Нан Райън
Под знака на звездите (2)

Глава 1

Сан Франциско, Калифорния, Август 1895

На една галавечеря в едно престижно имение в Ноб Хил висок и елегантен мъж, облечен в безупречен сив ленен костюм се бе отпуснал в тапициран стол в стил Луи XV. Крачолите на панталона му бяха тесни и с остри ръбове. Маншетите и яката на безукорно бялата му риза бяха твърдо колосани. Копринената му вратовръзка бе бледолилава. Обувките му бяха изработени от най-фина английска кожа и лъснати до блясък. Гъстата му гарваново черна коса искреше с дълбок наситен цвят на светлината на електрическите полилеи, които декораторите бяха украсили със сребърни гирлянди. Загорялото лице на този господин бе привлекателно, но не в общоприетия смисъл. Чертите му бяха остри, искрящите му тъмни очи бяха полускрити под тежките клепачи. Този поглед, заедно с един белег под лявата вежда, носът, който е бил чупен и не е зараснал съвсем правилно, както и устните, които бяха достатъчно плътни, за да бъдат белег на чувственост и въпреки това по някакъв странен начин изглеждаха сурови, всичко това му придаваше заплашителен вид.

Името му бе Бенджамин Стар, обноските му бяха изискани, а умът му бе с необикновена острота. Имаше живо чувство за хумор. Бе висок, слаб и елегантен. Движенията му бяха плавни и грациозни. А изящните му загорели ръце бяха направо красиви, с дълги пръсти и дълбоко изрязани чисти нокти. Тези ръце не трепваха в най-малък жест, когато говореше. Той седеше в стола си съвършено неподвижен, без да обръща ни най-малко внимание на околната суета. Никога не се смееше прекалено високо, никога не пиеше повече от нужното нито пък съзнателно привличаше вниманието на околните към себе си.

Бенджамин Стар бе джентълмен в истинския смисъл на думата. Образован. Културен. Изискан. И въпреки това…

Скъпо облечените дами, обвити в диаманти и коприна, не се тълпяха около тъй загадъчния Стар именно защото той олицетворяваше джентълмена. Всяка една от присъстващите на приема в Ноб Хил се интересуваше единствено от дивата, животинска страна на неговата природа, която често надзърташе иззад изисканата маска. Нямаше съмнение, че под невъзмутимата маска и безукорното облекло се крие буйна и необуздана мъжественост, в чието присъствие нито една жена не може да се чувства в безопасност.

Бен Стар доближи до устните си висока чаша с искрящо френско шампанско и отпи. Забеляза, че три изискани и съвсем млади дами алчно го наблюдават сякаш той е част от предлаганото обилно меню.

На лицето му трепна мускул. Държането им му бе познато. Всички жени се държаха така в негово присъствие. Той бе свикнал с това. Появата му винаги предизвикваше оживление. Това беше нещо обичайно за последните петнадесет години.

Но точно тази вечер Бен Стар имаше досадното чувство, че е преживявал тази ситуация хиляди пъти. Чувството бе тъй потискащо, че му се искаше да се втурне към най-близкия изход. Да си тръгне незабавно. Да се потопи в блажено усамотение далеч от тази претъпкана зала.

Но той не се поддаде на изкушението.

Грубостта бе нещо недопустимо. Независимо за кого става въпрос. Бе получил покана за тази вечеря и бе я приел. И щеше да стои точно толкова, колкото изискваше доброто възпитание, щеше да изтърпи всички досадни и безсмислени брътвежи, щеше да потисне неприятното чувство, че е затворен, че се задушава, че е обект на наблюдение. А утре…

— Секунда внимание, моля! — красивата домакиня плесна с ръце и сепна Бен Стар от тези му размисли. — Моля за секунда внимание, дами и господа.

Тъмните очи на Бен Стар бавно се повдигнаха и се спряха на елегантната блондинка, облечена във великолепна, обсипана с дантели тъмносиня рокля. Тя бе застанала на мраморните стъпала, които водеха към гостната. Останала вдовица преди около година, тридесет и четири годишната мисис Ричард Барне Крокър бе една от най-заможните и уважавани дами на Бей Сити.

