Нан Райън
Под знака на звездите (13)

Глава 12

Кейт Тексас измъкна една ролка за къдрене от косата си, пусна я на тоалетката и се взра в единствения къдрав кичур, който се спускаше над челото й.

— Господи, колко ли е хубаво да си тъй млада и хубава, че да ти се налага само да си миеш косата — тя погледна в огледалото към Даян, която бързо се обличаше зад нея.

И още не бе изрекла това и навън се разнесе нова оглушителна гръмотевица, която заглуши думите на Даян. Кейт направи гримаса и поклати къдравата си глава. Утринта бе преминала ведра и ясна. А сега, веднага след обяд, от планините се зададоха тъмни, заплашителни облаци, които отиваха на изток. Слънцето не се виждаше.

Бе сряда, двадесет и осми август. Последното представление на шоуто „Полковник Бък Бюканън в Дивия Запад“ бе насрочено за същия следобед, след не повече от час. И с това ангажиментът им в Денвър приключваше. Освен ако надвисналата буря не наложеше отлагането на шоуто за вечерта.

— Тази светкавица отиде нататък, а тази… не е ли малко рано да се костюмираш, а? — рече Кейт и сви вежди. — Божичко, дете, има още цял час до началото на шоуто, а както изглежда всеки момент ще се изсипе порой.

— Имам да свърша една работа — рече Даян и обу кожените си панталони.

— Работа? Защо, мила, ако имаш нещо за вършене, накарай някое от момчетата да го свърши. Трябва ти нещо от града? Прати Мъника. Той винаги с радост помага. Никога не ми е отказвал.

Даян си пое дълбоко дъх и закопча последното копче на тесните си кожени панталони. После пристъпи зад Кейт, положи ръце на широките й рамене и дяволито подхвърли:

— Интересно защо.

Погледите им се срещнаха в огледалото.

— Нали го знаеш Мъника. Защото има добро сърце тоя мършав коняр, затова.

— Това е вярно — съгласи се Даян. — Но не ти ли се струва, че има и още нещо? — попита тя и иронично повдигна една вежда.

— О, я стига. Знаеш, че съм почтена омъжена жена, а моя Теди Рей е много ревнив — Кейт се разсмя от сърце. — Ех, вие младите, само за любов мислите.

Любовта бе последната грижа на Даян през оня горещ, облачен августовски следобед, но все пак се усмихна, кимна и подаде лявата си ръка на Кейт, която закопча ръкава на черната й копринена риза. После взе четката за коса и я прокара през заплетените си къдрици. Довърши тоалета си с едно заешко краче, с което щедро нанесе руж на двете си страни.

Даян вдигна дългата си коса над тила, закопча я със сребърна шнола и тръгна към вратата.

— Трябва да тичам. Ще се видим след шоуто.

— Ако извие буря няма да има никакво шоу.

Даян не отговори. Втурна се навън и уплашено погледна надвисналите облаци. На запад назъбени светкавици се стрелваха от черното небе и стигаха до стръмните върхове, а оглушителният им трясък късаше и без това изопнатите нерви на Даян. В задухата ясно се долавяше мирисът на предстоящата буря. Тя забърза край дългата редица железопътни вагони към последния, този на Стари очи.

Даян силно почука на вратата, като в същото време се молеше той да не й отвори. Молеше се дъждът да не провали следобедното шоу. Молеше се тайният план да мине безпрепятствено.

Зачака и нервно потропваше с обутия си в мокасин крак по стъпалото на вагона. Отново почука, този път с юмрук. Извика името му няколко пъти.

После облекчено въздъхна. Знаеше, че няма да е във вагона си по това време на деня. С възрастта Стари очи бе започнал да робува на навиците си. Един от тях бе да се костюмира отрано преди шоуто и да обикаля при конярите, за да гледа как подготвят добитъка. Обичаше да разказва небивалици, да им пуши от цигарите и да дава безполезни съвети.

Това бе нейният шанс. Гузно се вмъкна във вагона на Стари очи. Примижа, за да свикнат очите й със сумрака вътре и наум изруга наближаващата буря. Оловното небе бе потопило целия вагон в сивкав полумрак, а тя не смееше да рискува да запали лампата. Захапа долната си устна и тръгна да търси ключа. Ключът за клетката на Червенокожия. Първите няколко минути търси из чекмеджета, но масата и по книжните лавици. Разлисти един стар и пожълтял албум и се усмихна на сантименталността на стария индианец. Влезе в спалнята, вдигна възглавницата от оправеното легло и пак я пусна.

