Нан Райън
Под знака на звездите (7)

Глава 6

Големият ден най-после настъпи.

Следобедният парад по главната улица на Денвър, „Бродуей Стрийт“, бе преминал с небивал успех. Хората, които се тълпяха от двете страни на улицата и се надвесваха от прозорците на по-високите сгради, си нямаха представа, че точно преди началото на парада е имало сериозни проблеми.

Бяха решили да включат в парада Червенокожия от Планините. Спешно бяха отпечатани цветни листовки, в които се възхваляваше красотата на изкусната ездачка мис Даян Бюканън и дивачеството и нецивилизоваността на този звяр, Червенокожия от Планините.

Както обаче се оказа, Червенокожия от Планините не само бе опасен, той бе прекалено опасен. Мъника Джоунс изчака всички да заемат мястото си в парадната процесия. После мършавият коняр пое, както му беше навик, с увиснала от устните цигара, към клетката на червенокожия, понесъл въже, белезници и тежка верига.

Планът бе да се стегнат ръцете му в белезници, да се окачи на тях веригата и да се прокара около врата му, после да го качат на едно голямо пони и да вържат краката му под корема на коня. После Кид Черокий, яхнал скопения си кон, щеше да води понито и полугодия дивак през целия парад, за да може всеки мъж, всяко дете и всяка жена добре да разгледат този див звяр, Червенокожия от Планините.

Мъника приближи клетката на пленника. Бе взел ключа от тайното скривалище във вагона на Стари очи. Единствено Мъника и старият индианец знаеха за това скривалище. Мъника отключи клетката, отвори решетестата врата и влезе вътре.

И изстена от изненада и болка, когато свирепият индианец го повали по гръб. Цигарата излетя от устните му. Изпусна веригата и белезниците и те издрънчаха на пода. Червенокожия изскочи от клетката и се втурна да бяга с такава скорост, че преди някой от процесията да успее да реагира, той вече бе пробягал сто метра. После се чуха викове и команди. Даян, яхнала черния си жребец се обърна на седлото и се изправи на стремената. Тя неволно ахна, когато съзря полугодия индианец, който летеше бос по арената.

Кид Черокий заедно с още петима корави ездачи обърнаха конете си и препуснаха след избягалия пленник. И въпреки че бяха в много по-изгодна позиция, Червенокожия за малко не им се изплъзна.

Индианецът се носеше бърз като вятъра към хълмовете на запад, а прошарената му черна коса гордо се вееше. Дългите му бронзови крака правеха дълги плавни крачки, докато босата му пета не се натъкна на остър камък или може би глезенът му се изкълчи. Темпото му изведнъж се забави и с това изчезна всяка надежда, че ще успее да се измъкне.

Кид Черокий пришпори коня си и бързо достигна пленника. Наведе се и сграбчи Червенокожия за косата. После силно дръпна. Тялото на индианеца залитна назад. Той загуби равновесие, падна на колене, но веднага се изправи отново.

Коравите ездачи го наобиколиха. Майсторски хвърлено ласо падна на раменете на Червенокожия и се стегна около гърдите му. Няколко ездачи слязоха от конете, повалиха индианеца на земята и вързаха ръцете му на гърба. Кид остана на седлото си. И усмихнат отведе заловения червенокож обратно на арената. Когато трупата съзря как Кид подкара коня си в лек тръс, с което принуди Червенокожия да тича, въпреки ранения си крак, за да не падне, се чуха бурни аплодисменти.

Червенокожия бе незабавно върнат в клетката и надеждно заключен. Той пак щеше да участва в парада, не можеха да си позволят да разочароват публиката, но щеше да вземе участие както си беше зад решетките, в името на общата безопасност. Щяха да качат клетката на каруца, която щеше да мине през целия град.

Докато работниците пригаждаха една от каруците за целта, полковникът подкара коня си и го спря при Кид.

Кид го погледна, поклати русата си глава и рече:

— За малко се размина, Полковник. Тоя дивак май ще ни носи само неприятности.

— Напротив, Кид — тихо отвърна старият шоумен, — той е направо дар Божи. Ще кажем, че опитът за бягство е част от шоуто.

Кид неразбиращо сключи вежди.

