Нан Райън
Под знака на звездите (39)

Глава 38

— Не можеш да ме изгониш, дори и да се опиташ — Даян целуна голата му гръд, погледна в очите му, стегна хватката си около кръста му и продължи: — Така че изобщо не се опитвай.

— В такъв случай — каза той, като наклони тъмната си глава и посочи навътре към стаята, — слизай долу по тия стълби и приготви закуската.

— Няма ли да дойдеш с мен? — попита тя и веждите й се вдигнаха в надежда.

Устните му се извиха във великодушна усмивка.

— Боже мой, ти наистина ли си помисли, че ще те оставя сама в кухнята.

— Страхливец такъв! Кой знае може и да се окажа фантастична готвачка.

Стар се засмя.

— Скъпа, може и да ти приличам на крал, но нямам човек, който да ми опитва храната. Ще ти помогна с приготовлението.

— Трябва ли да се науча да готвя, Стар? — попита Даян внезапно сериозно и се притисна в него.

— Не, никога — отвърна бързо той, без да сваля очи от пълните й устни.

— Благодаря на Бога за това — напълно откровено отвърна тя. — Страх ме е, че не съм направена за готвене.

— Не ме е грижа — Стар бе откровен като нея. — Знам нещо, за което си направена — ръцете му се плъзнаха по извивките на ханша й.

— Престани, Стар — сряза го тя. — Гладна съм.

— Знам. И аз съм гладен — ръцете му се пъхнаха под синята фланела.

Даян изписка, бутна го настрана и се втурна към стаята. Стар се загледа в диво развяващата се гарвановочерна коса, докато тя спринтираше към вратата, носена от елегантните си стройни крака. Той я последва усмихнат. Вътре тя му каза, че й трябва нещо за обличане. Той кимна, улови я за ръката и я заведе в голямата стая, пълна с гардероби. Каза й да си избере нещо. Тя взе светложълта блуза и чифт черни „Ливайс“.

Върна се обратно в спалнята, докато Стар взе една чиста бяла риза от полицата и напъха дългите си ръце в ръкавите. Закопчавайки я се върна в спалнята. Даян бе навлякла чистата светложълта блуза и тъкмо обуваше черния „Ливайс“.

Стар се усмихна с одобрение и се отпусна в един стол да я наблюдава. Даян издърпа панталоните нагоре по елегантните си крака и над изпъкналия ханш. Прилепваха й плътно. Всъщност бяха толкова впити, че тя не успя да ги закопчае.

Поклащайки се в люлеещия се стол, с един крак провесен през страничната му облегалка, Стар с нескрито удоволствие наблюдаваше борбата на Даян с копчетата. Косата й падаше пред лицето, върха на езика й се подаваше между устните от усилието й да се концентрира. По леката руменина, която заливаше красивото й обично лице, той разбра, че тя започва да се ядосва.

— Нуждаеш ли се от помощ? — попита след малко той и се усмихна.

— Не! — тя рязко вдигна глава и го изгледа. — Мога да се справя и сама, благодаря.

— Както искаш — отвърна той, като разсеяно потъркваше гърдите си. Изглеждаше комична, но много привлекателна. Излъчваше някакъв невинен сексапил. Извиването, въртенето и тръскането на ханша й накараха устата му да пресъхне.

Тя се въртеше. Мъчеше се. Тропаше с крак.

Въздъхна раздразнено. Стисна зъби. Тихичко изпсува под нос. И пак не можа да закопчае тесните панталони върху плоския си корем. Когато чу сподавения му смях, Даян ядно отметна косите от лицето си и сложи ръце на кръста.

— Дяволите да го вземат! — гневно изстреля тя и го погледна право в очите. — Не мога да ги закопчея тия проклети панталони. Сигурно съм напълняла!

Като продължи да се смее, той се изправи на крака, за да й помогне.

— Не, не си напълняла, сладка моя. Идеална си.

Сложи ръце на кръста й, вдигна я и я отнесе до неоправеното легло. Сложи я да седне на края на леглото и коленичи пред нея. Първо нави твърде дългите крачоли над голите й глезени. Когато свърши, се наведе и целуна дясното й стъпало.

