Сандра Браун
Безпощадно (35)

Тридесет и четвърта глава

Когато стигнаха до рибарския лагер, Бек едва намери място за паркиране между патрулните коли, линейките и другите превозни средства. Полицаи, екипът на спешна помощ и фотограф от местния вестник се тълпяха в двора между колибата и брега на Баю Боскет и разговаряха.

Докато вървеше заднишком, за да снима колибата, фотографът неволно настъпи препарирания алигатор и уплашено подскочи, предизвиквайки смеха на хората наоколо.

Вътре, където съдебният патолог наблюдаваше изнасянето на трупа на Уоткинс Антената, настроението бе по-мрачно.

Бек и Сейър се отдръпнаха, когато количката с черния найлонов чувал мина покрай тях на път към линейката. След като вратите й се затвориха, те се присъединиха към групата хора, струпани около стъпалата отпред.

Ред Харпър, Уейн Скот и Хъф бяха наобиколили Крис, който бе седнал на едно стъпало. Беше гол до кръста и по гърдите му и босите му крака имаше пръски кръв. Държеше наполовина изпушена цигара.

Хвърли поглед към Сейър и леко се усмихна на Бек.

— Благодаря, че дойдохте толкова бързо.

— Добре ли си?

— Все още не съм на себе си.

Повдигна ръката с цигарата. Трепереше.

— Какво стана?

Въпросът на Бек бе отправен към всички, но помощник-шерифът Скот реагира първи:

— Според господин Хойл, Уоткинс нахълтал, размахал срещу него дрехите, с които бил облечен, когато е убил Дани в същата стая, и заплашил да убие и него.

Крис се обърна към Бек:

— Онази вечер на пътя, може би защото ти беше с мен, не се страхувах от него. Просто се държеше нагло. Но тази сутрин беше… как да се изразя… зловещ. Наистина възнамеряваше да ме убие и ако не бях извадил дяволски късмет, щеше да го направи.

Хъф потупа сина си по рамото, за да му вдъхне кураж. Бек се запита дали е единственият, забелязал пистолета на колана му.

— Уоткинс е донесъл дрехите, с които е бил, когато е убил Дани? — попита Сейър.

Шериф Харпър посочи към кафяв хартиен плик, в какъвто Бек знаеше, че се поставят доказателства, за да се запазят по-надеждно за изследване на ДНК.

— По-рано тази сутрин ни бе предадена негова кубинка — запозна ги с подробностите. — Предупредих Хъф, че когато Уоткинс разбере за доказателството, попаднало в ръцете ни, може да стане още по-опасен за всички ви. Казах му да стои нащрек. Не успяхме да предупредим Крис навреме.

— Мобилният ми телефон не беше включен — обясни той. — Писна ми от журналисти, които искаха от мен изявление по повод затварянето на завода. Изключих го, когато дойдох тук снощи. Не знаех, че трябва да внимавам за Антената.

— Как е разбрал, че си тук? — попита Бек.

— Явно ни е държал под наблюдение. Мина покрай къщата ти. Застигна ни на пътя. Проникна в стаята на Сейър. Ако е наглеждал колибата, лесно би забелязал колата ми — кимна към поршето. — Може би е наминал да остави дрехите само за да ни се подиграе. Изпоцапани са с… — Хвърли поглед към Хъф и разбра, че е излишно да довършва. — Кой знае какво го е накарало! Беше откачалник, не разсъждаваше като нормален човек. Тази сутрин се държа като психопат.

— Как успя да се защитиш?

— По най-старомодния начин. Правеше се на остроумен, опря крак на ръба на леглото и слабините му бяха уязвими. Сритах го в топките с все сила. Но явно не съм уцелил най-слабото място, защото не стана напълно безпомощен. Политна назад, но успя да задържи ножа си. Когато се опитах да му го взема, замахна да ме пореже, но не улучи. При втория опит успях да хвана китката му. Сборичкахме се. Той загуби и острието се заби в него. Мисля, че е прерязало важен кръвоносен съд в корема му, защото веднага бликна кръв. Опитах се да я спра, но след минути издъхна.

