Метаданни
Данни
- Серия
- Дейв Гърни (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Think of a Number, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Яна Маркова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2013)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Джон Вердън. Намисли си число
Английска. Първо издание
ИК „СофтПрес“, София
Редактор: Слави Димов
Коректор: Ива Колева
ISBN: 978-954-685-950-1
История
- — Добавяне
Глава 33
Отвратителна нощ
От време на време Гърни сънуваше един болезнен сън, сън, който сякаш бе заченат в сърцето на самата тъга. В този сън той разбираше с яснота, която е отвъд думите, че изворът на всяка скръб е загубата, а най-голяма е загубата, когато губиш любов.
В най-новата версия на съня, която бе по-близо до скица, отколкото до картина, баща му бе облечен, както се обличаше за работа преди четирийсет години — и във всички отношения изглеждаше точно както тогава. Безличното му бежово яке, сивите панталони, избледнелите петънца върху опакото на големите му длани и на кръглото му чело, подигравателният поглед, който сякаш се взираше в сцена, случваща се другаде. Едва доловимото безпокойство и желание да тръгне на път, да бъде някъде — където и да било, но не и където бе в момента, странният факт, че казваше толкова малко и въпреки това успяваше да разкрие толкова много недоволство — всички тези погребани образи бяха възкресени в една-единствена сцена, продължила не повече от минута. А после и Гърни стана част от сцената, беше дете, загледано в онази далечна фигура. Молеше го да не тръгва, топли сълзи се стичаха по лицето му със силата, която е характерна само за сънищата — така, както бе сигурен, че никога не се бе случвало в действителност в присъствието на баща му. Всъщност не можеше да си спомни нито един случай, в който да са проявили силни емоции помежду си.
След това внезапно отвори очи с лице, все още обляно в сълзи, а сърцето го болеше.
Изкуши се да събуди Маделайн, да й разкаже за съня, да й позволи да види сълзите му. Но това нямаше нищо общо с нея. Тя едва бе познавала баща му. А и сънищата все пак си бяха просто сънища. В края на краищата не значеха нищо. Вместо това се запита какъв ден е днес. Беше четвъртък. С тази мисъл настъпи бърза промяна на умствената му нагласа в по-практична насока. Той бе свикнал да разчита на тази си способност — да разпръсне остатъците от някоя тревожна нощ и да ги замени с действителността на нещата, които трябваше да бъдат свършени на дневна светлина. Четвъртък. Четвъртъкът щеше да премине основно в пътуването му до Бронкс — до квартал, който бе съвсем близо до онзи, в който бе израснал.