Нан Райън
Под знака на звездите (23)

Глава 22

След като успешно прекосиха величествените предни масиви, по обяд те се спуснаха по западния склон и се отправиха нагоре, напреко на гръбнака на американския континент — високият, насечен Централен вододел.

В ранния следобед излязоха на едно високопланинско плато, но на изток, точно срещу тях, се извиси нова скалиста верига.

Даян бе мълчала цялата сутрин.

Беше ядосана, беше объркана, беше изплашена.

Бе напълно разочарована от самата себе си. Този хладнокръвен, приятен дивак, който говореше перфектен английски, изглежда бе напълно способен да я контролира, като никой мъж дотогава и това я озадачаваше.

Тя трябваше да го убие, а вместо това го бе целунала.

Сега вече знаеше, че никога няма да го убие, независимо от това, колко възможности ще й се предоставят. Знаеше също така, че ще го целува всеки път, когато положеше жестоките си, чувствени устни върху нейните.

Даян неволно потръпна при спомена за тази властна, дълга целувка.

— Студено ли ти е, Красавице? — чу тя дълбокият, монотонен глас точно до ухото си.

Не му отговори. Благодарна, че не може да види поруменялото й лице тя безразлично присви нежните си рамене, като се надяваше това да е достатъчен отговор.

— Ако ти е студено, мога да развия едно одеяло от седлото — тя отново присви рамене, този път още по-изразително. — Или можеш да се облегнеш назад в мен и…

— Не ми е студено!

— Стори ми се, че леко трепериш.

— Е, само ти се е сторило — очите й останаха вперени напред към планините. — Кажи ми къде ме водиш — попита тя, без да очаква той наистина да й отговори.

— В Уинд Ривър, Уайоминг — дойде тихият, спокоен отговор.

Тя се извърна, за да го погледне в очите:

— Значи си апах?

— Не — отсече той и острите черти на лицето му видимо се напрегнаха. — Апахите са нашите смъртни врагове — замълча за момент после добави: — Аз съм от племето шошони.

— Разбирам — отвърна тя, като се опитваше да си спомни дали някога е познавала някой шошони. — Значи ти искаш да се върнеш обратно при своите?

— Нещо такова.

— Но, защо ме взе със себе си? — той не отговори. Тя въздъхна и посочи напред: — Това пред нас планините Уинд Ривър ли са?

— Все още сме в Колорадо, Красавице. Това е масивът Ци-Чебечии от Скалистите планини.

— Можеш ли да ми го кажеш на английски, Звяр?

— Буквално преведено означава Мястото Където Никога Не Е Лято. Белите мъже са го съкратили на — Масивът Вечна зима.

— Защото тук горе е винаги студено, така ли?

— Не и днес. Ще бъде достатъчно топло, за да можеш да се изкъпеш. Ще лагеруваме край един приток на реката Каше ла Пудр или край някое планинско езерце и ти ще можеш да… се измиеш.

Даян замълча. Не й беше приятна мисълта, че трябва да съблича дрехите си, когато той е наблизо, но чувстваше, че ако не се окъпе в най-скоро време, ще се побърка. Косата й бе мръсна и сплъстена, а кожата й бе потънала в прах и мръсотия. Лилавата й рокля бе измачкана и изцапана. Чувстваше се мръсна и потна и знаеше, че изглежда ужасно.

Завиждаше на индианеца за умението му винаги да изглежда свеж, чист и бодър… и…

Внезапно си спомни, че го е видяла да се бръсне сутринта! Спомни си го много ясно. Когато се бяха събудили рано, лицето му бе по-тъмно от наболата брада, а когато я бе целунал тя бе почувствала боцкането на наболите косъмчета върху бузата си.

Боже, та тя въобще не се бе замислила тогава над това!

Сега това й се стори странно. През целия си живот непрекъснато бе виждала индианци. Беше виждала Стари очи и другите червенокожи от шоуто да скубят редките косми по бронзовите си лица с пинцети. Никога не им се бе налагало да се бръснат. Защо тогава този шошони трябваше да се бръсне?

Колкото и да й бе неприятно да говори с него, имаше само един начин да разбере отговора.

— Звяр?

— Кажи, Красавице.

— Защо се избръсна тази сутрин?

— Аз се бръсна всяка сутрин.

— Знам, но защо? Аз си мислех, че индианците нямат косми по… по… — в съзнанието й изникна образа на слабините му, които бе зърнала за момент и тя не можа да завърши изречението.

— Нямат косми къде?

— По лицата си!

— Повечето наистина нямат. Но все пак по лицето на този индианец растат — той замълча, после добави: — Както и на други части от тялото ми — изгледа я продължително с черните си студени очи.

