Нан Райън
Под знака на звездите (24)

Глава 23

Даян бе поразена от мълниеносната реакция на индианеца. Безмълвна, тя вдигна очи и срещна парещия му черен взор, в който тлееше омраза. Ръцете й все още бяха здраво приковани над главата, а брадичката й стисната в железните му пръсти. Широката му бронзова гръд притискаше голите й гърди, а твърдото, мускулесто бедро бе вклинено между краката й.

Беше в капан, не можеше да помръдне.

Тънките му, излъчващи жестокост, устни висяха на сантиметри над нейните. Всеки момент щяха грубо да се впият в устните й и да ги покорят. Дишайки на пресекулки, Даян с тревога очакваше безмилостното похищение на жестоките, но властни устни, като знаеше, че е безпомощна. Не можеше да им се противопостави.

Пулсът заблъска в гърлото й и тя потрепери, осъзнавайки внезапно, че ако той отиде по-далеч от една властна целувка, тя не би могла да предотврати и това.

А и не бе съвсем сигурна дали иска.

Надвесен над нея, Звездоброеца сведе поглед към красивото й, изплашено лице, сърцето му биеше силно, колкото нейното. Погледът му се спря на сочните й, подканящи устни и една ужасна, грозна, но изкусителна мисъл мина през съзнанието му.

Той бе много по-силен от примамливата, чувствена жена, която лежеше под него. Тя не можеше да помръдне, освен ако той не й разреши. Беше и почти гола, като него. Страхуваше се от него, можеше да го види в прекрасните й, теменужени очи. Физически той я привличаше, можеше да види и това.

Беше покорена, хваната в капан, безсилна.

Вцепенена от страх, омагьосана.

И тук високо, сред планината Шангрила те бяха много далеч от цивилизацията. Напълно сами. Никой не можеше да му попречи, ако поискаше да разкъса смешните й сатенени гащички и да нацелува навсякъде бледото й тяло, с мека като коприна кожа. Никой нямаше да се отзове на виковете й, ако я обладаеше насила, потапяйки се дълбоко в сладката, гореща плът, която толкова го изкушаваше.

Звездоброеца внезапно откри с тревога, че е попаднал в също такъв капан, както и беззащитната Даян. Оковите на желанието го държаха здраво в плен. Самото й присъствие, видът й, чувството, че тя е там, под него, така го опияняваха, че се чувстваше слаб и безпомощен, знаеше, че трябва да я пусне, но не беше сигурен дали ще може. Съвестта му се бореше със страстта и страстта побеждаваше, като никога дотогава.

Звездоброеца силно потръпна.

Самоконтролът винаги е бил неразделна част от него, както гарвановочерната му коса, или стройното му тяло. Никога през всичките трийсет и пет години от живота си не бе си и помислял да обладае жена против волята й. Ненавиждаше самата мисъл за това.

Някаква настойчива тръпка се предаде от Звездоброеца на Даян. Тя чувстваше гръмотевичните удари на сърцето му в голите си гърди, прочете дивото желание, проблясващо в присвитите му очи. Беше на крачка от извършването на най-примитивния акт на страстта. Тя беше безсилна да го спре. Беше безсилна да спре и себе си.

Вгледана в парещите му, черни очи, тя изведнъж бе пронизана от една ужасна, грозна, но изкусителна мисъл. Бяха сами тук, в този прекрасен, планински рай, тя и великолепният звяр. Наоколо нямаше никой. Двамата с грубия, чаровен индианец можеха да се отдадат на необуздана, дива любов сред закътаната планинска полянка и никой нямаше да разбере.

Пък и вината нямаше да бъде нейна.

Той беше мъжкарят, по-силният, отговорността бе негова. Тя нямаше шанс срещу по-силната му физика, не можеше да се пребори с него. А и тя нямаше воля да се бори, обхващаше я все по-нарастващо желание към него. Загадъчното сексуално привличане, което ги тласкаше един към друг, бе твърде силно, за да му се противопоставят.

Звездоброеца дълго се взира в лицето й. После горещите му устни внезапно се впиха в нейните в изгаряща, страстна целувка. Езикът му се стрелна през зъбите й и се заби дълбоко в устата й. Изви главата си настрани и пламналите му устни се слепиха с нейните, търсещи, властни, неумолими. Дългата, всепоглъщаща целувка бе изпълнена с такъв неприкрит, сексуален глад, че Даян се разтърси в силно, ответно желание.

Парадоксално, но точно изненадващата й реакция на пълно отдаване, спаси… или лиши… Даян от завършване на любовния акт.

