Нан Райън
Под знака на звездите (20)

Глава 19

— Виждаш ли огърлицата от звезди точно над теб? — ниският мъжки глас продължи да говори: — Нарича се Корона. А там, точно от лявата ти страна е Поларис. Там е Голямата мечка… Йо и нейният син…

Устните на Даян се отвориха от изумление. Дали слухът й не й погаждаше номера? Тя бавно вдигна глава. Високата, призрачна фигура на нейния поробител, по-смразяващо страховита от всякога, се бе изправила между нея и луната. Мрачното, мистериозно видение с гарвановочерната коса, пронизващите очи и лъщящите бели зъби можеше да говори!

Звукът на дълбокия му, странно монотонен глас, с който продължаваше да й разказва за звездите и съзвездията, смрази кръвта във вените й.

— … а, там на запад е Орион. А ей там, точно зад лявото ти рамо са Плеядите — той посочи нататък с дългата си гола ръка. — Касиопея е високо в северния небосклон, а Драконът е точно над главата ти. След тях са Бьотес, като гигантско хвърчило с бляскавия Арктур в опашката си.

Свали ръката си. Замълча, но от положението на лицето му Даян разбра, че той гледа точно към нея. Чувстваше студените му, черни очи впити в лицето си. Една дълга, напрегната минута тя стоя неподвижна, безизразна. Бе твърде отмаляла, за да се помръдне и твърде шокирана, за да проговори.

Индианецът стоеше изправен, смълчан, очакваше тя да му отговори по някакъв начин. После мълчаливо се извърна и се накани да се отдалечи. В мига, в който го стори, Даян се изтръгна от вцепенението си.

Скочи на крака със стиснати юмруци. Очите й мятаха мълнии. Целият й страх изчезна, отстъпвайки място на бушуващия гняв. Със сатанински писък тя се хвърли към червенокожия, който бавно се връщаше към лагерния огън. Водена от сляпата си ярост тя се метна на гърба му, сграбчи го за кръста и го стисна с такова настървение, като че ли искаше да изтръгне живота от тялото му. Напрегна цялото си същество, всяка фибра от тялото си и вложи цялата си сила в желязната си хватка, като очакваше всеки момент той да се задъха и да почне да стене от болка.

Но той не пророни нито звук. Вбесена, Даян яростно впи зъби в гладката кожа на рамото му и зверски го захапа. Това подейства. Той потръпна и тихо простена.

Даян бе във възторг.

Но индианецът лесно се освободи от хватката й, стисна с една ръка дланите й и се извърна с лице към нея.

— Никога вече недей да ме хапеш, Красавице — хладно я предупреди той.

— Ще те хапя всякога, когато ми се отдаде такава възможност, копеле такова! — изръмжа Даян като се опитваше да освободи ръцете си. — Ти ме излъга, звяр такъв! Ти измами всички ни. Нарочно ме измами!

— Не — отвърна й спокойно той. — Не съм.

— Лъжец! Преструван! Преструваше се, че не можеш да говориш, а всъщност…

— Наистина не можех.

— Пусни ме, да те вземат дяволите — изръмжа тя, като яростно се бореше да се освободи. — Можел си да говориш! Просто не си искал аз да знам това! Остави ме да говоря, а в същото време си разбирал всяка моя дума. Проклет да си! Мразя те! Ти си… ти си…

— Звяр? Това ли е думата, която търсиш, Красавице?

— Да! Ти си звяр! Подло чудовище! Говориш английски много добре, а през всичкото това време си го крил от мен! Ще те убия за това! Настоявам да ме пуснеш веднага! О, Господи, ти си разбирал всичко, което казвам, можел си да ми отговориш! Само си се преструвал, че не можеш.

Внезапно индианецът я пусна. Даян изгуби равновесие и залитна. Той бързо я улови за раменете и я задържа, за да не падне.

Проговори напълно спокойно:

— Вгледай се внимателно в гърлото ми, Красавице — Даян погледна натам. Дори на лунната светлина отвратителните белези се виждаха ясно. — Благодарение на мъжествения ти възлюбен досега не можех да говоря.