Даян се напрегна, зачуди се дали е отгатнал мислите й. Щеше й се въобще да не бе повдигала въпроса, затова не каза нищо повече.

Слънцето все още прежуряше над главите им, когато влязоха в дълбока, скалиста клисура в масива на Вечната зима. Високите по четиристотин метра склонове на върховете Цирус и Нимбус хвърляха мрачни сенки над прохода. Звездоброеца вещо водеше жребеца през коварния проход на Гръмотевицата. Едва когато излязоха от него, Даян се успокои и очите й се взряха с учудване в малкото селце, скътано в тясната долина под тях.

— Лулу Сити — каза той, изпреварвайки въпроса й. — Там ли отиваме?

— Аз да — каза той, — но, не и ти.

Тя настойчиво се обърна към него:

— О, моля те. Няма да те издам, обещавам ти. Ще се преструвам, че сме… че сме…

— Женени?

Тя преглътна с мъка:

— Да. Да, ще кажа, че си ми съпруг и…

— Погледни се, Красавице. После виж и мен — гласът му бе равен, спокоен. — Една бледа, бяла жена в окъсана, мръсна рокля и един индианец с дивашки вид, в кожени бричове и загрубяла кожа — замълча, докато тя го огледа от глава до пети. — Мислиш ли, че някой ще повярва, че ти си омъжена за мен? — очите на Даян срещнаха неговите. Имаше нещо неописуемо хладно и жестоко в погледа му.

Тя поклати глава:

— Не… няма да повярват, предполагам — обърна му гръб без дори да се замисли, че думите й го бяха наранили.

Индианецът я настани под един висок бор на гористия хълм точно над Лулу Сити и завърза ръцете й около дънера му. Явно й нямаше доверие и тя го намрази за това.

Замисли се дали да не вика. Той поклати тъмната си глава и рече:

— Това няма да ти помогне. Ще се върна до един час.

Качи се на жребеца, спусна се надолу и изчезна сред дърветата. Влезе в града, завърза коня пред „Готиното кръчме“ и смело се заразхожда по дървените тротоари, така че местните да могат добре да го огледат.

После тихо влезе в магазина.

Върна се при Даян след по-малко от час, като донесе сапун, кърпи, храна и дори бутилка червено вино, купена от магазина. Той нямаше пари и не бе плащал за покупките, но бе оставил в замяна на тезгяха амулета си.

Квадратно парче кожа обсипано с мъниста.

Доста преди залез-слънце спряха да пренощуват. Даян въобще не се опита да прикрие удоволствието си от откраднатата храна, с която той й направи цяло угощение. Чувстваше се прекрасно след пиршеството с хляб, сирене, шунка и пресни плодове. Дори кимна в съгласие на предложеното й вино и нетърпеливо вдигна зелената бутилка към устните си на няколко пъти.

Когато разточителната вечеря приключи, Даян затвори очи, облегна се на лакти и въздъхна от удоволствие. Наблюдавайки я настойчиво, Звездоброеца едва се сдържаше да не прихне от смях. В този момент тя приличаше на щастливо малко момиченце с мърляво лице, което цял ден си е играло на двора. Всеки момент майка й щеше да я извика да се прибира вече и да се измие преди лягане.

Когато Даян отвори очи, Звездоброеца стана, приближи се към нея и седна в сянката на едно клонесто дърво. Той извади дълга, тънка пурета от откраднатата кутийка, захапа я и се облегна на дънера. Протегна дългите си, боси крака и ги кръстоса при глезените. Драсна клечка кибрит върху един камък, поднесе огънчето към края на пуретата и запуши с удоволствие.

Изпрати в свежия, чист планински въздух добре оформено колелце дим и каза:

— Донесъл съм ти нещо, което ще ти хареса повече от обяда.

Даян примижа:

— Какво ли може да ми хареса повече?

— Калъп сапун и нова, бяла кърпа — продължи той с обичайния си нисък, монотонен глас, който толкова я интригуваше. — Онова планинско езерце, което виждаш там долу, е изцяло на твое разположение, Красавице.

Предложението й се стори примамливо, но тя го погледна с подозрение:

— Няма ли да ме шпионираш?

Тъмните му очи се присвиха, дръпна от пуретата и бавно изпусна дима.

— Не. Няма нужда.

— Какво искаш да кажеш?

Звездоброеца изучаваше нокътя на показалеца си. Погледна нагоре:

— Нищо. Отивай, докато слънцето е все още високо в небето.