Бек погледна детектив Скот.

— Няма съмнение, че е било самозащита.

— Очевидно — подаде ръка на Крис. — Дължа ви извинение, господин Хойл, за всички неудобства и безпокойства, които ви причиних. Искрено съжалявам за подозренията си срещу вас.

Крис стисна ръката му.

— Просто вършехте работата си. Ние, семейство Хойл, се нуждаем от човек като вас за закрилник на града ни, нали, Хъф?

— Точно така.

Смутен от одобрението им, помощник-шерифът взе пакета с веществените доказателства.

— Ще отнеса това в участъка и ще направя опис — каза той на Ред. — Ако искаш, лично ще го откарам в Ню Орлиънс.

— Благодаря. Веднага щом се върна в офиса, ще напечатам показанията на Крис, за да ги подпише.

Детектив Скот докосна периферията на шапката си и кимна на Сейър:

— Довиждане, госпожо.

Излезе, отнасяйки пакета със себе си. Крис дръпна дълбоко от цигарата си за последен път и я смачка.

— Ще съм доволен, когато всичко това остане зад гърба ми. Никак не е забавно да бъдеш заподозрян в убийство. А и отклони вниманието ми от бъркотията в завода.

Злобно изгледа сестра си, но не каза нищо по повод участието й в събитията, довели до затварянето на леярната.

Линейката с трупа бе потеглила. Другите постепенно започнаха да се разотиват. Ред Харпър тръгна последен.

— Изглежда по-зле и от Антената — отбеляза Крис, имайки предвид шерифа.

— Болен е от рак.

Смаяни, всички погледнаха Хъф.

— Зле ли е? — попита Крис.

— Трябва да се радваме, че Уейн Скот най-сетне ще влезе в нашия отбор.

— Все още не е подписал договор за сътрудничество — изтъкна Крис.

— Човек, който се чувства гузен, е склонен да се съгласява. Мисля, че сега е идеалният момент да му изпратим благодарствено писмо с малък подарък вътре.

Крис отвърна на заговорническата му усмивка.

— Още утре, рано сутринта.

— Ще сляза до водата — суховато каза Сейър. — Повикай ме, когато решиш да тръгваш, Бек.

Брат й я проследи с поглед, докато се отдалечаваше с наперена походка, и се усмихна, сякаш му бе забавно.

— Май я обидихме. Или просто е ядосана, че не се оказа права за мен?

Бек не намери думи за отговор, а Хъф почти не го слушаше. Оглеждаше фасадата на разнебитената колиба.

— Трябва да продам този рибарски лагер.

— И аз си помислих същото сутринта, преди още да пристигне Уоткинс — каза Крис. — На никого от нас вече няма да му се иска да идва тук.

— Нали ще се заемеш с продажбата, Бек? — попита Хъф. — Не желая да имам нищо общо с това място.

— Ще се погрижа — посочи към пистолета. — Какво възнамеряваше да правиш с това?

— Не успях да се свържа с Крис и да го предупредя за Уоткинс. Признавам, че изпаднах в паника, която се оказа основателна. Когато дойдох тук и видях всички онези полицейски коли, за няколко минути преживях истински ад. Мислех, че съм пристигнал твърде късно — отново сложи ръка на рамото на сина си. — Като си представя какво можеше да се случи…

— Стига, Хъф! — упрекна го Крис. — Не ставай сантиментален.

— И махни този револвер, преди да нараниш някого или да се простиш със собствената си мъжественост.

Хъф се засмя:

— Разбира се, Бек — посочи към пътя зад колибата. — Наложи се да паркирам там. Сега тръгвам към завода. Трябва да обсъдим стратегия как да залъжем инспекторите от Комисията.

— Да ги залъжем? — попита Бек.

Хъф му намигна.

— Може да станат по-отзивчиви, ако им подхвърлим кокал в лицето на някой, от когото можем да се отървем.