Старата гвардия на Сан Франциско обожаваше красивата Марибел Крокър. Тя понесе смъртта на съпруга си с небивала твърдост. Въпреки дълбоката скръб, в която се бе потопила, тя не престана да изпълнява многобройните си благотворителни задължения.

Въпреки че без съмнение се чувстваше ужасно самотна, младата вдовица, която бе получила безупречно възпитание, нито веднъж не бе забелязана сама в компанията на мъж. Нито веднъж. И сигурно години наред тя нямаше да позволи на друг да заеме мястото на обичния Ричард.

Или поне така си мислеха всички.

— … прекрасна изненада за вашето добро настроение — говореше Марибел на гостите си. — А сега вземете питиетата си и излезте в градината. Организирала съм най-грандиозния пиротехнически спектакъл, който се е състоял в този град — тя ослепително се усмихна, а кичурите на русата й коса проблеснаха като лунни лъчи. — Заповядайте — завърши тя, повдигна пищните поли на роклята си и грациозно се спусна по мраморните стъпала. С елегантен жест покани гостите към широките френски прозорци.

Просторната гостна се изпълни с разговори и смях. Присъстващите нетърпеливо се устремиха навън и се заоглеждаха за най-подходящите места, от които можеха да наблюдават фойерверките.

Бен Стар остана последен, бавно постави чашата си на масата и се изправи. После спокойно се отправи към френските прозорци, за да се присъедини към гостите в образцово поддържаната градина.

Но прекрасната руса Марибел Крокър с властен жест изпрати гостите навън и когато видя гърба на последния рязко се обърна. Тя нетърпеливо затвори вратите зад себе си, облегна се на тях и се усмихна на внушителния Бен Стар.

Бен също й се усмихна.

— Заради нас или заради тях затваряш вратата? — прозвуча чувствения му, плътен глас.

— И двете — отвърна Марибел със закачлива усмивка. — Затварям тях отвън, в градината, а теб тук.

— Мислех, че обичаш фойерверки — рече Бен и ъгълчетата на устните му едва се повдигнаха.

— Да, обичам — отвърна Марибел и бавно се приближи към него. — Знаеш, че ги обичам, Бен — тя спря пред него, вдигна изящната си бледа ръка и докосна бледолилавата му връзка. — Хрумна ми, че докато другите гледат зарята над залива ние с теб можем да се качим горе, в спалнята ми и там да пускаме ракети в леглото — тя му се усмихна и добави: — Как мислиш, дали ще мога да ти запаля фитила, а, скъпи?

Бен Стар не бе изненадан. Въпреки безупречната й репутация, през последните няколко седмици той неведнъж бе споделял леглото на изисканата вдовица. Но винаги при пълна дискретност. Въпреки това бе леко смутен от нейното предложение, защото къщата бе пълна с гости.

— Звучи ми прекрасно — галантно отвърна той, — но не е ли малко опасно?

— Да… опасно — бездиханна отвърна Марибел, а големите й изумрудени очи блестяха от предвкусваната наслада. Тя хвана загорялата му длан и го поведе по мраморните стъпала. — Трябва да побързаме, за да не ни хванат — закачлив смях се отрони от черешовите й устни.

Бен Стар се ухили и остави глупавата и развалена жена да го отведе по широкото стълбище на втория етаж в изискания господарски апартамент. Той нямаше нищо против да й дава физическата наслада, която тя тъй отчаяно търсеше. Марибел бе много привлекателна, при това в любовта бе ненаситна. Часовете му с нея никога не протичаха в празни разговори. Той не знаеше почти нищо за нея. Освен това, че тя бе също като всички останали бледи красавици, които бе познал през годините.

Тя го желаеше, защото за нея той олицетворяваше всичко забранено, диво, опасно и рисковано. Мисълта, че нарушава едно вековно табу я възбуждаше. Тръпнеше от мисълта, че се отдава на мъж, който по законите на доброто общество би трябвало да е недостижим за нея. Полудяваше от тези загорели ръце, които докосваха съвършената й плът. Удоволствия на гузната съвест.

Това нямаше значение за Бен.

