи с авторитета си, за да заглуши още в самия зародиш заплашващия я скандал. Джейн покри с целувки лицето на баща си и му разказа с откъслечни изрази своя чуден любовен роман. Тази непринудена изповед премахна всяко съмнение у доктора, а Джейн от своя страна бе убедена, когато го напусна, че той споделяше нейното пълно щастие.

В действителност Джейн нямаше да бъде така спокойна, ако можеше да прочете двете писма, които баща й написа веднага след нейното излизане.

Първото беше адресирано до местния вестник; то съдържаше текста на годежното обявление и завършваше с настоятелна молба да бъде поместено незабавно. Другото беше предназначено за някаква съвсем непозната на семейството личност и имаше следното съдържание:

„Не се съмнявам, не ще вземете под внимание тук приложеното обявление, което ще се появи утре в местния вестник. За бога, заклевам ви да ми дадете още една отсрочка, която ще ми позволи да удовлетворя искането ви.“

Да, това беше истина: след като бе сгодена веднъж и след като бе се освободила от дадената дума, Джейн се бе сгодила отново. Какво невероятно приключение за една такава незначителна наглед личност като нея! Нещо повече, сега тя беше наистина влюбена… Дотолкова влюбена, че й се струваше, че не стъпва по земята! Джейн имаше чувството, че съществованието й без Брент не би било възможно вече.

Все пак на няколко пъти тя бе поразена от отсъствието на всякаква сърдечност в отношенията на баща й и Брент. Брент особено се държеше въздържано, почти враждебно.

Някакъв вътрешен глас й нашепваше тогава, че не всичко беше в ред и смътна тревога помрачаваше радостната атмосфера, сред която живееше.

Девойката обаче отказваше да слуша този глас и отстраняваше облаците, които помрачаваха светлите й хоризонти.

Тя обичаше и беше обичана; нищо друго не я интересуваше. Понякога обноските на Кит бяха странни, но тя не се оплакваше. Нима можеше да очаква, че Кит ще се придържа към типа на идеалния влюбен от рода на Едуард? Разбира се, че не… Тя приемаше безропотно несправедливите му и малко жлъчни забележки; например, когато стана дума за избора на мястото, където щяха да прекарат медения си месец, той бе казал:

— Предполагам, че ще искате да ви заведа в някой известен и скъп курорт?

Но когато тя повдигна към него очите си, в които се отразяваше душата й и прошепна: „Не! Безразлично ми е къде съм, щом съм с вас!“, Брент я взе в обятията си и покри лицето й с целувки.

След като изминаха няколко дни споменът за Едуард дотолкова изчезна от ума на Джейн, че тя започна да се съмнява дори, че той бе съществувал някога. Младото момиче се питаше как е могла да понася да бъде целувана от него. Тъй като не слушаше да се говори за Джил, споменът за него се изличи напълно от ума й. Агата си бе заминала още същия ден, в който бе принудена да признае, че бе изгубила играта, поне за момента. Щастието на Джейн беше така пълно и безоблачно, че то й вдъхваше вяра в живота. Когато се погледнеше в огледалото, тя благодареше на небето, че беше млада и с доста приятно лице точно тогава, когато любовта идваше към нея.

През краткотрайния им годеж Брент беше почти непрекъснато в Лондон, като идваше в Силвърхук само за да остане от събота вечер до понеделник сутринта. В замяна на това Джейн му пишеше дълги писма или по някой път кратки бележки, когато не смееше да повери на книгата чувствата, които бушуваха дълбоко в сърцето й. Брент от своя страна влизаше във връзка с годеницата си само с телеграми, било, че не обичаше да пише, било, че поради работата си нямаше свободно време. Телеграмите, които идваха сутрин имаха следния текст:

„Добро утро, Джейн!

Кит“

Когато раздавачът звънеше вечер, Джейн четеше:

„Лека нощ, Джейн!“

Поради тази им краткост, Джейн ги ценеше както се ценят благородните и редки метали. Тя ги носеше със себе си и всяка вечер ги слагаше под възглавницата си. Ако понякога през ума й минаваше мисълта, че един наистина влюбен мъж би намерил време да изпраща на годеницата си по-пламенни писма, тя я прогонваше почти незабавно. Младото момиче отбягваше систематично всеки въпрос, който би породил у нея някакво мъчително съмнение. Тя бе решила твърдо да приеме, да защищава и да запази чудното щастие, което дължеше на Брент.