По природа Звездоброеца беше нежен и чувствен любовник. Така че, когато Даян не се противопостави на грубата му, брутална целувка, а вместо това устните й се разтвориха, за да се слеят с неговите, той веднага спря натиска и вдигна глава. В целувката й той бе открил нещо много повече от това, на което се бе надявал.

Не примирение. Нещо много по-хубаво. Споделено желание. Страст, която отговаряше на собствената му. Инстинктивно той разбра, че сега можеше да я има. Тя му се отдаваше.

Моментално покаял се за грубото си, дивашко отношение, той започна отново, от самото начало. Ръката, която стискаше дланите й се отпусна, устните, които отново се снишиха да вкусят нейните, бяха топли, внимателни и изключително нежни. Галеха разтворените устни на Даян леко, като перца, а изящните му, бронзови пръсти едва-едва докосваха лицето й, като да беше от безценен порцелан.

Гладката му, бронзова кожа я изгаряше, дишането й се учести. Тя простена, когато устните му — приказните му устни — закачливо докосваха нейните в най-сладките чувствени целувки.

Нежни целувки. Грижовни целувки. Целувки, които искаха съгласие.

Ефектът бе поразяващ.

Но и плачевен.

Този властен, чувствен дивак беше нещо много повече от един властен, чувствен дивак. Той беше и умен, и лукав. Интелигентен и чувствителен, той нямаше да я насили. И Даян знаеше защо. Този мъдър индианец не искаше да й предостави лукса да се прави на невинна с реплики от сорта на „как бих могла да му попреча“. Той ясно даваше да се разбере, че я желае, че тялото му копнее за нея, че жадува да я люби и ще я люби, но само ако тя иска. Ако е напълно съгласна. Тя не трябваше да му се подчинява. Той оставяше, или по-скоро, я заставяше тя да реши докъде да стигне тази опасно приятна, любовна игра. Изборът беше изцяло неин.

Дяволите да го вземат!

Даян въздъхна раздразнено и обърна лицето си настрани. Звездоброеца целуна пламналата й страна, устните му закачливо се плъзнаха към чувствителното място точно под ухото.

— Не, недей. Стига — прошепна тя, останала без дъх, разкъсвана между собствените си думи и желанието той да продължи, никога да не спира. — Моля те, пусни ме, Звяр — продължи, като се мъчеше да убеди себе си в това, което казва.

Устните на Звездоброеца замряха, тъмната му глава се вдигна. Даян бавно извърна глава, за да го погледне. В красивите му очи се четеше страст и учудване.

Внезапно буца заседна на гърлото на Даян. Прииска й се… трябваше… да заплаче. Не знаеше защо. Объркана, тя се вторачи в тези очи и се опита да не се поддава на магнетичната им сила. Напомни си, че тези очи обещаваха колкото удоволствие, толкова и грубости и раздразнението и ядът отново я завладяха.

Вината беше негова. Изцяло негова. Той беше и красив, и нежен, и опасен едновременно. Толкова чаровен.

— Ти изобщо не си като голямата котка — каза Даян. Побутна го по гладките, изваяни рамене, за да се отмести.

— Така ли, Красавице? — гласът му бе спокоен, но все още дишаше тежко. Надигна се, седна на тревистия бряг и й помогна да се надигне. Посегна да вземе сатенения й корсет, но тя го издърпа от ръцете му.

Припряно се зае да го постави над голите си, с набъбнали зърна, гърди и продължи:

— Точно така. Аз освободих голямата котка и тя ми беше благодарна. Спомни си добрината ми и не ме нарани — присви теменужените си очи. — А, ти! Освободих те, когато никой друг не би се осмелил да го направи и каква е твоята благодарност? Ти ме отвлече! Изплаши ме до смърт. Завлече ме чак тук. Бог знае къде. И сега… сега се нахвърляш върху мен и се опитваш… опитваш се… Възползваш се от това, че… че… и ме целуваш… целуваш… — думите й замряха.

— Красавице, не мисля, че се е родил човекът, който би се възползвал от обстоятелствата, за да ти причини зло — каза той с привичния си нисък, монотонен глас. Замълча и добави: — Не се безпокой. Няма да те докосна и с пръст.

— Ще ме пуснеш ли? — обнадеждено попита тя.

— Скоро и това ще стане — изправи се на крака и погледна надолу към нея. Един мускул потрепваше по бронзовата му скула. — Скоро ти ще бъдеш свободна да се върнеш при своите.