После вдигна глава, усмихна се и каза:

— Какво желаете, мис Бюканън? Да закопчея панталоните — прокара ръка по вътрешната страна на коленете й — или да ги сваля?

— Да ги закопчаеш — отвърна тя след кратък размисъл, без да е напълно убедена, че точно това е изборът, който желае. — Поне за момента.

— Така да бъде — каза Стар, нежно я бутна по гръб и легна до нея в леглото. Подпря се на лакът и без да сваля очи от нея с лекота закопча панталона със свободната си ръка. Пръстите му пробягаха по плоския й корем.

— Наистина се надявам — прошепна тя и му се усмихна, — че си поне наполовина толкова добър в разкопчаването на панталоните ми, колкото в закопчаването.

— Скъпа моя — увери я той и тъмните му очи проблеснаха. — Там съм много по-добър.

Даян се засмя, скочи на крака и извика:

— Храна! Гладна съм! Искам да ям. Моля те, нахрани ме.

Заедно слязоха долу в кухнята. След доста смях, целувки и блъсканици, те най-после успяха да нагласят нещо за ядене и го сложиха на масата. Шунката, която Даян опържи, прегоря, а в тигана имаше достатъчно да нахрани изгладняла осем членна фамилия. Стар препече филиите, но те станаха по-черни и от шунката.

Нямаше значение.

Изстъргаха прегорелите филии и ги намазаха с купища сладко от малини. Натрошиха прегорелите резени шунка в търсенето на парчета, които стават за ядене. Триумфални възгласи на неописуем възторг се разнасяха, когато единият, или другият откриеха по някоя годна за ядене хапка.

От кафето също имаше какво още да се желае. Даян набързо обвини мелачката за кафе. Проклетата машинка не бе смелила зърната на достатъчно ситен прах, затова горещата черна течност в порцелановите им чаши бе така гъста и горчива.

А нямаше ли това някаква връзка с голямото количество кафе, което беше сложила Даян? Твърде логично поиска да знае Стар. Абсолютно никаква. Тя веднага го постави на мястото му.

За щастие, в менюто за закуската имаше още едно ястие, което просто нямаше как да развалят. Стар беше изстискал достатъчно портокали, за да напълни със сока им една огромна кристална купа. Даян се изненада, когато той наля само наполовина сок във високите кристални чаши. Погледна го въпросително. Той й намигна и изчезна в кухнята. Скоро се върна с бутилка изстудено шампанско, винена чаша с високо столче, която висеше между пръстите му и бяла кърпа преметната през лявата му ръка.

Усмихнат, той застана до стола на Даян и й показа етикета на бутилката, като че ли тя вечеряше в първокласен ресторант и бе поръчала пенливото вино.

Тя кимна с глава, махна вяло с ръка и каза с хладен изискан глас:

— Да, Пиер, „Пайпър Хайдсийк“ от осемдесет и седма година е задоволително добро.

— Oui, мадам — отвърна Стар, поклони се почтително от кръста и постави бутилката пред нея.

С майсторството, с което правеше и всичко друго, Стар покри гърлото на бутилката с бялата кърпа, отвори я и наля съвсем малко сухо, златисто шампанско на дъното на кристалната чаша.

Даян вдигна чашата, леко отпи, задържа за момент шампанското в устата си и го преглътна.

— Bon — промърмори тя, — bon, Пиер.

— О, merci, merci — той разцъфна в усмивка.

После зарадваният сервитьор целуна надутата госпожа по устните и с това сложи край на играта. Стар седна обратно на мястото си и доля с шампанско чашите им с портокалов сок. Вдигнаха наздравица и отпиха.

След час все още седяха на масата, отпиваха от коктейла от сок и шампанско и с много смях и целувки се съгласиха, че това питие наистина е bon. След малко им се доспа. Оставиха чиниите за по-късно и се качиха обратно горе, за да подремнат.

Когато се събудиха беше вече следобед. И двамата не се чувстваха много отпочинали. Изкъпаха се заедно, любиха се бавно и с удоволствие, приготвиха си още едно не твърде вкусно ядене и седнаха на терасата да гледат изгрева на звездите.

