Сандра Браун
Безпощадно (18)

Седемнадесета глава

Къщата бе доста отдалечена от пътя. Тясна алея, посипана с натрошени мидени черупки, водеше точно до стъпалата към входа. Покривът бе стръмен и осигуряваше сянка на широката веранда. Входната врата се намираше в средата на фасадата, с два високи прозореца от двете страни. Външните стени бяха бели, а вратата и капаците — тъмнозелени.

Сейър сви по алеята и спря пред стъпалата, покрай които имаше лехи с каладиуми и бели мушката. След цял ден безмилостна жега цветята бяха клюмнали.

Бек седеше на люлка от тиково дърво на верандата, с бутилка бира в ръка, заровил пръстите на другата в гъстата козина на Фрито.

Когато видя вратата на колата да се отваря, кучето тихо изръмжа, но я позна и веднага се втурна надолу по стъпалата да я посрещне. Бе принудена да изтърпи радостния му изблик, притисната към колата от петдесеткилограмовото му тяло.

Бек пронизително подсвирна и Фрито се укроти, но само отчасти. Тръгна пред краката й и няколко пъти я спъна, докато се качваше към площадката.

Стопанинът му не помръдна от мястото си и не каза нито дума. Просто седеше и изглеждаше необичайно внушително за мъж само по масленозелени три четвърти панталони. Изражението му не разкри нищо — нито изненада, нито гняв или пълно безразличие към неочакваната й поява в неговата територия, по време на заслужената му почивка.

Щом стигна до горното стъпало, тя се спря. Фрито се промъкна под ръката й и потърка нос в дланта й, докато не го погали по главата. Но дори за миг не откъсна поглед от очите на Бек. Най-сетне каза:

— Едва ли разбираш колко трудно се реших да дойда тук и да застана лице в лице с теб.

Той отпи глътка бира, но не каза нищо.

— Не исках да идвам и нямаше да бъда тук, ако не мислех, че има нещо, за което трябва да поговорим.

— Искаш да говорим?

— Да.

— Да говорим?

— Да.

— Значи не си дошла, за да продължим оттам, където спряхме снощи?

Страните й пламнаха и от срам, и от гняв.

— Няма да бъдеш тактичен във връзка с това, а?

— Искаш да бъда тактичен, след като ме заплаши, че ще ме убиеш, ако отново те докосна? Не си ли твърде капризна?

— Предполагам, че си прав.

— Разбира се, че съм прав.

Бе очаквала, когато го види отново, да бъде подложена на подигравки и се бе подготвила за тях. Въпреки че й се искаше да побегне обратно към колата си и да си тръгне, изчервена от срам, издържа на погледа му и отстоя позицията си.

Най-сетне, със сподавен смях, й стори място на люлката.

— Заповядай. Искаш ли бира?

— Не, благодаря.

Седна до него. Бек хвърли поглед към червения кабриолет, с който бе пристигнала.

— Хубава кола.

— Беше единствената свободна за наемане.

— Докарали са я от Ню Орлиънс?

— Тази сутрин.

Огледа Сейър и забеляза ленения панталон, комбиниран с копринена блуза.

— Друг нов тоалет?

— Не донесох много дрехи от Сан Франциско. Наложи се да допълня гардероба си.

— Значи не си променила решението си да останеш?

— Нима мислеше, че онова, което се случи снощи, ще ме изплаши? Такава ли беше целта ти? Да ме накараш да си тръгна?

Зелените му очи срещнаха погледа й и тя усети тръпка в корема… или по-ниско.

— Защо го направи?

Не би се смутила от близостта му толкова, ако беше напълно облечен. Но както бе полугол, близо до него се чувстваше неловко. Струваше й се изнервящо, че той бе неглиже, а тя се чувстваше разголена.

Извърна глава и се загледа в кипарисите по бреговете на Баю Боскет, които пресичаха и този парцел, и имението на Хъф.

— Това е била първата къща — каза тя. — Знаеше ли?

— Чувал съм да споменават.

— Хъф е живял в нея, докато е строял голямата.

— Преди да се ожени за майка ти.

