Нан Райън
Под знака на звездите (11)

Глава 10

Даян просто не можеше да прогони Червенокожия от Планините от мислите си.

Тя не пропускаше възможност да мине край клетката на суровия дивак. Колкото и да бе див и опасен физически, той бе фантастичен екземпляр и Даян с безпокойство забеляза, че той все по-силно я привлича.

Казваше си, че това е просто възхищение, каквото в не по-малка степен изпитваше към планинския лъв. Тя обичаше да ги наблюдава, особено когато те не знаеха и се опитваше да си втълпи, че свирепият дивак е също тъй чужд на нейната природа, както и пумата. Оттам идваше и обаянието им. Това беше нещо съвсем нормално. Нямаше нищо неприлично в това да се възхищава от красивата двойка.

Даян тайничко отбелязваше факта, че дивакът често й хвърля неразбираеми погледи. Какво искаше да каже? Какво ставаше в главата му?

Понякога, когато се чувстваше особено смела или я обземаше необичайно любопитство, тя се приближаваше до самата решетка и го наблюдаваше. Това понякога го забавляваше, а понякога го вбесяваше. Тя бе готова да се закълне, че един или два пъти долови закачлив блясък в тъмните очи, едва доловимо повдигане на жестоките устни в нещо като усмивка. Нов същото време бе извън всякакво съмнение, че няколко пъти самото й присъствие го бе докарвало до пристъпи на безумна ярост.

Понеделник сутрин

Даян се събуди много рано. Първата мисъл, която мина през ума й, бе за Червенокожия от Планините. Тя набързо се облече и когато стигна до конюшните, слънцето едва бе изгряло.

Миеха клетката на червенокожия. Работникът, който държеше шланга, безразсъдно бе насочил мощната струя към индианеца.

Даян спря на няколко метра и с разширени от ужас очи видя, как водната струя с цялата си сила избликваше от дебелия пожарен шланг и се впиваше в червенокожия, застанал в средата на клетката. Той стоеше с разкрачени крака, с юмруци притиснати към бедрата, докато всепомитащата струя залепяше косата му към главата, затваряше очите му, отмяташе главата му настрани, барабанеше по голите му гърди и корем със сила, която би повалила някой по-слаб мъж.

Но не и този красив звяр. Могъщият индианец сякаш бе напрегнал силите надуха си срещу тези на тялото. И не трепна под напора. Не издаде нито звук. Не се опита да избегне удара на струята.

Когато видя как гордият дивак достойно понася това жестоко и излишно наказание, сърцето на Даян щеше да изскочи от гърдите й от възмущение.

Изкрещя на работника. Той спря крана. Дивакът отвори мокрите си клепачи.

— Пускай тоя шланг и се махай оттук! — сопна се тя на немарливия работник.

Той сви рамене, остави шланга и като поклати глава се обърна и си тръгна.

Даян се приближи към клетката. И за огромна нейна изненада мълчаливият дивак, който тъй стоически понасяше страданието, който дори не вдигна длан, за да се защити, сега изведнъж необяснимо побесня.

И гневът му бе насочен към нея.

Изумена от тази негова реакция, след като тя се бе намесила именно в негова полза, Даян се взря с ням ужас в Червенокожия, който ръмжеше като животно и опъваше лентата, препасана на врата му. Погледът му бе див и жесток. Зъбите му бяха оголени като на вълк, кръвожадни и страховити. Приближаваше решетките, после се отдръпваше, после отново се приближаваше. Впиваше пръсти в стоманените пречки и ги разтърсваше с нечовешка сила, бронзовите му бицепси играеха, на челото му пулсираше една вена, тъмното му лице сега бе алено от гняв.

Дивашкото му държане се предаде и на планинския лъв в съседната клетка. Огромната котка побесня. Започна да ръмжи, да се мята и със светкавична бързина да протяга през пречките на клетката лапа, въоръжена със смъртоносни нокти. Диво се въртеше из клетката, хвърляше се по стените, съскаше и ръмжеше тъй сякаш искаше да разкъса Даян на парчета.

Даян не можеше да помръдне от мястото си. Стоеше като вкаменена, като хипнотизирана. Сега видя двойката в истинския им облик. Побеснели, извън всякакъв контрол. Абсолютно диви и безразсъдни. Отново се вгледа в хищническите очи на Червенокожия. В черните животински очи искреше заплаха и тя несъмнено бе насочена срещу нея.

Докато се взираше в него, гневът му утихна. Оттегли се в далечния край на клетката. Седна с крака сгънати в коленете и с гръб, облегнат на стената. Вадички от вода и пот се спускаха по тъмното му лице, по стройното му тяло. Капки вода проблясваха по дългите му мигли, по върха на леко кривия нос, на едното ухо.

Вдигна ръце, за да приглади мократа си коса, а сребърната гривна проблесна на дясната му китка. И повече не трепна. Остана така. Унил, притихнал, непроницаем.

Планинският лъв изръмжа за последен път, царствено се обърна и с лека стъпка се оттегли. Легна в дъното на клетката с прострени напред лапи, с високо вдигната глава. Виждаше се ромбоидното парче тъмна козина под челюстта му. Златистите му очи бяха приковани в мъжа, притихнал в отсрещната клетка. Той тихо замърка сякаш искаше да успокои дивака.

Даян бе потресена.

Обърна се и тръгна. Бързо. Тръгна направо към направения по поръчка железопътен вагон, в който живееха баба й и дядо й. Бе твърдо решена. Щеше да каже на полковника да освободи Червенокожия от Планините. Не биваше да го държи в плен.