 

 

Венчавката се извърши в съвсем близък кръг: няколко привилегировани приятели се присъединиха към роднините, които присъствуваха на церемонията в скромната черквица на Силвърхук. По време на обяда госпожа Андерсън прояви затрогващо вълнение. След като се сбогуваха с всички, младоженците се качиха в колата на Брент, която за случая бе украсена с новите инициали на Джейн. Куфарите, които бяха поставени отзад в багажника, носеха надписи, които показваха целта на пътуването им: Шотландия. Върху светлата и весела картина имаше все пак една сянка: от сутринта в държанието на Брент имаше нещо неестествено, принудено. Той се сбогува с родителите на жена си набързо, без никаква сърдечност. Джейн се хвърли последователно в обятията на майка си и баща си и веднага след това с обляно в сълзи лице се присъедини към Брент, който я чакаше, седнал зад кормилото.

Тя се отпусна на меката седалка до съпруга си и промълви, хълцайки:

— Аз ще им липсвам ужасно!

— Те няма да закъснеят да се утешат, благодарение на възможните облаги — възрази той.

Скритият смисъл на тези думи и начинът, по който бяха казани, събудиха тревожни предчувствия, които помрачиха заляното от радост сърце на Джейн: „Има нещо, което куца!“ — нашепваха далечни гласове.

Напразни предупреждения! Джейн си запушваше ушите, твърдо решила да не ги чува!

Брент запали мотора и няколко минути по-късно колата спря пред гарата.

Пътят между Лондон и Единбург беше за Джейн истинско вълшебство: седнала срещу съпруга си в специално запазеното купе, тя разсъждаваше върху необикновената промяна, която бе станала в живота й; в течение на двадесет години тя бе вкусвала съобразно възрастта и времето най-разнообразни удоволствия, бе се наслаждавала жадно на най-различни развлечения.

Внезапно, без каквато и да е подготовка, всичките й мисли и грижи се съсредоточаваха в една личност, от която единствено щеше да зависи щастието й в бъдеще! Тя беше почти убедена, че между нея и Брент щеше да има идеално разбирателство. Все пак едно неприятно безпокойство я измъчваше понякога, когато от време на време забелязваше горчивата гънка, която свиваше устата на Брент. В такива мигове тя му отправяше умолителния си поглед и успяваше да заличи тази недоволна гънка и да я замести с усмивка. Когато Брент изглеждаше погълнат от мислите си, Джейн следеше с удоволствие отблясъците на слънчевите лъчи, които през прозореца си играеха по черните коси на Брент, като правеха да изпъкват правилните му черти, смекчени от загорялата му кожа.

Внезапно младият мъж се извърна към нея и я погледна остро.

— Възможно ли е това? — каза той полугласно. — Разсейте съмнението ми, Джейн… Възможно ли е да сме венчани! — допълни той.

Джейн се засмя тихо, като придаде на думите му съвсем друг смисъл.

— Аз съм също така учудена! — отвърна тя, като спря върху него блесналите си от вълнение очи.

Брент се запита дали това погрешно тълкуване на думите му беше искрено. Той продължи, като искаше да се опита да открие истината по околен път:

— Поверете ми причините, които ви накараха да искате да се омъжите за мене?

— По-скоро аз трябваше да ви задам този въпрос — възрази тя.

Той би искал да отговори: „Аз попаднах в примката, която ми поставихте“. Но си наложи да не изрази тази си мисъл. Щом като очите му срещнаха очите на Джейн, подозренията и озлоблението му сякаш се разтопиха под пламенния поглед на младата жена! От тези очи, чийто цвят и големина нямаха нищо забележително, се излъчваше една безкрайна кротост, чийто чар завладяваше всички.

След като размисли, Брент трябваше да се съгласи, че подбудите за съучастничеството на Джейн не му бяха съвсем ясни; тя не се бе осведомила никога за състоянието му и не бе проявила никаква заинтересованост. „Навярно, се мъчеше да се убеди той, тя чака подходящия момент; засега и е достатъчно, че ме е пипнала в мрежите си“. Брент извърна очи и заключи: „Както и да е, сега сме съпруг и съпруга“.