Тази нощ си легнаха късно и станаха късно на другата сутрин. И двамата се събудиха отпочинали и свежи. След като закусиха по обяд, Даян настоя да се разходят и да потърсят жребеца Черна звезда.

Така че излязоха от къщата в ранния следобед и тръгнаха да се разхождат. Даян носеше няколко бучки захар с надеждата, че черният жребец е все още наблизо. И той наистина беше. Жребецът чу разговора и смеха на Стар и Даян, когато те излязоха на алеята пред къщата. Когато стигнаха до каменните стъпала, конят вече ги чакаше там. Пръхтеше, риеше с копито и клатеше глава надолу-нагоре, за да привлече вниманието им.

Даян се засмя и сърдечно го приветства. Тя го потупа по издължената муцуна и нежно му заговори колко красив и добър е той и как тя се надява, че ще й позволи да го поязди. После го изхитри. Дяволито протегна под муцуната му отворената си длан с бучка захар в нея. Преди той да успее да я вземе, тя затвори дланта си и бързо скри ръката си зад гърба.

Но жребецът изобщо не се излъга. Той ядно изпръхтя, пристъпи към нея, проточи врата и подаде глава зад гърба й. Потърка кадифената си муцуна в затворената й длан.

— По-добре му я дай, преди да те е ухапал — предупреди я Стар.

Даян кимна и извади ръката си обратно отпред. Тя потупа големия черен кон по челото, докато той взимаше една по една бучките захар от дланта й и лакомо ги хрупаше, като че ли никога преди не бе ял нещо по-вкусно.

— Веднага се сприятелихме — гордо обяви Даян. — Черна звезда ме хареса. Сигурна съм, че с радост ще ми разреши да го пояздя.

— Не разчитай много на това — каза й Стар и взе ръката й в своята. — Никой друг не се е качвал на гърба му, освен мен — а на коня рече: — Какво ще кажеш за малко сено със захарта, момчето ми?

Черна звезда последва Даян и Стар, когато те се спуснаха по стъпалата и завиха зад къщата. Задният двор бе терасиран. Никакви цветя или треви не бяха засаждани тук. Вместо това бе запазена и поддържана естествената красота на природата. Ярките оранжеви цветове на дивия колумбин и лъкатушещите редици от планински храсти бяха много по-красиви, от който и да е от градинските им роднини. Ухаещи кедрови дървета надвисваха на плетеницата от естествени каменни пътечки. Малък водоскок падаше по три стъпала в средата на двора, а наоколо ръждиво зеленикавите треви и мъхчета пъстрееха по моравата.

Зад оградата, скрита сред дърветата петдесетина метра нагоре по склона, се виждаше измазана конюшня с корал от кедрови дъски. Беше празна. Вратата зееше отворена.

Черна звезда изпръхтя, тръсна глава и ги последва в корала, където на напречната греда над входа със сребърни букви бе изписано името му. Стар пусна ръката на Даян, влезе в сенчестата конюшня и се върна с наръч слама.

— Ще се видим по-късно, момчето ми — каза Даян на черния звяр, когато тръгнаха и го оставиха лакомо да поглъща закуската си.

Стар искаше да се върнат в къщата, но направи грешката да спомене пред Даян, че по-късно ще й покаже любимото си място за отдих и отмора. Едно усамотено място високо горе в планината, където имаше горещ минерален извор. Бе изкопал и разширил мястото, за да го превърне в езерце.

Естествено Даян не пожела да чака. Настоя да отидат горе незабавно. Стар се вгледа в небето. Когато бяха излезли първоначално навън, то бе светлосиньо и чисто, но сега бели пухкави облаци бяха плъзнали по него. Той я предупреди, че е твърде вероятно да завали.

— По това време на годината, скъпа, тук в планините вали всеки следобед. Ще отидем до горещия извор утре сутринта.

Даян обви с ръце кръста му и се притисна в него.

— Моля те, Стар, покажи ми го сега. Не ме е страх от няколко капки. Освен това, ако побързаме можем да изпреварим дъжда.

Не можаха да го изпреварят.