Изведнъж в тъмнината прозвуча един дрезгав глас, който я накара да подскочи от уплаха.

— Какво търсиш, Малка сърничке?

Завъртя се и съзря Стари очи в церемониалните си одежди застанал на вратата. В ръката му имаше сребърен ключ, който проблясваше в приглушената светлина. Изведнъж усмивка озари широкото му, некрасиво лице. Той намигна на Даян.

— Никога не съм можела да те излъжа — усмихна му се тя.

— Не. Знаех, че ще дойдеш, Малка сърничке.

Тя го последва в дневната, където той нарочно остави ключа в една резбована дървена кутия, поставена на съвсем обичайно място върху шкафа, който тя бе претърсила. Той я погледна и тя разбиращо кимна.

Даян нервно седна, докато Стари очи свали перестите си украшения и се намести в любимото си кресло.

— Разкажи ми за Червенокожия — грубо нареди тя. — Разкажи ми всичко.

Усмивката на Стари очи посърна, а светлината в очите му помръкна. И без повече подкани той разказа на Даян за злодеянието, което тежеше на сърцето и съвестта му. Тя впи поглед в непроницаемите му черни очи и той заразказва за онзи незабравим ден.

— Беше понеделник следобед, когато влакът на трупата наближи Денвър… — започна той, а навън започнаха да падат първите дъждовни капки.

Старият вожд Юте разказа за това как ловният отряд, самият той, Мъника, Кид Черокий и братята Ледърууд, слезли от влака малко преди той да пристигне в Денвър. Петимата се били насочили направо към предпланините. Планът е бил Кид и братята Ледърууд да уловят планински лъв за шоуто.

А той и Мъника тръгнали, за да половят пъстърва в чистите планински потоци, които водеха началото си от вечно замръзналите върхове. Когато навлезли в планините, те рядко виждали по-младите участници в експедицията. През този първи следобед и през по-голямата част от следващия ден момчетата били заети с разполагането на примките за голямата котка.

В сряда преди изгрев-слънце той и Мъника станали и напуснали лагера, докато другите още спели. Заизкачвали се на зигзаг по гористите склонове в търсене на удобно за риболов място. На около миля от лагера намерили скалиста площадка, където имало нисък водопад и решили, че това е идеалното място, така че се разположили и се приготвили да прекарат една приятна сутрин.

Около девет часа чули врява отдолу. Трошали се храсти, чувало се ръмжене и скимтене на уловено животно. Спогледали се. Той оставил настрани риболовния си прът и взел бинокъла. Огледал една широка дъга от пейзажа и на една малка тревиста полянка сред осеяните с борове и хвойни склонове видял, че един голям планински лъв се е хванал в една от примките и сега панически се опитва да се освободи.

Лъвът почти се бил измъкнал, когато Кид и братята Ледърууд изскочили на полянката. Първо хвърлили метална мрежа върху заловеното животно, а после Кид се заел да го налага с дръжката на една брадва. Удрял го по главата и врата.

Изведнъж някакъв строен индианец от някакво далечно племе се хвърлил на широкия гръб на Кид и го отскубнал от раненото и уплашено животно. Кид изревал като бизон и извикал на братята Ледърууд. Дани Ледърууд се вкопчил в червенокожия, докато Дейви напъхал лъва в клетката, а после се обърнал и хвърлил стоманената мрежа върху индианеца. Кид веднага се обърнал и насочил дръжката на брадвата към вързания червенокож. С всичката сила на едрото си тяло Кид размахал брадвата и като бейзболна бухалка я стоварил върху гърдите на червенокожия. Методично го налагал, ударите се сипели върху раменете, гърдите, корема и бедрата. И последният попаднал в областта на гърлото.

Стари очи разказа как той се развикал, а Мъника надувал сребърната си свирка, докато тичали надолу по склона, за да спрат това безумие. Но било прекалено късно. Когато стигнали до полянката, пребитият индианец и раненото животно били вече в клетките.

И в заключение каза:

— Аз по-лош от Кид Черокий. Не казах на Полковника — той тъжно поклати побелялата си глава. — Видях колко е щастлив Полковника като видя Червенокожия и замълчах. Срам за мен. Срам за Полковника.