В Единбург пристигнаха към десет часа и отидоха веднага в хотела, в който бе запазен един малък апартамент. Брент се бе затворил в досадно мълчание, а лицето му бе добило почти сурово изражение. Поради тази причина Джейн се чувствуваше смутена и преглъщаше с мъка сълзите си.

Щом влязоха в апартамента си, Брент се отправи безмълвно към едната тоалетна. Останала сама в стаята си с куфарите и чантите, Джейн се почувствува почти нещастна. Тя направи усилие да извади някои от личните си вещи, мина на свой ред в другата баня, смени пътния си костюм и отиде в салона, където гореше буен огън. Вечерята им бе сервирана на една малка масичка. Брент бе седнал в едно кресло, а изражението на лицето му беше още по-мрачно. Те седнаха мълчаливи край масата, но Джейн не можеше да преглътне нито една хапка, а само режеше на малки парченца сложеното в чинията й месо.

Атмосферата около нея ставаше все по-враждебна.

Внезапно Брент се изправи, сякаш се пробуждаше от сън, стана, заобиколи масата и се приближи до Джейн. Тя извика като подплашена птичка, отмести стола си и стана на свой ред, като захвърли салфетката си. Така се почувствува облекчена, че нямаше да бъде принудена да се преструва повече, че яде.

Брент я изгледа и каза с глух глас:

— Очите ви са така кротки. Дали те отразяват напълно мислите ви?

Изведнъж светът се преобрази за Джейн. Сърцето й заби тържествуващо.

— Значи те ви се виждат кротки? Не е ли достатъчно това? — попита тя едва чуто.

Той хвана ръцете й и я привлече към себе си.

— Аз искам да се освежа от извора на вашите чувства!

— Какво ви пречи? О! Кит! Какво изпитание! Помислих, че не ме обичате вече!

Той я притисна към себе си: нежното, пламенно и същевременно плахо, почти детинско изражение на очите на жена му, го караше да изгубва ума си.

— Вече е много късно, за да се върна назад, Джейн!

— Искате да кажете: когато човек е женен?

— Да… И аз не зная дали мислите ви са в съгласие с очите ви. От друга страна и вие не сте сигурна дали аз имам добър нрав.

— Не ме интересува дали сте добър или лош? — възрази тя дръзко.

— Трябва ли и аз от моя страна да се задоволя с това, което виждам?

— Да не се грижим за нищо, Кит! — промълви тя, като притисна лицето си към неговото.

— Да се насладим на настоящия миг ли?

Тя кимна с глава.

— Запечатайте в ума си, Джейн, че вие ми дадохте пълна свобода на действие!

— Защо?

— В случай, че нашето приключение свърши зле.

— Между вас и мене, Кит, това е невъзможно!

— Опитът ме е научил, че такива недоразумения се случват… Е, добре! Да не мислим повече!

Брент остави временно настрана подозренията си и отстъпи пред младежкия чар на Джейн. Без съмнение той не беше страстно влюбен, но можеше ли да се устои на едно така привлекателно предложение на съдбата, дори ако Джейн го бе увлякла в примка със съучастничеството на криещите се под добродушния си вид родители! В края на краищата, ако той бе задминал малко позволените граници на флирта в алеята с тополите, не беше ли го окуражила за това и самата му партньорка? Най-после нима един мъж е длъжен да прави предложение на всяка девойка, която ухажва?

„Да не се грижим за нищо“ — бе казала Джейн. Е, добре! Така да бъде! Нима Джейн ставаше по-малко прелестна, така както се бе сгушила в обятията му, поради това, че бе играла може би някаква роля в ловко прокараната от баща й игра?

Погледите им се срещнаха и скоро от пространството, което разделяше устните им, не остана нито следа…

Меденият месец бе за Джейн верига от редки радости. Брент от своя страна се отдаде изцяло на опиянението от новото си щастие. Те посетиха живописните градчета на Шотландия и дивите й брегове. През този месец на нежно общуване Брент направи много затрогващи го открития: у Джейн той забеляза един чар, лишен от всякаква престореност на чувства и мисли.

Може би подозренията на Брент не бяха изчезнали, но той ги отдалечи от мисълта си и ги остави за времето, когато щяха да се върнат в Лондон: тогава щеше да има възможност да се увери, дали щастието, което вкусваше, не почиваше на една основа от лъжи.