Сандра Браун
Безпощадно (29)

Двадесет и осма глава

Писъкът й бе заглушен от мръсна ръка, а друга сграбчи косите й и я повали по очи на леглото. Той се хвърли върху нея и я притисна с тежестта си, но Сейър не престана да се бори.

— Ако се съпротивляваш, ще ги изтръгна с корените. Кълна се в Бога, красавице, ще взема скалпа ти като сувенир.

Дръпна косите й така силно, че очите й се насълзиха от острата болка.

Тя спря опитите да се измъкне и остана да лежи неподвижна.

— Така е по-добре — неканеният гост се отърка в тялото й. — Хубава поза, а? Искаш ли да ти покажа някои неща, които научих в затвора?

Издаде звуци на страх и ярост зад ръката му. Той се засмя на сподавените й викове.

— Спокойно, Червенокоске. Задникът ти адски ме изкушава, но нямам време за любовни игри. Дойдох да си поговорим и ако се наложи, ще те измъчвам, за да те накарам да ме изслушаш. Разбрано?

Между ръката, която закриваше устата й, и смачканите завивки под лицето й нямаше достатъчно въздух. Не вярваше, че се е промъкнал в стаята й само за да разговаря с нея, но кимна, уплашена да не умре от задушаване.

— Добре тогава. Няма да държа устата ти запушена, но ако се разпищиш, това ще бъде последният звук, който издаваш.

Постепенно отмести ръката си. Сейър потисна импулса си да оближе устни, защото щеше да усети вкуса на нечистотията, останала по тях.

Силно я щипна отзад, преди да стане. Когато я освободи, тя се обърна по гръб и се надигна. Потърка устните си с ръка.

Изведнъж лампата се включи. Сейър примигна, внезапно заслепена, и видя Уоткинс Антената, все още с ръка на ключа до нощното шкафче. През отвора на лампиона струеше ярка светлина, която правеше лицето му злокобно и страховито. Сянката на главата му се открояваше на стената като видение от детски кошмар.

Не изглеждаше по-добре, отколкото преди да стане скитник. Дори й се струваше още по-грозен. Сякаш зъбите му бяха станали по-големи и по-жълти. Козята му брадичка бе проскубана, а лицето — така изпито, че всички кости изпъкваха, почти като на череп, тънката му шия напомняше за тази на лешояд, а огромните му уши стърчаха като изкуствени, залепени от двете страни на главата му за комичен ефект.

— Здрасти, Червенокоске.

Сърцето й препускаше и устата й бе пресъхнала, но положи усилие да прикрие страха си. Погледна към вратата.

— Не си го и помисляй — каза той, зловещо хилейки се. — Няма да успееш да излезеш, преди да те настигна, и ще се наложи да наруша обещанието си, че няма да те измъчвам.

Широко ухилен, извади ножа от кубинката си и плъзна тъпата страна на острието по дланта си.

— Как влезе?

— Аз съм престъпник, не помниш ли? Разбих ключалката за нула време. Безшумно. Срамота е, че си забравила да сложиш веригата. Една дама трябва да бъде по-предпазлива, когато е сама.

Не искаше да мисли колко време е стоял в стаята й, преди да се събуди. Побиха я тръпки, когато си го представи седнал на стола до леглото й, докато спи, заслушан в дишането й. Може би вонята му я бе събудила. Не се беше мил поне няколко дни и от тялото му лъхаше мирис, от който й се гадеше.

— Тези истински ли са?

Беше сложила обиците с диаманти на нощното шкафче. Той ги повдигна срещу светлината, завъртя ги от двете страни и прецени стойността им.

— Да. Твои са, ако веднага си тръгнеш.

— Благодаря. Разбира се, че ще ги взема — пъхна обиците в джоба на мръсните си дънки. — Но ще си тръгна едва след като си побъбрим.

— За какво имаме да си бъбрим ние с теб?

— Знаеш ли, че полицията ме издирва?

— Нападнал си брат ми с нож.

— Това са глупости. Исках само да го сплаша. Той направи така, че да го порежа. Нарочно.