Едва сега всичко се проясни пред очите на Даян, едва сега бе прозряла колко ниско бе паднало шоуто. Бе лошо, блудкаво, банално. Автопародия. Преследването на Червенокожия бе измислено от отчаяние, а не от желание за разнообразие. И бе прекалено мизерно, за да е достойно за гордото минало на шоуто. Точно това щеше да каже на Полковника. И то още тази сутрин.

Тя гръмко потропа на вратата на дядо си. Вратата се отвори и се показа старата Рут.

— Добро утро, бабо — усмихна се Даян на дребната белокоса жена. — Знам, че е рано, но искам да говоря с Полковника!

Отвътре прогърмя гласът на Полковника:

— Даян ли е? Добре, добре. Влизай, Даян. Искам да ти покажа нещо.

Даян влезе и видя полковника седнал на масата над купчина счетоводни книги.

— Скъпа — започна той, — имам прекрасни новини за теб! Шоуто „Полковник Бък Бюканън в Дивия Запад“ е събрало тук, в Денвър, тълпи, каквито не сме виждали от години. Три вечерни и четири нощни представления при пълен сбор! — той се разсмя и плесна с ръце като малко момче. — И всичко това се дължи на теб и на Червенокожия от Планините. Красавицата и звярът. Всички идват да видят теб и дивака — той отново се изкикоти и едва след това видя, че Даян не се смее с него. — Какво има, детето ми? Какво искаше да ме питаш. Какво искаш? Само кажи на стария Полковник и той веднага ще ти го даде.

Даян унило се усмихна на дядо си.

— Всъщност нищо. Просто се чудех няма ли да е добре да включим в програмата на шоуто конно надбягване. Каубой Маккол срещу Желязната риза и Боб Мексиканеца и…

— Ами да! Идеята ми харесва. Рути, чу ли това? Да не се казвам полковник Бък Бюканън ако нашата малка внучка не е истинска издънка на славния ни род — после, грейнал от щастие добави: — При тоя темп Лудият Бил никога няма да докопа шоуто.

Наближаваше края на престоя им в Денвър. Но тълпите все така се стичаха на арената. Членовете на трупата бяха щастливи. Най-после отново им плащаха. Царстваше празнично настроение и изпълнителите радостно се поздравяваха и често се смееха. Дори и Мъника добродушно се шегуваше.

— Полковникът не ми плаща достатъчно — казваше той и ровеше с тока на ботуша си в прахта, — двадесет долара на седмица плюс колкото ми душа иска конски фъшкии.

Даян се засмя и си помисли колко жалко бе, че Мъника не съумява да се изяви с по-духовитата си и шегаджийска страна пред Кейт Тексас. Само ако можеше да пусне някоя от шегите си на вечно засмяната Кейт и може би щеше да постигне някакъв напредък.

Даян все още се усмихваше, когато заедно с Кид оставиха Мъника и тръгнаха на безцелна разходка из околността. С тях бяха и двама от Коравите ездачи заедно с най-новите си любими. Една от жените небрежно предложи да посетят клетката на Червенокожия.

Даян гневно фиксира червенокосото момиче. Но не каза нищо, а продължи с групата. Когато приближиха клетката, теменужените очи на Даян се присвиха и напрегнато затърсиха Червенокожия.

Той обикаляше клетката като пленен звяр, а пищната му черна коса се развяваше зад него. Усети присъствието им, спря на място и студено се взря в тях.

Червенокосата пристъпи към решетките.

— Божичко! С тая физиономия ще плаши децата, но вижте какво тяло… — тя нервно се разсмя, а после добави: — Бедрата му сякаш са направени от бронзирана стомана.

— Не те интересуват бедрата му — сряза я Коравият ездач, който я придружаваше.

Студените черни очи на Червенокожия бяха приковани в рижата хубавица.

Но не за дълго. Даян затанцува пред клетката на Червенокожия. Вдигна ръба на полата си и изкусително разклати бедра. Без да го поглежда тя знаеше, че черните очи я гледат.

Кид запляска с ръце и останалите се включиха в забавата. Скоро цялата група се подиграваше на затворения индианец. И Даян я водеше.

Но дори и докато изкушаваше стройния индианец изпитваше срам и мъка. И след като си тръгнаха тя усети тежестта на непростимата вина. Имаше угризения на съвестта, съжаляваше за постъпката си. Не можеше да забрави погледа му.

Зад тези диви черни очи се криеше интелект.

Мъката на Даян се удвои след вечерното представление, което също протече при пълен сбор. Знаеше как ще се почувства ако гледа шоуто и въпреки това не можеше да откъсне очи. А и едва ли можеше да се почувства по-зле.

Седеше на оградата на арената и гледаше любимата за публиката част от шоуто, номера с Червенокожия. В гърдите й се бореха съжалението и гузната съвест. С отвращение наблюдаваше как клетката обикаля арената и как засмени жени се тълпят и му подхвърлят закачки. После с обляно в мъка сърце видя как вратата на клетката се отвори и гордият дивак направи поредния си неуспешен опит за бягство.

А когато Кид Черокий и Коравите ездачи излязоха с грохот на арената, тя не издържа и затвори очи.

Не можеше повече да гледа.

Обърна се, спусна се на земята от външната страна на арената и си тръгна. Чувстваше се изтощена и й се щеше да няма ангажимент с Кид след шоуто. С натежали крака тя се отправи към покоите си, когато бурните аплодисменти оповестиха поредното залавяне на Червенокожия.

И точно тогава, точно когато чу оглушителния рев на тълпата Даян взе своето решение.

Тя щеше да освободи Червенокожия от Планините.