Даян кимна с глава, но нещо й подсказваше, че вече никога няма да бъде напълно свободна.

 

 

Пътуването продължи.

Преминаха през прохода Милнър. После се спуснаха на север по течението на Кънейдиъйн Ривър в подножието на планината Медисин Боу. Накрая свърнаха на запад към смарагдово зелените склонове на Сиера Мадре, които се извисяваха в далечината.

Заобиколиха ги и пресякоха границата на Уайоминг, преминаха през прохода Бриджър и се спуснаха в басейна на Големия вододел — безкрайна, гола пустош, нажежена от слънцето. Никакви дървета, само по някой храст.

Низината се е ширнала навред, във всички посоки, тук-там по някое ранчо, с вид на запуснато, разнообразява пейзажа. Далеч, далеч напред в далечината заснежените планински върхове се белеят в синьото небе на Уайоминг. Даян се взираше в примамливата прохлада на върховете изпод периферията на откраднатия „Стетсън“. Нямаше нужда да пита. Знаеше, че това трябва да са планините Уинд Ривър.

Почти бяха стигнали целта си.

След случката при планинското езерце двамата разговаряха много малко и нито веднъж не бяха се докоснали. Отношението му бе доста по-резервирано отколкото бе необходимо, за да покаже, че няма намерение да й стори зло.

Беше се отдръпнал от нея, мълчалив, все напираше да бързат напред, като че ли нямаше търпение да стигнат резервата. И да се разделят.

Така че Даян страшно се изненада, когато в жежкия следобед чу тихия му въпрос:

— Искаш ли да поплуваш?

— О, Боже, с радост — отвърна тя без колебание. Звездоброеца не каза нищо повече. Дръпна повода на коня и го насочи малко по̀ на запад. След половин час на изтощената от жегата Даян й се стори, че вижда мираж.

Голата, пуста земя бе пресечена от широка река с прекрасна, чиста вода и красива пясъчна ивица.

— Грийн Ривър — каза спокойно Звездоброеца, скочи от коня и протегна ръце, за да й помогне да слезе.

Теменужените й очи останаха приковани към примамливите вълнички, които мързеливо се търкаляха по гладкия, пясъчен бряг. Сложи ръце на широките, голи рамене на Звездоброеца и веднага щом краката й докоснаха земята се усмихна, погледна към него и попита:

— И ти ли си толкова нетърпелив, колкото и аз да се гмурнеш в бистрата прохлада на водата?

Ръцете му се задържаха на крехката й талия малко по-дълго отколкото бе необходимо.

— Нима и на мен ми е разрешено да се порадвам на водата?

Очите й срещнаха неговите.

— Не съм чак такава мръсница, за каквато ме мислиш.

Тя се отдръпна от него и забърза към водата, като захвърли „Стетсън“-а в движение. Без никакво притеснение се освободи от лилавата си рокля. Той бе казал, че няма да я докосне и с пръст и тя му вярваше. Пусна роклята на земята, изрита обувките си, нетърпеливо притича през горещия пясък и се хвърли в студената вода, като пищеше и крещеше, като щастливо дете.

От пясъчния бряг Звездоброеца я наблюдаваше с присвити очи, докато развързваше връзките на колана с кобурите зад гърба и зад коленете си. Събу мокасините си, свали канията с ножа и се приближи към брега. Навлезе в реката и спря, когато хладната вода стигна над коленете му.

Даян, която цамбуркаше в средата на реката, видя колебанието му и извика:

— Какво чакаш? Тук е прекрасно! Хайде идвай!

Звездоброеца я погледна право в очите, пъхна палец в ремъка на кожената си препаска и отвърна:

— Твоето сатенено бельо ще е сухо десетина минути след като излезеш от водата, но на тази кожа ще й трябват часове, докато изсъхне.

Даян замислено наклони глава. Това, което казваше, беше вярно. Съчувстваше му за неудобното положение.

— Сваляй ги — извика му и се обърна бързо.

Звездоброеца рязко дръпна възела на кожения ремък, свали препаската си и я хвърли на пясъка. Веднага се гмурна под вода и заплува с отворени очи към мястото, където се намираше Даян.

Тя все още беше с гръб към него, размахваше крака под водата и пляскаше с ръце по повърхността. Той не можа да издържи на изкушението. Гмурна се още по-надолу, протегна ръка и погъделичка ходилото й.