— Ако имаш предвид Кид Черокий — изсъска Даян — нека те предупредя, че в този момент той е тръгнал да ме търси и е въоръжен!

— Та аз разчитам на това, Красавице — каза Червенокожия.

Свали ръце от раменете й и бавно тръгна обратно. Тя нетърпеливо го последва.

— Ти… значи ти наистина си бил зле наранен и не си можел да говориш?

Той кимна с глава и направи още една крачка назад. Все още ядосана тя отново се приближи към него.

— Е, може наистина да не си могъл да говориш, но това не оправдава дивашката ти постъпка! Кучи син такъв, по-добре ме пусни, чуваш ли! Пусни ме, или ще те убия, кълна се в Бога!

Той не отговори.

Обърна й гръб и без да бърза се насочи към загасващия лагерен огън.

Тази нова обида я жегна. Значи той изобщо не се страхуваше от нея? Е, добре! Много добре! Това просто означаваше, че той е толкова дебелоглав, та не може да проумее, че наистина ще направи това, което казва!

Теменужените й очи се присвиха. За момент тя се изкуши отново да се хвърли отгоре му, но размисли. Така нямаше да постигне нищо. Той лесно щеше да я надвие. Не, трябваше да бъде също толкова хладнокръвна, колкото и той. Трябваше да изчака подходяща възможност, да издебне моментът, когато той най-малко очаква и тогава да атакува.

Даян пое дълбоко въздух.

Щеше да накара дивака да мисли, че се е успокоила. Щеше да се престори, че ядът й е минал и не желае повече неприятности. Щеше да стигне дори дотам, че да го омае достатъчно, за да приспи бдителността му. И тогава… щрак! Щеше да се докопа до ножа му, да го забие в голите му гърди и да избяга.

Крехките рамене на Даян се повдигнаха, после се спуснаха обратно. Тя отметна косите от лицето си, приглади с длани измачканите и зацапани поли на лилавата си рокля и отиде да се присъедини към поробителя си. Седна до него, но не много близо и обви с ръце коленете си.

— Извинявам се, че избухнах преди малко.

Той се взираше в огъня. Единият му крак бе прострян напред, другият присвит. Ръката му почиваше върху коляното. Не извърна глава към нея. Продължи да се взира в танца на оранжевите пламъци.

— Няма нужда от извинения — отвърна. Гласът му бе станал дрезгав.

Даян се изсмя кратко и нервно и каза:

— Ти знаеш името ми. Ще ми кажеше ли твоето?

— Наричай ме Звездоброеца.

— Звездоброеца — повтори тя. — Харесва ми. Пък и ти подхожда, нали? Ти знаеш толкова много за звездите. Предполагам, че затова са те нарекли така? — той замълча. Тя бързо продължи: — Намирам астрономията за много очарователна наука — тя почака той да й отговори. Искаше й се той да обърне глава и да я погледне. — Ще ми разкажеш ли още нещо? Винаги съм била доста неосведомена по въпроса и бих…

— Не сега — отвърна той и се изправи на крака с едно леко, плавно движение. Отблясъците от огъня танцуваха по високата му елегантна фигура. — Късно е. Време е да поспим.

Даян му се усмихна, като очакваше той да й подаде ръка. Този път щеше да я поеме.

Не го направи.

Тя почувства, че раздразнението отново я обхваща, но внимателно прикри яда си. Изправи се самичка и каза:

— Да, много съм уморена. Предполагам, че и ти също — артистично се прозя зад дланта си. — Боже мой, и ти ли си толкова уморен като мен? Едва си държа очите отворени.

Той мълчаливо я хвана за ръката и я отведе там, където щяха да нощуват. Тук нямаше пещера, където да се приютят, така че той бе постлал одеялото направо върху меката трева точно под западната стена на клисурата, която се извисяваше над главите им. Назъбените скали хвърляха загадъчни сенки върху мястото и го скриваха от лунната светлина.

Даян отбеляза, че той наистина е намерил много удобно място за нощуване, и че тук тя ще спи като новородена. Прозя се отново, легна на одеялото и се насили да не потръпне, когато той се изпъна толкова близо до нея, че телата им почти се докосваха. Мълчаливо той метна другото одеяло върху двама им, излегна се и подпъхна ръка под главата си.