Бяха на стотина метра под извора, когато първата светкавица проблесна в смрачилото се вече небе, последвана от оглушителния тътен на гръмотевицата.

Те се погледнаха, усмихнаха се, обърнаха се обратно и забързаха надолу по склона. Облаците ги настигнаха, яростно изливайки отгоре им дъждовен порой. Двамата викаха, крещяха и се смееха през целия път до къщата.

Докато стигнат до нея и двамата бяха мокри до кости. Задъхани те се шмугнаха под високия навес на верандата и без да проронят дума започнаха да се събличат. Когато и двамата останаха голи, погледнаха се, усмихнаха се и се прегърнаха. Целунаха се. После отново.

Оставиха дрехите в безразборна купчина във фоайето. Стар вдигна Даян на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

Бурята се усили и докато те се къпеха в мраморната вана, едри капки дъжд трополяха по стъклената стена срещу тях. Навън бе тъмно като нощ и грохотът на гръмотевиците отекваше из цялата къща.

След като се изкъпаха, те се изсушиха с големите бели хавлиени кърпи и отидоха в спалнята. Загледана в бурята, Даян се засмя, когато Стар смъкна меката кожена завивка от леглото. Простря я на пода точно пред стъклената стена.

Веднага легна по гръб, погледна нагоре към Даян с тъмните си искрящи очи и каза:

— Ела.

Любиха се върху меката кожа, докато навън вятърът виеше между клоните на боровете и дъждът плющеше в тъмнината. Целият следобед прекараха на пода в спалнята, любиха се и наблюдаваха бурята. Докосваха се. Поглеждаха се. Стар легна по гръб. Даян се притисна към него с глава върху рамото му.

След дълго отпуснато мълчание Стар проговори с ниския си равен глас:

— Даян.

— Можеш да ми казваш скъпа — промърмори тя.

— Скъпа — започна той отново, — да предположим, че не знам нищо за теб. Разкажи ми всичко за себе си.

Даян разбра за какво си мисли той. Той се чудеше — за нея и Кид Черокий. Тя лениво се надигна на лакът и го погледна. Очите му бяха вперени в тавана точно над тях.

Без предисловия, тя направо каза:

— Стар, Кид Черокий никога не ми е бил любовник.

— Знам.

— Така ли? — това не бе отговора, който тя очакваше. Намръщи се. — През цялото време си знаел…

— Ти не си имала никого преди мен — Стар извърна глава и я погледна. — Нали, скъпа?

— Не, не съм — отговори тя и леко се изчерви. — И ти през цялото време си знаел?

— Не през цялото време — нежно я поправи той. — Оттогава, когато се любихме за първи път — каза, гласът му бе тих, мек, нежен. После добави: — Скъпа, ти не си единствената жена, която съм имал. Имал съм много жени. Доста много. Но ти си единствената, която някога съм обичал. Никога няма да докосна друга, кълна ти се.

— Това е добре — отвърна Даян и отново се усмихна щастливо. — Защото съм много ревнива.

Стар меко се засмя.

— Никога няма да ти дам повод да ме ревнуваш, ако се омъжиш за мен.

— Това предложение ли е?!

— Да. Омъжи се за мен, Даян. Омъжи се за мен.

— Мислех, че никога няма да го кажеш — усмихна му се тя сърдечно. — Отговорът е да!

Стар се усмихна и тя се наведе и целуна устните му, като не преставаше да шепне:

— Да, о, да.

Дъждът спря. Слънцето се показа. В небето се извиси пъстроцветна дъга.

През бляскавата стъклена стена целият свят изглеждаше нов и свеж. Даян положи глава на едрата гръд на Стар и усети как мощните му ръце я прегръщат. Той въздъхна и дишането му стана дълбоко и равномерно с унасянето в съня.

С приятното чувство на топлота и сигурност Даян въздъхна щастливо и затвори очи. Тихите удари на сърцето му я замаяха и приспаха.

 

 

Дейви Ледъруд влезе през летящата врата на бара в Ландър, Уайоминг и застана зад Кид.

— Продавачът на билети ни каза за къде са тръгнали.

Кид не се помръдна.

— За къде?

— Вирджиния Сити.