Въпреки че самата тя бе изложила тази теория пред Бек, сега зададе на Антената логичния въпрос:

— Защо да го прави?

— За да ме изкара убиец.

— Крис мисли, че ти си убил брат ни. Истина ли е?

Вместо отговор, той отвори чекмеджето на нощното шкафче, извади изданието на Библията и го хвърли към нея.

— „Сътворение“, четвърта глава.

Сейър остави книгата там, където бе паднала, и хладнокръвно попита:

— Започнал си да изучаваш Библията?

— В Ангола ходех на църковни служби всяка неделя. Раздавах песнопойки и прочее. Трябваше да правя добро впечатление.

— Предполагам, че е било изкупление за содомията.

Очите му застинаха.

— Наричаш ме извратеняк? Ще ти дам добър урок.

Сарказмът й се оказа ужасна грешка. Беше му дала повод да се перчи.

Когато заплашително се приближи към нея, тя се опита да се свие в края на леглото, но Антената пак сграбчи косите й и ги дръпна назад. Допря острието на ножа до лицето й и се засмя, когато тя отново застина.

— Дано съм успял да привлека вниманието ти. Нали не искаш да загрозя хубавото ти лице? — грубо разтвори коленете й и се намести между тях, поклащайки се към лицето й. — Имаш много злобна уста, но знам добър начин да я запуша.

— Първо трябва да ме убиеш.

— И това би било забавно.

В този миг климатикът се включи с обичайното щракване. Внезапният шум го стресна и го накара рязко да се завърти. Когато разбра откъде идва, явно изпита облекчение, но и се ядоса, че го бе изплашил. Пусна косата й и неспокойно се отдръпна от нея.

— Колкото и да ми се иска да се възползвам от положението, вече твърде дълго се застоях тук — взе книгата и я размаха срещу нея. — Кажи на шериф Харпър да прочете Библията. Частта за Каин и Авел. И се постарай да бъдеш убедителна, когато говориш с него, щото ако ще ме арестуват за убийството на някого от фамилия Хойл, по-добре е наистина да има за какво — плъзна острието на ножа по гърдите й. — А и винаги съм имал слабост към червенокосите.

 

 

Сейър чакаше с Ред Харпър и детектив Скот в офиса на шерифа, когато Бек пристигна. Също като нея, изглеждаше ужасно.

Бе видяла живата верига, когато мина с колата си покрай леярната, и не беше изненадана, защото вечерта бе разговаряла с Кларк Дейли.

Беше се обадил малко след като се бе върнала от Ню Орлиънс от мобилния телефон на свой колега по време на почивката в Централата, както й бе казал. В гласа му се долавяше вълнение за вече постигнатия напредък.

— Успях да издиря някои от доносниците и предупредих хората да внимават какво говорят в тяхно присъствие, защото веднага ще стигне до ушите на Хъф.

Той и още няколко души, на които имаше доверие, се бяха погрижили да напомнят на всички за Били Полик.

— Агитаторите на Нийлсън вече са тук. Хъф произнесе реч срещу тях, но не успя да ни сплаши, както възнамеряваше. Нещата потръгват, Сейър. Ще ти се обаждам, когато мога.

Струваше й се оптимистично настроен, а не обезверен. Гласът му звучеше уверено и я караше да мисли, че е постъпила правилно, като го е насърчила да участва в нещо значимо. Не беше получила по-актуални новини, но явно негодуванието сред работниците бе нараснало през нощта въпреки опитите на Хъф да го потисне. Сутринта някои от тях се бяха присъединили към живата верига.

Това обясняваше измъченото изражение на Бек, когато влезе в офиса на Ред и мрачно каза:

— Добро утро.

Отговориха в хор на поздрава, но никой не изглеждаше искрен. Бек седна на свободния стол срещу нея, с лице към бюрото на Ред. Уейн Скот остана прав.

— Как вървят нещата в завода? — попита шерифът.

— Стана горещо.