— Изпреварил съм те, Хъф — рече Крис. Разказа им за сделката, която бе сключил с Лайла. — Както се развиха нещата, няма да имам нужда от нея, за да докажа, че съм чист. Но това не означава, че Джордж не е удобна изкупителна жертва.

— Добре тогава, планът е ясен — кимна Хъф. — Идвате ли?

Крис погледна пръските кръв по гърдите си и се намръщи гнусливо.

— Ще дойда, след като се измия.

— Ще почакам Крис, за да тръгнем заедно.

Хъф вдигна ръка, помаха и се скри зад колибата. Крис влезе вътре само за да извади ризата и обувките си.

— Снощи прибрах дрехите си в шкафа — обясни на Бек, когато излезе. — Добре че бяха там. В стаята е същинска кланица и мирише като в месарски магазин.

Бек тръгна след Крис по рибарския кей, където имаше чешма и няколкометров маркуч, който се използваше за почистване на риба. На порцелановата мивка бяха сложени няколко калъпа сапун.

Сейър се озърна, щом чу глухия звук от стъпките им. Крис й каза:

— Освен ако не искаш да видиш как изглежда един истински мъж, най-добре се обърни, защото ще се съблека.

— В много шеговито настроение си за човек, който току-що е заклал някого.

— Нима предпочиташ той да беше заклал мен? Не, не отговаряй. Може да нараниш чувствата ми.

— Как може да си такъв циник, Крис? Нищо ли не те трогва?

Той се замисли за миг и нехайно сви рамене:

— Почти нищо.

Сейър го погледна с отвращение.

— Ти си мръсник, Крис. Винаги си бил такъв.

— Не, винаги съм бил любимият първороден син на Хъф. И винаги ще бъда. С това не можеш да се примириш.

— Сигурна съм, че тази мисъл ласкае колосалното ти его, но жестоко се лъжеш.

Прозрял, че няма да стигнат доникъде, ако препирнята продължи, Бек тактично се намеси.

— Вземи пикапа ми — каза той на Сейър. — Отивам в завода за съвещание с Крис и Хъф, но по-късно ще дойда при теб. Къде ще бъдеш?

Когато срещна погледа й, Бек осъзна, че макар и позвъняването на Крис да бе прекъснало разговора за бъдещето на връзката им, за нея тя вече бе приключила. Долови в очите й огорчение. Може би разочарование. И определено презрение.

— Ще бъда в Сан Франциско.

Обърна му гръб и забърза по кея. Той не откъсна очи от нея, докато се качи в пикапа му, зави и потегли, без да погледне към него. Да стои и да гледа как тя се отдалечава бе едно от най-тежките изпитания в живота му.

Искаше да побегне след нея, но дори и да спреше, което бе сигурен, че няма да направи, какво друго можеше да й каже, освен казаното досега?

— Е, беше доста… сурово — отбеляза Крис и цъкна с език. — Ако имаш нужда от време да се съвземеш…

— Млъкни, Крис!

Подхилвайки се, той свали панталоните си. Бек забеляза, че боксерките му са изцапани с кръв. След като остана гол, Крис развъртя крана и енергично се обля, като изми със сапун дори косата си.

Когато свърши, се изтръска, приглади коси и се облече, оставяйки бельото настрани. Заедно отидоха до колата му и поеха към леярната. Почти бяха стигнали, когато Крис забеляза, че приятелят му потърква раната на скулата си.

— Можеше да си и по-зле — отбеляза той. — Помисли за Кларк Дейли.

— Не преставам да мисля — мрачно каза Бек.

Влизането в завода, където цареше тишина и нямаше никой, освен охраната, бе кошмар, случващ се наяве. Качиха се на етажа с офисите на директорите. Всичките бяха празни, включително и този на Хъф.

— Сигурно се е отбил някъде по пътя — предположи Крис. — Да го почакаме тук. Трябва да пийна нещо. Искаш ли и ти?

— Десет сутринта е.

— Но каква сутрин!