— Искаш да кажеш… не, май няма…

— Това не са ти Източните щати, момчето ми. Хората в Колорадо още си спомнят клането при Мийкър. Ще освободим дивакът на арената. Нека се опита да избяга — полковникът широко се усмихна. Сините му очи проблеснаха. — После ти ще го заловиш под бурята от аплодисменти.

Кид най-после разбра и кимна.

— Представям си какви писъци ще има, като го освободим на арената.

— И аз, Кид. И нито Лудия Бил, нито някое друго шоу имат такъв номер в програмата.

След парада повечето изпълнители предпочетоха да си починат преди вечерното премиерно представление от осем часа.

Бе много тих и извънредно горещ августовски следобед. Улиците на Денвър бяха пусти. Работниците, зяпачите и всички останали, които бяха гледали парада, се бяха изпокрили в хладните си домове, за да си отдъхнат от жегата и да вечерят, преди да излязат отново за премиерата на пътуващото шоу на полковник Бък Бюканън.

Но Даян не си почиваше. Бе неспокойна. Разхождаше се по улиците на Денвър, спираше се пред витрините на магазините, спря се и прочете менюто, написано на черна дъска пред един ресторант. Направи кисела физиономия. Цените й изглеждаха прекалено високи. А и не беше гладна, въпреки че наближаваше часът за вечеря. Реши, че за липсата й на апетит е виновна сухата денвърска жега.

Безцелно се запъти към края на улицата, където свършваше и тротоара. Арената се намираше срещу един незастроен парцел.

Даян се спря и гузно се усмихна, когато си даде сметка, че се намира много близо до клетката на червенокожия. Почувства се още по-виновна от това, че съвсем преднамерено се бе озовала тук. Просто бе направила един широк завой, за да не може никой от трупата да се досети накъде е тръгнала. Даян с твърда крачка прекоси улицата и тръгна през незастроения и обрасъл с бурени парцел. С решителна ръка поваляше изсъхнали слънчогледи, рязко се дърпаше, когато някой трънлив храст закачеше дрехите й. Стигна до другия край на парцела и тъкмо се канеше да излезе на прашната улица, когато чу скимтене и приглушен смях.

Тя спря, извърна глава, заслуша се и отново го чу. Незабавно тръгна към източника на тези звуци. И зад един изоставен склад се натъкна на две млади гаменчета. Двамата безделници бяха клекнали в прахта и тормозеха малко бяло коте.

Даян бе изумена. Изкрещя им да спрат и се втурна да спасява котенцето. Очите й гневно искряха. Тя сграбчи едно от хлапетата за яката. Дръпна го толкова силно, че то загуби ума и дума. Несигурно се изправи на крака, скри лицето си с ръце и примря от страх.

— Махайте се оттук и двамата — нареди им тя. — Не ви ли е срам да тормозите горкото беззащитно животно.

Тя пусна яката на хлапето и двете си плюха на петите. Даян навири брадичка и закрещя след тях:

— Щеше ли да ви хареса ако с вас се отнасяха така, както вие се отнасяхте с беззащитната животинка? Вие сте срам за човешкия род!

После сведе очи и суровото й изражение веднага се смекчи. Коленичи, а полите на роклята й се надиплиха около нея. Тя много нежно взе треперещото коте и го притисна към гърдите си. Приласка уплашената бяла животинка, погали треперещото й телце, шепнеше й успокоителни думи и притисна главичката й към бузата си.

Когато котето се успокои и спря да трепери, Даян се изправи на крака. Притиснала малкото топче бяла козина към гърдите си тя се огледа да види майката. Тя заобиколи склада и я повика.

След секунда една котка излетя от бурените на парцела. Даян отново коленичи и бързо й предаде котето. После остана на колене и с възхищение гледа нежната среща между майката и рожбата.

Още някой гледаше.

Имаше един ням свидетел на това как гневния изблик на Даян Бюканън срещу безсърдечните млади хулигани спаси беззащитното животно. Бе наблюдавал как тя смело се изправи на страната на по-слабия, без да се замисли за собствената си безопасност. С изумление бе наблюдавал как с вродената нежност на една млада майка бе успокоила нещастната жертва.

Някой бе наблюдавал всичко това от начало до край.

И когато красивата чернокоса жена притисна пухкавото бяло котенце към гърдите си каменният израз на лицето му зад решетките леко се бе смекчил.

Суровият Червенокож от Планините.