Даян страшно искаше да се отдръпне от него, но не смееше. Погледна към лицето му. Очите му бяха широко отворени.

— Това място е просто приказно, нали? — каза тя.

Тишина.

— Грохотът на водопада сякаш ни прави серенада, а поточето тъй приятно ромони по скалите. Толкова е спокойно и… и… знаеш ли аз съм напълно скарана с географията и посоките. Къде точно се намираме в момента?

— Спи, Красавице — отвърна той с обичайния си спокоен, монотонен глас. Протегна се и затвори очи.

Тя задържа погледа си върху лицето му. Усмихна се. Той щеше да заспи всеки момент. Само след няколко минути щеше да е потънал в дълбок сън.

Червенокожия наистина заспа бързо. За нещастие, Даян също заспа, нещо, което въобще не се връзваше с плановете й. Упорито се бореше да задържи очите си отворени, но бе невъзможно. Няколко минути след като легнаха и двамата заспаха дълбоко. В хладината на нощта Даян несъзнателно се притискаше до топлото тяло на индианеца.

Но тя все пак се събуди първа.

Започна да се надига точно, когато първите проблясъци на зората осветиха небето високо над тях. Дълбоката скалиста клисура все още тънеше в среднощен мрак. Трябваше да мине още час, за да могат топлите слънчеви лъчи да достигнат до дъното на стръмния гранитен каньон.

Бавно, внимателно Даян надигна глава. Индианецът все още лежеше по гръб със затворени от съня очи, беше я прегърнал с едната си ръка. Тя лежеше с лице към него, сгушена в топлото му, силно тяло. Почувства косматия му крак притиснат към голото й бедро и лицето й поруменя. Потисна импулса да придърпа надолу намачканата рокля, която се бе запретнала нагоре през нощта.

За момент остана така, наблюдаваше го внимателно — за да се убеди, че наистина е заспал дълбоко. Остана доволна от видяното и започна лека-полека да се отдръпва от него. Търпеливо и внимателно се извиваше, за да се освободи от прегръдката му.

Когато бе вече напълно свободна и никаква част от тялото й не се докосваше до неговото, тя остана неподвижна за момент, за да се убеди отново, че раздвижването й не го е разбудило. Той продължаваше кротко да спи, дишаше дълбоко и равномерно, мургавото му, правилно очертано лице оставаше спокойно.

Даян едва потисна вълнението си.

Очите й останаха впити в лицето му, докато тя внимателно хвана края на одеялото с два пръста и бавно и сигурно започна да го отмята. Отне и само минута, но тази минута й се стори цяла вечност. Най-накрая одеялото бе напълно отметнато настрана. Тя отново притаи дъх, страхуваше се, че хладният сутрешен полъх, който обви полуголото му тяло може да го разбуди.

Той се размърда леко, рамената му потръпнаха, после се обърна на другата страна, като че ли за да се намести по-удобно в леглото. Нищо повече. Продължи да спи.

Даян бързо се надигна и седна. Извърна се и се протегна към него, най-после отмести поглед от лицето му. Цялото й внимание се насочи към ловджийския нож в канията на кръста му. Почувства хладната твърдост на острието още преди дланта й да се бе допряла до дръжката.

Изплувайки от дебрите на дълбокия сън, индианецът усети нечие присъствие над себе си. Едва открехна очите си, прикривайки издайническия им блясък с дългите си мигли и видя лъскавото острие, което се спускаше към гърдите му.

Инстинктивно се отърколи настрани. Чу глухото тупване на ножа, който проби одеялото и се заби в земята под него. Надигайки се, посегна и улови глезена на нападателката си, като с едно рязко извъртане я извади от равновесие.

Звездоброеца скочи на крака и тъкмо щеше да се нахвърли върху неразумната си нападателка, когато в последния миг със силен ритник в гърдите Даян, която бе предвидила подобен ход, осуети намерението му. Изненадан от откритието, че буйната Даян е почти толкова бърза, колкото и той самият, индианецът я изчака да се изправи на крака.