Докато Крис си наливаше питие, Бек застана до прозореца и се загледа в цеха. Подробната инспекция на Комисията по безопасност на труда щеше да започне в понеделник. Засега помещенията бяха пусти. Все още бе тъмно, тихо и горещо, въпреки че пещите не работеха.

Какво ли правеше Сейър? Дали бе отишла в мотела, за да събере багажа си и да уреди пътуването си до Калифорния? Дали някога щеше да я види отново?

Крис отнесе чашата си до дивана. Отпусна се на меките възглавници, обърна глава към тавана и затвори очи.

— Бяха страхотни две седмици, а?

— Страхотни. Има нещо символично в това, че всичко започна и завърши в рибарския лагер, и то в неделя.

— Може би такъв е бил планът на Уоткинс.

— Едва ли е планирал да умре от нож, забит в корема.

— Но искаше да го забие в моя — след кратко мълчание Крис попита: — Сейър при теб ли прекара нощта?

— Да.

— Нямали сте нужда от контрацептиви.

Бек му хвърли убийствен поглед.

— Хъф ми каза. Имала е женски проблем, заради който е стерилна. Това проваля замисъла му да ви ожени и да си осигури наследник.

— И бездруго не би се обвързала с мен.

Бек прекоси стаята и се облегна на бюрото на Хъф, твърде неспокоен, за да седне.

— Жалко, че не се получи. Би било удобно да имаме адвокат в семейството. От друга страна, доволен съм, че планът му не се осъществи. Искаш ли да чуеш едно признание, Бек? — Крис допи уискито си на един дъх и остави празната чаша на ъгловата масичка. — Напоследък бях започнал да ревнувам от теб. Честна дума — потвърди той, доловил изненадата на приятеля си. — Когато Хъф отказва да слуша, когото и да било, слуша теб. Гласува ти доверие, каквото не е гласувал на никого извън семейството. Ако сега, за капак, сестра ми бе забременяла от теб с първото му внуче, това никак нямаше да ми хареса.

Чаровната усмивка на Крис не бе изчезнала, но в съзнанието на Бек отново прозвуча предупреждението на Сейър: „Ще ти кажа нещо за Крис. Не е твой приятел.“

— Никой не може да ти отнеме привързаността на Хъф, Крис. Във всеки случай аз не бих искал.

— Радвам се да го чуя, Бек. Радвам се — въздъхна, облегна се назад и сложи ръце на темето си. — Но разбираш какво означава това, нали? Отговорността да осигуря наследник на Хъф е само моя. Трябва да стана баща, за да запазя династията Хойл жива. Така е редно. Нямаше да се примиря, ако бе станало другояче. Сейър изостави семейството. Не би било честно, след като отново се появи, да зачене скоро дългоочакваното внуче на Хъф. Безкрайните молитви на Дани за дете от онази никаквица, за която щеше да се жени, не са били чути. Оставам само аз. Хъф ще разчита на мен да…

— Какво? — сърцето на Бек замря. Не можеше да си поеме дъх. — Какво каза?

Крис го изгледа с недоумение.

— Какво?

— За Дани. За момичето, за което е щял да се жени.

Изражението на Крис остана равнодушно няколко секунди, след това на лицето му постепенно се появи лукава усмивка и накрая той се засмя:

— Мамка му! Много пъти бях на път да изплюя камъчето, но се сдържах. Сега се изтървах.

— Знаел си, че Дани е сгоден?

Погледът му накара Бек да потръпне.

— За колкото и умен да се мислеше Дани, когато се измъкваше от къщи, за да се среща с нея, трябваше да знае, че все някога Хъф ще разбере.

— Хъф също е знаел?

— Очевидно и ти. Кога ти каза Дани?

— Не той. Сейър ми каза.

— Тя пък откъде е разбрала? — попита Крис.

— Запознала се е годеницата му на гробището.

— Пеела ли е?

— Да пее?