Даян бе външно спокойна, когато потупа широките сведени рамене на стария вожд Юте.

— Не страдай. Стари очи. Сега ще поправим всичко, ние двамата с теб.

Надвисналата следобед гръмотевична буря се размина само с кратък дъжд. В началния час на шоуто слънцето ярко грееше от безоблачното колорадско небе.

Трупата за последен път щеше да изпълни при пълен сбор шоуто „Полковник Бък Бюканън в Дивия Запад“ и с това престоят им в Денвър завършваше.

От момента, в който завършеше последното представление, бяха нужни само около три часа, за да се разглобят трибуните и да се натовари и приготви за път влака. Даян с интерес наблюдаваше идеално координираната операция. И особено внимателно наблюдаваше, докато товареха клетките с Червенокожия и лъва на един вагон точно пред служебния. И не поставиха охрана.

Заедно с останалите от трупата, Даян се качи на влака и се приготви за отпътуване към Солт Лейк Сити, щата Сакраменто, а оттам, към Сан Франциско, където обикновено прекарваха зимата. Облечена в лека лятна рокля и с ведра усмивка на лицето тя се качи в един вагон в самото начало на влака. Веднага след залез-слънце влакът пое. Надвесена от прозореца Даян махаше и пращаше въздушни целувки на тълпата, която се бе наредила от двете страни на релсите.

И когато накрая се запъти към седалката си с раздразнение видя, че Кид вече се е разположил на съседната. Сега вече й се повдигаше от вида му. Представяше си как безмилостно налага беззащитните пленници с дръжката на брадвата. Тя стисна зъби.

Кид не подозираше нейното отношение, затова й отправи най-чаровната си усмивка и отпусна ръка на гърба на облегалката й.

— Най-добре е да седнеш и да се отпуснеш. Пътят до Солт Лейк е дълъг — той окуражително стисна рамото й.

— Уморена съм — рече тя и бързо стана. — Смятам да се оттегля в спалнята си.

— Вече? Та ние още не сме излезли от Денвър. Да не ти е зле?

— Благодаря, добре съм — тя се измъкна покрай него, пожела му лека нощ през рамо, и когато той предложи да я изпрати, тя само махна с ръка.

Остави го да се пули от недоумение зад нея. Без да се обръща, тя прекоси целия дълъг влак, вагон след вагон, докато най-накрая не стигна до стаята на Стари очи. Там взе ключето от дървената кутия. После продължи напред, докато не се озова на края на първия вагон. Пред нея беше вагонът с двете клетки.

Даян дълбоко вдъхна свежия и хладен нощен въздух, после отвори вратата и се шмугна вътре с разтуптяно сърце. В тъмния вагон два чифта блестящи очи се приковаха в нея и я проследиха, докато отиде до тежките товарни врати. Отвори ги и спря за момент, за да обмисли за последен път правилността на постъпката си.

Представи си благодарните погледи, с които щяха да я дарят звяра и човека ако им отвореше вратата към свободата. Представи си щастието, което щеше да изпита, когато ги гледа как скачат на земята и с красиви скокове се отправят към предпланините.

Даян се усмихна и се приближи към клетката на голямата котка. Отключи я, чуваше пулса си в ушите, със замах отвори желязната врата и отстъпи. Точно както си бе представила, грациозната пума се измъкна от клетката, на два скока стигна до вратата, оттам излетя напред и изчезна в нощта.

Даян облекчено въздъхна и затвори празната клетка.

Приближи се до клетката на Червенокожия, като внимателно избягваше погледа на огнените му очи. Ушите й вече бучаха. Бе толкова нервна, че дълго не можа да пъхне ключа в ключалката. След няколко опита сребърният ключ влезе, тя го завъртя и се чу изщракване. Вратата бе отключена.

Поколеба се още миг и после със замах я отвори.

— Бягай — извика му тя.

За част от секундата Червенокожия се бе надвесил над нея, голите му гърди лъщяха от пот, красивото му лице бе на сантиметри от нейното.

Даян неволно отстъпи крачка назад. Но дясната му ръка се стрелна като нападаща змия, сребърната гривна проблесна в нощта. Здравите му бронзови пръсти обвиха тънката й китка и той я притегли към себе си.

Погледите им се срещнаха и на нея й се стори, че долови мимолетно колебание в бездънните му очи. Но то бързо изчезна.

Червенокожия я взе в ръцете си, метна я на лявото си рамо и скочи от влака.