Тя го стори веднага. Яростно се хвърли към него, като държеше ножът насочен ниско долу. Звездоброеца се престори, че пристъпва в обсега на ножа и за момент тя вече усещаше насладата от победата, но вместо това той бързо посегна и улови китката й, която стискаше оръжието. Като използва силата на собствената й атака, той подложи крака си, препъна я и я отхвърли покрай себе си. Тя се просна по очи на земята, но протегнатата й ръка все още здраво стискаше ножа.

Звездоброеца веднага се хвърли отгоре й, но в последния момент Даян успя да се извърти и да остане с лице към него. Преди той да успее да улови ръцете й, тя пъхна ножа между двамата с острие насочено право в стомаха му. Той я бе обкрачил, наведен над нея, ръцете му подпрени на земята от двете страни на главата й. Върхът на ножа бе притиснат в голия му корем.

Моментът на истината.

Очите им бяха впити едни в други. И двамата се задъхваха от напрежение и ярост. Бяха и уплашени. Това беше сблъсък на волите и който загубеше, щеше да срещне смъртта.

Даян стисна зъби, кокалчетата на пръстите й побеляха върху дръжката на ножа. Каза си, че може да го направи, че трябва да го направи. Всичко щеше да свърши за секунда. Трябваше просто рязко да натисне острието дълбоко в корема му и всичко щеше да свърши. Можеше да го направи, знаеше, че може. Само ако можеше да се накара да отмести поглед от тъмните му, пронизителни очи.

Звездоброеца гледаше право в очите й, като я принуждаваше и тя да прави същото. Тя не можеше да го направи, не можеше да го прободе и той знаеше това. Не и докато го гледаше в очите. Тя бе решителна и смела, но не беше убийца. Не беше толкова безскрупулна.

Пръстите й затрепериха върху дръжката на ножа, сърцето й лудо туптеше. Постепенно взе да се предава и знаеше това. Трябваше незабавно да отмести погледа си от него. С огромно усилие тя започна да извръща глава.

— Погледни ме — заповяда й той с дълбокия си, монотонен глас. — Погледни ме, красавице — тя се подчини. Мразеше се за това, но не можеше да постъпи по друг начин.

Той се надигна и се отпусна назад върху петите си, все още разкрачен над нея. Потърка корема си там, където бе опряло острието на ножа и каза:

— Е, Красавице, ако няма да ме убиваш, трябва да се погрижа за някои неща.

Даян въздъхна и отпусна протегнатата си ръка.

Пръстите й се разтвориха и ножът безобидно тупна на земята край тях. Теменужените й очи все още го гледаха втренчено, когато уморено промълви:

— Кой си ти?

— Ще разбереш, Красавице.

— Не! Кажи ми! Искам да ми кажеш веднага!

Той светкавично се наведе над нея, широките му гърди се притиснаха в нейните, дланите му уловиха лицето й. Устните му се впиха в нейните в груба, дивашка целувка, езикът му се пъхна в устата й. Хваната напълно неподготвена, Даян се опита да се съпротивлява, да се бори. Прииска й се да го беше убила, когато имаше тази възможност.

Дългата, всепоглъщаща целувка продължи. Устните му бяха горещи и настойчиви, изгаряха я, омагьосваха я. Тя остана без дъх. Колкото повече се съпротивляваше, толкова повече се разпалваше огънят в него. Даян разбра, че вече не се бори. Пожарът на страстта, който той запали с такава лекота, сега се разгаряше. Пламенните му устни бяха неуморни и необуздани. Никой никога не беше я целувал толкова страстно.

Чувствата й се разтопиха в пламъка, тя спря да се съпротивлява и жадно отговори на яростната му целувка.

Изведнъж коравите му устни омекнаха, целувката му стана нежна, опияняваща с ласката си. Той вдигна глава и погледна към жената, чиито теменужени очи бяха потъмнели в дълбоките, подканящи отсенки на лилавото.

Звездоброеца снижи гласа си до шепот:

— Първо, Красавице, ще ти разкажа малко за себе си — усмихна се и игриво пламъче проблесна в черните му очи. — После ще ти разкажа доста неща за теб самата.