— Днес ще е страхотна жега — отбеляза Уейн Скот и Сейър се запита дали наистина е помислил, че Бек има предвид температурата навън.

Мърчънт не му обърна внимание и отговори на въпроса на Ред:

— Към живата верига се присъединиха още двайсетина души, и то навреме, за да посрещнат дневната смяна, когато пристигне на работа в седем. Някои от хората ни са взели от брошурите, които раздават, и дори са се включили в шествието, а това ядосва лоялните към Хойл. Напрежението нараства. Не зная докога ще можем да ги удържим. Правя отчаяни опити да се свържа с Нийлсън, за да намерим начин да овладеем положението, но не отговаря на обажданията ми — изведнъж се обърна към нея и попита: — Ти успя ли да се свържеш с него?

За първи път, откакто бе пристигнал, погледите им се срещнаха и сякаш през нея премина електрически ток.

— Не.

Продължи да се взира в очите й, сякаш търсеше признаци, че лъже, а после отново се обърна към Ред:

— Не мога да отсъствам дълго. Защо ме повика?

Ред махна с ръка към нея.

— Сейър е имала посетител тази сутрин. Според нея, трябва да чуеш това, което ще каже.

— Посетител?

— Уоткинс Антената нахълта в стаята ми в мотела преди разсъмване.

Бек я изгледа с недоумение, а след това извърна глава към Ред, сякаш го подкани да потвърди.

— Сигналът бе получен малко след пет часа. Веднага изпратихме човек. Разбира се, когато стигна до мотела, Уоткинс отдавна си бе тръгнал.

Бек се обърна към нея. Огледа я от главата до петите и отново се съсредоточи върху очите й.

— Пострада ли? Стори ли ти нещо…

Сейър наведе глава и енергично я поклати в отговор на недоизречения му въпрос.

— Заплаши, че ще ме измъчва, но не го направи. Единствената рана, която ми нанесе, е тази — докосна бузата си, където ножът я бе одраскал при включването на климатика. — Стресна се от внезапен шум. Не го извърши нарочно.

— С Уейн прочетохме показанията на Сейър, дадени пред полицая, който бе изпратен в мотела, но все още не сме ги чули лично. Държеше и ти да присъстваш.

Бек нехайно кимна.

— Какво е направил Уоткинс? С взлом ли е проникнал?

— Разбил е ключалката. Не бях сложила веригата, което бе крайно неразумно. Събудих се и го видях в стаята си.

— Господи!

— Едва ли ви е казал къде се укрива — отбеляза помощник-шерифът.

— Не. Не сподели тази информация с мен.

— Случайно да сте видели в каква посока потегли, след като е излязъл от мотела?

— Не, но сигурно е тръгнал пеш, защото не чух мотор.

— Как е разбрал къде сте отседнали?

— Не е било трудно да ме открие. В града има само два мотела. По метода на изключването.

Сейър забеляза нетърпението на Бек, докато Скот й задаваше безсмислени въпроси. Най-сетне той се обърна към помощник-шерифа:

— Защо не престанете с тези подробности и не й дадете възможност да разкаже какво се е случило?

Преди помощникът му да отговори на укорителната забележка, Ред каза:

— Добра идея. Сейър, започни отначало. Няма да те прекъсваме, докато свършиш. Какво искаше той?

— Да предам послание до теб — разказа за премеждието си, премълчавайки само сексуалните намеци на Антената, които нямаха връзка с посланието до шерифа. Както бе обещал Ред, никой не я прекъсна. — Това е. Почти дума по дума.

След кратко мълчание Скот попита:

— Направихте ли опит да избягате?

— Страхувах се, че ако хукна към вратата, ще забие ножа в гърба ми. Не можех да я отворя и да изляза, преди да ме настигне. Кльощав е, но при физически двубой със сигурност би ме победил.

— Не изпищяхте ли?

— Докато закриваше устата ми, не можех. Когато ме освободи, не се развиках, за да не го предизвикам да използва ножа. Освен това, каква полза щеше да има?

Никой не можа да отговори.