— С това се занимава — пее в онази сектантска църква. Тя е привлякла Дани да се присъедини към братството. Изповед. Пречистване. Кръщение. Пълна програма. С Хъф го оставихме да прави каквото иска за известно време. Мислехме, че е увлечение, което ще отмине. Но когато разбрахме, че е сериозно и дори й е дал годежен пръстен, го притиснахме. Казахме му, че се радваме, че най-сетне проявява интерес към противоположния пол и мисли за брак, но не одобряваме избора му. Хъф му заповяда да развали годежа, никога вече да не се вижда с нея и да не стъпва в онази църква.

— Годеницата му не е знаела, че вие с Хъф сте разбрали.

— Предполагам, Дани не е искал да й каже. Надявал се е да спечели одобрението ни. Бек, онези типове напълно бяха промили мозъка на малкия. Започна да се моли за нас. Представяш ли си? Застана на колене пред стола на Хъф и занарежда на глас молитви за спасението ни. Десет минути повтаряше, че трябва да се пречистим от греховете и пороците си. Имах чувството, че Хъф ще получи удар.

Сърцето на Бек биеше неудържимо.

— Дани е искал да признае за Айвърсън, нали?

— Моля?

— Това е била пречката, заради която е бил изправен пред емоционална дилема. Не е можел да се ожени за жената, която обича, докато не пречисти съвестта си и не признае греха си спрямо Джийн Айвърсън. Но това е било невъзможно, без да уличи теб и Хъф. Дани е знаел, че Хъф е убил Айвърсън и…

— Хъф не е направил нищо — Крис стана и си наля още едно питие. — Ако продължавам така, до обяд ще се напия. Но какво от това? — посочи към прозорците. — Не е работен ден.

Отново седна и вдигна очи към Бек. Той срещна погледа му. Най-сетне Крис бавно се усмихна.

— Изгаряш от любопитство, нали? Е, добре, ще ти кажа. Беше не-щас-тен слу-чай — каза, наблягайки на всяка сричка.

— Ти?

Крис направи нехаен жест.

— Проследих Айвърсън след съвещанието онази вечер. Препречих пътя му на паркинга за работниците. Бях взел със себе си чук само за да го сплаша и да го накарам да си затваря устата за синдикалните идеи. Глупакът ми налетя като бик и ме принуди да се отбранявам. Не си спомням да съм го удрял толкова силно, но в следващия миг държах проклетия чук, окървавен, а в главата му имаше дупка колкото монета от петдесет цента. Мамка му, помислих си. Изпаднах в паника. Изтичах обратно в завода и повиках Хъф. Страхувах се, че ще дойде някой и ще види Айвърсън да лежи там, но до пристигането на следващата смяна оставаше доста време, така че на паркинга нямаше никой. Хъф подходи спокойно. Повярва ми, когато му казах, че е било самозащита, но попита на кого му е нужно следствие. Според него най-бързото решение на проблема бе тялото да изчезне. Беше разумно. Ако областният прокурор бе видял дупката в черепа на Айвърсън, може би щеше да подготви по-убедително обвинение срещу мен. Както и да е, Хъф ми каза къде да заровя трупа и как да го направя и изпрати Дани да ми помогне. Междувременно той и Ред Харпър заличиха следите от паркинга и се погрижиха за колата на Айвърсън. Знаеш ли, като се замисля, никога не съм се питал какво е станало с нея. Хм.

— Къде го погреба?

Крис се засмя:

— Ти си мой адвокат, Бек. Не можеш да разкриваш нищо, което ти доверя. Но има неща, които бих предпочел да не споделям с теб — погледнато със смесица от насмешка и раздразнение. — Престани да ме гледаш така. Нямах намерение да го убивам. Но беше мъртъв и нищо не можеше да промени този факт. Нямах друг избор, освен да продължа живота си. Естествено трябваше да изтрая съдебния процес, който бе мъчителен, но нещата се развиха в моя полза.

— Никога не си се боял от последиците, нали, Крис? Защото си видял как Хъф убива Сони Холсър и се отървава безнаказано.