— Да. Хъф не искаше да бъде занемарена и старият Мичъл се грижеше за поддръжката й. Понякога, когато идваше тук да върши работата си, ми позволяваше да дойда с него. Докато работеше навън, аз си играех в празните стаи. Бяха първите, чието обзавеждане проектирах. Във въображението си естествено.

— Едва ли моят вкус отговаря на високите ти критерии.

Сейър се засмя:

— Не бъди толкова сигурен. Доколкото си спомням, представях си кристален полилей, висящ от тавана на въжета с много възли, персийски килими и стени с ярки копринени драперии. Целта ми беше да постигна съчетание между султанска шатра и френски дворец.

— Или публичен дом.

— Не знаех какво би представлявало, но това беше обстановката, която виждах в съзнанието си — усмихна му се, преди отново да отмести поглед към кипарисите и водата покрай тях. — Веднъж със стария Мичъл дойдохме тук по реката. Докато гребеше и ме возеше в пирогата, ме предупреди да седя мирно, защото ако събудя алигаторите, щели да ни изядат. Каза ми, че във водите се спотайват толкова големи, че биха ме погълнали на една хапка, без дори да се оригнат. Не смеех да помръдна и треперех от страх за живота си. Беше голямо приключение — усмихна се, унесена в спомени. — Едва днес разбрах, че живееш в тази къща.

— Помрачавам ли съкровените ти спомени за нея? Както когато седнах на люлката, направена от стария Мичъл за теб?

— Спомените от детството ми бяха помрачени дълго преди ти да дойдеш.

Бек отмина тези думи без коментар, но каза:

— Хъф ми предложи да се настаня в къщата още когато ме назначи на работа. Щях да живея в нея временно, само докато си намеря друго жилище. Но един ден ме попита защо искам да плащам наем на други хора, когато мога да остана и да си спестя излишни разходи. Зададох си същия въпрос, стигнах до очевидния отговор и оттогава съм тук.

— Държат те в ръцете си, а?

Това го засегна. Допи бирата си и решително остави бутилката на масичката отстрани.

— Защо дойде тук?

— Чух за злополуката в завода снощи. Всички говорят само на тази тема.

— Какво говорят?

— Че човекът е пострадал сериозно и отговорността е изцяло на „Хойл Ентърпрайсис“.

— Така и предполагах.

— Истина ли е?

— Не успяха да спасят ръката му. Днес следобед я ампутираха. Бих казал, че е сериозно.

Не каза нищо по въпроса за вината на компанията, но Сейър се съмняваше, че просто е пропуснал.

— Чух, че си отишъл в болницата, когато са го докарали?

— Имаш надеждни източници.

— И че съпругата на пострадалия е отхвърлила помощта, която си й предложил.

— Не говори със заобикалки, Сейър. Чула си, че тя плю в лицето ми. Затова ли си тук? За да злорадстваш?

— Не.

— Или да ми напомняш за рискованите условия на труд в леярната?

— Не се нуждаеш от напомняне, нали?

— Конвейерът, който е откъснал ръката на Били, е спрян.

— По твое нареждане. Чух и това.

Бек нехайно сви рамене.

— Защо не на Джордж Робсън?

— Защото…

— Защото той е кукла на конци, която не прави нищо, без да се посъветва с Хъф.

— Който е в болница и се възстановява след сърдечен удар. Или си забравила?

— Как реагираха двамата с Крис, когато чуха какво си направил?

— Подкрепиха решението ми.

— Не ги защитавай, Бек. Нима мислиш, че Джордж Робсън случайно заема поста директор по безопасността? Хъф не иска човек със съвест или дори здрав разум на тази длъжност. Робсън е пионка с титла, която Хъф е назначил, за да угоди на Комисията по безопасността. Има ли поне персонал?

— Малък.

— Една секретарка. Това е. Няма опитни техници, които да правят рутинни проверки, и със сигурност не ги провежда сам. Има ли бюджет? Не. Власт? Никаква.

— Той въведе политиката на изключване и запечатване.

Това означаваше всяка повредена машина да се блокира и да не може да бъде включена отново нито случайно, нито съзнателно, докато не бъде обявена за изправна и безопасна от специалист.

— Въвел я е, за да избегнат тлъсти глоби. Прилага ли се?