Ред потърка хлътналите си очи. Кожата му имаше сивкав оттенък и изглеждаше отслабнал, откакто го бе видяла за последен път, което бе само преди няколко дни. Сейър се запита дали е болен или просто преуморен.

Бек разхлаби вратовръзката си и разкопча яката си. Имаше вид на човек, измъчван от демони, с които отчаяно се бори.

Само помощник-шериф Скот изглеждаше въодушевен от новия развой. Потупа кобура си.

— Е, да отидем да го заловим.

— Надявам се, че говорите за Уоткинс Антената — каза Бек. — Сигурно не възнамерявате да арестувате Крис.

— Напротив — троснато отвърна Скот.

— Не бързай, Уейн — намеси се шерифът. След това се обърна към Бек: — Вероятно ще се наложи още веднъж да поговорим с Крис.

— Само въз основа на нечии думи?

Сейър го зяпна с удивление.

— В лъжа ли ме обвиняваш?

— Не. Уоткинс е достатъчно глупав, за да направи нещо подобно. Но докато го тикнем в ареста, имаме само твоите показания за това, което е казал.

Нужно бе усилие на волята, за да се сдържи да не го удари.

— Върви по дяволите!

— Сейър — строго рече Ред.

Тя застана с лице срещу шерифа.

— Повторих разговора си с Уоткинс дума по дума. Точно това каза: „Сътворение, четвърта глава“.

— Вярвам ти — заяви той. — Може и Бек да ти вярва. Но не забравяй, че той е адвокат на Крис.

Сейър погледна Мърчънт право в очите.

— Никога не го забравям.

— Имай предвид и това, че Уоткинс току-що е излязъл от кафеза — продължи Ред. — Готов е да каже всичко, за да отърве жалката си кожа. Хвърля прах в очите ни с тези приказки за Библията, опитва се да стресне всички нас, като ни накара да мислим, че Крис е убил брат си, и да отклони вниманието от себе си, навярно за достатъчно дълго време, за да стигне до Мексико.

— Точно това се е надявал да постигне — каза Бек. — Страхува се и бяга. Отчаян е, запарило му е под краката. Иска да стовари вината върху някой друг, а всички знаем какво е отношението му към семейство Хойл.

— Нима мислите, че не си давам сметка за личния му интерес? — гневно ги прекъсна тя. — Разбира се, че съм помислила за него. Не съм глупава.

— Никой не е казал, че си глупава, Сейър.

— Само лъжкиня.

— Успокой се. Не поставям думите ти под съмнение. Просто се опитвам да подходя разумно. Да предположим, че Уоткинс е казал самата истина. Да предположим, че знае със сигурност, че Крис е убил Дани. Защо не се е обърнал към полицията с тази информация? Защо рискува да бъде заловен, като се промъква в стаята ти в мотела и те заплашва с нож? Защо поема такъв риск, за да го каже на теб?

— Защото знае, че аз не бих го потулила.

— Както и никой в този офис — увери я Уейн Скот. — Трябва да предприемем нещо, шериф Харпър. Вече доказахме, че Крис е бил на местопрестъплението.

Бек изсумтя:

— С една кибритена кутийка?

— И установихме, че е имал и възможността през двата часа, за които не може да докаже местонахождението си.

— Освен ако представи алиби.

— Няма такова — каза Скот.

— Досега не го е представил — поправи го Бек. — Това не означава, че то не съществува.

Докато Скот размишляваше върху думите му, Ред попита:

— Какъв е мотивът, Уейн? Не успя да изтъкнеш причина, поради която Крис би убил Дани.

На върха на езика й бе да посочи мотива на Крис. Искаше й се да го направи — ако не за друго, поне за да натрие носа на Бек Мърчънт.

Но не можеше да каже нищо, без да предаде доверието на Джесика Дебланс. Ако настъпеше момент, в който справедливостта да зависи от това, щеше да бъде принудена да разкрие тайната за годежа. Но ако можеше да го избегне трябваше да го направи, за да защити личната неприкосновеност на младата жена и да й спести нови страдания.