— Холсър? — Крис смръщи вежди, сякаш бе забравил къде е чувал това име. — Бях хлапак. Не помня почти нищо.

— Лъжеш, Крис. Бил си там. Видял си нещо, което е оставило незаличим спомен у теб.

Крис се отпусна на дивана и протегна ръце над облегалката, сякаш го подкани да продължи. Бек стана и закрачи из офиса.

— В онези дни работниците са се трудили тук на две десетчасови смени, с почивка от четири часа за поддръжка и прочее. Хъф е възнамерявал да промени това. Да преминат на три осемчасови смени, като се премахне необходимият промеждутък за инспекция и ремонт. Това е била причината за разпрата му със Сони Холсър.

— Беше избран за говорител на работниците — каза Крис. — Непримирим човек, когото всички харесваха, дори Хъф. Проблемът бе, че господин Холсър твърде много се вживяваше в ролята на представител на работниците. Започна да агитира в полза на синдикатите. Мисля, че е възможно дори да е шпионирал за някой от тях.

— Хъф си е наумил да промени смените и никой не е могъл да го разубеди — продължи Бек, разсъждавайки на глас. — В цеха не е имало никой, освен Холсър, който е работел на онази машина над ямата за формовъчен пясък. Хъф му се е разкрещял. Скарали са се. Хъф го е блъснал към машината и я е задействал, а ти си видял всичко. Мъжът е бил така притиснат, че тялото му едва не е било разкъсано на две. Видял си това, нали, Крис?

— Как бих могъл, когато дори не съм бил там?

— Хъф ми каза, че си бил.

Крис изглеждаше изненадан.

— Така ли? Е, дори и да е вярно, не съм видял нищо — наклони глава и дълго остана загледан в Бек. — Защо водим този разговор? И защо изглеждаш разстроен?

— Всеки адвокат иска клиентът му да е невинен.

— О, съмнявам се. Ако защитавахте само невинни, бизнесът ви щеше да пропадне. Всъщност това, че вече знаеш истината за Айвърсън, ми носи облекчение. Не бива да пазим тайни един от друг. Как да си имаме доверие тогава?

— Ти не ми се довери за тайния годеж на Дани.

— Да. И съжалявам, че се разприказвах.

— Защото проблемът за теб и Хъф не е била толкова набожността на младата жена, а решението на Дани да направи самопризнания.

Крис изруга сподавено:

— Щеше да се изповяда пред Бога и целия свят за случилото се с Айвърсън.

— Разбираш ли какво означава това за разследването срещу теб?

— Разследване? Случаят приключи, Бек. Не помниш ли как пелтечеше Уейн Скот, когато ми се извини за подозренията? Ако носех пръстен, щеше да го целуне.

— Имал си сериозен мотив да убиеш брат си.

Крис поклати глава и тихо се засмя:

— Мислиш, че аз съм убил Дани?

— Ти ли беше?

— Имам алиби. Сладката Лайла, спомни си.

— Ти ли беше? — изкрещя Бек.

— Не, Бек. Не бях аз.

Крис още се усмихваше, когато мобилният му телефон звънна. Щом вдигна, усмивката му изчезна и той се намръщи.

— Какво има, Джордж? — заслуша се. — Точно сега ли? Колко време ще отнеме? Добре — каза неохотно. — Веднага слизам — затвори. — Джордж се безпокои за инспекцията в понеделник и иска да прегледам конвейера, докато работи. Да видя дали според мен е задоволително поправен. Запарило му е на задника, защото той се подписа, че не е необходим цялостен ремонт. Страхува се, че ще натопим него — и е прав. Но преди да го уволня, ще му доставя това удоволствие. Единственият ключ за машината е у мен, така че само аз мога да я задействам отново. Знаех си, че с тази система за блокиране само ще си създадем излишни главоболия.

— Говорехме за мотива ти да убиеш брат си — каза Бек.

— Не, ти говореше. Убиецът беше Уоткинс Антената. Темата е приключена. Забрави това, Бек.

За негово изумление, Крис спокойно излезе.