Бек продължи мълчаливо да се взира в нея.

— Едва ли. Така нареченият директор по безопасността на „Хойл Ентърпрайсис“ само заема длъжност, без да върши нищо.

— Трябва да станеш сътрудник на Чарлс Нийлсън.

— На кого?

— Няма значение — силно побутна люлката с босия си крак. — Значи си дошла да говорим за инцидента?

— Не. Дойдох да те попитам за нещо, което ме безпокои.

— По корем.

— Моля?

— Попита ме как спя нощем. Не успях да ти отговоря. Обикновено спя по корем. Впрочем поканата да провериш сама все още е в сила.

Сейър скочи от люлката като ужилена. Когато стигна до парапета, застана с лице към Бек.

— Мисля, че може би Крис е убил Дани. Не смей да се шегуваш с това.

Той стана и прекоси верандата с две големи крачки.

— Иска ти се да е така, нали? За да оправдаеш омразата си към Крис и Хъф и да си отмъстиш.

— Не търся отмъщение.

— Нима?

— Не.

— Какво търсиш тогава, Сейър?

— Справедливост — разпалено заговори тя. — Като адвокат, мисля, би трябвало и ти да се стремиш към същото. Но, разбира се, ти живееш в къщата им, без да плащаш наем.

Отговорът му бе превзета въздишка в израз на досада.

— Това няма никаква връзка. Във всеки случай нямам право да разговарям с теб по въпроса. Аз съм техен адвокат.

— Не се занимаваш с криминално право.

— Крис не се нуждае от такъв адвокат.

— Сигурен ли си?

Дълго се гледаха в очите. Бек пръв извърна глава. Прокара пръсти през косите си и я покани с жест отново да седне. Сейър не помръдна, но той се върна на люлката.

— Добре, Сейър, да поговорим. Не обещавам да отвърна на питанията ти, но съм готов да те изслушам.

Искаше да получи отговори на въпросите, които я измъчваха, но професионалният му дълг изискваше да пази тайна, а тя бе дала дума на Джесика Дебланс. Помълча няколко секунди, докато подреди мислите си, и попита:

— Крис и Дани караха ли се за нещо напоследък?

— За какво „нещо“? Не си идвала тук от много време. Караха се за всичко. От почасовото възнаграждение на новите работници до студентския отбор по футбол и предимствата на кока-кола пред пепси.

— Не говоря за дребни разпри. Имам предвид неразрешим спор за нещо важно.

— Религията на Дани — отвърна той без колебание. — Скарали са се затова в кънтри клуба ден преди смъртта на Дани. Хъф помолил Крис да поговори с него и да се опита да го вразуми, но той се увлякъл и Дани се разсърдил. Не нарушавам поверителността, защото няколко души от кънтри клуба са били свидетели на кавгата и са съобщили на детектив Скот.

— Някой от тези свидетели чул ли е точно какво са си казали?

— Не, доколкото знам.

— Крис повтори ли точните думи пред теб? Извинявай — Сейър поклати глава. — Зная, че не можеш да ми кажеш.

— Не мога. Но всъщност Крис не ми разказа подробно. Призна, че са спорили за новооткритата вяра на Дани и че е подхвърлил реплики, които са го разстроили. Нищо по-точно.

Фрито се дотътри и я побутна по бедрото с едрата си глава. Тя се наведе и го погали по гърба.

— Ревнувам — каза Бек.

— Изглежда, много ме харесва.

— Не ревнувам от теб, а от Фрито — гласът му я накара да настръхне, както и погледът му. — Как е възможно в един момент да съм ти толкова ядосан, а в следващия да ми се иска…

— Недей!

— Какво?

— Не казвай каквото си бе наумил. Не флиртувай с мен. Няма да отвлечеш вниманието ми от това, за което говорим. Честна дума, разочароваш ме, като ме смяташ за толкова леконравна.

— Леконравна? Сейър, ти си толкова леконравна, колкото ледена статуя.

— И това не звучи като комплимент.