В ръцете му Марибел бе знойна, освободена от скрупули любовница, готова на всичко, за да му достави удоволствие. Тя винаги успяваше да му достави най-изискана наслада, така че той нямаше никакви оплаквания.

Що се отнася до Марибел Крокър, то тя определено нямаше оплаквания. За нейно удоволствие високият и мургав Бен бе достатъчно мъжествен, за да прави любов винаги, когато тя го пожелае, а това бе единственото, което я интересуваше. Дори и през ум не беше й минавало, че мъжественият й любовник има деликатна чувствителност, която копнее за една любов, която не е само плътска.

Когато влязоха в спалнята й, тя пусна ръката му и се втурна да отвори широките френски прозорци, които водеха към балкона.

— Готово — каза тя и се обърна към него. Вдигна ръка и извади от косите си диамантените фуркети. Златистите кичури се спуснаха по раменете й точно както Бен обичаше. — Можем едновременно да пускаме твоята ракета и да гледаме тези навън. Не е ли страхотно?

— Невероятно — отвърна Бен. Той се приближи. Безупречната й фигура се открояваше на фона на светлините на града. — Да ти помогна ли с роклята?

Грейнала от възбуда Марибел безмълвно кимна и приглади златистата си коса зад изящните си уши.

— Хайде, скъпи. Пръстите ти са толкова сръчни за такива работи — тя погледна тъмните му очи. Понякога бе готова да се закълне, че очите му не са черни, а тъмносини. — Обичам да чувствам ръцете ти върху тялото си — добави тя с гърлен шепот.

Стар се наведе и бавно целуна ъгълчето на начервените й устни, леко захапа долната й устна. После вдигна ръце, положи ги на голите й рамене и леко я обърна така, че да бъде с гръб към него. Започна да разкопчава малките кукички на гърба на шифоновата рокля, когато първите фойерверки се издигнаха в небесата.

Тъмнината се изпълни с порой пъстроцветни искри и огньове, а тълпата, събрала се в градината, ахна от възхищение. В същото време Бен сръчно свали роклята и комбинезона на домакинята и стаята се изпълни със сладостни стонове, когато загорелите му длани поеха мраморните й гърди.

Няколко сладостни мига двамата замряха така, с очи вперени в зрелището навън. Червените, сини и златни огньове се сипеха в нощното небе над Сан Франциско, а Марибел Крокър отпусна глава върху твърдата гръд на Бен, докато силните му ръце мачкаха пищните й гърди, а сръчните му пръсти си играеха с набъбналите до болка зърна.

Марибел щастливо се триеше в непоклатимата снага на Бен и не можеше да реши коя гледка е по-красива, тази навън, или вида на изящните му ръце върху белите й гърди.

Марибел изведнъж почувства болезнена нужда да вкара Бен в леглото си, преди да са свършили фойерверките, затова взе дланите му, целуна ги с благодарност, после се обърна с лице към него.

— Люби ме, Бен. Сега, скъпи, веднага. По-бързо, хайде… преди да е станало късно.

И без да дочака отговора му тя смъкна пищните дипли на роклята си покрай бедрата и нетърпеливо се измъкна от нея. Полуусмихнат Бен с плавно движение свали сивото си ленено сако. От вътрешния му джоб падна някакъв сгънат лист хартия. Обзета от любопитство Марибел ритна прекрасната си рокля встрани, наведе се и вдигна листа.

— Какво е това? — попита тя. Бен протегна ръка, но тя се дръпна. Със замрял на устните въпрос тя го разгъна и видя, че е разписание на влаковете на Юниън Пасифик. Денвър, щата Колорадо бе ограден с червен молив. Изумрудените й очи диво проблеснаха и срещнаха неговите.

— Скъпи, нали не възнамеряваш да…

Но преди да успее да завърши въпроса си, Бен властно я целуна и тя се отпусна в ръцете му. Той я притисна към себе си и прокара пръсти през пепеляворусите й коси.

В сумрачната светлина на дясната китка на Стар проблесна широка сребърна гривна. А под тази гривна се криеше малък белег.

Белегът беше с форма на кръст.