— Все пак мисля, че имаме основание, най-малкото за още един разпит — възрази Скот.

Ред въздъхна.

— Колкото и да ми е неприятно да го призная, Бек, Уейн е прав. Всеки друг заподозрян щеше да бъде повикан да каже какво мисли за подобно твърдение. Не можем да направим изключение за Крис само защото е влиятелна личност.

Бек се замисли за миг и каза:

— Леярната е като буре с барут. Бог знае каква верижна реакция ще се получи, ако откарате Крис с патрулна кола. Не виждам какъв смисъл има, а неизбежно ще всеете паника.

— Тогава ти възлагам отговорната задача да го доведеш тук доброволно — нареди Ред.

— Щом чуе, с удоволствие ще се възползва от възможността да отговори.

— Важно е да дойде днес — настоя шерифът.

— Ще бъдем тук след обяда.

— Добре.

Уейн Скот не изглеждаше доволен от това споразумение, но нямаше друг избор, освен да го приеме.

— Страхувате ли се, госпожо?

Сейър го изгледа учудено.

— Да се страхувам?

— Уоткинс е заплашил, че ще ви убие.

— Имаше възможност, а не го направи.

— За всеки случай ще изпратя полицейска кола пред стаята ти в мотела.

— Не, Ред. Моля те, недей!

— Ако Хъф узнае, бъди сигурна, че…

— Не се и съмнявам, че ще му кажеш — прекъсна го тя. — Но не искам кучета пазачи пред вратата си. Ще ги изгоня, така че не си прави труда да ги изпращаш.

— Е… внимавай — колебливо каза той.

— Ще внимавам — Сейър стана. — Това ли е всичко?

— Засега.

Кимна за довиждане на Ред и помощник-шериф Скот, но подмина Бек с пълно пренебрежение. Излезе от сградата и почти бе стигнала до червения кабриолет, когато чу някой да я вика по име. Не спря. Той я настигна, докато отваряше вратата.

Когато сложи ръка на рамото й, тя рязко се обърна, но преди да успее да проговори, Бек каза:

— Знам, че си бясна.

— Бясна е твърде меко казано.

— И зная защо. Но ме изслушай, Сейър. Приеми предложението на Ред за охрана.

Смехът й издаде огорчение.

— Значи си повярвал на разказа ми? Не мислиш, че съм съчинила историята за срещата си с Уоткинс?

— Разбира се, че повярвах.

— Просто ти доставя удоволствие да ме правиш на глупачка и да ме дискредитираш пред други хора. Всъщност това се превръща в любимото ти развлечение.

— Аз съм адвокат на Крис.

— Както вече изтъкна.

Сейър отвори вратата на колата и седна вътре, но той й попречи да затвори. Наведе се и заговори припряно и гневно:

— Крис разчита на мен да действам в негова полза. Не можех да предам доверието му, както ти не измени на обещанието си пред годеницата на Дани. Имаше прекрасната възможност да посочиш мотив за убийство, Сейър. Но не го направи. Не можа. Защото си дала дума на онази жена да не разкриваш тайната й. Е, защо правилата за поверителност да важат само за теб?

От техническа гледна точка бе прав. Би било нарушение на професионалната етика, ако не се бе застъпил за клиента си. Но този факт не намали гнева й.

— Пусни вратата!

— Къде отиваш?

— Където искам, по дяволите!

Силно дръпна вратата, но напразно. Той отказа да я пусне.

— Чуй ме, Сейър. Забрави колко си ми ядосана и помисли за Уоткинс. Не бива да приемаш заплахите му толкова нехайно. Не е особено умен, но това го прави още по-опасен. Може би тази сутрин не е имал намерение да те нарани, ала сега, след като предаде посланието му на Ред, вече си изпълнила задачата си. Може да се върне и да те използва като пример за назидание. Уоткинс ненавижда семейство Хойл. Ти си една от тях, Сейър, независимо дали ти харесва или не… — плъзна поглед по тялото й. — Освен това, биеш на очи.