Десет минути по-късно Даян стоеше сама на тревистия бряг на езерцето. Приказната красота на гледката я накара да затаи дъх. Заобиколено отвсякъде със синьо-зелените планински хълмове, засенчено от белите, като памук облачета, които висяха ниско над назъбените върхове, това място беше истински райски кът. Избуялата зеленина на тревата изпъстрена с жълтите петънца на кокетни слънчогледи започваше направо от самия край на езерцето. Едрите, изумрудени листа, които бавно се носеха по гладката водна повърхност, бяха като че ли внимателно поставени там от ръката на могъщия творец на тази алпийска, райска градина.

Водата бе толкова неподвижна, че отразяваше като в огледало бледо златистите листа на планинската топола, която величествено се издигаше на стръмния бряг. Белоопашата сойка елегантно се спусна надолу, кацна на няколко стъпки от нея и лакомо започна да кълве нападалите върбови пъпки.

Даян се усмихна, припряно съблече мръсната си лилава рокля и я пусна на земята. Коленичи на мекия, тревист бряг на езерцето, наведе се и натопи във водата дългата си, черна коса. Радостно започна да търка сплъстените си къдрици с ароматния сапун, като тихичко благославяше досетливостта на индианеца да го открадне.

Когато косата й бе вече чиста и се спускаше на дълги, мокри кичури по гърба й, Даян взе захвърлената рокля и я изпра. После внимателно я простря на тревата, за да изсъхне от слънцето.

Изпитателно се огледа наоколо. Всичко беше тихо, спокойно, прекрасно. Свали извезания с дантела, сатенен корсет и приседна назад върху петите си, останала само по предизвикателно късите си, сатенени гащички.

С усмивка на уста наплиска тялото си с хладката, бистра вода, взе сапуна и радостно започна да сапунисва шията, ръцете, гърба и голите си гърди, като несъзнателно си тананикаше. Остави сапуна настрана и изплакна тялото си от пяната. Отпусна се назад върху петте си и се остави на топлите слънчеви милувки. Зачуди се дали да не свали и долните си гащички и да се изкъпе истински.

Затвори очи. Вдъхна дълбоко от свежия, планински въздух и подложи лицето си на слънчевите лъчи. Пъхна палците си под ластика на гащичките. Със затворени очи и отпусната назад глава тя бавно и небрежно започна да изхлузва сатененото долно бельо от плоския си корем и хълбоците си.

Едва не се задави и очите й се разшириха от ужас, когато една силна длан притисна устата й и една стоманена ръка обви голия й кръст.

— Не мърдай — предупреди я индианецът. Устните му бяха допрени до ухото й, а голите му колене притискаха нейните.

Вкаменена от страх, Даян почувства как сърцето й лудо блъска в голите й гърди. Широката му гръд бе плътно притисната в гърба й. Трескаво се зачуди как е могла да бъде толкова глупава, че да му се довери. Предусети, че ще последва едно брутално изнасилване, без капка снизхождение и милост.

Коленичейки зад нея, той прошепна:

— Онова приятелче, планинският лъв те е наблюдавал. Станал е любопитен и сега идва към нас. Когато си дръпна ръката, не издавай нито звук. Не прави резки движения, просто се опитай да се отпуснеш.

Ръката му се отдели от устните й. Даян дори не посмя да извърне глава. Изведнъж тя почувства огромно облекчение, което веднага се смени с нов прилив на ужас. Чу приглушеното, въпросително ръмжене на огромната котка и прехапа устни, за да не извика.

— Всичко е наред — прошепна индианецът в ухото й. — Няма страшно. Можеш да си поемеш дъх.

Даян едва-едва пое дъх и с крайчеца на окото си зърна едрото, силно тяло на хищника, който застрашително се приближаваше. След секунди черната, като искрящ диамант пума беше до тях и Даян се притисна силно към Звездоброеца, когато златистите очи на котката небрежно я обходиха. Не можа да се сдържи да не потръпне, когато мощният звяр докосна голата й ръка с косматата си плешка.

— Изобщо не мърдай — промърмори индианецът, като я притискаше към себе си. — Прави точно каквото ти кажа.

Даян се опита да потъне в себе си, когато огромната котка наведе главата си и я отърка нагоре-надолу по голото й бедро. Величествената глава се надигна. Пумата се обърна потърка тялото си в рамото й, заобиколи ги и се отърка в голия гръб на Звездоброеца.

Появи се от другата страна на Даян и отново отърка тялото си в нея. Когато внимателно постави лапа върху бедрото й, тя си помисли, че ще припадне. А когато положи и двете си предни лапи върху бедрата й, тя усети как всичката кръв се отдръпва от лицето й.

Котката застана пред нея в цял ръст, предните лапи от едната й, а задните от другата страна. Остана така. Притисна топлото си, едро тяло към нейното, към голите й гърди. Даян почувства бързите, мощни удари на сърцето й. Леко извърна лице настрани, като търсеше близост и сигурност от Звездоброеца.