Здраво стиснатите му устни се разтегнаха в усмивка, когато я чу да се залива от смях. Оттласна се с крака, завъртя се обратно и се взря през водата. Чу радостния й вик, когато го забеляза. Тя веднага сграбчи с две ръце дългите му черни коси и силно ги задърпа нагоре, за да го изтегли на повърхността.

Тъмната му глава изплува над водата близо до нея. Смеейки се тя пусна косите му и постави крака си на мокрите му гърди, като възнамеряваше да се оттласка и да заплува бързо назад. Но в момента, в който крака й докосна хлъзгавите му гърди, той светкавично протегна ръка и пръстите му се сключиха върху елегантния й глезен.

Даян изписка и се закикоти, когато той я придърпа към себе си и улови и другия й глезен, независимо от бясното ритане и пляскане. Все така усмихнат, Звездоброеца без усилие я издърпа, докато дългите й, нежни крака се обвиха около кръста му и той я притисна.

Стисна здраво китките си под задника й и каза:

— Хванах те!

— Не, не си — каза тя, като се мъчеше да се освободи. Изви краката си, спусна ги и стъпи на бедрата му.

— Ей, тая сребърна гривна се врязва в… в… боли ме — каза.

Той веднага я пусна и тя избухна в смях, защото се бе хванал на въдицата. Бързо се отблъсна от него, но той и сега се оказа по-бърз. Разбра, че го е измамила и посегна, улови я за врата и я придърпа обратно.

Невинната игра изведнъж свърши.

Бяха си играли и закачали във водата съвсем кратко, когато между тях се вмъкна неканеният гост — желанието.

Мокрите разбъркани кичури падаха в искрящите й, теменужени очи. Веселият й смях топлеше сърцето на Звездоброеца. Тя се извиваше, притискаше и пълзеше нагоре-надолу по стройното му тяло в смешни опити да се откопчи от силните, бронзови ръце, които я държаха. Той с готовност участваше в същата забавна игра, която му харесваше колкото и на нея.

Смеейки се, Даян бе успяла да се покатери по стройното му тяло и ръцете обгръщаха тъмната му глава. Засмяното му лице бе притиснато в извивката между шията и рамото й. Тя подскачаше нагоре-надолу, за да разчупи здравата хватка на китките му.

Звездоброеца наистина пусна китките си, но дланите му се плъзнаха и дългите му пръсти се впиха в бузите на задника й. Притисна нежното й, пъргаво тяло към силната си, неподвижна фигура. Обвила с ръце врата му, Даян притисна лицето му към набъбналата голота на гърдите си.

Смехът й замря и невинната усмивка веднага изчезна от устните на Звездоброеца. Още секунда той я притиска с нежна интимност към тялото си, чиито мускули сега бяха напрегнати, изопнати. Даян задържа главата му към гърдите си и почувства устните му върху мократа си кожа, само на сантиметри над набъбналото зърно.

Докосването му я разтърси и неволно я накара да поеме дълбоко дъх. В отговор пръстите му се стегнаха върху задника й и той я притисна още по-силно към себе си. Започна леко да я плъзга надолу по изопнатото си тяло. Даян пусна главата му и свали краката си от кръста му.

Стъпи на дъното, очите й избягваха да срещната неговите. Звездоброеца я пусна, стройното му, напрегнато тяло остана неподвижно, като статуя.

Високо над тях тъмни облаци внезапно скриха слънцето.

Даян потрепери от студа и възбудата. Без да продума, тя се обърна и заплува към брега. Той остана на мястото си, ръцете му свити в юмруци висяха отпуснати край тялото му.

Изчака, докато тя се облече и седне на пясъка обвила коленете си с ръце, загледана някъде встрани от него. Излезе от реката, когато една светкавица проряза небето над планините Уинд Ривър.

Първите едри капки на дъжда докоснаха голия му гръб. От изток се изви хладен бриз и засипа мокрото му тяло с песъчинки.

Той се спря зад Даян и посегна към препаската си. Все още гол, държейки в ръка парчето кожа, той меко каза:

— Ще бъдем в Уинд Ривър, преди да е настъпила нощта.

Голите й ръце бяха настръхнали от студа. Даян отвърна:

— Как ще успеем? Започва да вали.

— Топъл, летен душ, нищо повече — знаеше, че вече ще е изключително опасно и за двамата да останат сами по-дълго. Трябваше по-скоро да стигнат до резервата. Завърза препаската на кръста си и добави: — Ще продължим да яздим в дъжда. — Замълча, сетне продължи: — Няма да се наложи да останем още една нощ на път, Красавице.

— Благодаря на Бога — въздъхна тя с облекчение.