Джон Вердън
Намисли си число (47)

Глава 46
Простичък план

Изглеждаше почти прекалено лесно.

Това да убиеш двайсетина добре обучени полицаи за двайсет секунди би трябвало да отнеме доста по-сериозно планиране. Деяние от подобна величина би трябвало да бъде по-трудно. В крайна сметка, изтребление с такива мащаби бе нещо нечувано — или поне в новата история на Америка.

Фактът, че никой не го бе правил преди, независимо от очевидно съвсем лесното изпълнение, едновременно го провокираше и безпокоеше. Мисълта, която в крайна сметка го успокои, бе тази: за някой с по-скромен интелект — или по-неумел в концентрирането — проектът наистина би бил неосъществим. Но не и за него, с неговата ясна мисъл и способности за съсредоточаване. Всичко бе относително. Геният преминаваше с танцова стъпка през препятствията, които безнадеждно препъваха обикновените хора.

Сдоби се с химикалите обидно лесно. Освен това те бяха икономични и напълно законни. Дори в големи количества не предизвикваха подозрения, тъй като всеки ден се продаваха тонове от тях за индустриални цели. Независимо от това той благоразумно закупи всеки (бяха само два) от различен доставчик. По този начин щеше да избегне възможността някой да допусне, че ще бъдат комбинирани. Двата двесталитрови резервоара, в които да ги вкара под налягане, взе от трети снабдител.

Сега довършваше с поялник импровизираната система от тръби, която щеше да свърже контейнерите с получателите на смъртоносното им съдържание. Дойде му възбуждаща идея за възможния финал на сценария, която толкова го вдъхнови, че на лицето му се разля блажена усмивка. Знаеше, че вероятността да проработи е много малка — химикалите са нещо твърде непредвидимо — но не бе невъзможно. И в крайна сметка нищо не го спираше да обмисля вариантите, нали?

Беше запомнил едно предупреждение от уебсайта „Опасни химически материали“. На страницата то бе отделено на червен фон и заобиколено от червени удивителни: „При смесването на хлор и амоняк се произвежда смъртоносен отровен газ. Освен това, при посочените по-горе пропорции съединението е силно нестабилно и може да избухне и при най-малката искра“. На картината, която бе предизвикала задоволството му, цялото полицейско управление на Уичърли се хващаше в капана му. Първоначално виждаше как ченгетата неволно се нагълтват с отровния газ. Сега обаче си представи искрата, една-единствена, която щеше да го възпламени в дробовете им и да разкъса всички им отвътре. Завладян от онова, което рисуваше въображението му, той направи нещо, което бе много нехарактерно за него: изсмя се високо, на глас.

Ех, само да можеше майка му да схване иронията и красотата на предстоящото! И славата, която щеше да му донесе. Но може би искаше прекалено много. А и, разбира се, ако всички полицаи станеха на мънички парченца, той нямаше да има възможност да пререже гърлата им. А на него много му се искаше да им реже, реже гърлата.

Е, нищо на този свят не бе съвършено. Винаги имаше плюсове и минуси. Човек трябва да се справи възможно най-добре с картите, които са му раздадени.

Чашата е наполовина пълна.

Това е истината.