Волф Дуриан
Робър (2)

Маки с пушката

Сред прерията бяха изведени на паша говедата от фермата на Тъпър. При тях заедно със своите кучета беше и говедарят Маки. Той спеше следобед и будуваше нощем. Но сега, през ранна пролет, площта на пасбището беше голяма. Маки не можеше да бъде едновременно по всичките му краища. През миналата нощ някакъв вълк пак бе разкъсал едно теле.

Ставаше дума за вълк единак, но и един-единствен вълк може да създаде доста работа на човека. По здрач той се промъкваше към стадото срещу вятъра, така че кучетата не можеха да го подушат, свиваше се в някоя падинка сред изсъхналата миналогодишна трева, гдето никой не можеше да го види, и дебнеше сгоден случай. Този път Маки беше закъснял само с четвърт час. Вълкът беше отмъкнал удушеното теле на няколкостотин метра, после — подушил кучетата — беше изоставил плячката си и побягнал.

Маки не докосна мъртвото теле, не слезе от коня там, гдето лежеше то. Там не биваше да остава никаква човешка миризма. На четиридесетина крачки той изкопа своето прикритие.

Денят преваляше. От часове насам Маки се свиваше с пушката си в своето скривалище. Бързо се спусна мрак.

Някаква сянка почна да обикаля около мястото, гдето лежеше мъртвото теле. Вятърът духаше в гърба на вълка и той не можеше да подуши нищо откъм пасбището, предоставен бе само на слуха си. От държането му личеше, че се чувствува несигурен. Внезапно той изчезна, може би подплашен от шумоленето на някоя мишка сред сухата трева. Но после се върна, душеше наоколо, приведен и готов всеки миг да побегне. Следите от конските копита му се сториха подозрителни. И ето, в продължение на няколко секунди той остана изправен с целия си ръст, насочил уши към пасбището на говедата, отгдето трябваше да очаква врага. Огнена струя блъвна от дулото на пушката, проехтя изстрел. В светлината на тази огнена струя Маки видя как сянката рухна; тревата на мястото, гдето се беше намирала тя, още продължаваше да се полюшва. После се възцари тишина.

Маки зареди отново пушката и почака. Патил бе вече от вълци, които след изстрела само се бяха престрували на умрели…

Чака пет минути, десет минути. Пред него не помръдваше нищо. Тогава Маки излезе от закритието си и заредил пушката, бавно се отправи към мястото.

Там лежеше вълкът. Маки го побутна с дулото на пушката. После драсна клечка кибрит и се наведе. Червеникава струйка се стичаше от челюстите на вълка. Вълкът беше мъртъв.

С това за Маки този въпрос беше приключен. Той метна на рамо пушката и си тръгна през прерията.

А тя, майката на петте вълчета, остана просната на земята.

Петте вълчета лежаха свити сред мрака на пещерата и се взираха в светлата точка. Сетне точката помръкна, ала онова, което дойде, не беше майка им, беше нощта.

Петте бяха гладни…