Така и не разбрах защо книгата е определена като любовен роман, след като става дума за нещо съвсем различно! В доста от книгите на Сандра Браун го има този момент, но никога в никоя досега не срещнах толкова „малко“ любов и толкова „много“ крими! Но това в никакъв случай не означава, че не харесах романа, напротив! Просто настройките ми да чета любовни драми с щастлив завършек се оказаха всуе, докато се опитвах да отгатна кой е убиецът! Имам чувството, че тайната мечта на Сандра Браун е да пише криминални романи с екзотичен привкус на трилър и/или психотрилър. Няма лошо, но не може ли да има нещо като отделна картотека на тези книги, за да знае човек за какво да се подготви вътрешно. Защото така се създава погрешна представа и възможност за силно разочарование, а Сандра Браун и романите ѝ не го заслужават все пак! Няма да е сред любимите ми книги това „Безпощадно“, но прекарах добре с „интригата“.
Честно казано,именно фактът че книгите на Сандра са повече крими, отколкото любовни, я прави една от най-сериозните авторки в жанра. Умее да завързва интриги, умее да си изгражда образите, изобщо — има талант да държи читателя в напрежение, без да залага на обикновените (полу)порно похвати, които повечето й колежки използват.
Дори се надявам да започне да пише предимно трилъри, защото определено я бива в това.
Не оспорвам казаното от Вас. Дори в частта за полу-порно-похватите :) И на мен са ми твърде смешни подобни литературни попълзновения, но идеята ми бе, че след като романът е повече „крими“, но все пак достатъчно „любовен“, би следвало да има отделна категория за това. В крайна сметка е много трудно да се определи коя от книгите на Сандра не е такава и бих могла да разбера невъзможността на Читанката да отдели време за подобно сортиране на „любовните“ произведения. Струва ми се справедливо някакво разграничение от рода на — съвременни любовни романи, исторически любовни романи, криминално-любовни романи и т.н. Така поне да знае човек какво да отбягва, защото аз например „рицарските“ изобщо не ги понасям. Отделно от това Кони Мейсън е интелектуален терорист, а Хедър Греъм ѝ съперничи в престъпните намерения да унищожат човешката психика и праг на търпимост към глупостите, но… вкус приятел няма. Това разделение е добро според мен, за да се направи опит да се отдели „плявата“, която в този жанр така или иначе изобилства.
По принцип — да, би било добре да се направи по-сериозна „цедка“ на повечето от нейните романи (и тя си има доста розови забежки), но и така не е зле. По погрешка някоя 18 годишна любителка на „50 shades of shit“ може да се обърка и да попадне на действително добре написан съвременен [любовен] роман. Примери — бол. Тези на Сандра Браун, някои на Айрис Йохнасен…
Книгата е страхотна! Много завладяваща история, с много пластове и заплетени ситуации.
Книгата е страхотна , аз обожавам Сандра Браун. Тя има специфичен начин на писане и знам, че ще има и любов и страст и криминални нотки ,интрига и неочаквани разкрития .Препоръчвам я на всички читатели.
Много харесвам Сандра Браун и никога не съм се колебала , дали да прочета нейна книга — всичките и книги са супер.
Не е лоша, но съм чела и по-добри на авторката.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.