Устните им сега почти се допираха. Индианецът прошепна:

— Той те прави своя, точно както правят и обикновените, домашни котки. Напръсква те с миризмата си, така че да принадлежиш на него. Ако го оставиш да го направи, той няма да те нарани.

Но дори и Звездоброеца изтръпна от страх, когато гигантската котка се отдръпна от Даян, извърна се, погледна я и раззина огромната си паст, от която се показаха дългите остри, зловещи зъби. Индианецът с нищо не издаде страха си, когато прошепна:

— Ако котката захапе ръката или дланта ти, не я дърпай. Дори я натикай навътре в устата й. Направи това и тя ще я пусне.

— О, Боже мой — едва прошепна тя с треперещи устни, — помогни ми. Толкова ме е страх.

Звездоброеца гледаше единствено котката, когато каза:

— С теб съм. Всичко е наред. Сега леко ще захапе ръката ти. Остави го. Не я дърпай.

Огромният планински лъв изръмжа силно и отново се приближи. Снижи глава и леко захапа ръката на Даян. Беше й необходимо свръхчовешко самообладание, за да не отдръпне ръката си. Не го направи само защото горещите устни на Звездоброеца пареха ледената й буза, шепнеха, казваха й какво да прави, окуражаваха я. Тя се подчини на индианеца. Вгледа се в златистите очи на пумата и бавно започна да натиска ръката си още по-навътре в гигантската паст, очаквайки всеки момент да чуе трошенето на кости и да се сблъска с гледката на отхапаната си ръка.

Пумата веднага пусна ръката й.

За момент застина, втренчила поглед в Даян, ръмжеше гърлено и заплашително. После ръмженето секна. Тръсна глава и отново я отърка нагоре-надолу по голите гърди на жената. Внезапно, за най-голяма изненада на Даян, звярът се просна до нея и положи огромната си глава в скута й. Мъркаше тихичко, като че ли я молеше да го погали.

— Трябва ли? — прошепна Даян на Звездоброеца.

— Да — тихо я насърчи той и я стисна окуражително. — Много бавно, много внимателно.

Даян бавно вдигна ръката, която пумата бе захапала, много внимателно я постави върху огромната глава на пумата и съвсем нежно я потупа, както би направила с безобидна домашна котка. Свирепият звяр реагира точно както питомните си събратя.

Изпъна назад огромната си глава, златистите му очи примижаха и той замърка от удоволствие.

— Я виж — прошепна Даян, като се усмихна нервно. — Виж го само!

— Да, това много му се харесва — отвърна Звездоброеца. — Той знае, че сега си негова и се наслаждава на галенето.

Даян продължи да потупва огромния планински лъв, докато той лежеше със затворени очи, изпънати лапи и мъркането му ставаше все по-дълбоко и силно. После, също както домашна котка, на която й е доскучало да я глезят, престана да мърка. Рязко вдигна огромната си глава, изправи се, стрелна се през буйната трева и се изгуби сред дърветата.

Даян изпусна една дълбока и дълга въздишка на облекчение, отпусна се на солидната гръд на Звездоброеца и попита:

— Откъде знаеш толкова много за котките?

— Аз самият съм половин котка — отвърна леко усмихнат.

— Напълно ти вярвам — каза тя, отпусна се изтощена, докато чакаше пулсът й да възстанови нормалния си ритъм.

Сега, когато опасността отмина, Даян изведнъж осъзна ситуацията, в която се намираха, положението на почти пълната им голота. Дала си ясна представа за сексуалната заплаха, която индианецът представлява, тя рязко скочи на крака и прикри с ръце голите си гърди.

Направи огромната грешка да обиди с думите си човека, който току-що й бе спасил живота.

— Махай се от мен! Не ме докосвай! Няма да ти позволя да се възползваш от ситуацията, само защото…

Изречението й остана недовършено.

Моментално Даян се намери просната по гръб на земята, ръцете й бяха приковани над главата в една от силните му длани. Тъмното му лице с ядно изражение бе само на сантиметри от нейното. Голите му широки гърди притискаха нейните.

— Ти си една много глупава жена, Красавице — каза той, студена ярост замъгляваше погледа му. Със свободната си ръка улови лицето й, пръстите му се впиха в страните й. Пулсът биеше в слепоочията му, той приближи изваяните си устни толкова близо до нейните, че Даян усети дъхът му да гали бузата й.

Проговори с необикновения си глас:

— Ще бъде добре винаги да помниш, че всички мъже дори червенокожите — не се различават много от котките.