— Добре. Тогава лесно ще ме забележат на живата верига.

За втори път през този ден Бек спря пикапа си на паркинга пред участъка, до поршето на Крис. Бяха се разбрали да се срещнат там, след като Крис отскочи да обядва у дома с Хъф.

Остави стъклата спуснати, когато слезе, въпреки че и това нямаше да попречи купето да се превърне в пещ, докато се върне. Нямаше спасение от мъчителната жега. Дори в сградата бе влажно и задушно, въпреки че имаше климатици.

— Хойл е в последната стая вдясно — осведоми го дежурният полицай на бюрото, недодялан тип на име Пат или нещо подобно.

— Благодаря.

Бек почука веднъж, а след това отвори вратата на стая, в която едва се побираха маса и два пластмасови стола. Крис седеше на единия от тях.

— Здравей.

— Здрасти. Видя ли се с Ред? — попита Бек.

— Не. Само с онзи неандерталец на входа. Прати ме тук. Каза ми, че Ред и Скот обядват, и да се чувствам като у дома си.

Бек изведнъж усети промяна в държанието на приятеля си. Обичайният сарказъм, който бе част от характера му, сякаш бе изчезнал. Седна срещу него.

— Ще ми кажеш ли какво има?

Крис се усмихна, но с тъга.

— Ако ти кажа, ще се наложи да те убия.

Сърцето на Бек подскочи.

Киселата усмивка на Крис стана по-широка.

— Не, няма да направя признание. Поне не за убийството на брат си.

— Тогава за какво?

Наведе се напред, опря лакти на масата и потърка челото си с ръце.

— Страхувам се. Това е голямото ми признание, Бек. Тази стая ужасно ми напомня за затворническа килия и в момента треперя от страх.

Напрежението в гърдите на Бек се разсея.

— Обяснимо е. Така са проектирани всички стаи за разпити, Крис. Целта е да бъдеш изплашен. Потресен. Да започнеш да се съмняваш в невинността си. Когато работех в прокуратурата, прекарвах доста време в такива помещения с истински зли типове. Гангстери, изнасилвачи, убийци, крадци. Но независимо от деянията си, след дълъг престой в стаята за разпити започваха да хленчат за майките си.

Крис реагира с усмивка, но бе мимолетна.

— Започвам да се боя, че ще ми припишат тази гадост.

— Разполагат само с догадки и косвени улики. Нищо съществено. Съмнявам се, че който и да е прокурор би ги изложил пред съдебни заседатели. Особено в тази община.

— Да, но косвените улики стават все повече. Какъв беше юридическият термин?

— Натрупване на доказателства?

— Точно така. Понякога това е достатъчно. Уоткинс Антената и неговите библейски истории — каза той с презрение. — Може да познава само тази притча. По дяволите, дори неверниците като мен са чували за Каин и Авел. Дани е жертва на убийство. Беше мой брат. Нещата определено се връзват и сочат, че аз съм го убил — стана и бавно направи кръг около малката маса. — Защо собствената ми сестра вярва на брътвежите на един луд, закоравял престъпник и дори ги споделя с новоизлюпения помощник-шериф, който души за нещо, което би могъл да използва срещу мен?

Бек не му каза нито за тайния годеж, за който само той и Сейър знаеха, нито за обажданията на Дани до нея. Всяко от двете неща би могло да се окаже крайно важно. Но вероятността да нямат никаква връзка го накара да ги премълчи.

— Сейър не подскачаше от радост при последната ни среща, Крис — замислено добави: — Бог знае какво й е сторило онова противно копеле, а не ни казва.

— Зная, че сигурно е била изплашена, но защо просто не е съобщила за кражбата на обиците и не е оставила нещата така? Защо взема приказките на Уоткинс за чиста монета?

Бек се намръщи.

— Нямам обяснение за нищо, което прави Сейър.

Крис застина и го изгледа втренчено.

— Значи е вярно?

— Вече си чул?

— Някой позвъни у дома, докато обядвахме, за да съобщи на Хъф. Той побесня. Наистина ли се е включила в живата верига?