— Каквото и да кажа, не си доволна. Опитвам се да ти направя комплимент, а ти ме обвиняваш, че флиртувам с теб или отвличам вниманието ти. Да престанем с този словесен двубой. Защо просто не бъдеш откровена с мен и не ми кажеш какво мислиш?

— Защото ти нямам доверие.

Бек повдигна вежди.

— Е, поне затова си откровена.

— Можеш да използваш всичко, което кажа, за своя цел.

— Каква е моята цел? Кажи ми.

— Да помогнеш на Крис да се отърве безнаказано за убийство — промълви Сейър с пресипнал глас. — Отново.

Без да откъсне поглед от очите й, той възрази:

— Обвинението не успя да докаже, че Крис е убил Джийн Айвърсън.

— А защитата не успя да докаже, че е невинен. Разбрах от човек, близък до Дани…

— От кого?

— Не мога да ти кажа. Но някой, който го е познавал добре, сподели с мен, че Дани е бил разкъсван от вътрешна дилема. Този човек смята, че е била морална, въпрос на съвест.

— Дани не се отклоняваше от правия път. Правеше дарения, ходеше на църква винаги когато вратите са отворени. Не пиеше дори бира, откакто се присъедини към онова братство. За какво може да е имал угризения?

— Според човека, с когото разговарях, Дани се е измъчвал заради нещо по-сериозно от пиенето на бира. Може да е било свързано с леярната. Нещо незаконно. Каквото и да е, разяждало го е отвътре. Мисля, че е решил да снеме товара от плещите си, за да бъде чист. Крис е разбрал това и го е убил.

Бек втренчи поглед в нея за миг, след което се изправи и застана до перилата. Наведе се, скръсти ръце над парапета и се загледа в далечината. Сейър се досети какво съзерцава — бледия ореол над дърветата, образуван от светлините на леярната, които се включваха автоматично по здрач.

Неизменният дим се носеше спокойно над хоризонта, защото нямаше вятър, който да го разсее. Той бе като забележителност на града, която напомняше за господството на фамилията Хойл и за заплахата, която тегне над всеки, дръзнал да оспори властта им.

Бек попита:

— Твърдо решена си да им отмъстиш, а?

— Нима мислиш, че ми е приятно да обвинявам брат си в убийство?

Той изправи гръб, обърна се и се облегна на перилата, със скръстени пред голите си гърди ръце.

— Може би.

— Не е така. Дори не искам да мисля, че Крис е способен на това. Но трагедията е, че го мисля. Склонността към убийство е наследствена в нашето семейство.

— Като физически белег?

— Хъф е убил човек и се е отървал безнаказано.

— О, първо Крис, а сега и Хъф — Бек недоверчиво поклати глава. — Не се спираш пред нищо. Е, не ме забърквай в дребнавата вендета към семейството си, ясно?

Отиде до входната врата, отвори я и махна на Фрито да влезе. Мрежата се затръшна зад гърба му. Сейър се поколеба само миг и го последва.

Тръгна по посока на дрънченето на тигани и го откри в кухнята да запалва котлон на печката. Фрито развълнувано подскачаше около него.

— Казвал се е Сони Холсър — заговори тя. — Бил е началник-смяна в леярната в средата на седемдесетте. Пропагандирал е синдикални идеи. С Хъф са точели зъби един срещу друг заради условията на труд и…

— Слушай — прекъсна я Бек и се обърна с лице към нея. — Всичко това ми е известно. Няма нужда да ме запознаваш с подробностите, защото ги прочетох сам. Хъф ми предложи… Мамка му!

Празният тиган на котлона бе започнал да пуши. Дръпна го встрани и извади две яйца от хладилника. Счупи ги над тигана, запържи ги набързо, след което ги смеси с кучешка храна в купичката на Фрито. Веднага щом я сложи на пода, кучето ги нападна.

