Нан Райън
Под знака на звездите (17)

Глава 16

Даян се размърда.

Клепачите й трепнаха. После очите и широко се отвориха. Прозя се и присви очи. Не можеше да се ориентира. Лежеше по гръб. Таванът беше необичайно нисък и й изглеждаше абсолютно непознат. И освен това май беше направен от камък.

Още замаяна от съня, Даян се опитваше да разбере къде се намира, какво се е случило Лежеше абсолютно неподвижна и напрегнато се ослушваше. Чу равно и дълбоко дишане, което въобще не приличаше на лекото похъркване на Кейт Тексас.

Даян бавно обърна глава и сънените и очи се разшириха от страх и ужас.

Червенокожия от Планините спеше до нея!

Внезапно си спомни всичко. Обезумяла от страх Даян не можеше да помръдне от мястото си. Само трескавите й очи се движеха и не можеха да се откъснат от спящия дивак.

Той лежеше по гръб с кръстосани на тила ръце. Даян насочи плах взор към резките черти на лицето му. Дългите му черни мигли се бяха сплели над суровите му тъмни очи. Високите скули хвърляха тъмни сенки над бронзовите му страни. Жестоките му устни бяха отпуснати и изглеждаха по-пълни и по-меки.

Но все пак излъчваха някаква скрита заплаха. Очите на Даян предпазливо се придвижиха от лицето към шията му. Лентата липсваше. На врата му се виждаха лилави и жълти белези от удар. В сърцето й за момент се прокрадна топлинка. Но тя бързо смръщи вежди и погледът й продължи да го изучава. По гладките му бронзови гърди се спускаха дълги розови белези. Даян захапа треперещата си долна устна. Драскотините бяха нейно дело. Още си спомняше как острите й нокти разкъсаха плътта му.

Погледът й продължи надолу и тя тихо изстена.

Каишката, която придържаше бедрената препаска на дивака, се бе развързала и сега парчето кожа се бе смъкнало надолу по корема му. И покриваше само слабините. И разкриваше всичко останало. Великолепното мъжко тяло бе изложено на нервния й поглед.

Любопитството все пак надделя над страха и Даян се взря в мястото, където мускулестото бедро се свързваше с гладкия хълбок. Погледът й се спря на стегнатия корем. На вдлъбнатината на пъпа. Гъстата окосмена линия, която се спускаше от пъпа към слабините му. Космите, които надничаха изпод смъкнатата препаска.

Даян затвори очи.

Опита се да разсъждава бързо и трезво. Бързо си припомни точно какво бе видяла и чула откак се бе събудила. Бе видяла плитка пещера, спящия до нея индианец и точно до него изхода на пещерата. Чу равното, дълбоко дишане на индианеца и потропването на коня отпред.

Бързо съпостави фактите и се опита да прецени шансовете си да се измъкне. Индианецът спеше между нея и отвора на пещерата. Откраднатият жребец най-вероятно бе спънат точно до входа на пещерата. Ако успееше да се промъкне край индианеца, без да го събуди, щеше да хване коня и да избяга. Едва ли щеше да й се отдаде втора такава възможност.

Предпазливо отвори очи. Погледът й бавно и неуверено се върна на лицето на Червенокожия. И замръзна там. Той бе обърнал глава. И черните му, безжалостни очи бяха приковани в нейните. Стори й се, че цяла вечност лежаха така и се взираха един в друг.

Тя първа развали магията.

Бързо се изправи на колене. Преметна крак през легналия индианец. Смяташе бързо да го прекрачи, да се изправи на крака и да се втурне към свободата си.

Но той бе много по-бърз от нея.

Хвана я, когато бе над него. Даян изкрещя, когато той сграбчи полите на роклята й и я дръпна върху себе си. Ръцете му моментално се сключиха на кръста й. Прикова я върху себе си и изви глава настрани, когато тя замахна.

Уплашена и разгневена Даян обсипа с удари тъмното му лице и гърдите му и се разплака. Изгуби контрол над себе си и закрещя:

— Пусни ме или ще те убия! Да, ще те убия! Мръсен, тъп дивак, мразя те!

И докато го удряше, гневът й нарастваше. Хлипанията й се засилиха, а заплахите й станаха още по-фантастични.

— Гнусно животно! Безсърдечен звяр! — крещеше тя. Ще ти изрежа сърцето с ножа, който открадна! Заклевам се! Чуваш ли ме! Заклевам се, заклевам се!

Лицето й почервеня. Косата й се мяташе около главата и влизаше в очите й. Очите й се наливаха със сълзи, не виждаше почти нищо. Сърцето й биеше тъй ожесточено, че сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Бе тъй отчаяна, че вложи и последните си сили с единствената мисъл да го нарани, да му причини болка, като не си даваше сметка колко безполезни са опитите й.

Накрая силите й се изчерпаха. Индианецът безропотно понесе многобройните удари. Просто здраво я държеше за кръста и я чакаше да се успокои или да се умори.