— Начело на шествието.

Крис се върна на стола си и погледна Бек с очакване.

— Пристигна в единайсет и трийсет със сандвичи от „Деъри Куин“ и хладилни чанти със студени напитки — продължи той. — След като се погрижи всички да бъдат нахранени, грабна един лозунг и започна да обикаля заедно с тях. Все още беше там, когато минах през портала.

Крис се прегърби и поклати глава с недоверие.

— Не съм предполагал, че ще доживея деня, когато член на семейството ни ще застане срещу другите. Разбира се, някои хора вярват, че аз съм застрелял брат си с пушка в устата — отново започна да масажира челото си и попита: — Кой може да мисли, че съм способен на това?

— Именно, Крис. Все още не могат да посочат мотив. Освен ако криеш нещо.

Крис рязко вдигна глава.

— Какво например?

— Каза ли ми всичко за разправията си с Дани?

— Около сто пъти.

— Дани имал ли е някакви тайни от нас?

— Тайни?

— Хрумна ми, че може да е споделил с теб нещо, за което останалите не знаем.

— Не. Нищо.

Бек се вгледа в очите му, търсейки издайническа искра, но погледът на Крис бе съсредоточен и спокоен.

— Просто ми хрумна. Все едно. Какво стана с Лайла?

— Вчера отскочих до къщата им, когато знаех, че Джордж не си е у дома. Дори не ми отвори.

— Враждебност от страна на ключовия ни свидетел. Страхотно — Бек стана и закрачи към прозореца. Забеляза, че има решетки. Погледна небето, толкова горещо, че синият му цвят бе избледнял. По-бял от него бе само димът от комините на леярната. — Няма да те заблуждавам, Крис. Трябва да намерим солиден аргумент в твоя защита.

— Не съм убил брат си.

Бек се обърна.

— Нещо друго, освен отричането ти.

Крис дълго се взира в него, след което каза тихо:

— Бек, това е едно от най-трудните решения, които съм вземал. Уволнявам те.

Бек се засмя:

— Уволняваш ме?

— Не поставям под въпрос твоята компетентност като адвокат. Измъквал си „Хойл Ентърпрайсис“ от затруднения, които биха ни коствали много не само финансово. С Хъф имаме нужда от теб в леярната, за да водиш преговори с федералните агенции, а сега, благодарение на Нийлсън, и със собствения ни персонал — жлъчно се усмихна. — Но тук ми е нужен специалист по криминално право.

Бек се върна до масата и седна.

— Всъщност камък падна от плещите ми.

— Не ми се сърдиш?

— Крис, криминалното право не е моята стихия. Аз първи предложих да си наемеш друг адвокат и щях да настоявам, но се боях, че ще си помислиш, че те предавам. Не бях сигурен как ще реагира и Хъф.

— Няма да му хареса. Според неговия кодекс, трябва да разчитам само на вътрешен човек, но се надявам да ми помогнеш да го убедим, че това е правилното решение.

— Ще поговоря с него. Кого ще наемеш?

Крис му каза, но името не бе познато на Бек.

— От Батън Руж е и има отлични препоръки.

— Късмет с него.

— Кълнеш ли се, че не се сърдиш?

— Кълна се. Е, къде е магьосникът на съдебните машинации? Имаш нужда от него сега.

— Там е проблемът. Свободен е едва от понеделник. Какво да правим за този разпит?

— Ще помоля Ред да го отложи, докато пристигне новият ти адвокат.

— Мислиш ли, че ще ме арестуват през уикенда?

— Ако дори намекнат, ще вдигна скандал. Това са пълни глупости. Мисля, че Ред се съгласи да те повика за разпит само за да угоди на помощника си. Не вярва в библейските истории повече, отколкото и ти.

Стиснаха си ръцете, но когато Бек понечи да отдръпне своята, Крис я сграбчи по-силно.

— Не искам да бъда наказан за нещо, което не съм извършил, Бек. Не съм убил Дани.

Бек стисна ръката му в отговор.

— Вярвам ти.