— Хъф ми предложи съблазнителна сделка — продължи той. — Беше сбъдната мечта за всеки адвокат. Освен работа, която бе вълнуващо предизвикателство, щях да имам къща, служебна кола, привилегии и страхотна заплата. Навярно ме смяташ за по-долен от проститутка, защото съм приел това предложение. Е, добре. Мисли каквото искаш. Но както всяка добра проститутка, аз се скъсвам от работа, за да заслужа парите си. Освен това, както всяка умна проститутка, проверих клиента си, преди да приема парите му. Направих подробно проучване за него. Мислиш, че съм се подлъгал от наивност? Не, Сейър. Написах домашното си. В една от най-критичните статии за процеса срещу Крис се споменаваше за всички други инциденти в леярната на Хойл, при които са загинали хора. Едно от имената беше на Сони Холсър. Добрах се до всички материали и научих подробностите около фаталния инцидент. Вярно е, че обстоятелствата са били неясни, но…

— Хъф е достатъчно умен, за да ги направи неясни.

— Какво знаеш ти по този въпрос?

— Преживях го! Бях на пет години, но остави незаличим спомен в съзнанието ми. Майка ми дълго стоеше заключена в спалнята си и непрекъснато плачеше. Хъф постоянно бе нервен. Ред Харпър и други хора идваха у дома среднощ за тайни срещи в бърлогата му. В цялата къща витаеше напрежение. Макар да бях дете, и аз го долавях, то ме плашеше. Попитах Селма какво става. Каза ми, че някакви хора мислели, че Хъф е убил човек и е направил така, че да изглежда нещастен случай, но това било долна лъжа, на която не бивало да обръщам внимание. Ала дълго размишлявах, Бек, и започнах да се питам дали е лъжа. Бях виждала Хъф достатъчно разгневен, за да убие някого. Много време след като положението се успокои и животът продължи нормално, не престанах да се питам. Години по-късно направих свое проучване за случая.

— Значи знаеш, че не е имало основания за обвинение.

— Може би от юридическа гледна точка, но съм убедена, че Хъф е направил точно това, което се е твърдяло. Машината с нарисувания бял кръст, която видях вчера. Там е загинал Сони Холсър, нали?

— Така казват.

— Тя е чудовищно тежка, напълно възможно е да премаже човек. Хъф е блъснал Холсър и е гледал как умира.

Бек сложи ръце на кръста си, леко се приведе и няколко пъти вдиша дълбоко и издиша. Когато отново се надигна, каза:

— Полицията е провела щателно разследване, Сейър.

— Била е подкупена.

— Дори не е било повдигнато криминално обвинение.

— Което не означава, че не е извършено престъпление.

— Хъф не е бил заподозрян.

— Случаят е бил потулен.

— Защото никой не е могъл да докаже каквото и да е нарушение — извика той. — Независимо дали на нас с теб ни харесва, така работи съдебната система.

Дишаше учестено, а очите му святкаха от ярост, докато излагаше аргументите си. Най-сетне скимтенето на Фрито го прекъсна и привлече вниманието му. Отърси се от войнствената поза, която бе заел, и отиде да отвори задната врата, за да пусне кучето навън.

— Не се отдалечавай много. Не забравяй за скунксовете — върна се обратно и попита: — Сигурна ли си, че не искаш нещо за пиене?

Сейър леко поклати глава в знак на отказ.

Гневът му бе отшумял. Сега бе просто неспокоен и му отиваше. Не престана да го гледа, докато извади кутия кока-кола от хладилника, отвори я и хвърли капачето на плота с типично мъжко нехайство.

Отпи голяма глътка, а след това остави кутията на масата.

— Докъде бяхме стигнали?

Тя откъсна поглед от голите му гърди.

— Доникъде. Въртим се в кръг. Това беше грешка. Не биваше да идвам тук.

Бе стигнала едва до вътрешната врата, когато Бек сложи ръка на рамото й.

— Защо дойде, Сейър? Честно.

Докато стоеше толкова близо до нея, да се обърне бе лоша идея. Разбра това, преди да го направи. Все пак се обърна и очите й се озоваха на нивото на гърдите му.

— Честно? За да разбера дали знаеш какво е измъчвало Дани.

— Не зная. Съжалявам, защото ако знаех, може би щяхме да имаме обяснение за случилото се с него. Това ли е единствената причина?

— Да.

— Няма друга?

— Няма.

— Не ти вярвам — когато тя вдигна глава и го погледна, той добави: — Мисля, че си дошла, защото си искала да ме видиш. Радвам се, защото и аз исках да те видя. Не съм злодеят, за когото ме смяташ.