Но тя далеч не се бе успокоила.

Усети как губи здравия си разум, усети, но не можеше да направи нищо. Крещеше, хлипаше и безмилостно налагаше безмълвния дивак. Чуваше пронизителните писъци, които отекваха от скалните стени, писъци на една обезумяла жена. Опита се да спре, но не можа. Бе извън всякакъв контрол и с всяка секунда се разгорещяваше още повече.

Диво крещеше. Болезнено хлипаше. Мяташе се върху твърдото, неподатливо тяло под нея.

Индианецът разбра, че уплашената и гневна жена, която седеше върху него, е получила истеричен пристъп. И направи точно това, което бе нужно. Вдигна ръка и силно я плесна с отворена длан.

И усети как болката от удара го прониза право през сърцето. Стисна зъби толкова силно, че челюстите го заболяха.

Даян изумено го зяпна, а поредното хлипане заседна в гърдите й. Облените й в сълзи очи се разшириха от изумление. Втренчи се в него, а стройното й тяло още потрепваше върху него. Едва си поемаше дъх.

Но вече не плачеше.

За момент тя просто остана върху него. С вдигната ръка, с колене впити в тънкия му кръст, с разтуптяно сърце и тъй задъхана, че гърдите й тежко се повдигаха и опъваха тясната рокля.

После сякаш всяко едно мускулче в тялото и отказа да й се подчинява. Тя уморено седна върху него, дупето й се отпусна върху слабините и бедрата му. Коленете й се отпуснаха. Гръбнакът й сякаш омекна и тя безпомощно се отпусна напред. И не се съпротивлява, когато индианецът нежно я придърпа към себе си. Лактите й докоснаха одеялото под него. Ръцете и се отпуснаха върху бицепсите му. Пръстите й се свиха около стоманените мускули.

Ръката му погали главата й. Той нежна я притисна към лявото си рамо и приглади косата й така, че да не влиза в очите й, а широката сребърна гривна на дясната му китка матово проблесна. Даян тежко въздъхна и напълно се отпусна върху него. Тялото й още се разтърсваше от спазми, затова тя не го спря, когато усети силните му, но нежни ръце успокояващо да се спускат по гърба й. Твърдите му пръсти погалиха врата й и тя почувства странно спокойствие.

Съвсем смутена Даян почувства как умелите му пръсти разтриват гърба й и с лекота изличават цялата умора и напрежение. Слепоочието й се притискаше към гладкото му рамо. Даян затвори очи и благодарно се отпусна, отдаде се на пълно спокойствие.

Дълбоко вдъхна и отново се изненада от чистата мъжка миризма на дивака. Миришеше така сякаш току-що е излязъл от банята, тъй чист и свеж. Даян тихо въздъхна, когато умелите му пръсти отметнаха косите й и се заеха със схванатите мускули на врата.

И едва чуто застена, когато той с вещина прогони болката и умората. Пръстите му, които тъй нежно бяха разтрили гърба й, сега пипаха по-твърдо. Стори й се, че никога преди не се е чувствала тъй спокойна. Не проумявайте как бе възможно това, но бе факт. Така че се остави на съдбата си, наслади се на момента без страх и без мисли за това какво ще се случи после.

Дивакът също изглеждаше доволен просто да лежи под нея, без да помръдва и без да я заплашва с каквото и да било. Може би във всяка битка на живот и смърт имаше нужда от моменти на примирие, през които и двете страни да си отдъхнат и да съберат сили. Даян с удоволствие се възползва от тази възможност да възстанови силите си. Просто щеше да полежи и да се подготви за безмилостните битки, които със сигурност я очакваха.

И двамата тихо лежаха в дълбоките сенки под скалата. Индианецът изтегнат по гръб, а жената легнала върху нето, с присвити колене и долепени до гърдите му длани.

И не след дълго това, което бе започнало като отморяваща почивка, се превърна в нещо съвсем друго. В началото Даян почти не си даваше сметка за деликатната поза, в която се намира. Но скоро разбра, и то твърде осезателно. Главата й лежеше на гърдите му, устните й бяха едва на сантиметри от шията му. Гърдите й, придържани само от дълбоко изрязаното деколте, се притискаха към голата му бронзова гръд. Беше седнала върху му, като коленете й бяха от двете му страни. Докато се боричкаха, роклята й се бе набрала нагоре и сега едното й коляно и бедрото й бяха съвсем разголени.

И се докосваха до жарката му плът.

Но страшното бе, и то много по-страшно, че дупето й разтворените й бедра се притискаха към слабините му.

В главата й проблесна спомена за смъкнатата бедрена препаска и Даян не се и замисли дали, докато се боричкаха, препаската не се е смъкнала изцяло. Защото вече знаеше. Разделяше ги само фината коприна на гащичките й.

Ужасена, Даян усещаше горещината, която се притискаше през тънката коприна към най-чувствителното й място. И чувстваше как женската плът набъбва, пулсира, желае го.

