Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Robber, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Волф Дуриан

Робър

 

Превод от немски: Владимир Мусаков

Библиотечно оформление: народен художник Борис Ангелушев

Редактор: Надя Кехлибарева

Художник: Александър Денков

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Лазар Христов

Коректор: Райна Иванова

 

Дадена за печат на 20.II.1964 година. Излязла от печат на 30.VI.1964 година. Пор. №87. Формат 1/16 59/84. Тираж 15 000

Изд. коли 5,81. Печатни коли 7. Корица 0,18 лв.

Кн. тяло 0,26 лв. Обложка 0,07 лв. Цена 0,51 лв.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1964

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София

 

WOLF DURIAN

ROBBER

DER KINDERBUCHVERLAG

BERLIN

История

  1. — Добавяне

Точката

razhdaneto_na_rober.png

Дотогава всичко изглеждаше тъмно. Но ето, той видя точката.

Заедно със своите братчета и сестричета малкото вълче се намираше в една пещера сред гористата планина до прерията. Дива и романтична бе планината, с огромни скали и пропасти, по които буйно се спущаха пенливи реки. Дърветата бяха превити от зимните бури, които яростно връхлитаха откъм прерията и се блъскаха в скалите; корените на някои от тях бяха оголени. Там, гдето дърветата бяха повалени от вятъра, растеше гъсталак от клекове, хвойна и планински маргаритки. През такива места човек можеше да се промъкне само с усилие.

В пещерата цареше мрак, светла бе само тази точка, в която той трябваше сега непрестанно да се взира. През светлата точка минаваше майка му. Светлата точка беше входът на пещерата. Идваше ли майка му, точката изчезваше. Нейната сянка я затъмняваше.

Петте братчета и сестричета се притискаха плътно едно до друго, за да се топлят. Цели седмици бяха живели сред слепота, сега се взираха в тая светла точка. Изведнъж тя изчезна, тогава всички едновременно понечиха да скочат на нозе, запремятаха се едни през други, заскимтяха и захленчиха и опашчиците им затрепкаха. Сега вече всичко беше наред, майка им си беше дошла, миришеше на майка. Диханието на майка им лъхна над техните муцунки, погъделичка ушите им. После дойде езикът. Навсякъде достигаше езикът на майка им, той изми толкова основно малките, че да би ги видял сетне човек, би ги сметнал за таралежи; космите на пухкавите им кожухчета се слепиха. Ала това мина и тогава настъпи отдавна бленуваният миг — майката се просна до своите рожби и позволи на петте душещи муцунки да се мушнат в меката топла козина на корема й. Тогава те, мъничетата, почнаха да мляскат, ръмжаха, притискаха и хапеха козината на търпеливата майка. После се усмириха и тихо засукаха сладкото майчино мляко. А когато стомахчетата им се напълниха, те заспаха, тъй както лежаха и където лежаха. За тях топлото тяло на майка им беше незаменима възглавница.