— Напротив, Бек. Трагедията е, че дори не го осъзнаваш. Може би отначало не си бил такъв. Не зная. Но толкова дълбоко си затънал в тяхната корумпираност, че все едно си зъл по рождение като тях. Преди две години са те подмамили и така са те омаяли, че вече не си способен да различаваш правилното от изгодното. Госпожа Полик го е разбрала. Аз също разбирам. Душата ти им принадлежи.

— Добре, да кажем, че си права. Аз съм кариерист. Покварен до мозъка на костите. Щом е така, защо ми позволяваш да се доближавам на по-малко от десет крачки от теб? — застана по-близо. — Сигурно у мен има нещо, което харесваш.

Сейър се опита да се отдръпне, но той не й позволи.

— Да поговорим за снощи.

— Не, Бек.

— Защо не? Зрели хора сме.

В гърлото й се надигна тих ироничен смях.

— Така ли се държат зрелите хора?

— Понякога. Ако имат късмет — сниши глас и добави: — Ти си по-голяма късметлийка от мен.

За да не вижда усмивката му, тя затвори очи.

— Какво лошо си сторила, Сейър? — тихо попита той. — Поддаде се на естествените си импулси. Толкова ли е ужасно?

— За мен? Да.

— Прости си малката човешка слабост след ден, изпълнен с бурни емоции. Струпа ти се толкова много, а нито веднъж не се разкрещя, не заплака и дори не се засмя. Нямаше отдушник. Прояви хладно, непоклатимо самообладание, а всички тези емоции са напирали у теб. Накрая са достигнали критично ниво. Сексът бе начин да се разтовариш.

Сейър отвори очи.

— Случилото се снощи беше породено от гняв. Нямаше нищо общо със секса.

Бек я погледна изпод вежди с лек укор.

— Бях там, Сейър, не помниш ли? Определено имаше доста общо.

— Бях побесняла. Ти се опита да ме унизиш.

— Не вярваш в това.

— Напротив.

Той поклати глава:

— Ако вярваше, сега нямаше да си тук.

Прав беше. Ако не бе имало нищо общо със секса, значи бе доста сполучлива самоизмама. Всички усещания, които я завладяваха всеки път, когато го погледнеше, бяха сексуални. Самото му присъствие, бурният прилив на хормони, внезапният копнеж да се озове в прегръдката му и да го притисне в своята. Желанието да се остави на възбудата и да даде воля на забранените помисли, което бе чисто сексуално.

Господи, колко вълнуващо би било да се поддаде на порива, да се възползва от този толкова привлекателен мъж и да изживее физическа наслада с него. Но той беше Бек Мърчънт, най-добрият приятел на Крис, дясната ръка на Хъф.

— Не мога да направя това, Бек — прошепна тя.

— И аз не мога. Във всяко отношение е грешка — сложи ръце на талията й и я притегли към себе си. — Но те желая толкова силно.

Целуна я. Устните му бяха топли, езикът му бе палав и Сейър се предаде на ласките. Издаде тих звук на недоволство, когато той леко се отдръпна от нея. Докосна следата от прехапано на устната й с показалеца си.

— Твърде силен натиск?

— Не.

Усмихна се.

— Недостатъчен?

Плъзна език по деликатното място, нежно го целуна, а след това дръзко навлезе в устата й. Ръката му се придвижи от лицето към гърдите й. Потърка зърното й с длан и разпали тръпка дълбоко у нея.

Господи, бе опияняващо. Желание, страст, или както и да го наречеше — бе прекрасно и същевременно ужасяващо, защото ако не устоеше на това изкушение, щеше да направи грешка, по-съдбоносна от онази снощи.

— Не мога да го направя с теб — задъхано каза тя. Отблъсна го, преди да успее да реагира, и се втурна през прага, но миг след като влезе в хола, застина.

Крис стоеше облегнат на дивана, със скръстени глезени и ръце и с най-подигравателната си усмивка.

— Можех да се покашлям, но не исках да ви прекъсвам — нагло я изгледа от главата до петите, а след това се обърна към Бек. — Върви да вземеш студен душ. Имам спешна нужда от адвоката си.