Лежеше абсолютно неподвижна, едва се осмеляваше да диша. Засрамена и уплашена от това, което ставаше с нея, тя усети как зърната на гърдите й се втвърдяват и напират към гърдите на индианеца. Изведнъж почувства ръцете му. Спомни си, че когато за последен път ги усети те масажираха раменете й. Но вече не бяха там. Сега се бяха спуснали под мишниците й и палците му притискаха гърдите й отстрани.

С премрежени очи Даян погледна индианеца и видя как той бавно преглъща, как мускулите на врата му се движат под охлузената кожа. Чу неравния му дъх, усети дивите удари на сърцето му в притиснатите към нея гърди.

Изведнъж индианецът с рязко движение я положи по гръб и легна върху нея. Красивото му и страховито лице се озова на сантиметри от нейното. В тъмните му очи проблясваха загадъчни искри. Суровите му устни, изопнати от страст, омраза или от двете заедно, бяха почти до нейните.

Даян очакваше жестоките устни да се притиснат към нейните в отчаяна и заповедна целувка. Разкъсана между желанието и страха тя извърна глава и кичур прошарена черна коса бръсна страната й. Ръцете му бързо хванаха главата й от двете страни и я принудиха да го погледне в очите.

Ужасена от наближаващото животинско обладание Даян лежеше неподвижна под голия дивак, а уплашеният й взор бе прикован към лицето му. Панически се вгледа в черните очи, защото силните му ръце не й позволяваха да извърне глава.

Чувстваше властната сексуалната мощ, която той излъчваше, усети агресивната и всепомитаща страст, която го бе обзела. Тялото му пламтеше, тя го чувстваше през дрехите си.

И въпреки това той се колебаеше.

Даян се взря в изгарящите черни очи и се почуди дали и това не е част от мъченията й. Дали той искаше да я накара да лежи и да се страхува от бруталното му нахлуване в тялото й? Дали искаше просто да удължи мъките й? Дали той бе толкова жесток, че да иска да удължи това зверско изнасилване, колкото е възможно повече?

И докато Даян, примряла от страх, се вглеждаше в тъмното му лице, той премигна, сякаш излезе от някакъв транс и лицето му отново придоби човешки черти. И въпреки това тя все още бе скована от страх, когато ръцете му отпуснаха безмилостната хватка на главата й.

Тя рязко си пое дъх, когато ръката му се спусна между телата им. Примря в очакване на звука на разкъсан плат.

И невярващо премигна, когато той коленичи над нея. Ръката, от която така се страхуваше, сега скромно държеше парчето кожа пред слабините му.

Изправи се над нея и завърза каишката над левия си хълбок. После едва я погледна и излезе от заслона на сгряната от слънцето поляна.

Даян седна, едновременно уплашена и облекчена. И абсолютно объркана.

 

 

— Кажи на Боз да спре влака! Дай ми пистолетите! Телеграфирай на губернатора! — започна да крещи полковник Бък Бюканън, когато Кейт Тексас му каза какво се е случило.

Същата сутрин Кейт Тексас се бе събудила и бе установила, че Даян не е в леглото си. Усети, че нещо лошо се е случило, затова бързешком се облече и тръгна към вагона на полковника, като по пътя питаше всеки срещнат дали е виждал Даян. Никой не беше я виждал.

Когато наближи вратата на полковника, тя чу високи възбудени гласове. Спря, заслуша се и разбра, че Червенокожия от Планините е избягал през нощта.

Кейт Тексас усети как пулсът и се ускорява. В миг разбра, че дивакът е взел Даян със себе си.

Кейт се втурна в препълнения вагон и всички гласове секнаха, когато обяви, че Даян е изчезнала.

— … и след като телеграфираш на губернатора — крещеше полковникът, — се свържи с властите и…

— Почакай — прекъсна го Кид Черокий, — ако забъркаме губернатора и властите, слухът ще се разпростре и ще се отрази на продажбите на билети и така Лудия Бил ще може да се възползва от проблемите ни.

— По дяволите, Кид, оня дивак отмъкна единствената ми внучка! Нима очакваш да…

— Полковник, аз ще я намеря. Ще тръгна с братята Ледърууд още сега, докато следата е прясна.

— Тръгвам с теб — прекъсна то полковникът и решително поклати бялата си глава.

— Но Бък, не можеш — разтревожено го предупреди жена му, която стоеше до него. — Не можеш да яздиш надалеч с този крак. Само ще забавиш момчетата, а сега всяка минута е важна.

— Мисис Бюканън е права — рече Кид. — Ще трябва да препуснем здраво, за да наваксаме преднината им. Ще ти я върна, Полковник. Заклевам се — той млъкна и наперено огледа събралите се. — Няма да позволя на онзи дивак да й причини нищо. Сър, аз съм влюбен в Даян — той сведе глава, сякаш за да скрие напиращите сълзи.

Трогнат, полковникът стисна рамото му.

— Иди и я доведи, синко!